Всички присъствали заели предпазлива позиция, но пък заявили принципна подкрепа за идеята да има закон, каза по-късно на брифинга Искрен Веселинов. Той отбеляза, че в момента в ЕС само България няма закон за личния фалит, след като междувременно и Румъния наскоро прие такъв закон.

Според Християн Митев общественото обсъждане ще продължи с кръгла маса с неправителствените организации, които имали голямо желание да се включат в дебата, а след това законопроектът ще бъде внесен.

Какво предвижда проектът

Законът дава защита на живеещите на територията на страната граждани ("местни лица" по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица), които са изпаднали в неплатежоспособност, така че в продължение на три месеца не е в състояние да изплати задължения - едно или повече - в общ размер не по-малко от пет минимални заплати (3050 лв.). Същевременно защитата е ограничена до общ размер на дълга от 200 000 лв., натрупан по едно или няколко задължения. Освен това за поставяне под закрила се изисква длъжникът не е бил недобросъвестен - да е предизвикал задлъжняването си злоумишлено с престъпления или административни нарушения, да е осъден за злоупотреба с доверие и др., или пък задълженията му да са за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, да е укрил имущество и т.н. Като условие за закрилата длъжникът трябва да предостави на кредиторите си за удовлетворяване на вземанията им цялото си имущество и бъдещите доходи за пет години с изключение на несеквестируемите вещи и доходи.

Лицата, за които е открито производство по личен фалит, се вписват в Централен електронен регистър на физическите лица в неплатежоспособност към Агенцията по вписванията и подлежат на много ограничения, но за срок от пет години. След това всички необезпечени имуществени задължения на длъжника, които са възникнали преди този момент и не са отсрочени или разсрочени, се погасяват.

Несъвършенствата

Юристи посочиха пред "Капитал", че законът на практика означава, че длъжникът на всеки пет години излиза чист и може отново да започне да трупа дългове. Същевременно в процедурата по личния фалит се оставя цялото несеквестируемо имущество по ГПК плюс единственото жилище и единствения автомобил - ако застрахователната му стойност е до пет минимални работни заплати. Това означава, че ако длъжникът има примерно четиристаен апартамент, той остава негова собственост. В други държави се определя само сума за наем, посочват юристи. Процедурата за длъжника е безплатна, пише в проекта, но това означава, че я поема бюджетът. А останалите данъкоплатци са двойно потърпевши, защото един такъв закон увеличава риска за кредиторите, които от своя страна ще вдигнат лихвите.

През последните десетина години почти всички основни политически сили по един или друг начин се упражниха в писането на нормативна уредба за въвеждането на института на личния фалит, но всички опити се оказаха неуспешни въпреки шумната обществена подкрепа. Един от първите, подхванали идеята, беше евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев, през 2014 г. и БСП тръгна да пише такъв закон, а след това идеята беше подхваната от омбудсмана Мая Манолова, която даже представи проект. Междувременно и "Движение България на гражданите" предложи законопроект. Всички те бяха подложени на силна критика от правната общност заради едностранчивостта и липсата на ясна концепция. През 2017 г. ГЕРБ опита да прокара идея за 10-годишна абсолютна давност за граждански дългове с промени в ГПК, но идеята беше силно критикувана от специалистите в областта.

Пред "Капитал" юристи коментираха, че един от основните проблеми в досегашните проекти е, че уредбата за личните фалити на физически лица се копира от материята за несъстоятелността в Търговския закон, а това е неправилен подход.