Захарното дело срещу Гриша Ганчев след осем години: "не е виновен" на първа инстанция
Серията обвинения и протакането може да служи като оръжие за натиск срещу собственика на "Петрол" и ЦСКА
Екип на Капитал
По едно от първите шумни дела, придружени с арести, срещу собственик на голям бизнес - Гриша Ганчев, има присъда и тя е оправдателна на първа инстанция. А случаят е важен по две причини. Първо, защото заедно с разследването делото се точи цели осем години. И второ, през тях Ганчев изглежда насърчаван да се раздели в полза на приближени до властта с най-големия си бизнес - бензиностанциите "Петрол".
Пет години по-късно
Специализираният наказателен съд като първа инстанция произнесе оправдателна присъда за бизнесмена Гриша Ганчев в процеса, известен като "захарното дело" - за укриване на данъци в големи размери (711 580 лв.) от продажба на захар. Заедно с Ганчев бяха оправдани и останалите осем подсъдими, сред които и синът му Данаил. Условна присъда по това дело получи само един от обвиняемите - Милко Талев (правнук на писателя Димитър Талев). Председателят на съдебния състав Лилия Георгиева е подписала присъдата с особено мнение, но двамата съдебни заседатели са формирали мнозинство. Прокуратурата вероятно ще протестира пред Апелативния спецсъд.
Делото влезе в съда през лятото на 2015 г. след тригодишно разследване, започнало през 2012 г. с обиски в офисите на "Литекс комерс" и арести на шестима от обвиняемите, включително и на Данаил Ганчев. На Гриша Ганчев бе наложена рекордната по това време парична гаранция от половин милион лева. (Последният месец показа, че оттогава гаранциите доста са скочили - по разследването срещу Васил Божков бяха наложени парични гаранции от по 1.5 млн. лева на съдружника му Александър Тумпаров, както и на съпругата на Божков Елена Динева, но втората инстанция остави Динева в ареста по искане на прокуратурата.)
Обвинението
Собственикът на "Литекс комерс" Гриша Ганчев е обвинен като ръководител на организирана престъпна група, която е укривала данъци в особено големи размери чрез продажба на захар без фактури през определени фирми. Захарта била произведена в Бургаския и Девненския захарни заводи. Сред обвиняемите са тогавашните и бивши директора на "Литекс комерс", включително Данаил Ганчев, Емилия Стойнева и Милко Димитров, които към онзи момент са изпълнителни директори на дружеството. Според прокуратурата групата е действала от януари 2012 г. до задържането на шестима от участниците на 10 май 2012 г. Пред съда обвинението поддържа, че близкият до компанията бизнесмен Милко Талев бил посредникът, който осигурявал транспорта на захарта от заводите до купувача. Количествата не се фактурирали, но им се издавали всички необходими документи, за да няма проблеми при превоза, а после се унищожавали.
Допълнително Гриша Ганчев получи и обвинение за закани с убийство срещу тогавашния шеф на НАП Красимир Стефанов, по адрес на когото заявил пред друг човек: "Ще го изкормя, ще го удуша със собствените му черва." Стефанов обаче заяви, че не се чувствал заплашен.
През 2015 г. повторното вкарване на делото в съда - по искане на обвиняемите заради проточилото се разследване, съвпадна с медийните атаки, които издания от орбитата на Делян Пеевски започнаха срещу собственика на "Литекс" покрай битката за "Петрол".
От края на миналата година срещу Ганчев е образувано второ "захарно дело" в спецсъда - отново по обвинение за ръководене на организирана престъпна група за укриване на данъци от продажба на захар. "Това дело е за нещо, което според прокуратурата се е случило през 2007-2008 г., не зная как с това темпо ще се справят с абсолютната давност", коментира адвокатката на Ганчев Татяна Дончева. (Повече от нея вижте в карето най-долу)
Ганчев и петролният му бизнес
Гриша Ганчев е един от емблематичните бизнес герои на прехода. Завършил спортна борба, първите му начинания започват още в края на 80-те години, а неговата "Литекс" е един от първите частни играчи на петролния сектор. Името му през годините освен с футбола е най-тясно свързано именно с петрола, като компанията му процъфтява по време на югоембаргото и изгражда и верига бензиностанции. През 1998 г. обаче той излиза от дистрибуцията на едро: бензиностанциите са дадени под наем на Shell, като се занимава основно с внос и дистрибуция на горива на едро в партньорство с "Нефтохим" - преди и след приватизацията му.
Около затварянето на КТБ Ганчев успява да овладее контрола над най-голямата верига бензиностанции - "Петрол". Малко преди съдбовните събития за банката той е избран за председател на борда на дружеството, което пък неотдавна е било придобито от няколко фирми, свързани със собственика на КТБ Цветан Василев. Явно идеята е била да се използва опитът на Ганчев в бранша, който по това време е партньор с Василев в друг проект - завода за автомобили Great Wall в ловешкото село Баховица.
През последвалите пет години Ганчев води битка за "Петрол" на няколко фронта - открито със синдиците на КТБ, и в сянката - с Делян Пеевски. Резултатът е, че активите на веригата сега са пръснати в множество дружества вследствие от отбранителните действия на юристите на бизнесмена, а някои от някогашните големи компании в структурата й са в несъстоятелност. Все пак веригата успява да запази пазарен дял и още е най-голяма като брой обекти и представлява апетитна хапка.
Всички останали бизнеси на Ганчев, макар и някои от тях мащабни като захарните заводи, винаги са били по-скоро добавка. През годините той се и разделя с част от тях - например продава соковете Queen's на полската Maspex (2005 г.), няколко ВЕЦ-а на "Енерго-про" (2013), винпромът - на местен играч.
Какво може да следва
Съществен въпрос е дали сегашното оправдателно решение не е част от цялостното договаряне на продажбата на "Петрол" (аналогично на развитието при Огнян Донев и Любомир Павлов, чиито съдебни проблеми приключиха с продажбата на вестниците "Труд" и "24 часа"). Още преди средата на 2019 г. се говореше за подготвяна покупка на активите на "Петрол" от "Инса ойл" на Георги Самуилов. Преговорите бяха потвърдени и от двете страни, но въпреки очакванията на последния за бързо финализиране то не се случи. Според източници на "Капитал" основна спънка е било финансирането, което обаче вече може и да е набавено. В последно време в бранша се следи с повишено внимание агресивната експанзия на "Инса".
През лятото на 2019 г. източници на "Капитал" дори твърдяха, че сделката вероятно ще се случи през компанията "Джи Ес формула". Любопитно е, че в края на 2019 г. Самуилов е прехвърлил акциите си в това дружество на 29-годишния Деян Калинов. Според сайта на "Инса ойл" така се казва търговският представител на групата за Бургас. Скоро след това "Джи Ес формула" съвместно с друга наскоро създадена компания - "Глобал ойл пропърти груп", са основали ново дружество. То се казва "Петрол инвестмънт" и адресът му е на столичния бул. "Черни връх" 43, където е централата на "Петрол". Партньорите на Калинов са Борис Ботев и Станислав Трендафилов. Първият е собственик и управител на дружество, опериращо игрална зала в хотел Ловеч, а вторият е представян по медиите като адвокатът на ЦСКА.
"Този процес се случи, защото определени хора искаха да вземат бизнеса на Ганчев и той не поддаде. Той прояви една упоритост на истински спортист, като си даде сметка, че те дори да му вземат бизнеса, няма да го оставят", коментира за "Капитал" адвокатката на Ганчев Татяна Дончева.
Тя съпоставя процеса срещу Ганчев и настоящия тренд в действията на прокуратурата. "Това е първият процес срещу т.нар. олигарси, който започна, преди да се обяви сегашната "война срещу олигарсите". "Искам да попитам новият главен прокурор Иван Гешев ние да не сме 1947 г., че прокуратурата да обявява борба за правата на бедните срещу богатите. Ние сме пазарна икономика и прокуратурата трябва да преследва всички, които нарушават закона - и бедни, и богати. Това дело отново поставя въпроса за подсъдността на делата, защото то е поредният пример, когато произволно се твърди, че някаква група хора са организирана престъпна група (ОПГ) само и само за да се вкарат в спецсъда. По този начин под ударите на спецпрокурата попадат всякакви фирми, сдружения, общини, предприятия, семейства".
