Защита на кредиторите в условията на извънредно положение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защита на кредиторите в условията на извънредно положение

Защита на кредиторите в условията на извънредно положение

Извън другите мерки, които всеки може да предприеме, работодателските организации трябва да искат нормализиране работата на съдилищата и промяна на закона

2970 прочитания

© Анелия Николова


Димитър Влаевски е старши адвокат в Schoenherr и има повече от 15 години опит при консултирането на мащабни проекти на чуждестранни инвеститори в сферата на недвижимите имоти, строителството, реструктуриране на дългове и съдебни спорове

България вече две седмици е в условията на извънредно положение. Първите мерки на правителството през този период съвсем естествено са насочени към облекчаване положението на тези социални групи, които най-тежко понасят икономическия удар от COVID-19 пандемията. И докато социалната справедливост е едната страна на монетата, то другата, не по-малко важна за съществуването на всяка държава, е защитата на правото на собственост и свободния стопански оборот. Успяват ли обаче трите власти в държавата - изпълнителна, законодателна и съдебна - да се справят и с тази задача? На този етап отговорът е "не".

Какво е да си кредитор днес?

Съдебната система е почти напълно парализирана, и то още от 15 март - само два дни след обявяване на извънредното положение и почти 10 дни преди окончателното приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗИП). На практика най-важният гарант след закона за защита правото на собственост и стопанския оборот - съдебната система - не работи. Всички съдебни заседания и образуването на нови дела са спрени поне до 13 април, а е много вероятно този срок да бъде продължен.

Народното събрание нанесе следващия удар върху защитата на правото на собственост и все още работещия бизнес, след като прие доста спорния член 6 от ЗИП, който реално дава възможност на всеки безнаказано да откаже плащане на свое задължение през времето на извънредното положение. Нещо повече, ЗИП парализира и изпълнителния процес. Така законът, първият стожер на правото на собственост, също абдикира, и то в условията на криза, когато е най-необходим.

Имат ли полезен ход при тези условия кредиторите, които все пак искат да работят?

Най-лесната стъпка е да се постави като условие плащането да е при доставката на съответната стока или услуга или дори, с оглед на конкретните отношения, да се договори и предплащане. С оглед наложилите се практики през последните години на отсрочено плащане или поне в рамките на няколко дена след доставката, това би предизвикало смут в доста дългосрочни отношения. В такъв случай е възможно да се иска обезпечаване на дължимите суми, ако те са били необезпечени до момента, или адекватна промяна на вече дадените обезпечения с оглед рязката промяна в икономическата ситуация в условията на пандемията. Създаването на такива обезпечения в определени случаи е свързано с известни разходи и необходимост от вписване в съответните регистри, което може да отнеме повече от нормалното време. Не трябва обаче да се забравя, че всяко ново обезпечение трябва да се преценява внимателно с оглед възможността да бъде атакувано в бъдеще при едно евентуално производство по несъстоятелност на длъжника, който риск е все по-вероятен с оглед задълбочаващата се криза.

Единственото от съдебните средства за защита, което все още е на разположение за кредиторите, е производството по обезпечаване на бъдещ иск, т.е. допускането от съда на обезпечение върху имущество на длъжника. Тук обаче неизвестностите пред кредитора се увеличиха допълнително благодарение на мерките, предприети в странен синхрон от трите власти. Процедурата, която по принцип трябва да е бърза, за да осигури защитата на кредитора, най-вероятно ще отнеме значително повече време с оглед на почти парализираната съдебна система. Допълнителна неяснота може да предизвиква и вече коментираният чл. 6 от ЗИП и евентуално негово превратно тълкуване от някои съдилища, че доколкото в периода на извънредно положение не се прилагат последиците от забавата, то съответно не е налице и обезпечителна нужда. Това, разбира се, е доста крайно тълкуване, но при тези извънредни условия, не е и невъзможно.

Независимо че държавните съдилища спряха работа, някои от арбитражните съдилища все още работят и докато няма забрана и за тях, е възможно кредитор да потърси защита на правата си пред тях. Най-реномираният от арбитражите обаче, този при БТПП, също спря работа за срока на извънредното положение. Търсенето на защита пред другите арбитражни съдилища, доколкото все още работят, вече зависи нуждите на конкретния случай.

Може ли нещо да се промени?

На този етап от развитието на пандемията никой не може да каже докога тя ще продължи и съответно докога ще трае извънредното положение в България. При тази сложна обстановка за бизнеса е препоръчително работодателските организации да помислят и организират диалог за някакво нормализиране на работата на съдилищата и разумна промяна на ЗИП. В тази връзка може да се използва и опитът на други държави в подобно положение.

Например в Австрия работата на съдебната система не е напълно спряна, а е дадена възможност на всеки съдия сам да организира работата си, включително провеждането на съдебни заседания и образуването на нови дела, при спазване на определени мерки за ограничаване разпространението на коронавируса. Изпълнителното производство също не е спряно, но всеки длъжник, който докаже, че невъзможността му за изпълнение се дължи на причини на пандемията и извънредното положение, може да иска спиране на изпълнението.

В Германия пък се обсъжда възможност да се удължи поне до есента срокът, в който управителите на търговско дружество са задължени да подадат до съда искане за откриване на производство по несъстоятелност, ако дружеството е във фалит по причина, дължаща се на пандемията и мерките, свързани с нея. Това също е интересна идея, която трябва да се обсъди внимателно, защото мнозина търговци в България също могат да попаднат под ударите на закона, ако не спазят едномесечния срок за подаване на такова искане до съда. В момента този срок е удължен с един месец със ЗИП, но едва ли повечето търговци ще успеят толкова бързо да си стъпят на краката.

Не на последно място е важно да се прецизира и текстът на чл. 6 от ЗИП, в каквато посока се чуха немалко мнения. Доколкото Европейската централна банка (ЕЦБ) разработва специален план с условията за обявяване на мораториум върху кредитите за определен период, то е препоръчително чл. 6 от ЗИП да бъде съобразен с тези условия и действието му да се ограничи до плащанията по кредити от банковите и други финансови институции (включително фирмите за бързи кредити), за да не се нарушава останалият стопански оборот.

Димитър Влаевски е старши адвокат в Schoenherr и има повече от 15 години опит при консултирането на мащабни проекти на чуждестранни инвеститори в сферата на недвижимите имоти, строителството, реструктуриране на дългове и съдебни спорове

България вече две седмици е в условията на извънредно положение. Първите мерки на правителството през този период съвсем естествено са насочени към облекчаване положението на тези социални групи, които най-тежко понасят икономическия удар от COVID-19 пандемията. И докато социалната справедливост е едната страна на монетата, то другата, не по-малко важна за съществуването на всяка държава, е защитата на правото на собственост и свободния стопански оборот. Успяват ли обаче трите власти в държавата - изпълнителна, законодателна и съдебна - да се справят и с тази задача? На този етап отговорът е "не".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK