Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 13 май 2020, 18:25, 2836 прочитания

Как Съдийската колегия на ВСС опитва да затвори съдилищата за журналисти и публика

Предложението е информацията за делата да се предоставя на медиите с преразкази на пресаташетата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Обновена на 16 май

Съдебните заседания остават закрити за публика, а журналистите, които отразяват работата на съда, ще научават за делата от преразказите на пресаташетата на съда. Това накратко прие във вторник Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет при изготвянето на поредните Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия. Новите правила, които драстично ограничават конституционно прогласения принцип на публичност на разглеждането на делата, бяха мотивирани простичко от члена на ВСС Боян Новански, цитиран от lex.bg, според когото журналистите само обикаляли съдебните палати и се чудели с кого да се заядат.


Ограничението отваря път за съдебни дела

Правилата вeче са публикувани на сайта на ВСС (вижте тук). Според юристи, с които "Капитал" разговаря, журналисти, адвокати, граждани имат всички основания да атакуват пред съда ограничаването на достъпа до съдебните заседания.

Пред "Капитал" адвокат Александър Кашъмов посочи, че не само в конституцията, но и в чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) публичността на съдебните дела е въздигната в съществено условие за независимостта и безпристрастността на съда и процеса. На това основание страни по конкретни дела могат пряко да сезират Съда в Страсбург, смята той. Нещо повече, адвокат Кашъмов изтъква, че и в този случай ВСС (по примера и на други държавни органи), е прескочил задължителното по Закона за нормативните актове оповестяване на проекта и публичното му обсъждане, което е самостоятелно основание за атакуването му. (Цялото изявление на адвокат Кашъмов вижте в карето долу.)



Малко по-различен е акцентът в позицията на съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд. Управлението на риска чрез вземане на адекватни решения е съществен въпрос за всяка правосъдна система, изисква капацитет и ясна ценностна реакция, казва тя. И подчертава: И преди, сега съдът по делата решава дали заседанието да бъде публично, така че няма сериозна драма. Възпитателно въздействие на съдебния процес може да има само когато има доверие, а доверие има, когато не се оставя впечатление, че нещо е останало скрито-покрито или че закриването на публичността прикрива процесуален произвол в залата, който няма да бъде записан в протокола, коментира съдия Тодорова. (Цялото изявление на Мирослава Тодорова вижте в карето най-долу.)

Съдия Тодорова е принципно права, но това не може да премахне опасенията от това, че въобще може Съдийската колегия на ВСС да допусне възможността за закриване на процеса, при това с аргументите на Новански, че журналистите са пречка. Това подсказва съвсем друг подход към проблема за публичността, към който не са чужди и някои съдии.

Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго, е записано в чл. 121, ал. 3 от конституцията. Това означава, на първо място, че ограничаването на публичността на съдебното заседание може да става само чрез закон, при това - не произволно по прищявка на законодателя, а с преследване на ясна легитимна цел за едно такова затваряне на съда. Общият принцип, извън изключенията, предвидени за опазване на личния живот на гражданите, на държавна тайна и др., които трябва всеки път да бъдат мотивирани от съда, е, че съдебните заседания са открити за публика, която непосредствено да си създава впечатления за работата на съда.

На второ място - нито Съдийската колегия на ВСС, нито пленарният състав на съвета има правомощие да налага ограничения в публичността на съдебните заседания.

Как Съдийската колегия на ВСС затвори съда за журналисти и граждани

С правилата, които гласува във вторник, Съдийската колегия на ВСС на практика затвори вратата на съда за журналисти и граждани, под претекст че това се налага заради пандемията:
  • да не се допуска публика по делата, включително стажанти, журналисти и други лица извън участниците в съдебното производство
  • служителите от отделите "Връзки с обществеността" да подготвят "ежедневни подробни справки за делата с обществен интерес"
  • публичността на съдебни заседания при наличие на медиен интерес може да бъде осигурена чрез нарочно изявление на пиар или друг служител непосредствено след приключване на съдебното заседание
  • пиарите да предоставят на журналистите телефон за постоянна връзка и адрес за кореспонденция.
Всичко това обаче не е публичност по смисъла на конституцията. Избирателното преразказване на хода на делата от пиарите на съдилищата по никакъв начин не е алтернатива на непосредственото възприемане на съдебния процес от гражданите, какъвто е смисълът на конституционния текст. И това въобще не зависи от добросъвестността на пиара или неговата способност майсторски да пресъздаде заседанието.

В този контекст едва ли е учудващо, че Съдийската колегия отхвърли предложението на назначената от нея работна група, която трябваше да изслуша председателите на апелативните съдилища за правилата за нормализиране на работата на съдилищата, да обобщи становищата и да ги внесе за обсъждане. Тази работна група, в състав Атанаска Дишева, Олга Керелска, Лозан Панов и Боряна Димитрова (Боряна Димитрова обяви, че се е отказала от участие в нея), предложи съвсем други правила за публичност:
  • допускане на журналисти по преценка на съдебния състав по дела със значителен обществен и медиен интерес при гарантиране на дистанция и другите мерки за защита в рамките на пандемията. Когато това не е възможно, да се приложат алтернативните мерки по-долу, които могат да се приложат и паралелно;
  • да се организира стрийминг на съдебните заседания онлайн - както бе процедирано по заседанието в Софийския градски съд по мярката за неотклонение на шофьора, убил Милен Цветков;
  • да постави камера в съдебната зала и да се излъчва заседанието на екран пред залата - за журналисти и граждани;
  • изготвяне на аудио- и видеозапис на заседанието, който да бъде предоставян на медии.
Тези предложения на тримата членове на съвета показват, че и по време на пандемия има достатъчно алтернативни способи да се осигури публичност на съдебните заседания, дори когато не е възможно да се допусне публика в залата при спазване на противоепидемичните мерки.

Нито Съдийската колегия, нито ВСС има правомощия да взема решения, с които да ограничава права на гражданите като дерогира конституционния принцип на публичност, коментира пред "Капитал" членът на съвета Атанаска Дишева. Същевременно тя добавя, че и въпреки това решение на СК на ВСС няма пречка журналистите да правят искане до съдебния състав да присъстват на заседания по конкретни дела.
Александър Кашъмов: Задължително е да бъде осигурен поне дистанционен достъп на медиите и обществеността до делото

Искам да започна малко по-отдалече, за да поставим нещата в контекста им.

Единственият прецедент, за който зная, устно да се оповестява закон е от средата на 40-те години на миналия век в практиката на ОФ-властта. Навремето Законът за национализация на частни минни и индустриални предприятия направо е бил прочетен по радиото. По подобен начин ни беше прочетен по време на вечерен брифинг на правителството, и то не дословно, проектозакон за излизане на извънредното положение, непосредствено преди да бъде внесен в парламента.

Напълно бе игнорирано задължението по Закона за нормативните актове, за предварително публикуване на текстовете и задължително обществено обсъждане, въпреки че става въпрос за закон, който засяга много сериозно и дълбоко правата на всички граждани и фирми.

По същия начин сега ставаме свидетели как Висшият съдебен съвет не провежда задължителните процедури по предварително публикуване и обсъждане със заинтересованите на проектите за нормативните и общите административни актове. А задълженията за обществено обсъждане важат за всички власти, когато се създават нормативни и общи правила. Следователно Съдийската колегия на ВСС предварително е в нарушение на процедурата по проекта за правила за работа на съдилищата. Нещо повече, ден след приемането на тези правила те все още са неизвестни както за правната общност, така и за обществеността, въпреки че засягат работата на адвокати, журналисти, самите магистрати и съдебни служители, както и неограничен кръг от граждани. Не са достъпни стенограмата и протоколът от заседанието на Съдийската колегия.

От една страна, е разбираемо, че в условията на криза следва да се прави баланс между права и някои от тях могат да бъдат ограничени. От друга страна, този баланс трябва да бъде прецизен и да не накърнява принципите, на които е положена самата демократична система. Още на първата си сесия през 1946 г. Общото събрание на ООН обявява свободата на информацията за ценност, която е крайъгълен камък на всички основни човешки права. Така и в чл. 6 от ЕКПЧ публичността на съдебните дела е въздигната в съществено условие за независимостта и безпристрастността на съда и процеса. Според ЕКПЧ пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по изключение от целия или част от съдебния процес, когато това се изисква за защита интересите на непълнолетните, личния живот на страните или особени обстоятелства, когато публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието. Смятам, че е очевидно, че тази сериозна правна рамка, подкрепена, разбира се, на първо място с конституцията, както и от процесуалните закони, не оставя място за съмнение, че публичността на делата може да бъде ограничена само с акт на Народното събрание и само за постигането на тясно определени цели.

Практически това означава, че е задължително да се търсят компенсаторни форми за запазване на публичността на съдебния процес. Дори ако е необходимо да бъде ограничен физическият достъп на публиката до залите, е задължително да бъде осигурен надлежен и адекватен достъп на журналистите, медиите и обществеността до възможност да следят делото поне дистанционно. А моментът не просто изисква, той диктува развиването на едно истинско електронно правосъдие, каквото у нас не се случи до момента.

По мое мнение Съдийската колегия на ВСС на ВСС трябва да бъде призована сама да започне процес, съответен на правовата държава и на демократичното общество, на преразглеждане на тези неизвестни до момента правила и тяхното обсъждане със заинтересованите страни - съдилищата, общностите на съдии, прокурори, адвокати, неправителствени организации, журналистически организации и др.

От друга страна, паралелно и самостоятелно съществува друга линия на поведение, а именно - възможността тези правила да бъдат атакувани по надлежния ред пред съда като противоречащи на конституцията, ЕКПЧ и закона. По конкретни дела страните имат право да подадат жалба направо пред Съда по правата на човека в Страсбург поради това, че липсата на публичност поставя под въпрос дали в пълнота е било гарантирано правото им на справедлив съдебен процес.
Мирослава Тодорова, съдия: И преди, и сега съдът по делата решава дали заседанието да бъде публично

Конституцията въвежда като общ принцип в правораздаването (Чл. 121, ал. 3) разглеждането на делата във всички съдилища да е публично, освен когато законът предвижда друго, т.е. допуска изключения, уредени със закон. Процесуалните закони също възпроизвеждат този принцип. Затова е допустимо по някои въпроси, изрично предвидени в процесуалните закони, съдът да се произнася в закрито заседание (без да присъстват страните), както и на някои открити заседания (с присъствието на страните) да се ограничава публичността и делото да се гледа при закрити врати. Това е предвидено, когато има друг общественозначим интерес, който в конкретната ситуация надделява - за запазване на държавната тайна или на нравствеността, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите, по дела срещу непълнолетни подсъдими и т.н. Сблъсъкът на защитата на правото на живот, което е абсолютно право, с правото на публично разглеждане на делата изисква в ситуация на обявена критична епидемиологична обстановка поради силно заразно заболяване да се прецени разумният баланс помежду им и да се вземат мерки, които, от една страна, да не поставят в опасност ничие здраве и живот, но от друга страна, да не създават непропорционални ограничения на публичността и да не компрометират правосъдието.

Управлението на риска чрез вземане на адекватни решения е съществен въпрос за всяка правосъдна система, изисква капацитет и ясна ценностна реакция. Не само потребителите на правосъдието, но цялото общество трябва да има доверие, че самоуправляващата се съдебна власт е в състояние да вземе разумни решения в обществен интерес, като не допуска хаос и несигурност, цени човешкия живот, но в същото време, като не позволи ограничения върху основни принципи повече от действително необходимите. По повод на различни извънредни ситуации е имало разностранни и дългогодишни дискусии по света именно относно границите, които не бива да бъдат преминавани в тази насока. Много показателна е например дискусията за допустимите ограничения на публичността на съдебните заседания в извънредни ситуации във Върховния съд на САЩ, включително и по въпроса дали не е по-полезно за обществото, ако публичността е невъзможна, изобщо да не се провеждат заседания, докато пречките отпаднат, защото, както ни е известно, правосъдието се осъществява, когато е видимо за всички.

В настоящата ситуация, при сегашното развитие на технологиите, има множество технически възможности, които могат да бъдат използвани, така че да се осигури публичност, без това да е безотговорно и да накърнява естествената човешка предпазливост на участниците по делата. Посредством електронните технологии е възможно да се осигури участието на страните и на другите участници в процеса (вещи лица и свидетели) при съблюдаване на физическа дистанция, възможно да е бъде осигурено и непосредственото възприемане на съдебното заседание. В правилата, които вчера СК е гласувала, изрично е предвидено, че разглеждането на всички дела може да бъде организирано чрез видеоконферентна връзка до отпадане на всички мерки и опасността по повод заболяването COVID-19. Това означава, че няма никаква пречка чрез същата технология да бъде осигурена публичност, когато е заявен интерес. Излъчването в интернет на съдебните заседания, които представляват обществен интерес, или на тези, за които са постъпили такива искания от страните, е лесно осъществимо с подкрепата на IT специалистите на съдилищата. Така например по време на извънредното положение беше осигурена възможност на съдебните репортери, които желаят, непосредствено да изслушат съдебното заседание в Софийския градски съд по мярката за неотклонение на обвинения за смъртта на Милен Цветков.

Във всички случаи решаването на въпрос за публичността зависи от конкретния съдебен състав, който гледа делото. Административните органи - председателите на съдилищата и СК на ВСС, единствено подпомагат правосъдието, не го осъществяват, така че те не могат да пречат на съда, а могат само да го улесняват чрез създаване на организационни условия да разгледа делото така, че да осигури убедителността на справедливия процес.

Съгласно чл. 261 НПК съдът има правомощието, което означава, че е длъжен, да взема необходимите мерки, за да осигури възпитателно въздействие на съдебното заседание. Възпитателно въздействие може да има само когато има доверие, а доверие има, когато не се оставя впечатление, че нещо е останало скрито-покрито или че закриването на публичността прикрива процесуален произвол в залата, който няма да бъде записан в протокола. Така че мисля, че нищо драматично не се е случило вчера, защото нищо не е променено. И преди, и сега съдът по делата решава дали заседанието да бъде публично.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Създава се нормативна уредба за използване на видеоконференцията в съда; Санкциите за нарушения на пътя да се налагат направо с фиш, предлага МВР; ВКС допусна до касация въпрос за заплащането на надлимитните медицински дейности

25 май 2020, 1001 прочитания

МВР предлага съкратена процедура по налагане на санкции за нарушения на пътя 2 МВР предлага съкратена процедура по налагане на санкции за нарушения на пътя

Aко глобата бъде платена в срока за обжалване, ще се дължат само 70% нея

25 май 2020, 2238 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Легал Компас"

Седмичен обзор на новините от правния свят и съдебната система

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Акционер ли съм или не съм?

Джиросването на акциите на ПФК "Левски" прави премиера притежател на правата по тях, но без вписване в книигата на акционерите той не може да упражнява правата

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10