Междувременно Баневи са подали три жалби до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург с оплакване за нарушения на правата им Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) при тяхното незаконно задържане. Любопитното е, че тези жалби, обединени, ЕСПЧ придвижи приоритетно и вече са изпратени за становище на българските власти. (Показателен в това отношение е фактът, че през юли т.г. Съдът в Страсбург с приоритет комуникира на българското правителство и аналогична жалба на бизнесмена Миню Стайков. което е знак, че ЕСПЧ отчита като сериозен проблем обстоятелствата около тези продължаващи арести.)

Сама по себе си настоящата искова молба на Баневи, изготвена от пловдивското адвокатско дружество "Екимджиев и партньори", е любопитна с оглед високия размер на претендираното обезщетение, определен по настояване на ищците. Извън това изложените аргументи са симптоматични за претенциите, които ще имат всички задържани по аналогични казуси в прокурорските масовки от лятото и есента на 2018 г., с които на практика започна предизборната кампания на Иван Гешев за главен прокурор. Общото, което обединява всички тези случаи, е демонстративната репресия, осъществявана от прокуратурата, показните акции, заснемане на претърсванията по домове и офиси и публикуването им от прокуратурата, шумните брифинги, лидирани от Гешев, на които обвинените са обявявани за доказани престъпници.

Същевременно искът на Баневи до българския съд, както и жалбите до Страсбург, съдържат и някои специфични факти, върху които се акцентира като на фрапантно доказателство за преднамереност и недобросъвестност на прокуратурата още от началото на производството. Един от тези факти е, че на 26 октомври 2018 г. Баневи са арестувани на летището в Ница, където са отишли, за да хванат директен полет за София, с предварително резервирани билети 26 дни по-рано и след като лично и чрез адвокат са заявили готовност да се явят на 29 октомври за разпит в Специализираната прокуратура. Междувременно обаче прокуратурата издава европейска заповед за арест (ЕЗА) на базата на постановления за задържането им за 72 часа, които не са потвърдени от съд. (Според рамковото решение от 2002 г. и практиката на Съда на ЕС такава заповед може да бъде издадена само въз основа на съдебен акт, издаде от съдебен орган, какъвто прокуратурата не е.) На основание на ЕЗА френските власти ги арестуват и след съответната процедура ги предават на България два месеца по-късно в началото на декември 2018 г. Още при издаването на ЕЗА обаче българските власти са действали недобросъвестно, защото е имало уговорен разпит между Баневи и следователя Силянова с участието на адвоката на Баневи, се казва в исковата молба. Нещо повече - властите са разполагали с данни от СРС за планирания полет до София на 26 октомври, както и за това, че Банева е организирала парти по случай рождения си ден на 28 октомври в София и е разпратила покани. Резултатът от това е, че Баневи, които не се укриват и са изразили готовност да съдействат на прокуратурата, са задържани като укриващи се и търпят негативните последици от това месеци наред. Задържането им с ЕЗА във Франция става основание за постоянното им задържане с твърдение за наличие на опасност от укриване. Това е и постоянният мотив във всички следващи производствата за отказ за промяна на мярката.

"Това задържане става в изпълнение на една безумна от юридическа гледна точка изцяло безсмислена и безпредметна ЕЗА, издадена от Специализираната прокуратура. Използвам тези квалификации съвсем отговорно, защото, издавайки тази заповед, прокуратурата е била наясно, че на 26 октомври цялото семейство Баневи се прибират с еднопосочен билет от Ница до София, т.е. не е имало никаква пречка задържането им да стане непосредствено след кацането на аерогара София", коментира за "Капитал" адвокат Михаил Екимджиев. "Какъв обаче е престъпният замисъл на прокуратурата, говоря за престъпление срещу правосъдието, в което за съжаление участват и специализираните съдилища. След като Баневи са арестувани в Ница и два месеца по-късно са трансферирани в България, винаги, когато техните адвокати искат промяна на мярката за неотклонение, първият, а често пъти и единствен аргумент на спецсъдилищата да се отхвърли това искане на защитата е, че те са задържани в чужбина. От този факт според мъдрите спецсъдии следва опасност от тяхното укриване. Нито веднъж тези съдилища не дават разумен отговор на детайлните аргументи на защитата, че задържането става в момент, когато те съвсем доброволно са осъществявали намерението си да се приберат в България и да участват в процесуално-следствени действия, за което са били призовани."

Легитимната цел на едно задържане под стража е да се обезпечи явяването пред съд. Когато властите претендират задържане "с мотив, че лицето не се е явило пред тях, след като е било призовано, те трябва да представят убедителни доказателства, че лицето е било уведомено адекватно и че му е дадено достатъчно време да се съобрази с призовката, и предприемат разумни стъпки, за да установят дали то се е укрило", се сочи в исковата молба. В случая това не е сторено. Нещо повече - по-нататъшните откази за промяна на марката за неотклонение се обосновават с тежестта на повдигнатите обвинения и хипотетичната възможност Баневи да се укрият в чужбина, защото имали финансови възможности. "При пълната дискреция на прокуратурата да повдига каквото обвинение поиска и срещу когото поиска и липсата на какъвто и да е независим контрол върху това процесуално действие действието на презумпцията за опасност от укриване и извършване на друго престъпление (по чл.63, ал.2, т.3 от НПК) зависи изцяло от автономната воля на разследващите да квалифицират дадено деяние като тежко умишлено престъпление", се казва в исковата молба.

В нея се твърди, че задържането на двамата е извършено при нарушение на конвенцията за правата на човека, но и правото на ЕС, което е основание за претенцията за обезщетение (чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 2в от ЗОДОВ). В обем от 90 страници подробно се аргументират оплакванията за нарушаване на правото на своевременно предоставяне на информация в рамките на наказателния процес, правото на достъп до адвокат и т.н. Коментира се и отказът на прокуратурата и съда да признаят срока на задържането във Франция при преценка на максималния срок на задържане по НПК. Според спецпрокуратурата и спецсъдилищата този срок трябвало да бъде приспаднат евентуално от наказанието лишаване от свобода, ако бъде наложено с крайната присъда, но не и при преценка на максималния срок на задържане в досъдебното производство, който в случая е 8 месеца. Този 8-месечен срок е надхвърлен при Банева с повече от половин месец, а по отношение на Банев все още продължава, смята защитата. До момента всички искания на Банев за промяна на мярката се отхвърлят с аргумент, че е обвинен за тежко престъпление и има финансови възможности, което противоречи на базисния принцип, че опасността от укриване и извършване на нов престъпление трябва да се доказват с факти, а не с предположения.

Баневи заявяват, че в резултат на всички тези действия на прокуратурата те са злепоставени в обществото. Тревожат се за трите си непълнолетни деца, които не смеят да приберат от Франция в България заради ситуацията, в която е попаднало семейството, широко разпространяваните "преувеличени" слухове за финансовото им положение и злонамерената медийна кампания срещу тях.

Сред оплакванията фигурира и злоупотреба със здравословното им състояние. Евгения Банева страда от онкологично заболяване, а освен това има и киста на гръбнака, причиняващо й силни болки, което се е задълбочило по време на ареста, наложително е било спешно лечение, което е забавено.

Николай Банев е трябвало да бъде опериран, но вместо в МВР болница, където той пожелал, го оперирали в болница "Лозенец", където няма специално отделение за затворници и арестанти. Това наложило да бъде държан "окован с белезници за ръцете и краката след операция на опашната кост на гръбначния стълб, което го обрича на перманентни и продължителни болки и страдания".

На пръв поглед искът по ЗОДОВ и жалбите пред Съда в Страсбург се припокриват в много от оплакванията. "Делото, заведено от Баневи по ЗОДОВ, допълва цялостната ни процесуална стратегия за доказване на неправомерността на действието на Специализираната прокуратура и специализираните съдилища, водещи до множество нарушения на КПЗЧОС", обяснява пред "Капитал" адвокат Екимджиев.

"Първите правозащитни действия бяха предприети от началото на 2019 г. и те бяха свързани със задържането на семейство Баневи на летището пред очите на трите им малолетни деца. Първата страсбургска жалба визира задържането им под стража от френските власти, но по искане на българската прокуратура в изпълнение на тази неправомерна европейска заповед за арест, както и воайорската акция, организирана лично от г-н Гешев и Специализираната прокуратура в дома на Баневи. При тази акция без никакво правно основание и в брутално нарушение на неприкосновеността на жилището и презумпцията за невиновност прокуратурата разпространи видеозапис на интериорни кадри от жилището, включващи дрехи, лични вещи, ценности и обзавеждане без никаква връзка с делото. В нарушение на презумпцията за невиновност тези кадри бяха съпроводени с нелепи коментари от страна на Гешев, че те показват къде са отишли заграбените пари от приватизацията. Всичко това - самото задържане, трансферът на Баневи в България, беше съпроводено със злостна медийна кампания. От пресцентъра на прокуратурата и от приближените на прокуратурата медии се излъчваха послания, които не поставяха под съмнение виновността им в повдигнатите обвинения.

В досегашната си практика ЕСПЧ е приемал, че когато една жалба се подава до него, докато дадено лице е задържано под стража, не е необходимо предварително да бъде приключило делото по ЗОДОВ, тъй като то не е достатъчно ефикасно, в смисъл че самият иск по ЗОДОВ не може да доведе до освобождаване на задържаното лице, а само да му предостави обезщетение. В случая г-жа Банева беше освободена по-рано и заради това ние бяхме длъжни вече да предприемем тези вътрешноправни средства за защита", коментира Екимджиев.

Според него, фактът, че Съдът в Страсбург е решил да даде темпорален приоритет на жалбата, се дължи на "фрапиращото нарушение с продължителността на задържането на Банев, което наближава две години". В това отношение българските спецсъдилища излагат формалния аргумент, че в съдебната фаза от наказателния процес няма ограничение на срока за задържане под стража, а делото срещу Банев влезе в съда през август м.г. Според Екимджиев "има противоречие между българския НПК, който предвижда ограничение на задържането само за досъдебното производство, и изискванията на чл. 5§3 от Конвенцията, където изискването за разумен срок на задържането обхваща и периода до постановяването на първоинстанционната присъда".