България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург

Reuters

България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург

През 2019 г. страната е платила обезщетения за общо 414 990 евро, докато през 2018 г. те са 794 968 евро

3395 прочитания

Reuters

© Reuters


България трайно изостава с изпълнението на решенията по водещи дела на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, които очертават системни проблеми. Това става ясно от данните в годишния доклад за 2019 г. на Комитета на министрите към Съвета на Европа за надзора върху изпълнението на решенията на ЕСПЧ, според които България е на четвърто място по брой на неизпълнените решения по водещи дела - общо 79. В тази класация преди България са само страни, които не са членки на Европейския съюз: Русия - с 219 неизпълнени решения по водещи дела, Турция - 155, и Украйна - 119. След България е Италия с 56 такива неизпълнени решения.

Отделно от това към края на 2019 г. страната ни има висящи 91 неизпълнени решения по повтарящи се случаи или общо 170 неизпълнение решения, които се наблюдават от Комитета на министрите

Става въпрос не за изплащането на обезщетенията, по който параграф страната ни е сравнително сред най-стриктните държави и в огромната част от случаите сумите се превеждат своевременно преди крайния срок. Принципно изпълнението на индивидуалните мерки, което включва преводът на решението, изплащането на обезщетение, а дори и възобновяване на съдебното производство, се следи от отдела по процесуално представителство пред ЕСПЧ към Министерството на правосъдието и обичайно не поставя проблеми.

Друг е въпросът с изпълнението на т.нар. генерални мерки, като например необходими законодателни решения, предприемане на административно-организационни действия, промяна в съдебната практика и практиката на прокуратурата и др. Изпълнението на тези мерки по някои знакови дела чака вече 20 години. Емблематичен пример е казусът с решението по делото "Колеви срещу България", което е от 2002 г. и засяга за липсата на процесуални гаранции за разследване на деяния, извършени от главния прокурор. През февруари м.г. Комитетът на министрите прие специална позиция, в кято изрично напомни, че вече 19 години чака изпълнение на това решение с приемането на ефективни законодателни и други мерки, гарантиращи отговорност и отчетност на главния прокурор.

Сред тези водещи казуси, за чието неизпълнение Комитетът на министрите отдавна следи България, са групата дела "Великова и други срещу България" (свързани смъртни случаи, изтезания, включително неадекватна криминализация на изтезанията, малтретиране или липса на навременна медицинска помощ в ареста, в местата за лишаване от свобода, по време на полицейско задържане, както и липсата на ефективно разследване на тези случаи), където водещото решение е от 2000 г., т .е още преди 20 г. Друг системен проблем е по групата дела "С.З." (за проблемите, свързани с неефективно разследване на дела за престъпления срещу личността), дела от групата "C.G.", свързани с депортиране на чужденци и др.

Красимир Кънев (БХК): Може да се прогнозира, че за период от година Комитетът на министрите ще обяви четири резолюции за България

Досега по време на цялото наблюдение за България е имало само три междинни резолюции на Комитета на министрите. За предстоящия период от една година напред е твърде вероятно да бъдат обявени четири резолюции за България - на базата на заключенията, направени досега от Комитета на министрите и указанията към Секретариата, коментира за "Капитал" председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев, който следи отблизо процедурите по наблюдение на изпълнението на решенията на Страсбург. С оглед и дневния ред на сесиите за едногодишния период, той прогнозира, че такива резолюции може да има по групата дела "Великова", по групата дела "ОМО Илинден", групата дела "Йорданова и други" (за отстраняване от жилище на лица от уязвими и маргинализирани общности), и групата дела "C.G. и други срещу България" - за депортация на чужди граждани в страни, където ги застрашава изтезания и унизително отношение.

Любопитно е, че същевременно страната ни е и в друга, положителна класация по доклада на Комитета на министрите за м.г. България е на второ място след Турция по брой на затворените водещи дела за 2019 г. През 2019 г. Комитетът на министрите е приел, че страната ни е приключила с изпълнението на 16 такива решения по водещи дела, като тук голяма част заемат делата за условията в затворите и арестите.

Точно това обаче всъщност е индикация, че държавата е много назад с изпълнението на решенията и постигане на стандартите на Страсбург при преодоляване на съществени системни проблеми в областта на правата на човека - след като дори в периоди, когато отчита голямо наваксване, тя пак е в списъка на изоставащите държави.

Положителна е тенденцията за платените от България обезщетения. През 2019 г. страната е платила общо 414 990 евро, докато през 2018 г. те са 794 968 евро, т.е. почти двойно.

Любопитното е, че тези констатации се случват на фона на вече традиционното през последните три години намаление на броя на осъдителните решения срещу държавата, което пък отчита Съда по правата на човека в Страсбург в годишния си доклад през януари. По този показател страната ни дълго време беше в челната десетка на ЕСПЧ като държава с голям брой осъдителни решения, въпреки, че по брой на населението си е на дъното на таблицата.

България продължава да е в листата на десетте държави с най-голям брой решения в засилена процедура по наблюдение от Комитета на министрите, с общо 41 дела, от които 18 дела по водещи (прецедентни) казуси и 23 - по повтарящи се казуси.

България трайно изостава с изпълнението на решенията по водещи дела на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, които очертават системни проблеми. Това става ясно от данните в годишния доклад за 2019 г. на Комитета на министрите към Съвета на Европа за надзора върху изпълнението на решенията на ЕСПЧ, според които България е на четвърто място по брой на неизпълнените решения по водещи дела - общо 79. В тази класация преди България са само страни, които не са членки на Европейския съюз: Русия - с 219 неизпълнени решения по водещи дела, Турция - 155, и Украйна - 119. След България е Италия с 56 такива неизпълнени решения.

Отделно от това към края на 2019 г. страната ни има висящи 91 неизпълнени решения по повтарящи се случаи или общо 170 неизпълнение решения, които се наблюдават от Комитета на министрите


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK