Форсмажор и стопанска непоносимост в условията на COVID-19
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Форсмажор и стопанска непоносимост в условията на COVID-19

Форсмажор и стопанска непоносимост в условията на COVID-19

Какво научихме от уебинара на "Капитал" и "Schoenherr България"

5751 прочитания

© Николай Дойчинов


Два инструмента, които съществуват в търговското право - непреодолимата сила (форсмажор) и стопанската непоносимост, станаха изключително популярни сред търговците след въвеждането на ограничителните мерки във връзка с пандемията от коронавируса.

Редица търговски обекти бяха принудени да затворят, а свободното придвижване на стоки беше нарушено заради постоянно менящата се обстановка.

"Капитал" и "Schoenherr България" организираха уебинар, посветен на форсмажора и непреодолимата сила, на който адвокатите Илко Стоянов и Димитър Влаевски отговаряха на въпросите, идващи от представители на бизнеса.

Това беше вторият уебинар, организиран от "Капитал" за COVID-19. Първият беше посветен на мерките на правителството към работодателите и наш гост беше министърът на труда и социалната политика Деница Сачева. Следващото събитие ще бъде на 16 април и е посветено на киберсигурността.

"Общото и при двата инструмента е, че изискват наличието на непредвидено събитие, т.е. възникнало след сключване на договора, което прави или невъзможно (както е при форсмажор), или крайно несправедливо (при стопанска непоносимост) изпълнението на договора", обясни адв. Илко Стоянов в началото на уебинара. "Допускаме, че при много договори пандемията и приетият вследствие на нея закон за мерките и действията по време на извънредното положение могат да представляват именно такова непредвидено събитие и ще се прилагат към част от сключените търговски договори", коментира още той.

Илко Стоянов даде общо описание на двата института на търговското право: "Най-общо форсмажор дава възможност за страните да отложат или прекратят изпълнението на договора, ако то е станало невъзможно вследствие с непредвиденото събитие. Стопанската непоносимост означава друго - страните могат да искат изменение на договора, ако се окаже, че пандемията и мерките са извънредно несправедливи към съществуващия вече договор. И двата института ни дават само обща насока, но не могат автоматично да се прилагат и да дадат разрешение към която и да е конкретна ситуация в момента. Случващото се е без аналог в историята. Дори и по време на война икономиката работи, макар и да произвежда друго."

Димитър Влаевски направи сравнение между различните правни режими на форсмажора и стопанската непоносимост в чужбина. Според него и при двата института става дума за отклонение от общото правило, че договорите трябва да се изпълняват. Особено по отношение на стопанската непоносимост, който е извънреден институт, си дава възможност на съдията да измени или прекрати един договор. В Германия той е въведен през 2002 г. Във Франция положението е било по-тежко до съвсем скоро - до 2016 г. Дотогава тази хипотеза е била приложима само ако едната страна по договора е била държавата, т.е. защитата е била с оглед обществения интерес. В английското и американското право критериите, за да се стигне до прекратяване на един договор поради форсмажор, са изключително високи. В договора трябва да бъдат посочени изрично случаите и последствията от този форсмажор.

Ето някои от основните въпроси и техните отговори. Видео от уебинара може да видите тук или по-долу:

Може ли клиенти и дистрибутори да отказват плащания по фактури, издадени преди въвеждането на извънредното положение, позовавайки се на форсмажор по силата на ТЗ? Фактурите са продажби на стоки, получени от клиентите при условия на консигнация.

Краткият отговор е не, не могат. Клиентите дължат плащане по фактурите и причините за това са две. Първата е, че задължението по тези фактури е настъпило преди възникването на форсмажора - преди настъпването на епидемията или преди обвиняването на извънредното положение. Втората причината е, че форсмажорът засяга изпълнения, които са различни от паричните задължения. Пари винаги се дължат, защото парите не погиват. Форсмажорът може да спре доставка на стока, изпълнение на договор за изработка, защото имаме реални фактически трудности, но доставката на пари е немислима, освен ако не спре някоя платежна система да работи.

Купуваме оборудване от Италия по договор с италиански производител. В момента те са в извънредно положение и фабриката им е затворена. И двете страни по договора са наясно, че това е форсмажор по отношение на изпълнението на договора, но в случая той не е възникнал след подписване на договора, както е определението по нашия ТЗ (което е приложимото право), а и двете страни са наясно, че го е имало по време на подписване на договора.

В тази връзка въпросът ми е:

Могат ли страните по договора да се отклонят от определението по ТЗ и да дадат друго определение на форсмажор в договора, което да не изисква той да е възникнал след подписване на договора?

А може ли да се включи изричен текст, който казва, че по време на подписване на договора страните знаят и са наясно, че е налице извънредно положение, което може да възпрепятства изпълнение, и да уговорят в какъв срок да започне изпълнението?

Да, могат. Страните са свободни в своите договорни отношения и ако те приемат друга трактовка и други условия за реализиране на форсмажор, то те могат да се позоват на тях.

Втората част от въпроса - "да се включи изричен текст, който казва, че по време на подписване на договора страните знаят и са наясно, че е налице извънредно положение, което може да възпрепятства изпълнение, и да уговорят в какъв срок да започне изпълнението?". Да, може да се включи такъв текст, но е ненужно, защото ако страните сключват договор в тези условия, то се предполага, че те знаят за тях.

Страните сами се отказват от защитата, която форсмажорът им дава за в бъдеще, т.е. непредвидимото събитие става предвидимо.

Дали могат да предвидят добре как текущата ситуацията се развие. Защото например, ако има втора и трета вълна, не съм сигурен, че страните ще могат да се позоват на форсмажора.

Дължи ли наемателят плащане на наема по време на действието на извънредните мерки?

Задължението за плащане на наема е парично и като такова не може да се позове на форсмажор. Има изричен текст в закона - чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Тоест наемателят дължи наема, независимо дали обектът може да работи или не. Наемателят няма да дължи наема единствено ако наемодателят не му осигурява достъп до обекта. До такъв случай евентуално може да се стигне с оглед тълкуването на заповедта на министъра на здравеопазването по отношение на обектите в търговските центрове. При тях според тълкуването на заповедта, ако се окаже, че наемодателят не може да осигури на наемателя достъп до обекта, то заповедта е форсмажор по отношение на наемодателя. Наемателят не дължи плащане на наема, но не може и да търси вреди за това, че не може да си ползва обекта. Според особеностите на конкретния договор и продължителността на извънредните мерки трябва да се преценява дали наемателят може да прекрати едностранно договора за наем и кога.

Остава ли някаква защита за наемателя?

В миналото, като последствия от световните войни или други военни конфликти, е имало единични случаи, където по подобни причини наемателят е успявал да прекрати договор за наем и съответно да не дължи плащане на наема, тъй като не е могъл да ползва обекта според уговореното предназначение. Това са единични случаи и е трудно предвидимо какво би решил днес съдът.

Може ли държавата да се намеси и трябва ли?

Да, тук държавата в лицето на Народното събрание трябва да вземе активна роля максимално бързо, за да се избегне правната несигурност у всички, която цари в момента. Подобно е решението вече в други европейски държави. В Германия например наемателят остава да дължи наема за времето, през което магазинът му е затворен, но наемодателят не може да го изгони до 30 юни. Тоест след 30 юни наемателят ще дължи всички изминали наеми, освен ако не постигне друга уговорка с наемодателя. В Чехия пък наемите за тези месеци са разсрочени до края на годината. Мисля, че вторият подход е по-подходящ за България. Това обаче трябва да важи изрично само за обекти, засегнати от мерките.

Също така трябва да се променят и сроковете за обявяване на несъстоятелност. В момента повечето от фирмите в България може би формално вече отговарят на тези изисквания, което влече наказателна и гражданска отговорност за управителите. В Германия например удължиха сроковете за подаване на молби за откриване на производство по несъстоятелност до 30 септември, но отново само по отношение на фирми, засегнати от мерките и пандемията. Това е един разумен срок на този етап от развитието на кризата.

Вече се появиха новини за едностранно разваляне на дългосрочни договори поради стопанска непоносимост. Правилно ли е това?

Без да сме запознати в детайли с договорите и най-вече нашумелия казус с изкупуването на електрическата енергия, произведена от "Топлофикация", изнесен в публичното пространство, едно такова прекратяване изглежда като злоупотреба с право. Отделно това не става с едностранно уведомление, а само по съдебен ред.

Стопанската непоносимост е изключително деликатен институт, който е въведен в модерното право след дебати, продължили буквално няколко века. По същество стопанската непоносимост позволява на трето лице - съдията, да измени или прекрати договор по собствено виждане. В този смисъл, за да се стигне до такова решение, промяната трябва да е наистина драстична, а страната, която я иска - да е взела всички необходими мерки да защити интересите си, както и интересите на насрещната страна по договора. Случаят с "Топлофикация" ще е най-вероятно един прекрасен тест както за съда, така и за общината, която трябва да вземе веднага всички мерки, за да защити интересите си и тези на столичани.

Два инструмента, които съществуват в търговското право - непреодолимата сила (форсмажор) и стопанската непоносимост, станаха изключително популярни сред търговците след въвеждането на ограничителните мерки във връзка с пандемията от коронавируса.

Редица търговски обекти бяха принудени да затворят, а свободното придвижване на стоки беше нарушено заради постоянно менящата се обстановка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK