Съдът прие, че ВСС може да нарушава Закона за достъп до обществена информация

ВСС не е длъжен да предостави регистъра на съдебните актове, а и може да прилага мълчалив отказ, макар че такъв е незаконен според АПК и ЗДОИ

Висшия съдебен съвет е първата институция, чийто мълчалив отказ за достъп до информация е приет за напълно законен
Висшия съдебен съвет е първата институция, чийто мълчалив отказ за достъп до информация е приет за напълно законен    ©  Велко Ангелов
Висшия съдебен съвет е първата институция, чийто мълчалив отказ за достъп до информация е приет за напълно законен
Висшия съдебен съвет е първата институция, чийто мълчалив отказ за достъп до информация е приет за напълно законен    ©  Велко Ангелов

Опасен прецедент, който може да мотивира държавните институции да мълчат пред гражданите, които търсят информация от тях. Това е резултатът от спорно решение на Административният съд - София-град, от началото на ноември. Съдия Галин Несторов отхвърля жалба на програмист срещу мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет (ВСС) да му предостави достъп до регистъра със съдебни решения в машинночетим вид.

През последните близо 20 години Върховният административен съд (ВАС) трайно приема, че мълчаливите откази на администрацията за произнасяне по заявления за достъп до обществена информация са нетърпими от правото явление. Такива откази са отменяни от съда, а институцията - задължена да отговори.

Казусът

През юли Петко Борджуков, IT специалист, е поискал да му бъде предоставено копие от базата данни на регистъра на съдебните актове в отворен, машинночетим формат. От 2012 година всички съдилища са задължени да качват съдебните актове на Централния уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове. ВСС не отговарят нито в предвидения по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) максимален 14-дневен срок, нито 30 дни след това. Съгласно трайната съдебна практика практика при това положение е налице мълчалив отказ, който Петко Борджуков обжалва пред Административен съд - София-град.

"Регистърът на актовете на съдилищата съдържа ценна информация за функционирането на съдебната система. За съжаление порталът, осигуряващ достъп до него, предоставя недостатъчно функционалности за търсене. Освен това умишлено е наложен лимит върху броя резултати, които дадено търсене може да произведе", обяснява заявителят Петко Борджуков в жалбата си.

"В настоящата система за съдебни актове може да се търси по ключова дума, година, тип дело и/или съд и заедно с въвеждане на captcha (комбинация от цифри и букви - бел. ред.) да се отвори списък с актове. Този списък е ограничен до 1000 акта и ако параметрите на търсене са твърде общи и откритите актове са над 1000, търсенето се проваля. Това създава трудност пред търсещите, тъй като не могат да установят броя на актовете, отговарящи на даден критерий (например публикуваните от един съд за дадена година), и създава изкуствена нужда да се въвеждат ненужни критерии с цел ограничаване на резултатите", коментира също Боян Юруков, компютърен експерт, работещ във финансовата сфера, с дългогодишен опит в отворените данни.

Освен това актовете нямат уникален адрес, който да ги прави достъпни за продължителен период от време. "Така например не може да се изпрати линк с резултатите от търсенето по мейл, защото на следващия ден вече няма да работи. По-сериозният проблем е, че самите актове заедно със страниците си за обща информация нямат уникални адреси. Така не могат да бъдат изпращани или да бъдат създавани връзки към тях. Налага се всеки път да бъдат намирани през търсачката, когато им се създава уникален временен адрес", казва Юруков.

На практика системата в момента не прави актовете публични, не позволява те или делата да се следят с един и същ линк. "Няма как да се проверява и следи дали актове не изчезват, не се поправят или се добавят със задна дата и голямо забавяне", уточнява Юруков.

В предишната версия на системата това е било възможно, което прави ситуацията още по-абсурдна. Изглежда, че умишлено се ограничава прозрачността, повторното използване на данните и достъпа до всички актове наведнъж, коментира IT специалистът.

"Комбинацията от тези недостатъци прави невъзможни елементарни операции, като например търсене на съдебна практика, споменаваща определен нормативен акт или части от него. Считам, че наличието на такова ограничение е неестествено за една електронна система и необосновано ограничава достъпа до регистъра, намалявайки потенциала му да внася прозрачност в дейността на съдилищата", уточнява в своята жалба Петър Борджуков.

Според него решението на всичките тези проблеми е просто данните от регистъра да бъдат публикувани в суров, структуриран вид. "Така ще бъдат премахнати ограниченията гражданският сектор да анализира съдебните актове с всички способи, които има на разположение", казва той.

Мълчанието е злато

В решение от три страници, без да дори да обсъди доводите на жалбоподателя, съдът отхвърля жалбата. На първо място, съдията приема, че институциите могат да прилагат мълчалив отказ, въпреки че той е в съществено противоречие с процесуалния и материалния закон, а именно - чл. 59, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс и самият ЗДОИ. Това може би е първото решение на български съд, при който мълчалив отказ е приет за законен.

Освен това съдията изтъква "невъзможността за запознаване с всички съдебни актове от физическо лице, понеже същите се съдържат върху стотици хиляди страници, което сочи на безсмислеността на тази дейност и представлява пречка за мотивирането й по реда на чл. 2 от ЗДОИ". Реално обаче предоставянето на базата данни на съдебните актове изобщо не означава, че някой има намерение да ги изчете всички, а че тя би била предоставена във вид и формат, в който да се анализира и обработва.

Например така могат да бъдат извадени дела по конкретен критерии - за даден вид престъпление, конкретна страна (например само дела срещу болници), но също и да се изготвят справки за продължителност на съдебния процес в различните съдилища и т.н.

"Решението нарушава Директивата за повторно използване на информацията от обществения сектор и последващата я Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор, чиито основен принцип е, че данни, вкл. бази данни, които вече са публикувани от държавните органи, трябва да бъдат предоставяни и по заявление като отворени данни в машинночетим формат", коментира адв. Стефан Ангелов от "Програма достъп до информация", който представлява програмиста.

В представената писмена защита адвокатът допълва, че в случая ВСС няма да трябва да приложи непропорционално много усилия, тъй като така или иначе прави резервни или архивни копия (бекъпи) на Регистъра на актовете и е можел да предостави копие на такъв на заявителя, което действие не би се отразило по никакъв начин на общата интернет система. Този аргумент също не е обсъден от съда

Решението на АССГ е окончателно, тъй като през 2018 г. управляващата коалиция прие делата по ЗДОИ да се гледат само на една инстанция.