Разпускането на конституционната комисия спести едно решение на КС, но проблемът стои

Парламентът побърза да приключи с проекта за нова конституция, за да парира произнасянето на Конституционния съд

Миналата сряда предложението на управляващите и ВОЛЯ за свикване на Велико Народно събрание за приемане на нова конституция очаквано не събра необходимата подкрепа.
Миналата сряда предложението на управляващите и ВОЛЯ за свикване на Велико Народно събрание за приемане на нова конституция очаквано не събра необходимата подкрепа.    ©  Цветелина Белутова
Миналата сряда предложението на управляващите и ВОЛЯ за свикване на Велико Народно събрание за приемане на нова конституция очаквано не събра необходимата подкрепа.
Миналата сряда предложението на управляващите и ВОЛЯ за свикване на Велико Народно събрание за приемане на нова конституция очаквано не събра необходимата подкрепа.    ©  Цветелина Белутова

Конституционната авантюра на управляващите приключи окончателно днес в Конституционния съд (КС).

Очаквано и единодушно съдът прекрати делото, образувано по искане на президента да се обяви за противоконституционно решението на парламента от началото на октомври за създаване на временна парламентарна комисия, която да разгледа проекта на ГЕРБ за нова конституция и да предложи "конкретни предложения за промени в него". Отклоняването на искането на президента обаче не е защото то е неоснователно, напротив всички изпратени по това дело становища от изявени конституционалисти подкрепят неговите аргументи. Причината за прекратяването е, че в петък парламентът разпусна конституционната комисия, след като в сряда проектът за нов основен закон не събра необходимото мнозинство за свикване на Велико народно събрание (ВНС) - 160 депутатски гласа.

Изненадващото внасяне на проекта за нова конституция в дневния ред на парламента по средата на приемането на бюджетните закони очевидно бе подчинено на целта да се изпревари произнасянето на КС, така че да се остави без предмет конституционното дело и то да бъде прекратено.

По този начин парламентът предотврати единствената възможна полза от конституционното упражнение на управляващите - да се изясни какви са ĸoмпeтeнциитe и пpoцeдypaтa нa Народното събрание при взeмaнe нa peшeниe зa cвиĸвaнe нa BHC, ĸaĸтo и зa пo-зaдълбoчeнo ocмиcлянe нa пpaвoмoщиятa нa caмoтo Beлиĸo нapoднo cъбpaниe, коментира юристът Петър Обретенов, депутат от Седмото Велико народно събрание. Такова тълкуване е много необходимо заради споровете и спекулациите около темата, посочва той. В статията си Обретенов сочи също така, че до момента пред КС не е поставян въпросът за злоупотреба с конституционно право, което е забранено от конституцията. "Koнcтaтaциятa зa нaличнocт нa пoдoбнa злoyпoтpeбa би имaлa cилeн пoлитичecĸи eфeĸт и пpeвaнтивнo въздeйcтвиe въpxy oнeзи пoлитици, ĸoитo cмятaт, чe Koнcтитyциятa мoжe дa ce изпoлзвa зa пocтигaнe нa ĸoнюнĸтypни, тяcнoпapтийни цeли, ĸaĸвитo пpoзиpaт в пpoпaднaлия пpoeĸт, a cъщo и в пpeдлoжeниятa зa дoпълнeния ĸъм нeгo", казва юристът.

В искането си до КС президентът поставя именно въпроса за правомощията на Народното събрание при обсъждане на проект за нова конституция. Според държавния глава обикновеното Народно събрание има право да обсъжда внесения проект, но само в контекста на единствения въпрос, по който може да вземе решение, а именно - дали да се свика ВНС или не. "Промени във внесения проект за нова конституция Народното събрание не може да прави, нито може да се третира вече внесен проект като незавършен, неокончателен и тепърва да свиква форуми за това какви проблеми и какви решения трябва да съдържа проектът за нова конституция", се казва в искането на президента. В противен случай може да се стигне дотам, че измененият проект, който конституционната комисия внася в Народното събрание, отново да бъде подложен на обсъждане в пленарната зала.

По делото са изпратили становища изтъкнати конституционалисти, специалисти по предмета на питането - проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Янаки Стоилов, доц. д-р Атанас Славов, доц. д-р Наталия Киселова и доц. д-р Христо Паунов. Всички те "са в подкрепа на искането, като са посочени различни основания за несъответствие на оспореното решение с Конституцията", се казва в определението на КС, с което се прекратява делото. В подкрепа на искането е и становището на Съюза на юристите в България. Единствено Институтът за модерна политика, ръководен от Борислав Цеков, е изпратил становище за "частична основателност".

За двата месеца на своето съществуване конституционната комисия, оглавявана от Десислава Атанасова (ГЕРБ), проведе само едно заседание, на което прие правила за дейността си. БСП и ДПС отказаха да участват в нея, а нито един конституционалист не се отзова на призивите на управляващите да се включи в работата й с експертни консултации.