Проблемът с извънредния труд - не само в продължителността, а и в ниското заплащане

Годишната продължителност на извънредния труд да може да достига до 300 часа през една календарна година, ако това е уговорено в колективен трудов договор (КТД) на отраслово или браншово ниво. В останалите случаи, когато няма такъв договор, остава ограничението от 150 часа извънреден труд за една календарна година, запазват се и сегашните ограничения за дневната, седмичната и месечната продължителност на извънредната работа. Това гласува парламентът окончателно в сряда с промени в Кодекса на труда (КТ) след продължителни и разгорещени дебати в залата. Те увенчаха няколкомесечните спорове между социалните партньори, приключили, без да се постигне консенсус.

Другата особено спорна разпоредба, която бе гласувана в сряда, е възможността за установяване на референтен период от 12 месеца за сумираното изчисляване на работното време, което също ще може да става само с КТД на отраслово или браншово ниво. Към момента референтният период за изчисляване на сумираното работно време е максимум 6 месеца, което също е нарушение на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време. В директивата се казва, че сумираното изчисляване на работната време не може да бъде за повече от 4 месеца. Според опозицията от БСП, както и според синдикатите и в момента има работодатели, които използват сумираното работно време, за да прикриват по същество извънреден труд, който обаче не заплащат.

Същевременно остава неяснота какви ще се условията, при които ще се изчислява сумираното работно време в случаите, когато няма КТД. Съгласно новата редакция на чл. 142, ал. 2 КТ условията и редът ще се определят с наредба на Министерския съвет.

Правомощието на министъра на труда да разпростира КТД

В тясна връзка с новите правила за извънредния труд и сумираното работно време са и новите правила за ефекта от действията на министъра на труда и социалната политика, който и сега може по общо искане на страните по КТД да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша. Според гласуваните промени това ще става след изразено писмено съгласие от всички организации на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни на национално равнище. Заповедта на министъра за разпростирането на КТД или негови клаузи ще се публикува в неофициалния раздел на "Държавен вестник и на сайта на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Изрично в КТ се записва, че разпространеният колективен трудов договор или отделните негови клаузи имат действие спрямо работниците и служителите, които работят в предприятия от съответния отрасъл или бранш. Това означава, че правилата, договорени с този КТД, ще важат за всички работници и служители в съответния отрасъл или бранш, включително и за тези, които не са синдикални членове.

Синдикатите срещу разширяването на сумираното изчисляване на работното време

Трудно е да се прецени какво приложение ще има новата уредба, доколкото тя зависи от подписването на КТД. До момента двата големи синдиката категорично възразиха срещу въвеждането на възможност за увеличаване на референтния период за сумираното изчисляване на работното време на 12 месеца. В позиция от средата на ноември от КНСБ заявиха, че ще се противопоставят и няма да позволят на федерациите да договарят подобни клаузи за сумираното време, с които се нарушават Конвенция №1 на МОТ за работното време и Директива 2003/88. От КНСБ настояха изрично в закона да се запише, че сумирано работно време може да се въвежда само за непрекъсваеми производства. Още повече че то не е въпрос на трудово договаряне в индивидуалния трудов договор, а се въвежда със заповед на работодателя.

В същото време синдикатите са далеч по-уклончиви за вдигането на тавана на извънредния труд, като само настояха да се дадат допълнителни права за работещите, които ще полагат извънреден труд над 150 ч годишно.

Така или иначе и в двете хипотези нещата остават в ръцете на браншовите и отрасловите организации.

Опозицията: Ниските заплати и безработицата принуждават към извънреден труд

Спорът в пленарната зала в сряда очерта двете тези - за и против вдигането на тавана на извънредния труд до 300 часа.

От една страна, управляващите акцентираха, че това е възможност, която може да се въведе само с КТД на ниво бранш или отрасъл и със съгласието на работниците през техните представители, но сам работодателят в едно предприятие не може да го реши. Аргументите на работодателите да настояват за увеличаване на часовете извънреден труд са, че след като бъде изчерпан лимитът, те не могат да плащат на работниците за положения свръх ограничението извънреден труд. В този смисъл промяната е в полза на работника, сочат те. Освен това не става въпрос за механично вдигане на тавана повсеместно, а само в случаите на отраслов или браншов КТД, като принципно в Кодекса на труда остава общата забрана за полагане на извънреден труд и допустимостта му само по изключение.

Ниската цена на труда и безработицата ще принудят работника да се съгласи да работи извънредно, въпреки че в закона е записано, че извънредният труд е забранен и се полага по изключение, заявяват от БСП. "Аз съм сигурен, че ако в КТ се запише, че неизползваният отпуск може да се заплаща в края на годината, голяма част от работниците ще предпочетат това", заяви Георги Гьоков от групата на левицата. Той изчисли, че новият таван на извънредния труд означава реално увеличение на 8-часовия работен ден на 9 часа и 12 минути.

Надя Клисурска пък посочи принципа, че в колективен трудов договор може да се уговарят само по-благоприятни условия за работниците от тези в закона, което в случая не е така. Работодател, който има нужда работниците му да полагат такъв голям по размер извънреден труд, би следвало да наеме още хора, смятат от опозицията. От БСП припомниха случаите с акушерката Ковачева, стигнала до бърнаут след многочасови смени, катастрофата край Хитрино, заключените шивачки край Гоце Делчев и др.

Според председателя на социалната комисия Хасан Адемов проблемът не е в размера на извънредния труд, доколкото той остава принципно забранен и допустим по изключение, а по-скоро в ниското му заплащане. Опозицията поде репликата му с предложение да се увеличат ставките за заплащане на извънреден труд по чл. 262 от КТ, но безуспешно.

От БСП смятат, че и ставката за нощен труд трябва да бъде регламентирана в Кодекса на труда, като бъде обвързана с възнаграждението, което работникът получава. В момента възнаграждението за нощния труд е обвързано с минималната работната заплата - 0.15% от нея и не по-малко от 1 лв. на час, но това според Надя Клисурска е крайно недостатъчно заплащане предвид рисковете за здравето, които нощният труд създава.

Не е изключено след споровете около новите правила и естеството на съображенията срещу тях да се стигне и до поредно президентско вето.