Адвокати предлагат законова промяна срещу "медийното правосъдие" на прокуратурата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Адвокати предлагат законова промяна срещу "медийното правосъдие" на прокуратурата

Методи Лалов е адвокат, общински съветник от "Демократична България" и бивш председател на Софийския районен съд.

Адвокати предлагат законова промяна срещу "медийното правосъдие" на прокуратурата

Порочната практика на държавното обвинение да оповестява избрани части от висящи разследвания се превърна във всекидневие

3231 прочитания

Методи Лалов е адвокат, общински съветник от "Демократична България" и бивш председател на Софийския районен съд.

© Анелия Николова


Разгласяването на материалите от досъдебното производство да се разрешава само ако това е необходимо за целите на разследването, но не и за прокурорски пиар, който преследва политически, икономически, корпоративни и цели, най-често прикрити зад твърдението за повишен обществен интерес. Нарушаването на това ограничение от прокурор или разследващ орган да стане квалифициран състав на престъпление за нарушаване на тайната (чл. 360 от Наказателния кодекс), наказуем със затвор от 1 до 6 години.

Това предлагат двама столични адвокати в писмено предложение до Министерския съвет (като орган, който има законодателна инициатива), с копие до Висшия съдебен съвет, Гражданския съвет към него, Висшия адвокатски съвет, президента Румен Радев и омбудсмана. Авторите на предложението са Методи Лалов, общински съветник от "Демократична България" в Столичната община и бивш председател на Софийския районен съд, и неговата колежка от кантората адвокат Искра Кишкова. Предложението е направено и от името на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза "Електронна национална адвокатска платформа за сътрудничество" (ЕНАПС). В понеделник сутринта то е разпратено до всички адресати по мейла с електронни подписи. (Пълния текст на предложението вижте тук)

Порочна практика, която се превърна във всекидневие

Срещу порочната практика на прокуратурата да разгласява подбрани доказателства от досъдебното производство реагираха остро отделни адвокати и адвокатски колегии през последната година. Тази реакция всъщност започна още по време на кампанията за избор на Иван Гешев за главен прокурор, когато особено груби прояви на прокурорски произвол се превърнаха в част от кампанията му - публични арести, прожектиране на кадри от домовете на задържаните, заснети от самата прокуратура и т.н. В края на февруари м. г. Общото събрание на адвокатите от страната единодушно гласува остра декларация, в която наред с другото се изразява и "притеснение от засиленото медийно отразяване на безпрецедентната активност на прокуратурата, което създава обществени очаквания, несъвместими с фундаменталните принципи на правото и поставя с особена острота нуждата от спешен професионален дебат относно начина и средствата за контрол върху дейността на прокуратурата и главния прокурор". Реагираха и Висшият адвокатски съвет, Българският хелзинкски комитет и редица други организации (вижте тук) Всички те еднозначно се противопоставиха на тази политика на прокуратурата.

През последната седмица тя продължи с публикуването на части от кореспонденцията от иззети мобилни телефони на обвиняеми и заподозрени (вижте тук).

Законодателното предложение

Предложението на двамата адвокати, за което те настояват МС да упражни правото си на законодателна инициатива, включва допълване на Наказателния кодекс (НК) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) с по един текст, като изрично се запише какви са целите на разгласяването на материали от досъдебното производство и каква е отговорността на разрешаващия прокурор.

Те предлагат нова редакция на чл. 198, ал. 1 от НПК: "Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Разгласяването, включително от органите на досъдебното производство, се разрешава само, ако това е необходимо за провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване". А в НК се добавя квалифициращ състав на престъплението по чл. 360, ал. 1, когато разгласяването е извършено от органите на досъдебното производство - прокурор или разследващ.

Особено съществени са мотивите към предложението, обосновано ескалиралата през последните години практика на прокуратурата, която противоречи драстично не само на българския закон, но и на основните международни правозащитни актове - Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Хартата на основните права на ЕС, Международния пакт за граждански и политически права и Всеобщата декларация за правата на човека.

Неизпълнето транспониране на важна директива на ЕС

България все още не е напълно транспонирала Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, а срокът за това е изтекъл на 1 април 2018 г., се казва в мотивите.

Цитират се и три съображения от нея, които са много съществени в контекста на практиката на българската прокуратура: "Съображение 16 от нея затвърждава правилото, че презумпцията за невиновност би била нарушена, ако в публични изявления на публични органи, заподозреният или обвиняемият бъде представен като виновен, а такива изявления не следва да създават впечатлението, че това лице е виновно. Именно това впечатление създава изнесената от разследващите органи информация, съдържаща лична кореспонденция, информация от интимен, бизнес и друг характер, снимки от частна собственост и др.

В съображение 17 на Директивата се пояснява, че понятието "публични изявления на публични органи" следва да означава всяко изявление, чието съдържание може да бъде отнесено към дадено престъпление и което изявление е направено от орган, ангажиран в наказателното производство по въпросното престъпление, като например съдебните органи, полицията и други правоприлагащи органи или от друг публичен орган. За целта държавите членки следва да вземат подходящи мерки, за да гарантират, че при предоставяне на информация на медиите, публичните органи не представят заподозрения или обвиняемия като виновен, докато вината му не бъде доказана в съответствие със закона (съображение 19)."

Чрез т.нар. "медийно правосъдие" прокуратурата цели да въздейства върху общественото мнение, а по този начин, макар и опосредено, се осъществява натиск върху съда, се казва в предложението. Ако съдът не реши делото според обществените очаквания, формирани при интервенцията на прокуратурата, той бива яростно атакуван. А при оправдателна присъда наличието на предварителни заявки на органите на досъдебното производство за виновността на обвиняемите/подсъдимите, ще е допълнително основание за отговорност на държавата за вреди.

"Известно е, че съдилищата, в това число Съда на ЕС и Европейският съд по правата на човека, а вече и Върховния касационен съд, приемат за разглеждане и уважават и искове за неимуществени вреди на юридически лица от увреждане на доброто име и търговска репутация", се казва в мотивите.

"Цялата тази порочна практика може да бъде преустановена с промяна в закона, което ще бъде и адекватно транспониране на Директива (ЕС) 2016/343, така че страната ни да не бъде изправена пред наказателна процедура и заплащане на вреди", коментира пред "Капитал" Методи Лалов.

В мотивите към предложението изрично се подчертава, че и при сега действащата уредба прокурорът, когато дава разрешението си за разгласяване, трябва да направи това с нарочно постановление, мотивирано с посочване на конкретните факти и правни изводи, въз основа на които е взето такова решение. Мотивите не трябва да бъдат формални и декларативни, те трябва ясно да посочват как в конкретния случай разгласяването на материалите по разследването ще се осигури обективно, всестранно и пълно разследване. Само тогава разгласяването ще бъде обосновано, а засегнатите ще могат да упражнят надлежно правото си на обжалване пред прокурор от по-горестоящата прокуратура.

Вносителите предварително опровергават спекулациите, че целта е "обществото да бъде държано в неведение относно определени разследвания и в частност за такива срещу публични фигури". Те посочват, че целта на тяхното предложение е да се прилага добросъвестно сегашния закон, а не да се заобикаля.

И в момента прокурорът има право да разрешава разгласяване на материали от разследването, когато това се налага за целите на разследването, но "публичните интерпретации на прокуратурата и разследващите органи на доказателствата в хода на досъдебното производство, на фактите по делото, на въпросите за виновността и отговорността на дадено лице, не обслужват наказателното производство. Затова и разгласяването на материалите по разследването следва да бъде изключение и то само, когато чрез него ще се подпомогне разследването", заявяват двамата адвокати.

Разгласяването на материалите от досъдебното производство да се разрешава само ако това е необходимо за целите на разследването, но не и за прокурорски пиар, който преследва политически, икономически, корпоративни и цели, най-често прикрити зад твърдението за повишен обществен интерес. Нарушаването на това ограничение от прокурор или разследващ орган да стане квалифициран състав на престъпление за нарушаване на тайната (чл. 360 от Наказателния кодекс), наказуем със затвор от 1 до 6 години.

Това предлагат двама столични адвокати в писмено предложение до Министерския съвет (като орган, който има законодателна инициатива), с копие до Висшия съдебен съвет, Гражданския съвет към него, Висшия адвокатски съвет, президента Румен Радев и омбудсмана. Авторите на предложението са Методи Лалов, общински съветник от "Демократична България" в Столичната община и бивш председател на Софийския районен съд, и неговата колежка от кантората адвокат Искра Кишкова. Предложението е направено и от името на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза "Електронна национална адвокатска платформа за сътрудничество" (ЕНАПС). В понеделник сутринта то е разпратено до всички адресати по мейла с електронни подписи. (Пълния текст на предложението вижте тук)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Демократична България - единствената опозиция в България!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK