Юристи сочат проблеми в закона за извънредните мерки

Парламентът прие на първо четене законопроекта за мерките при извънредно положение, като даде срок до 18 часа в сряда на парламентарните групи да внесат предложение за промени преди второто четене. Докато парламентарните групи и депутати работят по предложенията преди второто четене, юристи посочиха редица проблемни текстове на закона, които е добре да бъдат променени.

БХК: Проектът страда от сериозни недостатъци

Закон за мерките по време на извънредното положение е необходим в интерес на правото на гражданите на здраве и сигурна среда, но страда от някои сериозни недостатъци, се казва в становище на Българския хелзинкски комитет, разпространено в сряда по обед. Ограничаването на основни права и свободи с такъв закон обаче не може да става произволно, а само доколкото го налагат нуждите на конкретната ситуация. Този основен принцип не е прокаран последователно във всички текстове на законопроекта, се казва в становището на БХК. Общото впечатление от проекта е, че "той стоварва бремето и отговорността за спазването на мерките основно върху бизнеса и гражданите". Всички мерки изискват вложението на личен ресурс на граждани и фирми, включително да си осигурят за своя сметка дезинфекция, дигитални устройства и др., без да очакват финансово обезпечаване от държавата, казват от правозащитната организация.

"Част от предвидените мерки са от наказателен характер, насочени срещу лекари и медицински персонал, въпреки че няма данни те да са обезпечени с всички защитни средства, така че да могат да продължават своята работа в тежките условия, които предстоят. Важно е да отбележим също, че заплахата от допълнително наказателно преследване спрямо лекари и друг медицински персонал идва след редица протести и сигнали за силно влошаващото се положение на медицинските заведения в страната и на работещите в тях, които предхождаха избухването на епидемията", се казва в становището.

В него са включени и конкретни предложения за прецизиране:

Забраната за "всякакъв вид масови мероприятия" е твърде обща и и не става ясен критерият кое мероприятие трябва да се приема за масово. Затова трябва изрично да се посочи при какъв брой от хора едно събитие става масово, какъвто впрочем е и законодателният подход в другите държави. Включително и изброяването в скоби на забранени мероприятия - кина, театри, концерти, музеи, конференции, спортни и СПА центрове, фитнес зали и "други" - не дава яснота. Напротив, то поставя нови въпроси кое мероприятие би попаднало в категорията "други" и дали тук влизат например сбирките на политически партии, религиозни събирания, т.е. дали мероприятия, които са легитимно упражняване на основни права и свободи, гарантирани от Конституцията, се приравняват на посещения на СПА центрове и фитнес зали.
Забраната на свиждания в местата за лишаване от свобода и арестите е изцяло неприемлива, доколкото съществено и произволно накърняват правото на задържаните от семеен живот. По конституция правото на личен живот не може да се дерогира в условията на извънредно положение, то подлежи единствено на общите ограничения, които обаче не могат да са произволни. По правило свижданията в затворите, затворническите общежития от закрит тип и арестите се провеждат в помещения, оборудвани с преградни стени, недопускащи пряк контакт между лицата, а комуникацията се осъществява чрез телефонна връзка. Изключенията са само в женския затвор в гр. Сливен и поправителните домове за непълнолетни, където свижданията се провеждат без преграда, с възможност за физически контакт. Това означава, че в огромния брой случаи няма реално съществуващ риск от предаване на заразни болести на лишените от свобода от техните близки по време на свиждания, което води до непропорционалност на наложената забрана. В останалите случаи, засягащи настанените в женския затвор, поправителните домове и общежитията от открит тип, затворническата администрация би могла и следва да създаде необходимата организация,
Вярно е, че затворите и арестите са изправени пред сериозна опасност от разпространение на заразни болести и инфекции, но основните рискови фактори не са свижданията, а пренаселеността, лошата хигиенна, включително липсата на непрекъснат достъп до течаща вода, липсата на предпазни средства и хигиенни материали и др.
Напълно неприемливо е да се делегира на министъра на здравеопазването въвеждането на допълнителни по-тежки противоепидемични мерки, неупоменати в закона. Конституцията предвижда, че ограничаването на правата на гражданите в условията на извънредно положение може да става само чрез закон. Преценката относно нуждата от нови или по-строги мерки следва да бъде подложено на публично обсъждане от Народното събрание, което не е разпуснато, нито е във ваканция.
Неприемливо е и предложеното изменение в Наказателния кодекс да се наказва всеки, който предава "невярна информация за разпространението на заразителна болест" без допълнителен специален умисъл. "Този текст допуска наказателно преследване на деяния, които не следва да се въздигат в престъпление, тъй като много от информацията, която сега се разпространява за коронавируса, е невярна. Приемането на текста в така предложената редакция създава неяснота и широта на преценка, недопустими за състав на престъпление. С предложената редакция е възможно подвеждането под наказателна отговорност включително на лица, които преувеличават или обратното - омаловажават опасността, която представлява заразяването със SARS-CoV-2. Ето защо като елемент от състава предлагаме да се добави специалната цел и съответно умисъл за "всяване на паника" или "нарушаване на законодателството за извънредното положение", се казва в становището.
Да се прецизира предложението за изменение в Закона за отбраната и въоръжените сили да се обявява извънредно положение "по време на епидемия или пандемия". Това би означавало, че при всяка грипна епидемия в страната или в отделни области, което се наблюдава ежегодно, би могло да се въведе извънредно положение.

Само за ден от внасянето на законопроект в парламента са постъпили 20 становища по него - както от различни различни институции, професионални организации, така и от отделни адвокати и групи адвокати.

"Капитал" потърси и представители на различните правни професии за коментар по засягащите ги теми. Според члена на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова от специално прецизиране се нуждаят текстовете, засягащи спирането на процесуалните срокове. Според председателя на Камарата на ЧСИ Георги Дичев предложенията, отнасящи се до публичните продани и запорите, изцяло съвпадат с призива на Съвета на камарата от неделя. Нотариуси завяват обаче, че в момента не са в състояние да коментират предложенията "да се ограничат нотариалните удостоверявания само до спешните и неотложни заверки", доколкото никой не е предложил критерии за определяне коя заверка е спешна и неотложна. Същевременно в Нотариалната камара тече работа по утвърждаване на дежурни нотариуси по райони, както изисква проектът.

Валя Гигова, адвокат, член на Висшия адвокатски съвет

Трябва да бъдат спрени всички процесуални срокове по арбитражни, граждански, търговски и административни дела, а в наказателното производство - всички срокове за обжалване на актове и в досъдебното, и в съдебното производство.

Трябва да бъдат прекратени всички давностни, преклузивни и въобще всички срокове, които водят до прекратяване или погасяване на права.

Георги Дичев, председател на Камарата на ЧСИ

Мерките в законопроекта са адекватни за спиране на вируса и да се осигурят средства на хората по време на тази тежка ситуация. Те напълно съответстват на призива на Камарата на ЧСИ от неделя да се преустановят всички публични продани, налагането на запори на трудови възнаграждения и банкови сметки, както и извършването на описи.