Какво означават промените в трудовото законодателство във връзка с извънредното положение

Текстовете не предоставят инструменти за справяне с последиците и не дават достатъчна подкрепа и закрила

За автора

Цвета Попова е доктор по право, преподавател по трудово право и обществено осигуряване в Катедрата по трудово и осигурително право в "Юридическия факултет" на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Обнародваният на във вторник Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДИП), въвежда важни промени в уредбата на трудовите отношения. Две са основните цели, които се преследват. На първо място - да се съоръжат всички работодатели с повече инструменти за справяне с икономическите затруднения, които причиняват въведените противоепидемични мерки за спиране и ограничаване на дейността им, както и с наложените ограничения в движението на гражданите с оглед преодоляване разпространението на COVID-19. Втората цел е да се предостави по-голяма гъвкавост в уредбата на труда на някои категории работници и служители, оказващи медицинска помощ и съпътстващите я дейности, на учителите, осъществяващи дистанционно обучение на учениците, както и да се предостави допълнителна закрила за някои уязвими групи работници и служители. Затова предвидените мерки могат да се обособят в две групи - общи, които засягат всички работници и служители и специални, които се отнасят до конкретни категории работници и служители. Промените имат ограничено времево приложение. Според закона те се прилагат за периода от обявяването на извънредното положение до отмяната му.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се