Бизнесът масово предпочита да пусне служителите си в неплатен отпуск
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бизнесът масово предпочита да пусне служителите си в неплатен отпуск

Докато държавата се бави с мерките, компании и служители търсят най-изгодните за тях варианти

Бизнесът масово предпочита да пусне служителите си в неплатен отпуск

В този вариант за 30 работни дни не се дължат осигуровки, а на работещия не се прекъсват здравноосигурителните права

31511 прочитания

Докато държавата се бави с мерките, компании и служители търсят най-изгодните за тях варианти

© Цветелина Белутова


Притиснати от кризата с извънредното положение и в изчакване на обещаните от държавата компенсации с цел запазване на персонала, все повече работодатели се споразумяват с работниците си да излязат в неплатен отпуск. Това казват пред "Капитал" представители на компании от различни сфери, както и работници и служители, пратени в такъв отпуск. В някои отделни случаи това е придружено с обещание за "неформално" изплащане на парични бонуси, но в масовия случай става въпрос за реална невъзможност да се поддържа производството и да се платят заплати.

Плюсовете на неплатения отпуск

Опцията е все по-масова, защото интерес от нея имат и двете страни. От една страна, работодателите запазват работниците си, но си спестяват осигуровките и присъщите разходи по поддръжка на работните места. От друга, служителите в неплатен отпуск запазват работата си и статута си на здравно и социално осигурени, като неплатеният отпуск до 30 работни дни годишно им се зачита и за трудов стаж. Срещу това те дължат само минималния размер на здравната осигуровка, изчислен върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се, т.е. върху 305 лв., или 24.4 лв. на месец.

Право на неплатен отпуск имат и хората с един месец общ трудов стаж. Работниците не губят и правото си на платен годишен отпуск, който, ако им бъде даден сега, ще пропадне в условията на карантина вкъщи. При всички мрачни прогнози за продължителността на кризата мнозина разчитат след отминаването й да си позволят почивка през лятото.

Някаква индикация за масовостта на този подход е и фактът, че през последните дни в интернет пространството усилено се търси информация за условията, при които може да се пуска в неплатен отпуск. Основният принцип в случая е, че законът не допуска хипотеза, при която работодателят може едностранно да наложи ползването на неплатен отпуск на когото и да е, той се ползва само по изрична заявка на съответния работник или служител.

Новият закон и платеният отпуск

Същевременно новоприетият закон за извънредното положение даде доста по-широки възможности на работодателите да налагат на персонала ползването на платен годишен отпуск във връзка с кризата. От една страна, той даде на работодателя възможност едностранно да налага на работниците си ползването на половината от платения годишен отпуск, дори и без да е обявил със заповед преустановяването на работа на предприятието, престой или друга мярка, т.е. само като се позовава на въведеното извънредно положение.

А когато със своя заповед е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители заради извънредното положение, то тогава той вече има право да даде на работниците целия размер на платения им годишен отпуск, включително и неизползвания му размер за предходни години. В тези случаи работодателят има право да прати в отпуск и тези работници и служители, които не са придобили 8 месеца трудов стаж и все още нямат право на отпуск, т.е. той може да ги принуди да ползват отпуска си предварително и "на зелено". През това време дължимото възнаграждение се изчислява на база на среднодневното брутно трудово възнаграждение за предния месец.

Ако обаче работодателят е преустановил работата на предприятието - било по свое усмотрение, било по заповед на държавен орган, но не е пратил служителите си в платен отпуск, тогава той е длъжен за това време да им изплаща пълното брутно трудово възнаграждение за съответния период. Същото е и когато е спрял работата на предприятието поради извънредното положение, но работникът/служителят междувременно е използвал целия размер на полагащия му се платен годишен отпуск.

Към момента схемата 60/40 не е изгодна

Съществуващата надежда за работодателя да получи компенсация от държавата в размер на 60% от заплатата, изчислени върху декларирания осигурителен доход за януари, в момента изглежда по-неизгодна от неплатения отпуск, защото върху сумата се дължат осигуровки и данък общ доход. Върху заплата от 1000 лв. работодателят дължи грубо още 200 лв. за осигурителни вноски. Работникът също дължи своята част за осигурителни вноски, както и данък, т.е. следващия месец работодателят трябва да върне на бюджета около 400 лв.

Мерките на правителството са крайно недостатъчни, трябваше в закона да се остави предвидената първоначално възможност работодателите да предоставят едностранно неплатен отпуск, коментира за "Капитал" адвокат Енчо Динев от адвокатско дружество "Точева & Мандажиева". Според него най-ефективно би било държавата да осигури данъчна и осигурителна ваканция вместо настоящите мерки със съмнителен ефект.

Адв. Енчо Динев: Законодателят можеше да прояви повече гъвкавост и да остави възможността за едностранно предоставяне на неплатен отпуск в кризата

Напоследък има данни за въвеждане на практика работодатели да "разрешават" на служителите си неплатен отпуск, за да не се налага да обявяват престой и да продължават да им плащат дължимите възнаграждения и осигуровки. Тази практика изглежда като логична реакция на работодателите на обявените от правителството мерки за компенсирането на част от трудовите възнаграждения на служителите в размер на 60%. По мнение на редица специалисти това е крайно недостатъчно и би следвало държавата по-скоро да обяви данъчна и осигурителна ваканция за определен период, вместо да лансира мерки със спорен ефект, а на всичкото отгоре - при липса на достатъчна прозрачност и критерии за разпределянето на компенсациите.

В първоначалния проект на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., се предвиждаше, че ако служителят е използвал пълния размер на платения си годишен отпуск, работодателят може едностранно да му предостави ползването на неплатен отпуск. В окончателно приетия закон (§4, т. 4 от Преходните и заключителните разпоредби) тази възможност за едностранно предоставяне на неплатен отпуск отпадна след продължителни дебати в парламента. Смятам, че законодателят можеше да прояви по-голяма гъвкавост и да остави тази възможност, като я ограничи например до максимално допустимия по закон срок от 30 работни дни неплатен отпуск годишно за зачитане на трудов и осигурителен стаж. Предвид ситуацията в момента и другите правомощия, които се предоставиха на работодателите по време на извънредно положение, този срок можеше да бъде дори удължен за срока на извънредното положение, като се предвидят конкретни мерки за директно подпомагане на тези служители (безлихвени кредити или други подобни).

Ясно е, че служителите при едно такова положение просто биха могли да напуснат работа. В този случай, за да се избегне или намали този риск, работодателят би могъл да даде изрично съгласие (или законодателят да предостави възможност по законодателен път) служителите през този период да търсят временно друга работа в сектор, незасегнат от извънредното положение.

Притиснати от кризата с извънредното положение и в изчакване на обещаните от държавата компенсации с цел запазване на персонала, все повече работодатели се споразумяват с работниците си да излязат в неплатен отпуск. Това казват пред "Капитал" представители на компании от различни сфери, както и работници и служители, пратени в такъв отпуск. В някои отделни случаи това е придружено с обещание за "неформално" изплащане на парични бонуси, но в масовия случай става въпрос за реална невъзможност да се поддържа производството и да се платят заплати.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    peni_nikol.53. avatar :-|
    Peni Nikol

    От кризата с коронавируса богатите ще излязат още по богати, а бедните все така бедни.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Несериозно е това, което се пише! От лаици за лаици!

    Изреждат се някакви "Плюсове на неплатения отпуск", но и дума няма за единствения и изключително съществен минус - НЕ СЕ ИЗПЛАЩА З А П Л А Т А! И да - води се за осигурителен стаж, но с НУЛА осигурителен доход, което сваля значително средния му осигурителен доход за пенсия.

    30 работни дни са всъщност месец и половина календарни.
    И ако допуснем, че след този период предприятието заработи отново или работникът е съкратен и отиде на борсата, възнаграждението/обезщетението, което ще получи, ще дойде чак след още един месец.

    Казано с две думи: колосалният "плюс" за работника от неплатения отпуск е, че ще види пари едва след 2,5 месеца!
    А дотогава?

    Не е адекватна и системата 60:40 при плащане от работника и работодателя на всички данъци и осигуровки. Ако за по-просто смятане приемем брутна заплата от 1000 лв, нетото е 776 лв, 224 лв са удръжди от заплатата за осигуравки и данъци. Работодателят плаща допълнително 190 лв осигуровки. При вариантът на правителството, данъчно-осигурителната тежест (414 лв) се запазва и работодателят поема неясни във времето ангажименти да не съкращава въпросния работник. Иначе трябва да върне парите на държавата. А какво ще стане след месец? След два?

    Много по-просто е , и което работодателите правят масово, е просто да съкращават работници. Държавата ще им плаща 60% от БТВ от фонд Безработица поне половин година. Защо да влизат в сложни и неясни отношения с държавата, от които никаква полза нямат?

    Горанов и Со хитруват и блъфират елементарно, защото въпросните 60% от брутното възнаграждение държавата така и така ще ги плати.

    Не това е изходът, а възстановяване на пазара и възстановяването на стокооборота, който да върне пари от търговеца към производителя и оттам към работника.

    Както се влиза по един в банки, аптеки, ритейли, бензиностанции, така може да се влиза и в книжарници, железарии, магазини за техника, за дрехи, за козметика и т.н.

    Съживете пазара, иначе просто 90% ще гладуваме.

  • 3
    wgg1585476560645466 avatar :-|
    Yulian Kikyov

    Управител на ЕТ /минибарче на самобслужване/, който сам извършва дейността си като барман .
    Осигурен за всички права, без право на плащане при безработица, може ли да кандидатства за 60:40 в бюро по труда за времето през което няма доходи от създалата се сложна ситуация.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "Yulian Kikyov":

    Естествено, че не.
    Мярката е само към работодатели за наети от тях на трудов договор лица. Вие заплата не получавате, а формирате печалба. Още повече - както чета - се осигурявате само за пенсия.
    Самонаетите и самоосигуряващите се (ЕТ, адвокати, общопрактикуващи и лекари на частна практика, писатели, художници, занаятчии и т.н.) не представляват интерес за държавата. Тях Горанов нарече маргинали.


  • 5
    fat25645476 avatar :-|
    fat25645476

    Подкрепям горният коментар на D-r D . Пълен батак. Само, че масово работодателите не осигуряват служителите си на реалната заплата. Има хора с неползван платен отпуск над 100 дни по вина на работодателя. За такива "бизнесмени" самата дума платен ги кара да изпадат в ужас. Те не обичат да плащат за отпуск.Не върви и да съкратят персонала, защото ще трябва да платят обезщетение за целият натрупан платен отпуск. За това предпочитат неплатен. Как звучи само а? И с какво компенсират служители в неплатен отпуск ? С още задължения, кредити! Никой не мисли как ще плащат тези кредити. И ако фирма която не може да си позволи съкращения или платен отпуск, едва ли би могла да плаща и заплати след месец и половина.Може би най-разумно беше да се приеме закон, който санкционира работодателите с глоби и затвор при неизпълнение на безопасни условия на труд по време на епидемия. И да се подпомогнат финансово изрядните фирми, които нямат задължения за осигуровки , неизплатени възнаграждения и данъци. Да се осигурят дезинфектанти и предпазни средства инструкции за безопасност на работното място да не се спира работата, и да се затворят границите.Защото в тази държава винаги е ощетен служителя. Винаги. И коректно плащащите фирми. Съответно здравеопазването, пенсионната и данъчна система. Но на никого не му пука. Нито на управниците нито на бизнеса. Защо ли?

  • 6
    ra40n avatar :-|
    ra40

    До коментар [#3] от "Yulian Kikyov":

    Ти си 'маргинал. Оправяй се сам. не представляваш интерес за държава.

  • 7
    bat_plamen avatar :-|
    bat_plamen

    И като резултат пак обикновените хора са прецакани , защото нямат заплати!

  • 8
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    Точно е отбелязано в статията, че "все повече работодатели се споразумяват с работниците си да излязат в неплатен отпуск".
    Ползването на неплатен отпуск би следвало да става единствено по искане на работника/служителя с писмено заявление съгл. чл. 160, ал. 1 от КТ.
    За несъгласните винаги съществува вариантът за съкращение съгл. чл. 328, ал. 1, т.3 от КТ /работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие поради намаляване на обема на работата/.и обезщетение от Бюрото по труда, а и работодателят дължи 2 брутни раб. заплати в този случай.
    Трябва да се намерят поносимите компромиси и от двете страни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK