Десетгодишна абсолютна давност за дългове вместо личен фалит
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Десетгодишна абсолютна давност за дългове вместо личен фалит

През октомври 2017 г. юристи придупредиха, че въвеждането на десетгодишната абсолютна давност за дългове на граждани трябва да се прави много внимателно

Десетгодишна абсолютна давност за дългове вместо личен фалит

Управляващите внесоха пореден законопроект за премахване на проблема с "вечните длъжници", като отново смениха концепцията

8058 прочитания

През октомври 2017 г. юристи придупредиха, че въвеждането на десетгодишната абсолютна давност за дългове на граждани трябва да се прави много внимателно


Управляващите изоставят идеята за личния фалит и се връщат към алтернативната идея за въвеждане на 10-годишна абсолютна давност за дългове. Това става ясно от законопроект, внесен в четвъртък в парламента, подписан както от депутатите от ГЕРБ Десислава Атанасова, Александър Иванов, Димитър Лазаров и Красимир Ципов, така и знакови представители на "Обединени патриоти" (ОП) - Искрен Веселинов (зам.-председател на ВМРО), Валери Симеонов (лидер на НФСБ) и Христиан Митев, който е член на парламентарната правна комисия. Само преди десет дни същите лица от ОП представиха алтернативен законопроект за личния фалит, като представянето му претърпя фиаско - нищожна част от поканените се явиха, а изпратените и изказани мнения повече от куртоазия подкрепиха идеята по принцип, но разкритикуваха предложенията.

Първия път идеята бе отхвърлена

За втори път в рамките на три години управляващите внасят в парламента законопроект за въвеждане на 10-годишна абсолютна погасителна давност като средство за преодоляване на проблема с "вечния длъжник". Сегашният законопроект за промени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) всъщност не е нов. Аналогично предложение за промени в ЗЗД беше направено в самото начало на сегашния парламент - през май 2017 г., но като преходни и заключителни разпоредби към промените в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), свързани с изпълнителното производство. Тогава идеята не мина заради критики от юристи, които освен другите аргументи сочеха, че е недопустимо такъв важен въпрос да се вкарва мимоходом като кръпка към друг закон без обществено обсъждане.

На специална конференция в началото на октомври 2017 г., организирана от Висшия адвокатски съвет и парламентарната правна комисия, юристи обявиха за неприемлива аналогията, която се прави с десетгодишната абсолютна давност за публични вземания по ДОПК, защото държавните вземания се ползват с много силна защита - държавата винаги е привилегирован и присъединен кредитор, тя сама обезпечава вземанията и няма присъединени кредитори. С такава защита обаче не се ползват кредиторите по частните вземания. В крайна сметка тогава парламентът отхвърли предложението за въвеждане на десетгодишна абсолютна давност и прие само промените в ГПК за изпълнителното производство. И тогава дебатът се концентрира основно върху това коя алтернатива е за предпочитане - личният фалит или абсолютната давност.

Сега на практика се внася същият текст като отделен законопроект, подкрепен от двете управляващи формации.

Проектът предвижда създаването на нов чл. 112а в ЗЗД, който гласи, че: "С изтичането на десетгодишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено." Това правило не се прилага в две хипотези - когато става въпрос за задължения на еднолични търговци, както и когато задълженията произтичат от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване.

Проектът предвижда също, че законът влиза в сила половин година след обнародването му.

В мотивите се казва, че към момента има открити процедури за принудително изпълнение, които засягат над 600 000 български семейства, а хиляди хора "са преследвани от колекторски фирми, много често за твърдени задължения от преди 10-15 години". Припомня се, че България е единствената страна в ЕС, която няма нормативна уредба за личен фалит или абсолютна давност. Твърди се също така, че такъв институт на абсолютната давност в ЕС е регламентиран в Белгия, Германия, Франция, Португалия, Румъния и др., като в повечето държави през последните години се намаляват и общите давностни срокове и най-разпространеният е 10-годишният.

В момента в ЗЗД е въведена обща 5-годишна давност за всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, както и 3-годишна давност за някои вземания като трудови възнаграждения, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, за наем, лихви и други периодични плащания. Тази давност обаче се прекъсва с предявяване на иск или възражение, както и с предприемане на принудително изпълнение от кредитора, като в тези случаи започва да тече нова давност. Практически това означава, че при активност от страна на кредитора длъжникът може да бъде преследван неограничено във времето, докато се издължи. А след неговата смърт дългът остава за наследниците му.

Пред "Капитал" адвокат Валя Гигова, член на Висшия адвокатски съвет, коментира, че ако трябва да се избира между двете алтернативи - закон за личен фалит или въвеждане на абсолютната давност, то безспорно по-добрият вариант е второто, но при някои допълнителни забележки. Първата от тях е, че 10 години е твърде кратък срок и трябва да се увеличи на 15. Според нея не бива да се пренебрегва фактът, че въвеждането на процедура по личен фалит ще обремени много сериозно бюджета, защото всички разходи по нея се поемат от държавата, докато алтернативата е бърза и евтина. (Пълния коментар на адв. Гигова вижте в карето по-долу)

Валя Гигова: Абсолютната давност е по-евтин и по-лесен способ, който не е свързан със съдебна процедура

Абсолютната давност, ако се разглежда като алтернатива на несъстоятелността на физическите лица, е много по-добър способ от частния фалит по няколко причини.

Първо, той е по-евтин способ и не е свързан с провеждане на съдебна процедура.

Второ, много по-лесен за провеждане и не е обременителен нито за длъжника, нито за кредитора.

Проблемът е, че десетгодишният срок, който е предвиден в законопроекта, е твърде кратък на фона на обичайната продължителност на съдебните производства у нас и на производствата по събиране на вземанията. Ако този срок бъде удължен например на 15 години или пък бъде предвидено, че абсолютната давност започва да тече от момента на влизане в сила на съдебния акт, с който се установява вземането, това е десет пъти по-добър вариант от частния фалит.

На следващо място - в никакъв случай не бива да се допуска съществуване на паралелни способи едновременно, хем абсолютна давност, хем фалит на физически лица.

Същевременно абсолютната давност трябва да бъде съчетана с регистър на длъжници, чиито вземания са били погасени поради изтичане на абсолютна давност, за да са наясно всички бъдещи техни контрагенти, че това са лица, които всъщност не са си платили задълженията.

Управляващите изоставят идеята за личния фалит и се връщат към алтернативната идея за въвеждане на 10-годишна абсолютна давност за дългове. Това става ясно от законопроект, внесен в четвъртък в парламента, подписан както от депутатите от ГЕРБ Десислава Атанасова, Александър Иванов, Димитър Лазаров и Красимир Ципов, така и знакови представители на "Обединени патриоти" (ОП) - Искрен Веселинов (зам.-председател на ВМРО), Валери Симеонов (лидер на НФСБ) и Христиан Митев, който е член на парламентарната правна комисия. Само преди десет дни същите лица от ОП представиха алтернативен законопроект за личния фалит, като представянето му претърпя фиаско - нищожна част от поканените се явиха, а изпратените и изказани мнения повече от куртоазия подкрепиха идеята по принцип, но разкритикуваха предложенията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK