Румънското правителство обмисля премахване на спецпрокуратурата за магистрати
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Румънското правителство обмисля премахване на спецпрокуратурата за магистрати

Съд на ЕС

Румънското правителство обмисля премахване на спецпрокуратурата за магистрати

Любопитни изводи от заключенията на генералния адвокат Бобек по румънско дело пред Съда на ЕС - за мониторинга, спецпрокуратурата и съдебния инспекторат

3119 прочитания

Съд на ЕС

© Съд на ЕС


Румънското правителство обмисля да премахне специализираната прокуратура за магистрати, създадена с извънредно законодателство през 2018 г. Това става ясно от заключението на генералния адвокът към Съда на Европейския съюз (СЕС) Михал Бобек, по любопитно румънско дело, свързано с ефекта на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за България и Румъния.

В мотивите на обширното заключение, където една голяма част е посветена на спецотдела за разследване на магистрати към върховната прокуратура, се казва, че създаването на това звено е станало без ясна обосновка и може да създаде впечатление, че е политически мотивирано. "Това, което по-скоро излиза заплашително на преден план, е всемогъща структура, която разбира се може да защитава, но може и да упражнява контрол и влияние", а обстоятелствата около неговото функциониране по-скоро сочат, че то "в действителност води до отслабване на борбата с корупцията на високо равнище", се сочи в изложението на Бобек.

В този контекст се казва, че румънското правителство, което първоначално е защитавало съществуването на специализираната прокуратура за магистрати, в съдебното заседание по делото пред СЕС информира, че е променило позицията си и обмисля премахване на спецпрокуратурата, както се препоръчва в докладите по МСП и в докладите на Венецианската комисия и ГРЕКО.

За делото пред СЕС

По делото всъщност са поставяни няколко групи въпроси, които са актуални колкото за Румъния, толкова и за ситуацията в България - за правната сила и последиците на МСП и докладите по мониторинга, доколко спецпрокуратурата за разследване на магистрати се вписва в европейските стандарти, както и за заобикалянето на обичайните процедури за назначаване на главен съдебен инспектор, с цел той да бъде оставен "временно" на поста и след изтичане на мандата му.

За България е от голям интерес какво ще реши по това дело Съдът на ЕС, доколкото страната ни има абсолютно същите проблеми. В България има не само специализирана прокуратура, но и специализиран съд, които са обект на критики още от самото им създаване, а с течение на времето тези критики само се засилват, защото се увеличават примерите за изкривено правораздаване и белезите на извънредност. Съдебният инспекторат и в момента у нас работи с изтекъл мандат, което поставя под въпрос неговата легитимност, а парламентът не предприема никакви действия да насрочи избор за нов състав. По отношение на въпросите около ефекта на мониторинга на Брюксел до момента единствено България и Румъния са в тандем. В този смисъл критериите, които ще зададе СЕС в бъдещото си решение, ще са валидни колкото за Румъния, толкова и за България.

Въпросите са зададени в рамките на пет отделни преюдициални запитвания на румънските съдии до Съда на ЕС, всичките направени през 2019 г. и базирани с МСП и препоръките в годишните доклади на ЕК. Оказва се, че румънските съдии много активно се опитват да атакуват съдебната анти-реформа на управляващите пред Съда на ЕС, като мотивират противоречието на конкретни законодателни промени с препоръки в докладите по мониторинга и с базисни принципи на ЕС за съдебна независимост, право на защита, презумпция за невиновност и др. В този контекст, заявката на правителството в рамките на това дело, че обмисля закриване на спецпрокуратурата за магистрати, звучи като успех за съдиите от Румъния.

Въпросите

По петте запитвания са зададени множество въпроси, които могат да бъдат групирани в три групи.

  • Какво е естеството, правната сила и последиците на МСП и докладите по мониторинга? Подлежи ли МСП на тълкуване от Съда на ЕС, имат ли задължителна сила препоръките в докладите и в тази връзка - длъжен ли е националният съд да откаже да приложи тези разпоредби от вътрешното право, които противоречат на препоръките?
  • Съвместимо ли е с правото на ЕС създаването на специален отдел в прокуратурата за разследване на престъпления срещу правосъдието, като се има предвид специалния ред за назначаване и освобождаване на прокурорите от този отдел, неговите изключителни правомощия, включително и да изземва от други прокуратури наказателни производства в някои случаи?
  • Удължаването на мандата на ръководството на съдебния инспекторат чрез "временно" назначение от правителството в нарушение на закона, дава ли гаранции за независимо дисциплинарно производство по отношение на съдиите?


За ефекта на МСП

Според генералният адвокат Бобек решението за създаване на Механизъм за сътрудничество и проверка е правно обвързващо, т.е. задължително за Румъния (и за България). Както това решение, така и мониторинговите доклади на ЕК, приети въз основа на него, са актове на институция на ЕС, по тълкуването на които Съдът на Европейския съюз може да се произнася. Периодичните мониторингови доклади обаче, които Комисията изготвя в рамките на механизма, не са задължителни, доколкото националните съдии не могат да се позовават на препоръките в тях, за да не приложат разпоредби от вътрешното право, които им противоречат, включително и когато се произнасят например по дела на спецпрокуратурата за магистрати или за мандата на главния съдебен инспектор. Същевременно, макар и препоръките в докладите да не са правно обвързващи за Румъния (и България), те следва надлежно да бъдат взети предвид от държавата в рамките на задължението ѝ за лоялно сътрудничество, което не се ограничава само до отчитане на напредъка, а означава добросъвестно да се съобразява изискванията в докладите при приемането на законодателни или административни мерки. "Освен възможността за установяване и санкциониране на потенциалното неизпълнение на задължения посредством обичайните средства на правото на Съюза, последиците от това неизпълнение могат да окажат и значително влияние върху участието на Румъния на вътрешния пазар и върху пространството на свобода, сигурност и правосъдие", се казва в заключението.

Отдел за разследване на престъпления в правосъдието

Отделът за разследване на престъпленията, извършени в рамките на съдебната система ("ОРПСС") в Румъния се създава през 2018 г. с нов раздел в съдебния закон, последван от четири извънредни постановления на правителството, които предвиждат опростена процедура за временно назначаване на ръководител и част от състава, дават статут на командировани прокурори на всички, които работят в отдела, увеличават правомощията на комисията за подбор на прокурорите в отдела за сметка на Пленума на ВСС, създават регламент за командироване на служители на съдебната полиция в отдела по искане на ръководителя му и др.

Според ВСС създаването на този отдел цели защитата на магистрати, специално срещу превишаване на правомощията от страна Националната дирекция за борба срещу корупцията, но такава ясна и недвусмислена обосновка липсва в законопроекта, а докладът на който се позовава ВСС е създаден след приемане на закона. На практика създаването на специализиран отдел за наказателно преследване с изключителна компетентност да разследва престъпления, извършени от членовете на съдебната власт определя магистратите като професионална група, сред която се шири особена престъпност и корупция, се казва в мотивите на заключението.

Според опонентите на тази структура, сред които са не само съдии, но и прокурори и главният прокурор, мотивите за съдването ѝ са други и по-скоро целят отслабване на борбата срещу корупцията. В становищата по делото се сочи, че първите действия на ОРПСС са били да оттегли обвинителните актове по важни дела за корупция, които са били на етапа на обжалване. Законът предписва, че всички дела, които се гледат в други отдели на прокуратурата следва да се прехвърлят на спецотдела, когато в тях има обвинени магистрати. На практика това означава, че всяко фиктивно оплакване срещу мягистра, води до прехвърляне на преписка в ОРПСС. Това засяга най-вече дела, които попадат в компетентността на НДБК.

Правомощията за назначаване и освобождаване на прокурори в отдела на практика са били в ръцете на малка група членове на ВСС, които са симпатизирали на правителството по онова време. Както временният ръководител, така и ръководителят, назначен впоследствие, са били тясно свързани с тогавашното правителство, се казва в становищата по делото. ОРПСС е започнал разследвания и е възобновил приключени дела срещу членове на съдебната власт, които са се противопоставили публично на законовите изменения, включително срещу високопоставени съдии и прокурори. Били предприети разследвания спрямо прокурори, които са разследвали членове на управляващата партия към онзи момент. Същевременно, без каквато и да е обосновка ОРПСС е оттеглил обвинителните актове по дела за корупция и по други дела, отнасящи се до важни членове на бившата управляваща партия. Излагат се и факти като изтичане на информация, публикуването на известия без подходящо анонимизиране или официалното оповестяване на неточна информация, което силно напомня ситуацията в България. Всички тези факти са изложени основно от сдружения на съдии и на прокурори, които, макар и заинтересовани страни в някакъв смисъл, имат както сериозни професионални основания, така и експертиза.

"Румънското правителство [] промени позицията си в съдебното заседание. То информира Съда, че [] позицията на сегашното правителство е в подкрепа на премахването на ОРПСС, в съответствие с препоръките в докладите по МСП, както и в докладите на Венецианската комисия и ГРЕКО.", се казва в изложението на Бобек. Единственият орган в Румъния, който продължава да защитава съществуването на този прокурорски спецотдел, остава ВСС.

Какво ще реши СЕС по този въпрос е много важно и за България. У нас има не само спецпрокуратура, чийто периметър на действие съществено се разшири през последните години и вече разследва широк кръг обекти, като депутати, министри, шефове на агенции и комисии, включително и магистрати. България има и специализиран съд, какъвто в Румъния няма. Същевременно, много от описаните характеристики на румънската спецпрокуратура поразително напомнят на маниерите на българското спецправосъдие, включително изтичането на информация, а даже и фалшиви новини.

Съдебния инспекторат

Заобикалянето на обичайните процедури за назначаване на главен съдебен инспектор и заместника му, с цел да се оставят уж "временно" да продължат да изпълняват същите функции след изтичане на мандата им, предизвиква сериозни съмнения за тяхната независимост и за действителните причини, които стоят зад това решение. Казусът е свързан с румънския съдебен инспекторат, чието ръководство - главен инспектор и заместник (назначавани принципно от Висшия съдебен съвет) е с изтекъл първоначален мандат от 1 септември 2018 г. Те обаче продължават да изпълняват функциите, с "временно" удължаване на мандата, което става с извънредно постановление на правителството и с мотив, че ВСС не е обявил конкурс навреме. Чак десет месеца по-късно, през май 2019 г. те са преназначени от ВСС отново на същата длъжност, Според генералния адвокат, подобно дерогиране от страна на правителството на нормалния законов ред за назначаване на ръководните длъжности в инспектората, е недопустим. Това предизвиква съмнения относно интереса на румънското правителство да назначи определено лице начело на институцията, отговаряща за дисциплинарните разследвания срещу магистрати, се казва в заключението.

Действително, едно правило, което в името на приемствеността предвижда, че дадено лице ще остане на длъжност, докато неговият наследник не бъде надлежно назначен, е добро и разумно. Когато обаче единствената последица от прилагането на това правило е преназначаването на някой с изтекъл мандат, в противоречие с обичайните процедури, "не е нито добро, нито разумно.", се казва в мотивите на заключението.

Казусът със съдебния инспекторат в Румъния не е идентичен с българския, доколкото румънският инспекторат има повече правомощия по отношение на стартирането на дисциплинарното производство, а и в случая става въпрос за изместване на ВСС от правителството. Все пак, аналогичен казус е изключително актуален в България, където в момента Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, воглаве с главния си инспектор, вече месеци наред изпълняват същите функции при изтекъл мандат, без Народното събрание да отвори дори процедура за нов избор.

Държането на инспекторите и главния инспектор в това положение създава основателни съмнения за тяхната независимост, като същевременно поставя и въпроса за валидността на действията и актовете им. Неслучайно в Румъния този въпрос е поставен именно след като съдии оспорват представителната власт на главния инспектор по дела в съда. В българския случай мандатът на всички инспектори се удължава с бездействието на Народното събрание, което междувременно им гласува кариерни бонуси и засилване на правомощията. Същевременно, това не е прецедент. Пак поради бездействие на парламента мандатът на предишният главен инспектор Ана Караиванова беше удължен с повече от две години- той изтече в края на 2012 г., а парламентът проведе избор чак през пролетта на 2015г. Проблемът с удължения мандат на Караиванова беше поставен на два пъти в докладите на Европейската комисия, но тук се размина без последствия.

Румънското правителство обмисля да премахне специализираната прокуратура за магистрати, създадена с извънредно законодателство през 2018 г. Това става ясно от заключението на генералния адвокът към Съда на Европейския съюз (СЕС) Михал Бобек, по любопитно румънско дело, свързано с ефекта на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за България и Румъния.

В мотивите на обширното заключение, където една голяма част е посветена на спецотдела за разследване на магистрати към върховната прокуратура, се казва, че създаването на това звено е станало без ясна обосновка и може да създаде впечатление, че е политически мотивирано. "Това, което по-скоро излиза заплашително на преден план, е всемогъща структура, която разбира се може да защитава, но може и да упражнява контрол и влияние", а обстоятелствата около неговото функциониране по-скоро сочат, че то "в действителност води до отслабване на борбата с корупцията на високо равнище", се сочи в изложението на Бобек.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 2
    sfasaf avatar :-(
    sfasaf

    А бре капиталци, много се излагате с журналистическата реторика. Пояснете малко за т. нар. правителство! От март месец е сформирано ново правителство. НЛП взе властта след оставката на СДП в края на 2019 г.

    Кое от двете правителства е въвело лошите практики? Отказали ли са се "новите", или демонтират промените на СДП? Какво стана с катастрофалните "реформи", които предизвикаха протестите в страната?

    Като пишете статии, правете ги разбираеми. Ако трябва след статия да търся някъде другаде допълнителна информация, защо да чета тук изобщо?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK