Президентът пита КС за противоконституционност на извънредната епидемична обстановка

Президентът Румен Радев атакува пред Конституционния съд (КС) новия законов механизъм за обявяване на извънредна епидемична обстановка, спешно въведен от управляващите с цел да се замени извънредното положение, приключило на 13 май. Намерението си да сезира КС президентът обяви още в сряда, като заяви, че е подписал указа за обнародване в Държавен вестник на промените в Закона за здравето (ЗЗ), "за да не се прекъсва социалната и икономическата подкрепа за потърпевшите граждани и бизнеса в условия на криза", но оценява някои от текстовете за противоконституционни.

Законът не отговаря на конституционните стандарти за ограничаване на основни права

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Според президента някои характеристики на новия режим, въведен с промените в Закона за здравето, не отговарят на конституционните стандарти за ограничаване на основните права само временно в изключителни случаи и по реда на закон. Това са новите текстове в чл. 63 от ЗЗ, които предвиждат, че извънредната епидемична обстановка се обявява от Министерския съвет, въвеждат формални критерии за преценка на опасността за живота и здравето на хората, въз основа на които се налагат непропорционалното ограничаване на техните права, се казва в искането на държавния глава.

Друг сериозен проблем, който президентът изтъква, е, че законът не определя максимално допустим срок за продължаването на извънредната обстановка, само обявява, че тя се налага временно, като оставя преценката на Министерския съвет. Тук в искането се прави паралел с уредбата по Закона за защита при бедствия, където срокът за действие на бедствено положение е фиксиран - не повече от 7 дни, с възможност за удължаване до 30 дни. За разлика от този подход в Закона за здравето се казва само, че МС обявява извънредната епидемична обстановка за определен период от време, но без да се определя пределен срок, без да се посочат и критериите за определяне на такъв срок. Така законодателят допуска въвеждане на ограничения на основните права по време на действието на извънредната обстановка, като например правото на придвижване и правото на труд, без да дава времевите предели на ограниченията. (Искането на президента с мотивите можете да видите тук.)

Управляващите не скриха, че предприемат спешните промени в Закона за здравето, обнародвани в сряда, точно за да подменят извънредното положение с извънредна епидемична обстановка. Съществената разлика между двата режима е, че извънредното положение по силата на конституцията се обявява от Народното събрание за определен срок и с ясно определени ограничения на основните права със закон. Извънредната епидемична обстановка, съобразно атакуваните от президента промени, се обявява с решение на Министерския съвет по предложение на здравния министър и след оценка от главния държавен здравен инспектор.



Веднага след като вчера следобед президентът подписа указа за обнародване на закона, той излезе в извънредна емисия на Държавен вестник, а кабинетът проведе извънредно заседание онлайн и взе решение за обявяване на извънредна обстановка. Здравният министър издаде нови заповеди за практически същите противоепидемични мерки както по време на извънредното положение.

Въпросът е как ще се произнесе КС, но и кога

В случая интересно е не само как ще се произнесе Конституционният съд, а и кога. С последните си две решения КС се произнася по въпроса за това какво се случва с висящи съдебни дела и неприключили спорове, когато бъде обявен за противоконституционен приложимия по тях закон. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, се казва в Решение №3 на КС от 28 април т.г.

Хипотетично това означава, че ако КС обяви закона за противоконституционен, гражданите, които са пострадали от актове, издадени въз основа на него, имат шанс да осъдят държавата, но само по висящи дела, както и да се защитят по неприключили правоотношения към момента на постановяване на решението на КС.

С решение от днес (РКС №4/14 май 2020 г.) пък на практика КС отхвърля искане за обявяване на противоконституционност на текст в АПК (чл. 142, ал. 1), който казва, че "съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му", а въпросът, който лежи в контекста му, е може ли съдът да спре висящ спор до изчакване на решение на КС по закон, който е приложим по това дело. В този смисъл може да се окаже, че от бързината, с която се водят съдебните дела, и с която се решават делата в КС, зависи от това дали ще се приложи един противоконституционен закон или не.