Новите правомощия на КЗК трябва да са обвързани с гаранции за независимост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новите правомощия на КЗК трябва да са обвързани с гаранции за независимост

Новите правомощия на КЗК трябва да са обвързани с гаранции за независимост

Предстои въвеждане на Директива 2019/1, която предвижда увеличаване капацитета на ведомствата по конкуренцията

2349 прочитания

© Shutterstock


Христо Копаранов е съдружник и ръководител на практиката по защита на конкуренцията, съответствие и регулации в Адвокатско дружество "Попов, Арнаудов и партньори". Професионалният му опит започва в Комисия за защита на конкуренцията и е участвал в работната група по изготвянето на проекта на действащия Закон за защита на конкуренцията. Последните 10 години представлява клиенти по всички видове производства, свързани с конкурентното право. Има редица публикации в български и международни издания, свързани със защитата на свободната стопанска инициатива.

Началото на 2021 г. може да доведе до новости в правото за защита на конкуренцията и до промяна в правомощията и ангажиментите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). На 4 февруари изтича срокът, в който България, както и останалите държави в ЕС, трябва да транспонират Директива 2019/1 от 11 декември 2018 г. за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар. Целта на директивата е да се гарантира, че всички ведомства за защита на конкуренцията в ЕС ще имат достатъчен капацитет, за да се борят с картелите, както и че ще бъдат политически независими.

До какви промени е възможно да се стигне в България?

Българският закон за защита на конкуренцията е относително нов, от 2008 г., и съдържа доста от новите постижения на европейското конкурентно право. Затова и част от изискванията на новата директива вече се съдържат в него и няма тепърва да бъдат въвеждани. Така например българската КЗК вече притежава правомощието след предварително разрешение от съда изненадващо да претърсва офиси и служебни помещения или автомобили и да изземва копия или дори оригинали на документи, за които смята, че имат връзка с доказване на картел.

От друга страна обаче, българският Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК) съдържа и уредба на нелоялната конкуренция, която не се разглежда като типично конкурентно право, доколкото последното е свързано преди всичко със случаите, когато конкуренцията бива елиминирана или ограничавана (като при картели или злоупотреби с господстващо положение), а нелоялната конкуренция по същността си е точно обратното - недобросъвестно изострена форма на конкуриране. Също така в правомощията на българската КЗК попада и контролът върху възлагането на обществени поръчки и концесии.

Именно по линия на разследващите правомощия на КЗК и по линия на концентрирането й в "типичното" конкурентно право е възможно да се очакват промени. Директивата изисква ведомствата по защита на конкуренцията да разполагат с достатъчно голям капацитет, за да могат да се справят ефективно с борбата с картелите и злоупотребите с господстващо положение, както и да могат да оказват ефективен контрол върху големите сливания и да развиват дейност по популяризиране на идеите и правилата на свободната конкуренция. Останалите правомощия се разглеждат като странични и директивата съдържа ясното изискване да бъде поставен приоритет на типичното конкурентно право. Едно от конкретните изисквания в тази връзка е да се предвиди възможност органът дори да откаже да разгледа преписка в обхвата на страничните правомощия, ако тя засяга възможността КЗК да се бори например с даден картел. В тази връзка е интересно как ще се подходи във връзка с контрола върху нелоялната конкуренция.

През последните години КЗК сериозно активизира дейността си в тази сфера и наложи няколко големи санкции, макар част от тях да бяха отменени от съда. Например беше наложена санкция от 15 млн. евро за забранена сравнителна реклама, преди две години беше наложена санкция от половин милион лева за промоции в сектора за продажби на дребно и др. Също така зачестиха случаи на самосезиране за нелоялна конкуренция от страна на комисията. От друга страна, в редица случаи бизнесът използва тези правомощия на комисията, за да решава спорове помежду си. Нередки са например случаите на насрещни преписки между участници на пазара. Такива има на пазарите на търговия на дребно с играчки, а често и във връзка с промоционални кампании на конкуренти. Наблюдават се и случаи, когато един участник на пазара подема кампания с преписки пред КЗК срещу повечето свои конкуренти. Много често става въпрос и за сериозни действия, които нарушават честното функциониране на пазара. Предизвикателство пред законодателя ще бъде така да формулира приоритета на конкурентното право над нелоялната конкуренция, че да не лиши пазарните играчи от защита срещу некоректно поведение. Като възможен подход може да се посочи например ограничаването на възможността на КЗК да се самосезира за нелоялна конкуренция, преди да се мисли за отказ да се разгледа такава преписка, поради липса на капацитет.

Интересно е и как ще се подходи с правомощията на КЗК във връзка с контрола върху обществените поръчки. Стриктният прочит на директивата сочи, че се изисква тези правомощия на КЗК да не пречат на реализирането на ефективната борба с картелите и монополизма.

Най-конкретната и ясно измерима промяна се очаква да е свързана с възможността на служителите на КЗК да проверяват лични жилища и автомобили на служители в проверявани предприятия. Засега КЗК неколкократно е извършвала претърсвания и изземвания на документи и файлове от офиси и компютри. Събраните по този начин доказателства са служили на комисията, за да предяви конкретни обвинения в картел. Промените, които се очакват, са по отношение на обекта на проверките. Предстои в ЗЗК да се разпише при какви точно условия ще може да се проверяват лични автомобили и жилища. Това, което може да се очаква, е, че отново ще следва да се дава пълен достъп на комисията и никакви аргументи относно това, че дадена информация е търговска тайна, няма да могат да предотвратят получаването на тази информация от нея.

Предвиждайки засилени правомощия на КЗК обаче, директивата изрично изисква да се гарантира правото на защита на предприятията и че никой няма да бъде наказан, без да му е дадена възможност да бъде изслушан.

Сред изискванията на директивата е и въвеждането на засилени гаранции за политическата независимост на регулатора. По-конкретно държавите трябва да гарантират чрез законови правила, че ведомствата за защита на конкуренцията нито ще търсят, нито ще приемат каквито и да е инструкции от правителствени или каквито и да е други публични органи или частни субекти. Директивата също така задължава националните парламенти да предвидят и изрични правила, свързани с предотвратяване на конфликт на интереси, като въведат забрани бивши членове на ведомствата да работят впоследствие в друго качество по преписки, които са решавали, както и настоящи членове да решават преписки, по които са имали отношение, преди да започнат работа във ведомството. Забраната за бивши членове на ведомството да работят по казус, който са решавали, обаче може да се ограничи във времето. Като цяло се очаква, или поне това е идеята, да бъдат засилени гаранциите за липса на политически натиск върху КЗК.

Кога се очаква да се приемат измененията?

Директивата изисква законодателството да се измени до февруари 2021 г., но към момента все още не е представен за обществено обсъждане проект на изменителен закон. Предвид сериозните изменения, които се налагат, и необходимостта от гаранции за бизнеса и за безпристрастността на КЗК, би следвало да се даде възможност за задълбочено обсъждане на проекта, който се очаква скоро да бъде анонсиран.

При предишното транспониране на директива в българското конкурентно право, свързано с обезщетения за причинени вреди от картели и злоупотреби с доминация, България закъсня със спазването на сроковете. Затова ЕК започна първите стъпки по наказателна процедура, но след форсираното приемане на измененията наказателна процедура не бе осъществена. Това доведе обаче до някои прибързани решения при изменението на закона и за да се спазят сроковете, бяха нарушени принципи на българското процесуално право, като правила за съдебно производство по искове за вреди вече се съдържат и в закони извън Гражданския процесуален кодекс, а в ЗЗК. Ако обаче при предстоящите промени се подходи формално и се препишат текстове от директивата, без да бъдат съобразени с конкретните национални особености, това крие рискове тези изменения не само да не бъдат в полза на ефективната конкуренция, но да създадат и нови рискове и опасности пред бизнеса.

Христо Копаранов е съдружник и ръководител на практиката по защита на конкуренцията, съответствие и регулации в Адвокатско дружество "Попов, Арнаудов и партньори". Професионалният му опит започва в Комисия за защита на конкуренцията и е участвал в работната група по изготвянето на проекта на действащия Закон за защита на конкуренцията. Последните 10 години представлява клиенти по всички видове производства, свързани с конкурентното право. Има редица публикации в български и международни издания, свързани със защитата на свободната стопанска инициатива.

Началото на 2021 г. може да доведе до новости в правото за защита на конкуренцията и до промяна в правомощията и ангажиментите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). На 4 февруари изтича срокът, в който България, както и останалите държави в ЕС, трябва да транспонират Директива 2019/1 от 11 декември 2018 г. за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар. Целта на директивата е да се гарантира, че всички ведомства за защита на конкуренцията в ЕС ще имат достатъчен капацитет, за да се борят с картелите, както и че ще бъдат политически независими.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK