ГЕРБ форсира закона за разследване на главния прокурор, но скри критиките срещу него

Три дни преди гласуването в петък, Съветът на Европа изпрати писмо до българските власти с отрицателна оценка за законопроекта

Красимир Ципов
Красимир Ципов    ©  Юлия Лазарова
Красимир Ципов
Красимир Ципов    ©  Юлия Лазарова

Докато в сряда и петък в парламентарната правна комисия, а след това и в пленарната зала, течеше обсъждането на законопроекта на ГЕРБ за създаване на прокурор, който ще разследва главния прокурор, управляващите премълчаха, че междувременно Съветът на Европа е изпратил до българските власти критично становище и за този проект (становището вижте тук). С писмо от 15 декември директорът на дирекция "Права на човека" към Съвета на Европа е изпратил на българските власти предварителни коментари по повод на законопроекта на ГЕРБ и в него се казва, че и този проект на управляващите не дава необходимите гаранции за провеждане на независимо разследване на главния прокурор, както и на неговото обкръжение от приближени прокурори. Становището е в контекста на ангажимента на Комитета на министрите да следи за изпълнението на решението по делото "Колеви", което още през 2009 г. идентифицира проблема с недосегаемия главен прокурор в български условия.

Въпреки това законопроектът на ГЕРБ бе подкрепен на първо четене от мнозинството в правната комисия, а в петък мина и в пленарната зала - за него гласуваха 100 депутати, 49 - от БСП бяха против, 10 се въздържаха. От ДПС не участваха в гласуването. Никой не спомена по време на дебата, че междувременно българските власти са получили силно критично становище за законопроекта. Очевидно обаче депутатите вносители са знаели за него, защото още в сряда Красимир Ципов обяви, че преди второто четене ГЕРБ ще предложи нова концепция за номиниране на кандидати за новата длъжност на суперпрокурора, който ще разследва главния - не само мнозинството в Прокурорската колегия на ВСС да може да издига номинация, а и всеки желаещ прокурор да може да издигне своята кандидатура. Това е само една от критиките в писмото на Съвета на Европа, но съвсем не единствената.

Критиките на Съвета на Европа: И новият законопроект не гарантира независимо разследване на главния прокурор и неговото обкръжение

И новият законопроект на ГЕРБ не дава необходимата институционална и йерархична независимост на разследването на главния прокурор по критериите, посочени от Комитета на министрите и Венецианската комисия, се казва в становището на Съвета на Европа. Проектът не осигурява практическа независимост на разследването, която зависи от осигуряване на невъзможност на главния прокурор да оказва влияние върху назначението и последващата кариера на лицето, което ще го разследва. И още:

  • Според проекта кандидатурата на прокурора, който ще разследва главния, може да бъде внесена само от шестима членове на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която наброява общо 11 души. За потвърждаването й от Пленума на ВСС с обикновено мнозинство от 13 гласа са необходими "малък брой от другите членове" на ВСС, където главният прокурор има силно влияние и лостовe, за да получи решение. "Специалният прокурор" остава подчинен на главния.
  • Въпреки предишни препоръки законопроектът не се занимава с необходимостта да се гарантира независимо разследване на високопоставени служители, по-специално прокурори, близки до главния прокурор, включително заместниците му.
  • Няма никакви гаранции, че главният прокурор и членовете на прокурорската колегия не играят решаваща роля при назначаването, отчетността, надзора, подчинението и кариерата на всеки прокурор или следовател, отговорен за разследването на главния прокурор и прокурорите от обкръжението му. Решението на Конституционния съд от юли т.г., което казва, че главният прокурор не упражнява надзор и методическо ръководство върху прокурора, който го разследва, въобще не се занимава с тези други аспекти на независимостта. В заключение в писмото се призовават българските власти, ако трябва, да направят промени в конституцията, за да решат тези проблеми.
  • Сред препоръките за пореден път се акцентира специално на необходимост от "по-широк" съдебен контрол върху отказите на прокуратурата за започване на разследване (към момента те не подлежат на съдебен контрол).
  • Припомня се препоръката на Венецианската комисия за преосмисляне на състава и мандатите на колегиите на ВСС.


Единственото обяснение за форсирането на законопроекта на първо четене, въпреки ясните критики от Страсбург, е, че ГЕРБ се опитват да изпреварят новината, а след това с предложени козметични промени в първоначалния проект отново да се опитат да убедят обществеността и европейските партньори, че изпълняват всички препоръки. В петък вносителите от ГЕРБ, макар и да укриха становището на Съвета на Европа, отново обявиха категоричното си намерение законопроектът да бъде приет до края на мандата на този парламент, за да може ВСС да започне веднага избора на новия прокурор, който за седемгодишния си мандат няма да прави нищо друго, освен да проверява сигнали срещу главния.

Фалшивите тези на ГЕРБ в концепцията за фигуранта, който ще разследва главния прокурор

Парадоксалното е, че по време на целия дебат в петък вносителите от ГЕРБ се позоваваха на препоръките на Венецианската комисия, цитирайки избирателно части от тях и подменяйки техния акцент и смисъл. Вместо създаването на механизъм за разследване от независим от прокуратурата и главния прокурор орган или лице от ГЕРБ предлагат назначаването на един фигурант, който 7 години ще се прави, че проверява всички сигнали срещу главния прокурор и не открива никакви данни за престъпление (повече за законопроекта вижте тук). Този мач вече е игран и фарсът с проверката на инспектората към ВСС по скандала "ЦУМ-гейт" е отлична илюстрация на темата.

Теза 1: Съдебният контрол върху отказите на прокурора за образуване на наказателно производство няма нищо общо с проблема с ефективното разследване на главния прокурор.

Това заяви Красимир Ципов по време на днешното заседание на парламента в отговор на концепцията на БСП, че именно въвеждането на съдебен контрол върху отказите на прокурора да започне наказателно производство по повод на даден сигнал би дало смислени гаранции за независима и обективна преценка на такъв сигнал. В момента отказите да се разследва подлежат само на инстанционен контрол в рамките на йеархизираната прокуратура, където по-горестоящият прокурор може да отменя (или потвърждава) актовете на по-долния. Венецианската комисия и Комитетът на министрите упорито настояват за въвеждане на съдебен контрол върху отказите, включително и в контекста на механизма за разследване на главния прокурор, включително и в писмото от тази седмица.

Преди година и половина БСП внесе законопроект, с който се предлага въвеждането на съдебен контрол върху всички откази на прокурора за започване на разследване. Проектът срещна сериозна съпротива дори и сред правната общност, като основното възражение бе, че това ще задръсти съдилищата с жалби срещу откази за разследване, а същевременно дори отмяната на отказа от съда няма как да стимулира прокурора да разследва ефективно, щом няма професионален ангажимент за това. От левицата обаче изтъкват, че ако такъв съдебен контрол се предвиди не за всички откази (поне засега), а само за отказите да се разследва сигнал срещу главния прокурор, няма да има проблем със задръстване на съдилищата. Така теоретично всеки гражданин да може да сезира всеки прокурор срещу главния, като се даде възможност, когато прокурорът откаже разследване, този сигнал да може да се внесе в съда с жалба срещу отказа, коментират от БСП.

В предишното становище на Венецианската комисия по повод механизма за разследване на главния прокурор се отчита, че съдебният контрол върху отказите сам по себе си не гарантира ефективното провеждане на подобни разследвания, а съдилищата нямат правомощия или ресурси да вършат работата на разследващите органи и сами да извършват разследващи действия. Съдебният контрол на такива откази ще бъде ограничен до въпросите за законността или до разумния основен анализ на случая, се казва в това становище. Същевременно в държава, където върховенството на правото е ценност, това би трябвало да е достатъчно, като се има предвид, че вкарването на такъв случай в съда ще даде необходимата публичност на случая, която е съществен елемент от обществения контрол върху фигурите по върховете на държавната власт. И именно затова управляващите се опъват, както и прокуратурата.

Теза 2: Предложението Пленумът на ВСС да избира новия разследващ на главния прокурор е в изпълнение на препоръките на Венецианската комисия

Също твърдение на Красимир Ципов в дебата в пленарната зала в петък. Според него така Венецианската комисия (ВК) виждала гаранциите за независимост на избраника, тъй като неговият избор няма да зависи само от Прокурорската колегия. Както става ясно, това далеч не е така.

Доказва го и елементарната логика впрочем. Когато за избора са необходими 13 гласа, а прокурорската колегия е от 11 души (заедно с главния прокурор), колко пък да не е решаваща.

В предишното становище на ВК се казва: "Всяко разследване, насочено към главния прокурор, трябва да се провежда от лице или орган, независим от главния прокурор; това лице или орган трябва да има свой собствен капацитет за установяване на факти и прокурорите във ВСС не трябва да имат блокираща власт в процеса на такова разследване." Това трябва да е "орган или длъжностно лице, което не получава инструкции от главния прокурор, не дължи назначаването си на главния прокурор и чиято по-нататъшна кариера не зависи, дори в дългосрочен план, от главния прокурор".

Нещо повече - в контекста именно на търсене на механизъм за независимо разследване на главния прокурор ВК препоръчва промяна в закона за преразглеждане на състава на прокурорската колегия във ВСС, която в момента се състои само от прокурори и следователи, като избраните от парламентарната квота да представляват други професии и те да са мнозинство. В момента за всички членове на прокурорската колегия съществува съмнение, че те са зависими от главния прокурор, както и за това, че главният прокурор може да има "определен фактически лост върху някои други членове на ВСС, дори тези, които не са професионално свързани със системата на обвинението", т.е. върху членове на съдийската колегия. Това, че главният прокурор е силната фигура във ВСС в България, е публична тайна.

Теза 3: "Обмисляни бяха и варианти за създаване на ad hoc прокурор, който да бъде одобряван от ВСС, включително за човек в края на магистратската си кариера или навършил пределна възраст, но сметнахме, че за тях също трябват изменения в конституцията"

Цитатът отново е на Красимир Ципов, който обаче не уточни, че ГЕРБ не си направиха труда да питат КС за противоречие по прокурора ad hok с конституцията. Малко след това съпартийката на Ципов и съвносителка на закона Десислава Атанасова направи остра забележка на левицата да не дава оценки за конституционосъобразност на предложените текстове, защото това е работа само на КС.

Всъщност в становището на Венецианската комисия от декември м.г. особено се акцентира на идеята за специален ad hoc прокурор или даже за резервен списък на ad hoc прокурори, между които да се тегли жребий при сигнал за престъпление, извършено от главния прокурор. Списъкът на тези ad hoc прокурори може да бъде одобрен от ВСС сред състава на пенсионираните (или в края на кариерата си) прокурори, следователи и съдии, но са възможни и други модели за номиниране на ad hoc прокурори, казва комисията. Основното е прокурорската колегия да не играе решаваща роля при назначаването им, както и да се гарантира, че след края на мандата им те няма да се връщат в системата като подчинени на главния прокурор.

В крайна сметка тепърва предстои обсъждането на закона и второто четене, но впечатлението, което остава засега, е за свръхусърдие на ГЕРБ да бламира всички препоръки на Съвета на Европа по отношение на главния прокурор.