Право

Премахването на задължителното болнично лечение с изолация крие опасности

Сегашната законова уредба носи много критики, но предложението на ГЕРБ за промени не решава проблема, а създава подозрения за бягане от отговорност

Мария Шаркова, адвокат

Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

В края на миналата седмица председателката на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова, която е лекар по образование, внесе в парламента проект за промени в Закона за здравето, свързан с възникналите проблеми около развитието на пандемията от COVID-19. Проектът включва разнопосочни предложения, част от тях разбираеми, като например предписанията за поставяне под карантина и изолация на болните от COVID и други заразни болести, както и на техните контактни, да могат да се връчват от районните здравни инспекции (РЗИ) и чрез уведомяване по телефона, чрез sms или по електронната поща.

Едно от тези предложения обаче предизвика някои подозрения за действителните цели на вносителите - в чл. 61 от Закона за здравето се премахва текстът, който предвижда задължително болнично лечение на болните и заразоносителите на тежки заразни болести като холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия и др., включително и COVID-19. За тези болести да остане само задължителна изолация, предлага д-р Дариткова.

Предложението породи много и разнопосочни коментари по медиите и социалните мрежи. Как би следвало да се тълкува то и какъв би бил неговият ефект - с този въпрос "Капитал" се обърна към адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право. Адвокат Мария Шаркова е основател и управляващ съдружник в специализираното адвокатско дружество по медицинско право "Шаркова и партньори". Има специализации в САЩ, Англия, Франция, Холандия. Автор на книгата "Медицинският деликт".

Задължителното лечение в болница представлява сериозна ограничителна мярка поради две причини. Най-напред тя засяга правото на свободно придвижване на всеки гражданин, като Европейският съд за правата на човека в Страсбург приема, че в тези случаи се касае за форма на лишаване от свобода. Освен това настаняването в лечебно заведение за болнична помощ нарушава правото на личен живот, тъй като прилагането на диагностично-лечебни дейности изисква по правило изразяване на информирано съгласие от пациента и само по изключение може да е принудително.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата

Всички абонаменти планове

* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.