Проблемът с извънредния труд - не само в продължителността, а и в ниското заплащане

Годишната продължителност на извънредния труд да може да достига до 300 часа през една календарна година, ако това е уговорено в колективен трудов договор (КТД) на отраслово или браншово ниво. В останалите случаи, когато няма такъв договор, остава ограничението от 150 часа извънреден труд за една календарна година, запазват се и сегашните ограничения за дневната, седмичната и месечната продължителност на извънредната работа. Това гласува парламентът окончателно в сряда с промени в Кодекса на труда (КТ) след продължителни и разгорещени дебати в залата. Те увенчаха няколкомесечните спорове между социалните партньори, приключили, без да се постигне консенсус.

Другата особено спорна разпоредба, която бе гласувана в сряда, е възможността за установяване на референтен период от 12 месеца за сумираното изчисляване на работното време, което също ще може да става само с КТД на отраслово или браншово ниво. Към момента референтният период за изчисляване на сумираното работно време е максимум 6 месеца, което също е нарушение на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време. В директивата се казва, че сумираното изчисляване на работната време не може да бъде за повече от 4 месеца. Според опозицията от БСП, както и според синдикатите и в момента има работодатели, които използват сумираното работно време, за да прикриват по същество извънреден труд, който обаче не заплащат.