Защо слушаме записите на подслушани разговори?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо слушаме записите на подслушани разговори?

Андрей Янкулов

Защо слушаме записите на подслушани разговори?

На бял свят се изкарват СРС-та, които нямат нищо общо с наказателния процес, нито процесуална логика, а целят делегитимация на определени лица

Андрей Янкулов
5963 прочитания

Андрей Янкулов

© Цветелина Белутова


Авторът Андрей Янкулов е адвокат, бивш прокурор от Софийската градска прокуратура, напуснал поради несъгласие с настоящите процеси в държавното обвинение. Експерт към Антикорупционния фонд. Текстът е от фейсбук профила на автора, заглавието е на редактора. Написаното е продължение на развита от него теза в предишна публикация за "Капитал", озаглавено "В търсене на престъплението".

В информационния поток по даден казус трябва да се стремим да отделяме същественото от несъщественото, спорното от безспорното.

През последните месеци на два пъти беше публикувана информация, събрана чрез експлоатирането на специални разузнавателни средства, която сериозно разбуни обществените настроения.

Първия път - касаеща предполагаемо участие на президента Радев в нещо като опит за контролиране на това какви документи ще се предоставят на КПКОНПИ в хода на проверка за конфликт на интереси при назначаването на съпругата му на някаква длъжност; евентуално най-много опит за осуетяване на такава проверка.

Втория път - касаеща предполагаеми коментари между обвиняем бизнесмен в изгнание, депутат и журналист на провеждащите се антиправителствени и антиглавпрокурорски протести; евентуално най-много опит за някакво договаряне на финансова и/или логистична подкрепа за протестите.

След като информацията е така или иначе оповестена, същественото е какво съдържа. По-малко същественото е на какво правно основание и по какъв процедурен ред се е случило самото й обнародване, което в случая е и спорното, респективно по тази тема се водят много дискусии.

В нито един от двата случая публикуваната информация не съдържа данни за никакво престъпление или най-точно казано - за никакво престъпление, доказуемо чрез прилагане на СРС. Това е безспорно.

В първия - евентуално би могло да се търси, при това с много уговорки, някакво престъпление против реда на управлението, при което се създават пречки на административен орган да упражнява правомощията си. За доказването на подобно престъпление обаче така или иначе не е допустимо използването на доказателства, събрани чрез СРС (подробни съображения в тази насока съм развил в статията "В търсене на престъплението").

Във втория - дори и някой да организира или плаща за граждански акции, това не е престъпление, а още по-малко - против държавата. За да има такова, трябва организацията да включва опити за насилствено завземане на властта чрез масови бунтове, въоръжени въстания и пр. Без този белег престъпление няма, а за нищо подобно в дадените ни разговори не става дума.

Защо тогава слушаме записите?

По този въпрос може да се спекулира, но все пак се оформя сериозно обосновано подозрение, особено като се проследят обществено-политическите реакции на чутото.

Безспорно е, че записите представят участниците в тях в негативна от морална гледна точка светлина - договарят се и се коментират неща, които мнозинството от хората биха приели за нередни и, разбира се, биха били прави. Дали това е цялата картина на водените разговори между лицата обаче е съвсем отделна тема. И ни остава само да гадаем за нея, защото не знаем и не можем да знаем нищо повече от това, което ни се поднася. Какво и как ще се даде не подлежи на никакъв поглед или оценка, външни на този, който публикува, което е само по себе си много обезпокояващо и винаги е сериозен проблем.

Тъй като безспорно всяко престъпление е и неморален акт, лесно е човек да достигне до убеждението, че всеки неморален акт е и престъпление, което обаче е категорично невярно.

Така че не е трудно в общите реакции на изнесеното дебатът да се насочи върху несъщественото "редно ли е за такива неща да си говорят", а не върху същественото "има ли престъпление и кое е то", още повече че за преценката на второто са нужни и някакви специални знания, които не всеки притежава. Но пък всеки може да даде моралната си оценка "редно ли е".

Най-същественият възможен въпрос е "кое е престъплението", защото като държавен орган не можеш да прилагаш СРС за доказване на неморални постъпки или за да уведомиш обществото колко лош човек е политическият ти противник или този, който има някакви обществено-политически цели, срещу постигането на които ти се бориш. СРС представляват много мощен инструмент на държавата за контрол върху гражданите й и груба намеса в правната сфера на личността. Затова са подложени на много строг нормативен режим и куп ограничения. Дори не могат да се прилагат за доказване на всякакви престъпления, а само на точно определени, та какво остава за други неща, които въобще не са престъпления.

Ако някакви хора започнат да бъдат подслушвани и следени от властта, за да се показва на обществото "истинското им лице", това безспорно е властнически произвол и не може да съществува в никоя държава, претендираща да е правова. Държавните органи не могат да влизат в ролята на частни детективи или папараци, които да събират материал за невярната съпруга.

Какво общо тогава има всичко това покрай изкарването на бял свят на СРС-тата с реалния наказателен процес?

Изключително неясно е и не се получава никакво разумно обяснение от компетентните органи, което налива вода в мелницата на спекулациите, че целта на цялата работа е публичната делегитимация на този или онзи - всъщност различна от доказване на някакво конкретно извършено престъпление по надлежния процесуален ред.

Особено по втория казус това е най-видимо - когато запис на разговор се обнародва няколко дни след самия разговор, при очевидно текущо разследване.

Това само по себе си е много, меко казано, странно. Първо, след експлоатацията на способа се изготвят така наречените веществени доказателствени средства (снемане на съдържанието на установеното на хартия), което обикновено изисква някакво технологично време от десетина дни. Тук обаче се е бързало много най-вероятно с посочената извънпроцесуална цел, защото и не става ясно по какъв начин скоростното публикуване на разговорите помага на наказателния процес.

Точно обратното - в момента, в който записът се публикува, това очевидно разкрива способа, който трябва да е таен, за да работи. Т.е. слушаните лица няма как да не научат, че са слушани, а след като разберат, няма да продължат комуникацията. При текущо разследване. Така повече от очевидно се препятства възможността да се документират последващите им разговори, касаещи предполагаемото им участие в протестите, които не само не са вече приключили, а продължават още по-активно. Безспорно е, че в подобно поведение на разследващите не може да има никаква процесуална логика.

Всички трябва много да се страхуваме за правовия ред, щом държавата все по-видимо започва да прилага принудителни и тайни способи за събиране на доказателства със съпътстващи (или дори единствени) външни на наказателния процес цели. Както и при необорвани по никакъв начин съмнения за нарушения от най-разнообразно естество, а само стъпвайки на спазена от някаква външна страна форма, която априори трябва да даде пълна индулгенция на стореното. Примерите за такива действия ежедневно се увеличават - претърсванията в президентството и дома на Илия Златанов от "Осемте джуджета" също повдигат много въпроси, които бяха пространно коментирани.

Авторът Андрей Янкулов е адвокат, бивш прокурор от Софийската градска прокуратура, напуснал поради несъгласие с настоящите процеси в държавното обвинение. Експерт към Антикорупционния фонд. Текстът е от фейсбук профила на автора, заглавието е на редактора. Написаното е продължение на развита от него теза в предишна публикация за "Капитал", озаглавено "В търсене на престъплението".

В информационния поток по даден казус трябва да се стремим да отделяме същественото от несъщественото, спорното от безспорното.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 2
    iliyapopov avatar :-?
    iliyapopov

    Никой досега не забеляза, че записите с гласа на ББ или кадрите от спалнята му са незаконни съгласно Конституцията, но бая народ се кефи на съдържанието им! Това как да се тълкува?

  • 3
    xmurf avatar :-|
    xmurf

    До коментар [#2] от "iliyapopov":

    Абсолютно всички го забелязаха и го коментираха. Министър председателят сниман гол в спалнята си! Кой го е снимал, как го е снимал... С помощта на НСО ли... И видяхме как общественото мнение бе насочено към дрона на един човек, както и пълната липса на (явни) опити да се разбере повече от страна на прокуратурата. А снимания всъщност най-вероятно знае кой е, но пък отрича... Защо ли :).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK