Задочен диалог се получи в края на седмицата между Съюза на съдиите в България (ССБ) и Министерството на правосъдието по повод планираното създаване на единен Национален регистър по запорите.
В края на ноември Министерството на правосъдието обяви за обществено обсъждане проект за промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), с които се предвижда създаването на централизиран електронен регистър, където ще бъде събрана на едно място цялата информация за движимите вещи с регистрационен режим, върху които са наложени запори по изпълнителни дела. В петък ССБ публикува становище, в рамките на общественото обсъждане, в което се казва, че създаването на самостоятелен регистър на запорите е нецелесъобразно, доколкото той може да бъде инкорпориран в Централния регистър на особените залози и така би бил много по-полезен. ССБ сочи и редица технически и концептуални проблеми в законопроекта.
"Капитал" потърси Министерството на правосъдието за коментар на тези съображения, а оттам отговориха, че създаването на отделен регистър на запорите е заложен още преди четири години в Пътната карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронно управление в Република България 2016 - 2020 г., а през април 2017 г. е подписан договор за изпълнението й по проект на Оперативна програма "Добро управление" (ОПДУ). "На практика това е заварено положение, сключването на договора и започването на изпълнението му прави нещата необратими", каза за "Капитал" правосъдният министър Десислава Ахладова. От министерството се позовават и на различното предназначение на двата регистъра.
Новият регистър на запорите
Според проекта новият регистър трябва да стартира на 1 януари 2022 г. Справки в него срещу заплащане на такси, ще могат да правят участниците в изпълнителните производства, както и страни по сделки или други лица с правен интерес, а държавните органи, както и местната власт, ще имат безплатен достъп.
"Към момента в българското законодателство съществува нормативна празнота по отношение на възможността за информиране на заинтересованите страни преди извършване на покупко-продажба на движими вещи (пътно-транспортни средства, селскостопанска техника, пътностроителна техника и др.) относно наложени запори върху тях", се казва в мотивите към законопроекта на МП. Такива данни няма събрани на обща платформа.
Новият Национален регистър на запорите, който ще работи в една обща информационна система с платформата за електронни публични търгове, регламентирани с обща наредба на правосъдния министър, ще запълни тази празнота. Общата система ще позволи единен стандарт при изграждането на двете функционалности и автоматизирано движение на данни от регистъра на запорите на движими вещи към модула за продажбите и обратно, се казва в мотивите към проекта. За попълването на регистъра законопроектът въвежда задължение за съдебните изпълнители ежедневно да въвеждат в регистъра данни за наложени и вдигнати запори.
ССБ: Идеята е добра, концепцията е дефектна
Идеята за такъв регистър сама по себе си не е нецелесъобразна, защото дава възможност чрез единна база данни да се проследяват наложени запори, се казва в становището на ССБ по законопроекта. (Пълния текст на становището можете да видите тук.)
Притесненията са свързани с изпълнението. На първо място според мотивите на проекта в регистъра ще се вписват само запори върху движими вещи, които подлежат на регистрационен режим, което означава моторни превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства и оръжия. В закона обаче няма въведено такова ограничение, от текста му излиза, че всеки запор ще трябва да се регистрира, независимо дали става въпрос за вземане или каквато и да е движима вещ.
Освен това, и в момента в регистъра на особените залози се вписват права на трети лица върху движимите вещи. "И доколкото залогът и запорът имат сходно действие спрямо трети лица и правата на собственост върху вещта, логично е и да бъдат вписвани в един регистър (както това се прави при възбраните и ипотеките върху недвижими вещи, които се вписват в имотния регистър, съответно - в книгите по вписванията преди изграждането на имотния регистър)", се казва в становището на ССБ.
В него се казва, че най-разумно би било новият регистър на запорите върху вещи да бъде внедрен в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ), за който се предвижда да се води електронно. В ЦРОЗ и сега освен запори се вписват права на трети лица, които могат да се противопоставят на бъдещи купувачи на вещта - договори за лизинг и продажба на вноски. Логично би било в него да бъдат обединени всички данни за права на трети лица върху движими вещи, а не да се създават два паралелно действащи регистъра, което би объркало гражданите, посочват от ССБ.
Отделно законопроектът не сочи какво ще е значението на регистрирането на залог в новия регистър, се казва там. В регистърното право съществуват два типа регистри съобразно действието спрямо третите лица - такива, които се ползват с публично доверие (напр. Търговския регистър), и такива, които имат информационно значение. По принцип публичното доверие в регистъра се урежда с норма от законов ранг. От отговора на всички тези въпроси зависи дали няма да се окаже, че всеки гражданин, който реши да си закупи тостер или кафеварка, преди това ще трябва да проверява в регистъра на запорите, дават пример от ССБ.
Без решаването на всички тези проблеми, създаването на такъв публичен регистър би било прибързано и дори опасно, се заключава в становището.
Министерството на правосъдието: Регистърът ще бъде само за вещи с регистрационен режим
Създаването на този регистър, както и останалите публични регистри, (които са част от т.нар. регистърна реформа, б.р.), са били обсъждани навремето от работна група в Министерството на правосъдието, с участието на широк кръг от магистрати, учени, адвокати, частни, държавни, публични изпълнители и експерти, се казва в отговора на Министерството на правосъдието до "Капитал" (пълния текст можете да видите в карето най-долу). Сега вече концепцията не може да бъде пререшавана, доколкото се изпълнява проект, финансиран от ОПДУ. От министреството отново потвърждават, че регистърът ще бъде само за запорите върху движими вещи с регистрационен режим, не и върху вземания. Той ще има само оповестително действие. Няма противоречие между мотивите и текста на законопроекта, доколкото условията и редът за воденето на регистъра и достъпа до него, ще се определят с наредба на министъра на правосъдието, в която ще бъде определен подробно предметният обхват на регистъра, се казва още там.
Регистърът ще има оповестително действие
Основната цел на проекта, както е заложена в Пътната карта, е да бъде изграден централизиран регистър на запорите, в който частните и държавните съдебни изпълнители ще вписват всеки запор. Основните дейности по проекта са, от една страна, изграждане и внедряване на регистър на запорите, а от друга - промяна в съществуващата нормативна уредба. Дейностите по проекта е предвидено да бъдат финансирани от ОПДУ 2014-2020.
На 18 април 2017 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между Ръководителя на Управляващия орган на ОПЗУ 2014-2020 и Министерството на правосъдието. Във връзка с принципа за уреждане на регистрите на законово ниво в МП беше създадена работна група с участието на широк кръг от магистрати, учени, адвокати, частни, държавни, публични изпълнители и експерти. Всички проблеми, поставени в становището на Съюза на съдиите в България, са били предмет на обсъждане от тази работна група.
По отношение на действието на вписването в Националния регистър на запорите, същото ще бъде с оповестително действие, а именно - да се даде гласност на определени вписани обстоятелства по отношение на движими вещи с регистрационен режим. Така Националният регистър на запорите се явява от втория тип регистри - с информационно значение.
В Закона за особените залози (ЗОЗ) е предвидено вписване на запор само върху заложено имущество, т.е. в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ), воден от Агенция по вписванията ще бъдат вписвани запори върху заложено имущество, изрично посочено в чл. 4 от ЗОЗ - движими вещи с изключение на кораби и въздухоплавателни средства, машини и съоръжения, вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми, дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции или дружества с ограничена отговорност, права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни, търговски предприятия, селскостопанска продукция, суровини, стоки и материали, съвкупности от вземания, от машини и съоръжения, от стоки или материали и от безналични ценни книжа, както и дялове на колективни инвестиционни схеми.
Идеята за изграждане на електронна информационна система "Национален регистър на запорите" е да се създаде централизирана база данни за всички движими вещи с регистрационен режим, върху които са наложени запори по изпълнителни дела. Този регистър юридически и практически не може да бъде вграден в ЦРОЗ, чието предназначение е да бъде електронна база данни, съдържаща обстоятелства и актове, вписани или обявени по реда на Закона за особените залози. Така разликата между двата регистъра е в това, че ЦРОЗ е създаден за вписване на залози, които в извънсъдебното изпълнение могат да се противопоставят на трети лица, както и възможността на кредитора да поиска изпълнение на запора преди пристъпване към съдебно изпълнение, Докато Националният регистър на запорите ще обслужва само съдебното принудително изпълнение и в него ще се вписват вече наложени от съдебните изпълнители запори върху движими вещи с регистрационен режим.
В тази връзка следва да се посочи, че всички вписвания и обявявания в ЦРОЗ ще се извършват по персонална партида на залогодателя съгласно изискването на чл. 22, ал. 2 от ЗОЗ, поради което е невъзможно надграждане на регистъра с допълнителна функционалност за вписване на запорите по начина, предвиден в проекта за промени в ГПК.
Проектът се отнася единствено до запорите върху движими вещи с регистрационен режим, а не и върху вземания. Няма противоречие между мотивите и текста на законопроекта, доколкото съгласно предлагания текст на чл. 450б, ал. 1, изр. второ, условията и редът за воденето, съхраняването и достъпа до информационната система, се определят с наредба на министъра на правосъдието, в която ще бъде определен подробно предметният обхват на регистъра.
Задочен диалог се получи в края на седмицата между Съюза на съдиите в България (ССБ) и Министерството на правосъдието по повод планираното създаване на единен Национален регистър по запорите.
В края на ноември Министерството на правосъдието обяви за обществено обсъждане проект за промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), с които се предвижда създаването на централизиран електронен регистър, където ще бъде събрана на едно място цялата информация за движимите вещи с регистрационен режим, върху които са наложени запори по изпълнителни дела. В петък ССБ публикува становище, в рамките на общественото обсъждане, в което се казва, че създаването на самостоятелен регистър на запорите е нецелесъобразно, доколкото той може да бъде инкорпориран в Централния регистър на особените залози и така би бил много по-полезен. ССБ сочи и редица технически и концептуални проблеми в законопроекта.
1 коментар