Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 28 мар 2020, 14:06, 27863 прочитания

Бизнесът масово предпочита да пусне служителите си в неплатен отпуск

В този вариант за 30 работни дни не се дължат осигуровки, а на работещия не се прекъсват здравноосигурителните права

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Притиснати от кризата с извънредното положение и в изчакване на обещаните от държавата компенсации с цел запазване на персонала, все повече работодатели се споразумяват с работниците си да излязат в неплатен отпуск. Това казват пред "Капитал" представители на компании от различни сфери, както и работници и служители, пратени в такъв отпуск. В някои отделни случаи това е придружено с обещание за "неформално" изплащане на парични бонуси, но в масовия случай става въпрос за реална невъзможност да се поддържа производството и да се платят заплати.

Плюсовете на неплатения отпуск


Опцията е все по-масова, защото интерес от нея имат и двете страни. От една страна, работодателите запазват работниците си, но си спестяват осигуровките и присъщите разходи по поддръжка на работните места. От друга, служителите в неплатен отпуск запазват работата си и статута си на здравно и социално осигурени, като неплатеният отпуск до 30 работни дни годишно им се зачита и за трудов стаж. Срещу това те дължат само минималния размер на здравната осигуровка, изчислен върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се, т.е. върху 305 лв., или 24.4 лв. на месец.

Право на неплатен отпуск имат и хората с един месец общ трудов стаж. Работниците не губят и правото си на платен годишен отпуск, който, ако им бъде даден сега, ще пропадне в условията на карантина вкъщи. При всички мрачни прогнози за продължителността на кризата мнозина разчитат след отминаването й да си позволят почивка през лятото.

Някаква индикация за масовостта на този подход е и фактът, че през последните дни в интернет пространството усилено се търси информация за условията, при които може да се пуска в неплатен отпуск. Основният принцип в случая е, че законът не допуска хипотеза, при която работодателят може едностранно да наложи ползването на неплатен отпуск на когото и да е, той се ползва само по изрична заявка на съответния работник или служител.



Новият закон и платеният отпуск

Същевременно новоприетият закон за извънредното положение даде доста по-широки възможности на работодателите да налагат на персонала ползването на платен годишен отпуск във връзка с кризата. От една страна, той даде на работодателя възможност едностранно да налага на работниците си ползването на половината от платения годишен отпуск, дори и без да е обявил със заповед преустановяването на работа на предприятието, престой или друга мярка, т.е. само като се позовава на въведеното извънредно положение.

А когато със своя заповед е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители заради извънредното положение, то тогава той вече има право да даде на работниците целия размер на платения им годишен отпуск, включително и неизползвания му размер за предходни години. В тези случаи работодателят има право да прати в отпуск и тези работници и служители, които не са придобили 8 месеца трудов стаж и все още нямат право на отпуск, т.е. той може да ги принуди да ползват отпуска си предварително и "на зелено". През това време дължимото възнаграждение се изчислява на база на среднодневното брутно трудово възнаграждение за предния месец.

Ако обаче работодателят е преустановил работата на предприятието - било по свое усмотрение, било по заповед на държавен орган, но не е пратил служителите си в платен отпуск, тогава той е длъжен за това време да им изплаща пълното брутно трудово възнаграждение за съответния период. Същото е и когато е спрял работата на предприятието поради извънредното положение, но работникът/служителят междувременно е използвал целия размер на полагащия му се платен годишен отпуск.

Към момента схемата 60/40 не е изгодна

Съществуващата надежда за работодателя да получи компенсация от държавата в размер на 60% от заплатата, изчислени върху декларирания осигурителен доход за януари, в момента изглежда по-неизгодна от неплатения отпуск, защото върху сумата се дължат осигуровки и данък общ доход. Върху заплата от 1000 лв. работодателят дължи грубо още 200 лв. за осигурителни вноски. Работникът също дължи своята част за осигурителни вноски, както и данък, т.е. следващия месец работодателят трябва да върне на бюджета около 400 лв.

Мерките на правителството са крайно недостатъчни, трябваше в закона да се остави предвидената първоначално възможност работодателите да предоставят едностранно неплатен отпуск, коментира за "Капитал" адвокат Енчо Динев от адвокатско дружество "Точева & Мандажиева". Според него най-ефективно би било държавата да осигури данъчна и осигурителна ваканция вместо настоящите мерки със съмнителен ефект.
Адв. Енчо Динев: Законодателят можеше да прояви повече гъвкавост и да остави възможността за едностранно предоставяне на неплатен отпуск в кризата

Напоследък има данни за въвеждане на практика работодатели да "разрешават" на служителите си неплатен отпуск, за да не се налага да обявяват престой и да продължават да им плащат дължимите възнаграждения и осигуровки. Тази практика изглежда като логична реакция на работодателите на обявените от правителството мерки за компенсирането на част от трудовите възнаграждения на служителите в размер на 60%. По мнение на редица специалисти това е крайно недостатъчно и би следвало държавата по-скоро да обяви данъчна и осигурителна ваканция за определен период, вместо да лансира мерки със спорен ефект, а на всичкото отгоре - при липса на достатъчна прозрачност и критерии за разпределянето на компенсациите.

В първоначалния проект на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., се предвиждаше, че ако служителят е използвал пълния размер на платения си годишен отпуск, работодателят може едностранно да му предостави ползването на неплатен отпуск. В окончателно приетия закон (§4, т. 4 от Преходните и заключителните разпоредби) тази възможност за едностранно предоставяне на неплатен отпуск отпадна след продължителни дебати в парламента. Смятам, че законодателят можеше да прояви по-голяма гъвкавост и да остави тази възможност, като я ограничи например до максимално допустимия по закон срок от 30 работни дни неплатен отпуск годишно за зачитане на трудов и осигурителен стаж. Предвид ситуацията в момента и другите правомощия, които се предоставиха на работодателите по време на извънредно положение, този срок можеше да бъде дори удължен за срока на извънредното положение, като се предвидят конкретни мерки за директно подпомагане на тези служители (безлихвени кредити или други подобни).

Ясно е, че служителите при едно такова положение просто биха могли да напуснат работа. В този случай, за да се избегне или намали този риск, работодателят би могъл да даде изрично съгласие (или законодателят да предостави възможност по законодателен път) служителите през този период да търсят временно друга работа в сектор, незасегнат от извънредното положение.

Следете в реално време ситуацията с Covid-19
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Право на отговор: Съдебният инспекторат не се бори с корупцията в съдебната система 4 Право на отговор: Съдебният инспекторат не се бори с корупцията в съдебната система

Неприемливо е да се обсъждат публично мотивите на решение на държавен орган

21 май 2020, 1659 прочитания

За "златните" български паспорти, през които Брюксел вижда пране на пари 1 За "златните" български паспорти, през които Брюксел вижда пране на пари

За трети път в рамките на месец и половина ЕС напомня на България, че има проблем със схемата за гражданство срещу инвестиции

21 май 2020, 3432 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Легал Компас"

Седмичен обзор на новините от правния свят и съдебната система

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Седмичен бюлетин за правни новини

Две категории работодатели ще могат да искат компенсации за извънредното положение; Парламентът практически се разпусна; Депутати предлагат да остане възможността за получаване на българско гражданство срещу инвестиции

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10