Властите са длъжници на адвокатите и на съдилищата
20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Властите са длъжници на адвокатите и на съдилищата

Властите са длъжници на адвокатите и на съдилищата

Интервю с адвокат Валя Гигова за законодателството по време на кризата, за проблемите на адвокатурата и правораздаването

5054 прочитания

Като представител на Висшия адвокатски съвет адвокат Валя Гигова участва активно в работата на правната комисия по законопроекта за промени в Закона за здравето в материята, свързана с правомощията по налагане на противоепидемични мерки и ограничения, работата на правосъдните органи, процесуалните и давностни срокове, мерките по закрила, свързани с неплатежоспособност по кредити, налагане на запори и други обезпечения и т.н. Преди това адвокат Гигова взе участие и в работата по закона за извънредното положение.

Адвокат Гигова, пред правната комисия казахте, че в рамките на извънредното положение може би няма друга толкова засегната професия, колкото адвокатите, чиято дейност практически бе спряна със затварянето на съдилищата. Същевременно за тях няма предприети никакви мерки, както и за останалите самоосигуряващи се.

Далеч съм от мисълта да сравнявам адвокатската професия с хотелиерството и туризма, но ако отрасълът туризъм е засегнат от извънредното положение, то адвокатите са една от най-засегнатите професионални общности.

Основната професионална дейност на повечето адвокати е процесуалното представителство. Поради затварянето на съдилищата и изключително ограничения обхват на делата, които се гледат по време на извънредното положение, голяма част от тях останаха на практика почти без работа и съответно без доходи за повече от два месеца.

Адвокатите, както всички останали граждани, внасят своите данъци и осигуровки. За тях не бяха предвидени каквито и да било мерки - нито данъчни облекчения, нито удължаване на сроковете за подаване на данъчни декларации, за плащане на данъци и осигуровки, нищо, което да ги подпомогне. И всичко това с мотива, че понеже са свободна професия, трябва да се оправят сами.

Казах го и в парламента - за съжаление професията на адвокат не е синоним на богатство и благополучие. Колкото и да ми се иска всички адвокати да са финансово обезпечени и да могат да издържат семействата си от спестявания по време на тази криза, истината е друга. Голяма част от тях имат същите финансови затруднения като повечето български граждани. Спадът в доходите затруднява издръжката на адвокатите, а оттам и издръжката на техните семейства и семействата на служителите им.

В повечето страни от Европа държавата помисли за свободните професии, в това число и за адвокатите. Например в Италия всеки адвокат с деклариран доход до 35 000 евро за 2018 г. при направено искане за компенсация получава за периода на кризата по 600 евро месечно. Във Франция адвокатите дори не е необходимо да правят искане - получават компенсациите пряко. В Германия на федерално ниво адвокатските кантори с до 5 служители има право на безвъзмездна помощ 9000 евро месечно за срок от 3 месеца, а ако служителите са от 5 до 10, помощта е 15 000 евро за срок три месеца, а отделно се получават и помощи от самата провинция.

У нас на практика единствената помощ за адвокатите е възможността да получат безлихвени кредити по програмите, по които гарант е ББР. Това обаче е твърде недостатъчно и далеч от предприетите мерки във всички останали европейски държави.

Така че у нас законодателят е длъжник на адвокатите, което е показателно и въобще за отношението му към адвокатската професия.

Какви са адекватните мерки, които според вас биха могли да се предприемат по отношение на адвокатите? При уговорката, че ресурсът е ограничен?

Разумното, което може да се направи, без да се натоварва бюджетът с допълнителни разходи, е да се увеличи размерът на нормативно присъщите разходи на адвокатите, признавани за данъчни цели, като вместо сегашните 25% те да станат 40%. Така по-голяма част от доходите на адвокатите през 2020 г. ще остане на тяхно разположение, с което ще получат макар и частична компенсация за намалените си приходи доста под нормалното. Това е обосновано и справедливо.

Друга възможна мярка в подкрепа на адвокатите е да се намали ДДС върху правните услуги. Няма логика за туризма да се намалява ДДС на 9% с мотив, че е силно засегнат от кризата (което е факт), а за правната дейност и правните услуги, които са необходими за нормалното функциониране на правовата държава, ДДС да остане 20%. Подобна мярка ще подпомогне не само адвокатите, но най-вече гражданите, защото ще намали крайната цена на адвокатските услуги и ще повиши достъпа до правосъдие.

Защо Висшият адвокатски съвет не можа да наложи политики в това отношение?

Отговор на този въпрос трябва да даде ръководството на Висшия адвокатски съвет. Аз мога да отговоря само за себе си - като член на Висшия адвокатски съвет поставям въпроси и отправям искания за защита на професионалните права на адвокатите и подкрепа по време на извънредното положение където и както мога. Висшият адвокатски съвет е колективен орган и независимо какви предложения и идеи имат отделни негови членове, решенията се вземат на принципа на мнозинството. Резултатите от това са ясни - няма политики за закрила на професията и за подпомагане на дейността на адвокатите и това силно пролича в условията на извънредно положение.

От 14 май съдебната система възобновява работата си на пълни обороти, като вече бе изразена сериозна загриженост, че заради кризата делата ще се увеличат, особено дела за несъстоятелност, трудовоправни спорове и др. Адвокатите също очакват струпване на работа накуп и сериозно натоварване. Какви са вашите очаквания по въпроса и трябва ли според вас властите да предприемат допълнителни мерки - законови, административни, организационни в това отношение?

Показателно за отношението към съдебната система и въобще към правосъдието у нас е, че в заповедите от 14 май 2020 г. на министъра на здравеопазването има специални правила и мерки в някои сфери, като например за възобновяване на спортната дейност и футболното първенство. Министърът на туризма е предвидил правила за отстояние на чадъри и шезлонги по плажовете, за да се осигури туристическият сезон. Няма обаче никакви специални правила, които да гарантират сигурността на всички в съдебната система.

Нормално и очаквано е след два месеца на фактически и правно ограничен достъп до правосъдие натовареността на съдебната система да бъде извънредна. Като се има предвид, че електронната комуникация със съдилищата е ограничена, е нормално всички да искат да правят справки, да подават молби, да се запознават с делата си. Същевременно Съдийската колегия (СК) на ВСС даде указания за връчване на призовки, съобщения и книжа с решение от 28 април 2020 г., без към онзи момент да имаше изготвен план за възстановяване на работата на съдилищата и етапите, на които да стане това.

На 14 май, първия ден след отваряне на съдилищата, опашките пред сградите бяха огромни. Указанията на СК на ВСС са твърде общи и поставиха административните ръководители на съдилищата в положение сами да предприемат организационни мерки за провеждане на откритите съдебни заседания, за достъпа на съдии и съдебни служители до работните им места и за начина, по който страните и адвокатите да преглеждат делата, да подават молби и пр.

Общите изисквания, заложени в заповедите на министъра на здравеопазването, за спазване на дистанция от не по-малко от 1.5 м в затворени обществени пространства много трудно могат да бъдат изпълнени, особено в малките съдилища, които разполагат с ограничена площ, както и в натоварените съдилища, в които разглежданите дела и участниците в тях са твърде много.

Проблемите със съдебните сгради, които години наред остават неразрешени (малки по площ и обем пространства, липса на индивидуална вентилация в помещенията, липса на прозорци), сега се оказват пречка въобще за възобновяване на работата. Дори в затворите и арестите има достъп на дневна светлина, но в залите на Специализирания наказателен съд и в съдебните зали на наказателното отделение на Софийския районен съд не само не влиза дневна светлина, но те са и с обща вентилационна система. Това са нечовешки условия, които в сегашната ситуация са изключително опасни, а там работят съдии, съдебни служители, адвокати, вещи лица, явяват се страните по делата.

Административните ръководители на съдилищата направиха каквото могат за организацията на работата, но няма как с наличните сгради и ресурс да бъдат създадени достатъчно здравословни и безопасни условия на труд за всички, които упражняват професията си в съдебните сгради.

Би трябвало да се изготвят графици за извършване на справки, за провеждане на заседания, включително чрез създаване на регистър в съдилищата, който да дава яснота кои дела за кой период се отсрочват и да има някаква градация на "спешност" на подлежащите за разглеждане дела. Защото е ясно, че не могат всички отложени през двата месеца извънредно положение дела да бъдат разгледани незабавно заедно с обичайния брой дела през следващите месеци.

Което години наред се въвежда и непрекъснато се отлага.

Ако имахме функционираща система за електронно правосъдие, каквато имат останалите страни в Европа, сега голяма част от проблемите нямаше да съществуват. Най-малкото, което трябва да се направи, е незабавно да бъдат обявени на сайтовете на съдилищата всички постановени съдебни актове по дела. При телефонна справка се установява, че има постановен акт, но съдържанието му не е достъпно на сайта, което принуждава адвокатите да извършват физически справки в съдебните сгради или да изчакват физическо получаване на акта от съдебен служител, което ненужно увеличава рисковете от заразяване за всички участващи в процеса. Поне протоколите от съдебните заседания да се изпращат на електронните адреси на адвокатите, пак ще се облекчи значително физическото натоварване на съдебните сгради в момента.

За целта обаче и адвокатите трябва да поемат своята отговорност и да бъдат съпричастни, като всички подадат молби, в които да посочат електронен адрес за комуникация със съда. Естествено, по електронна поща не следва да се връчват актове, подлежащи на обжалване, защото в тези случаи е нужно връчване на самия акт. Не може всички страни да бъдат задължени да посочат електронен адрес, но адвокатите, които по занятие осъществяват процесуално представителство, трябва да могат да обезпечат адекватна електронна комуникация със съда.

Същевременно трябва да се предприемат спешни законодателни мерки по промяна на процесуалните закони с оглед електронното връчване на съобщения и книжа при създаване на достатъчно гаранции за надлежност на връчването и обезпечаване на възможност за упражняване на процесуални права.

На заседанието на правната комисия вие предложихте новата редакция на чл. 6 от закона за извънредното положение за удължаване на закрилата на неплатежоспособни длъжници по кредити, но не спрямо банките, а спрямо други финансови институции - колекторски фирми, фирми за бързи кредити и т.н. Защо бяха извадени банковите кредити?

Правилото на чл. 6 от закона за извънредното положение изпълни своята роля да даде временна защита на тези, които не могат да плащат поради това, че са засегнати от извънредното положение. В досегашната редакция на закона то предвиждаше, че не се начисляват лихви и неустойки и не могат да се развалят договорите при забава за плащане в периода на извънредното положение.

За банките и техните дъщерни дружества това привило вече е безсмислено, защото от 10 април е в сила частен мораториум, приет от българските банки и одобрен от БНБ, при условията на който банките и дъщерните им дружества отсрочват и разсрочват задълженията по банкови кредити и други форми на финансиране.

Сега е важно кредитополучателите да могат да предоговорят условията по изплащане на своите задължения, като своевременно подадат искания до банките. Срокът за подаване на исканията за разсрочване е до 22 юни 2020 г., така че няма много време.

Финансовите институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, които не са дъщерни дружества на банки, не са обвързани от мораториума, одобрен от БНБ. Тук попадат дружествата, които предоставят т.нар. бързи кредити, и част от колекторските дружества, които се занимават със събиране на вземания. По отношение на тях се предвиди ограничението за неначисляване на лихви и неустойки и невъзможността да се развалят договорите поради забава за плащане да остане да важи още 2 месеца. Целта е ясна - да не се натоварват допълнително със санкции за неизпълнение заемополучателите, които са изпаднали във финансови затруднения по време на извънредното положение, като им се даде време да се възстановят.

Адвокат Гигова, въпреки корекциите в първоначално внесения проект за промени в Закона за здравето останаха критиките за противоконституционност, а президентът внесе и искане в Конституционния съд. Смятате ли, че промените отговарят на стандартите на конституцията и международните актове за ограниченията по време на епидемия?

Критиките на Висшия адвокатски съвет срещу първоначалния проект бяха, че минимално необходимият стандарт при извънредна епидемична обстановка трябва да повтаря поне това, което предвижда Законът за защита при бедствия - бедствие за територията за цялата страна да се обявява винаги с решение на Министерския съвет и да има ясно разписани правила относно продължителността на бедствието, комплекса от мерки и действия, които се извършват, за да се овладее бедствието, причинено от епидемия, и те да бъдат пропорционални.

Вярно е, че законодателят смекчи текстовете, заложени в първоначалния законопроект, и вместо да остави здравният министър да обявява извънредната епидемична обстановка, сега е предвидено това да прави Министерският съвет. В новата си редакция Законът за здравето изрично квалифицира извънредната епидемична обстановка като вид бедствие, каквото то всъщност е и без да е налице тази дефиниция. При това положение, ако липсват правила в Закона за здравето, ще трябва да се прилагат правилата на Закона за защита при бедствия като общ закон, уреждащ какво трябва да се прави при бедствия, колкото и на законодателя да не му се искаше да направи изрично препращане.

Затова и основанията за обявяване на извънредна епидемична обстановка в чл. 63, ал. 1 ЗЗ буквално прeповтарят основанията за обявяване на бедствено положение, посочени в Закона за защита при бедствия (чл. 48, ал. 3). Самото решение на Министерския съвет от 14 май 2020 г. за обявяване на извънредна обстановка, колкото и кратко да е, посочва онези изисквания, които се съдържат като предпоставки в чл. 51 от Закона за защита при бедствия за обосноваване на нуждата от обявяване на бедствено положение.

Действително е проблем, че в Закона за здравето не е посочен срокът на "бедствието" извънредна епидемична обстановка, не са посочени неизбежно необходимият обем и продължителност на ограниченията и мерките, които могат да се налагат по отношение на гражданите и юридическите лица. Това е съществен недостатък, който поражда основателни съмнения за противоконституционност, тъй като правата на гражданите могат да бъдат ограничавани само временно при ясни правила, при пропорционалност на мерките и само със закон.

Аз виждам един аргумент да се твърди, че Законът за здравето не е противоконституционен - да се приеме, че за всички неуредени случаи се прилагат правилата на Закона за защита при бедствия, включително и относно максималната продължителност на бедствието, наречено "извънредна епидемична обстановка" - 30 дни, както и относно обема и продължителността за ограничаване на правата на гражданите, задължението за информиране, задължението за обезщетяване за нанесени вреди и пр.

След като президентът направи искане за противоконституционност, предстои да разберем какво е мнението на конституционните съдии.

Свидетели сме на остра дискусия за естеството на заповедите на министъра на здравеопазването, с които налага противоепидемични мерки. Пред ВАС има редица жалби и образувани дела срещу такива заповеди, издавани до момента по реда на закона за извънредното положение. Същевременно някои от предлаганите промени в хода на законодателния процес - предлаганата дефиниция за "еднократно правно действие" и предложението на Хамид Хамид да се запише изрично, че заповедите на здравния министър влизат в сила с публикуването им на сайта на министерството, изглеждаха като опити да се предреши изходът на тези дела във ВАС като се валидират със задна дата заповедите на здравния министър. Вашето мнение?

Въпросът какъв е характерът на издаваните от министъра на здравеопазването актове за въвеждане на противоепидемични мерки вече е решен изрично: заповедите са дефинирани в Закона за здравето като общи административни актове, които се издават при условията на неотложност по реда на чл. 73 АПК, което означава, че те се издават, без да се спазват разпоредбите за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В настоящата криза неотложността се свежда в необходимостта да се осигури запазване на живота и здравето на гражданите.

Като всеки общ административен акт заповедите на министъра на здравеопазването подлежат на обжалване по реда на АПК, като оспорването не спира изпълнението. Това обаче не означава, че актът "влиза в сила" в деня на издаването му, както се сочи във всяка една от заповедите на министъра на здравеопазването, издадени на 14 май 2020 г. - че заповедите влизат в сила на 14 май 2020 г.

Считам, че по-скоро става въпрос за недоразумение. Направи се смесване между началния момент, от който общият административен акт на министъра на здравеопазването поражда действие, и влизането му в сила. Общият административен акт, и без да е влязъл в сила, подлежи на изпълнение, освен ако съдът не спре изпълнението.


1 коментар
  • 1
    grayeagle avatar :-|
    grayeagle

    Да. Реално, за да ни въведете, трябва да посочите , че Дамата е съпруга на председателя на Софийска Адвокатска Колегия- Стефан Марчев, за която медията така силно натискаше /за да бил в противовес с човека на Пеевски, Машев, който е напълно в рамки и дъзпитан човек/. Сега едно семейство ще управлява Адвокатурата/ите/. Добре е да сочите тези дребни неща. Не знам как е работила като адвокат, бил съм при нея като нотариус, и беше доста груба с нас. Но, така е. Това е за Сакскобурготски
    https://www.24chasa.bg/novini/article/7051716
    https://www.dnes.bg/obshtestvo/2020/03/04/nerealno-e-horata-spechelili-ot-lotariiata-da-si-poluchat-parite.440966
    Ето как се мисли, а сега имаме и подкрепа за Господин.......... Божков, от ВАд.С..........
    Нещо, дали е възможно, да си направите извод, как една организация се ползва за помощ на много, много уважаван и богат бизнесмен.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK