Бизнесът: отложен и забавен с новия закон, но без реални икономически насърчения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бизнесът: отложен и забавен с новия закон, но без реални икономически насърчения

Бизнесът: отложен и забавен с новия закон, но без реални икономически насърчения

Кои са най-важните за стопанския живот промени в закона за извънредното положение и въпросите, пораждани от тях

© Анелия Николова


Авторите са адвокати в Schoenherr.

Галина Петкова специализира в сферата на конкурентното право и защитата на потребителите. Подпомага бизнеса да бъде в крак с най-новите местни регулаторни промени и да прилага най-добрите практики.

Димитър Кайраков специализира в регулаторните въпроси и търговски спорове.

Гергана Русинова специализира дружествено право, сливания и придобивания и мерки за борба с изпирането на пари.

През последните седмици няколко български и световни лидери сравниха ситуацията на обявената пандемия със "състояние на война". Състояние, което предполага бързи мерки, за да се опазят здравето и живота на хората и което оправдава широк спектър от икономически мерки, независимо от възможните им последици.

В България след обявяването на извънредно положение набързо бяха приети редица документи със задължителна сила за гражданите и бизнеса. Още на 13 март министърът на здравеопазването обяви със заповед кои обекти могат и кои не могат да работят. По-малко от ден по-късно последва нова заповед на министъра с по-облекчен режим. Администрации и съдилища също се включиха в разписването на новите правила - също със заповед, Комисия за защита на Конкуренцията обяви на страницата си новите си правила за работа, приложими до 13 април. Съдилищата чрез Висшия съдебен съвет също обявиха новия си режим на работа до 13 април.

Не е тайна, че в България законотворчеството традиционно е динамично, така че, логично, последваха и проекти на изцяло нови закони - за мерките по време на извънредното положение и специално - за спиране на процесуалните срокове, докато трае кризата. Резултатът е обнародваният днес в Държавен вестник Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Представяме обобщение за нашето виждане как новият закон и съществуващото законодателство ще засегне бизнеса, като се опитваме да отговорим на по-често срещаните въпроси от последните седмици.

Обратно действие на закона

С няколко изрично посочени изключения законът за извънредните мерки предвижда обратно действие на закона, считано от 13 март. С други думи - правата и задълженията, които се предвиждат в него, имат действие не от датата на обнародване в Държавен вестник, какъвто е обичайният случай, а от датата на обявяване на извънредното положение.

Спиране на процесуалните срокове и давностните срокове

С проекта на Закона за извънредното положение на практика се спират всички процесуални срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, които са определени със закон или са дадени по указание на страните. Такива например са сроковете за подаване на отговор по открито съдебно или арбитражно производство, срокът за подаване на жалба по решение на съд, сроковете за представяне на доказателства и други. Изключение е предвидено единствено за сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда.

Административните производства не са изрично изброени сред производствата, спрямо които се спират процесуалните срокове. С друг текст от Закона за извънредното положение обаче се предвижда, че се спират "и други срокове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправни субекти". Теоретично този текст може да се тълкува и в смисъл, че процесуалните срокове спират и за административните производства. Не е ясно обаче защо тогава тези производства не са изрично изброени, както това е направено за съдебни, арбитражни и изпълнителни производства? При липса на изрично изброяване начинът, по който ще се тълкува този допълнителен текст, ще бъде изцяло въпрос на съдебна практика. Също така буквалното тълкуване на текста води до извод, че спрямо публичноправните субекти (т.е. държавните органи, каквито например са държавните администрации) процесуалните срокове (извън съдебни, арбитражни и изпълнителни производства) продължават да текат.

Като цяло считаме, че спирането на сроковете ще е благоприятно за повечето страни по открити производства с оглед дистанционната форма на работа, въведена масово в България и невъзможността за обичайното своевременно реагиране. От друга страна, спирането на сроковете ще забави и влизането в сила на решения, които по принцип са благоприятни за страната, която ги е поискала. Така например, ако страна (гражданин или юридическо лице) е поискала издаване на административен акт и той е постановен малко преди обявяване на извънредното положение (например, на 10 март), той няма да може да влезе в сила по време на извънредното положение, тъй като стандартно всеки акт подлежи на обжалване в срок от 7 дни, 14 дни или месец (дори благоприятният за поискалата го страна).

Важен момент е и предвиденото влизане с обратно действие на закона за извънредното положение. До неговото обнародване днес всички актове, които са влезли в сила от 13 март до 24 март (след като е изтекъл съответния предвиден за това срок за обжалване), са имали правно обвързваща сила спрямо лицата, до които се отнасят, и всяка трета страна. От деня на обнародването на новия закон обаче част от тези актове ще се считат за невлезли в сила, тъй като законът се прилага, считано от 13 март, а стандартно актовете изискват изтичане на задължителен период на обжалване, за да влязат в сила и да породят правен ефект спрямо участващите страни и трети лица.

1 дежурен нотариус на 50 000 души

Законът предвижда, че се "ограничават" нотариалните производства до "неотложни" такива, като Нотариалната камара осигурява дежурни нотариуси за съответния район при съотношение 1 нотариус на 50 000 души. Законът за извънредното положение обаче не дефинира понятието "неотложност", така че към момента не е ясно кои заверки ще бъдат квалифицирани като такива и ще се ползват с приоритет. Не е ясно и кой ще прави "оценката" за неотложност - нотариусът, при своя собствена преценка, Нотариалната камара или друг орган?

Независимо от това обаче логичният извод, който се налага, е, че всички планирани и предстоящи нотариални сделки за прехвърляне на имоти или МПС могат да бъдат отложени за периода на извънредното положение поради липсата на обективна неотложност? (Разбира се, начинът, по който ще се прилага разпоредбата, тепърва ще стане ясен с развитието на практика по нея.)

Положително впечатление прави бързата реакция на Нотариалната Камара, която още в процеса на подготовка и гласуване на новия Закон за извънредно положение обяви на страницата си списък с дежурни нотариуси за цялата страна.

Сделки с дружествени дялове и корпоративни промени в извънредното положение

Независимо от възприетото тълкуване на "неотложни" случаи, ограничаването на нотариалните удостоверявания при всички положения ще има последствия върху сделки с дружествени дялове и корпоративни промени в дружества с ограничена отговорност. Причината за това е, че дори някои съвсем обикновени промени в дружествения статус изискват посещение при нотариус.

Търговският закон предвижда нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието при сключване на договор за прехвърляне на дружествен дял на дружество с ограничена отговорност. Определени решения на съдружниците като решения за назначаване на нов управител, намаляване или увеличаване на капитала също изискват удостоверяване на подписите и съдържанието пред нотариус. Така планирани сделки с дружествени дялове или промени в управлението или капитала на дружеството могат да бъдат възпрепятствани от въведените ограничения. Отлагането на определени сделки и промени е разбираемо в извънредната обстановка и обикновено може да бъде постигнат разумен компромис между страните. Въпреки това забавянето може да крие и рискове за дружеството, когато действията трябва да бъдат извършени бързо - например, когато бързо трябва да бъде назначен нов управител на дружеството по една или друга причина.

По отношение на удостоверяването на решенията на съдружниците има лесен начин да се избегне посещението при нотариус, а именно разпоредбата относно нотариалното удостоверяване на подписите и съдържанието може да бъде дерогирана в дружествения договор. Това означава, че извършването на редица корпоративни действия остава възможно и без нотариус, когато актуалният дружествен договор вече предвижда това. Ако дружественият договор не предвижда обикновена писмена форма за решенията на съдружниците, то той може да бъде изменен. Решението за промяната от своя страна не изисква нотариално удостоверяване, а може да бъде взето в обикновена писмена форма. По отношение на договора за прехвърляне на дружествен дял обаче няма такава опция, тъй като законовата разпоредба е императивна.

Също толкова важно е и вписването на посочените по-горе промени в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията. Както прехвърлянето на дружествения дял, така и всяка от тези корпоративни промени трябва да бъде вписана в Търговския регистър. За щастие Търговският регистър е организиран като електронна база данни, която позволява не само онлайн справки относно дружествата, но и електронно подаване на документи. Предпоставка за това са електронен подпис, с който да бъде подписано заявлението, и платена държавна такса, която също може да бъде преведена чрез интернет банкиране. В случай че заявителят няма издаден електронен подпис, заявлението може да бъде подадено от адвокат с пълномощно. Така де факто физическо посещение в Търговския регистър не е необходимо, а всяка корпоративна промяна може да бъде извършена по електронен път. Независимо от горното, офисите на Търговския регистър са отворени и продължават да работят, както в повечето държавни институции с пропускателен режим, като в помещенията се допускат толкова хора, колкото гишета работят. Останалите посетители следва да изчакат реда си извън сградите, като се съблюдава между хората да има разстояние от поне 2 метра.

Позоваване на непреодолима сила?

В контекста на спрените процесуални и давностни срокове, както и невъзможността за извършване на обичайни действия пред нотариус, много често започва да се повдига и въпросът за позоваването на непреодолима сила.

Самият закон за извънредните мерки не предвижда конкретни разпоредби относно непреодолимата сила и последиците, свързани с това. Същевременно обаче съгласно съществуващото законодателство не е необходимо да бъде приет държавен акт, който изрично забранява дейността ни, за да можем да се позовем на непреодолима сила (форсмажор). Самата пандемия може да бъде определена като събитие, което попада в дефиницията на непреодолима сила съгласно българското право. В някои случаи епидемиите се посочват и в клаузите за непреодолима сила като пример за нейното проявление. Следователно изпълнителите по търговски договори, включително тези по договори за обществени поръчки, могат да се позоват на непреодолима сила, ако са обективно възпрепятствани да изпълнят задълженията си. Хипотезите на непреодолима сила могат да са разнообразни. Например производственият процес е спрян, тъй като служител е заразен с COVID-19 и е наложена временна карантина за всички останали служители във фирмата. Ако клиентът очаква да се вложат в изпълнението стоки с точно определени параметри и тези стоки не могат да се доставят поради затваряне на границите, отново ще имаме основание да се позовем на непреодолима сила. Какви ще са обаче последиците за договора зависи от фактите по конкретния случай и поведението на страните.

Като първа стъпка е необходимо да се идентифицира клаузата за непреодолима сила, какви последици са предвидени при настъпването ѝ и има ли срокове за уведомяване на насрещната страна, които трябва да се спазят. Редица договори съдържат единствено преповтаряне на чл. 306 от Търговския закон, в който е записана основната уредба по темата, но за определени случаи тя може да се окаже недостатъчна. Законът предвижда, че не дължим обезщетения и неустойки, когато именно непреодолимата сила е попречила да доставим стоките и услугите. Освен това за периода на непреодолимата сила договорът се "замразява" и никоя от страните не е длъжна да продължи да изпълнява задълженията си.

Често срещана грешка е прибързаното позоваване на непреодолима сила, без да бъдат оценени ефектите върху правата и задълженията по договора в цялост и рисковете, свързани с предсрочното му прекратяване. Ако фирма например очаква ремонт и доставка на основни резервни части за своето оборудване, изненадващото изпращане на уведомление за непреодолима сила може да предизвика сериозни усложнения. Фирмата ще е принудена бързо да реорганизира дейността си и може да предпочете да развали договора, твърдейки, че не е изпълнено в срок и че непреодолимата сила не засяга конкретните задължения по доставки. Резултатът - загуба на клиент, искове за неустойки, спор за непреодолимата сила, все последици, които могат да се избегнат чрез умела комуникация и подходящи правни действия.

На следващо място, трябва да се определи дали непреодолимата сила е настъпила, преди изпълнителят да е изпаднал в забава, тоест, преди срокът за извършване на доставките да е изтекъл. Само когато непреодолимата сила предхожда забавата, изпълнителят има право да се позове на нея. Началният момент на непреодолимата сила следва да бъде фиксиран спрямо конкретния случай и не е задължително да съвпада с периода на извънредното положение.

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:

Искам да получавам бюлетина Легал Компас

Как можем да минимизираме вредите от пандемията?

Периодът до изпадане в забава по договора е времето, което трябва да се използва за активни преговори с клиента относно съгласуване на промени, които да пригодят договора към извънредните обстоятелства, например промяна на графици за доставки, разсрочване на плащания, клаузи за изменение на цените, опции за предсрочно прекратяване без неустойки и други.

В случай че съгласие за изменение на договора не може да се постигне, позоваването на непреодолима сила може да се окаже единственото спасение. В тази ситуация обаче не е достатъчно единствено да изпратим уведомление за непреодолимата сила и да разчитаме, че докато тя продължава, не е нужно да предприемем други действия. Напротив, от съществено значение е създаването и запазването на доказателства относно това как непреодолимата сила засяга конкретно изпълнението по договора. Това могат да бъдат документи относно ефекта на пандемията върху здравето на служителите, пречки за тяхното изпращане на работното място, причини за забавяния във веригата на доставки, форсмажор сертификати, издадени от търговски палати, както и вътрешни мерки за предотвратяване и ограничаване на последствията от непреодолимата сила. Навременната подготовка на тези документи може да се окаже решаващ фактор в евентуален спор между страните относно приложението на непреодолимата сила към договора.

Част от фирмите обаче ще трябва да продължат с изпълнението на договори в условията на извънредно положение, тъй като по една или друга причина не могат да се позоват на непреодолима сила. В тази ситуация изпълнителите по договори за изработка (строително-монтажни работи) биха могли да поискат изменение на своето възнаграждение, ако успеят да докажат, че промените в цените на материалите и работната ръка се дължат на външни причини, върху които изпълнителите нямат влияние и които надхвърлят нормалния търговски риск. В краен случай засегнатите дружества могат да инициират и съдебно производство за изменение или прекратяване на договора поради стопанска непоносимост.

При договорите за обществени поръчки също има специфични възможности, чрез които поставените в затруднение изпълнители могат да се справят с икономическите последици на пандемията. Законът за обществените поръчки допуска изменение на договора, когато поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора. Освен това е възможна замяната или включването на подизпълнител по необходимост, в случай че настоящите подизпълнителите са засегнати неблагоприятно и не могат да изпълнят своя дял от предмета на поръчката.

Икономически насърчения за бизнеса?

Въпреки че Законът за извънредните мерки беше очакван от бизнеса най-вече заради възможните икономически облекчения и финансови стимули за малкия и средния бизнес, които се очаква да бъдат най-тежко засегнати от ситуацията, на практика малко внимание е отделено на социални и икономически мерки. Така, докато други държави (по-засегнати от COVID-19 като Германия, Франция и по-малко засегнати като Полша) обявиха серия от икономически мерки, включително конкретни финансови пакети, които страната ще отпусне за справяне с последиците от вируса, законът за извънредното положение не коментира каква финансова помощ има готовност да предложи правителството на фирмите и при какви условия.

По отношение на конкретна финансова политика, с която правителството се ангажира, виждаме единствено текстове относно възможността за едностранно изменение на договори за безвъзмездна финансова помощ, както и предвидената възможност за "отпускане на безвъзмездна финансова помощ при опростени правила, включително без публикуване на покана за набиране на предложения". Тези мерки, макар и теоретично да имат потенциала за положителни резултати, по-скоро изглеждат притеснителни в контекста на българската политика и досегашното изразходване на европейски средства и отпускане на "безвъзмездна помощ".

По същия начин, макар и отлагането на срокове за плащане на данъци и осигуровки, както и други отлагания на срокове, да изглежда като временно облекчение, едва ли някой може сериозно да приеме, че такива мерки биха могли да спасят или сериозно да облекчат бизнес, за който след отмяна на извънредното положение всички натрупани задължения ще станат автоматично отново дължими.

Авторите са адвокати в Schoenherr.

Галина Петкова специализира в сферата на конкурентното право и защитата на потребителите. Подпомага бизнеса да бъде в крак с най-новите местни регулаторни промени и да прилага най-добрите практики.

Димитър Кайраков специализира в регулаторните въпроси и търговски спорове.

Гергана Русинова специализира дружествено право, сливания и придобивания и мерки за борба с изпирането на пари.

През последните седмици няколко български и световни лидери сравниха ситуацията на обявената пандемия със "състояние на война". Състояние, което предполага бързи мерки, за да се опазят здравето и живота на хората и което оправдава широк спектър от икономически мерки, независимо от възможните им последици.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK