ВСС избра кои прокурори да разследват измамите с еврофондове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ВСС избра кои прокурори да разследват измамите с еврофондове

Висш съдебен съвет, сграда

ВСС избра кои прокурори да разследват измамите с еврофондове

Прокурорската колегия на ВСС определи бързо и лесно десетимата български кандадати за Европейската прокуратура

4657 прочитания

Висш съдебен съвет, сграда

© Цветелина Белутова


Очаквано без сътресения в събота Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) избра десетимата български кандидати за европейски делегирани прокурори. Това стана, след като в продължение на няколко дни през седмицата колегията изслуша 31 допуснати до конкурса кандидати от общо 35 подали заявление. Наблюдателите се впечатлиха, че сред избраните във финалната десетка има и един съдия - Христо Крачунов от Софийския районен съд. Останалите са седем прокурори и трима следователи.

Европейските делегирани прокурори ще извършват разследванията на престъпленията, с които се засягат финансовите интереси на ЕС и които са от компетентност на новата Европейска прокуратура (ЕП). Макар че те ще са длъжни да следват указанията на централната служба на европрокуратурата, все пак от тях ще зависи до голяма степен добросъвестното провеждане на разследванията за измамите и злоупотребите с евросредства, още повече че те ще работят не само по дела, които са им били разпределени, но ще могат да започват и разследвания по своя инициатива или да изземват вече образувани дела, когато установят, че става въпрос за деяния от компетентност на ЕП. Основно изискване към тях е да са независими и, разбира се, висококвалифицирани.

Фактът, че тези прокурори ще контролират как се разпределят средствата от еврофондовете, ги прави изключително важни за сегашната власт. През последните години интересите около ГЕРБ и ДПС успяха да овладеят абсолютно всички институции по пътя на парите, които идват от европейските данъкоплатци в България - от определянето на приоритетите за финансиране, през избирането на изпълнители, до контрола върху изразходването на средствата.

Избраните европейски делегирани прокурори

(Подреждането е по реда на получените гласове в 11-членната прокурорска колегия)

  • Светлана Георгиева Шопова-Колева - прокурор в Софийската градска прокуратура - 8 гласа "за", 1 глас "против";
  • Вероника Бориславова Трифонова - прокурор в Софийската районна прокуратура - 7 гласа "за", 2 гласа "против";
  • Бойко Кирилов Калфин - прокурор в Окръжна прокуратура - Кюстендил - 7 гласа "за", 2 гласа "против";
  • Божидара Евгениева Ганева-Димова - прокурор в Софийската районна прокуратура - 7 гласа "за", 2 гласа "против";
  • Бисерка Иванова Стоянова - следовател в Националната следствена служба - 6 гласа "за", 3 гласа "против";
  • Венцислав Данев Фердинандов - прокурор в Специализираната прокуратура - 6 гласа "за", 3 гласа "против";
  • Преслава Теодосиева Петкова - следовател в Следствения отдел в Специализираната прокуратура - 6 гласа "за", 3 гласа "против";
  • Мая Паскалева Ковачева - следовател в Следствения отдел в Софийската градска прокуратура - 6 гласа "за", 3 гласа "против";
  • Христо Кръстев Крачунов - съдия в Софийски районен съд - 6 гласа "за", 3 гласа "против";
  • Димитър Здравков Беличев - прокурор в Окръжна прокуратура - Пловдив - 6 гласа "за", 3 гласа "против".


(На сайта на ВСС - тук, могат да се видят професионалните биографии на всеки от избраните.)

Окончателното решение е на колегията на Европейската прокуратура

Окончателното решение обаче за всеки един от тях ще вземе колегията на Европейската прокуратура след преценка дали отговаря на критериите, които поставя регламентът за създаване на тази институция. Делегираните прокурори трябва да са действащи членове на прокуратурата или на съдебната система в съответните държави, които са ги посочили, а освен това "тяхната независимост трябва да е извън съмнение и те трябва да притежават необходимата квалификация и съответния практически опит в своите национални правни системи".

Предстои Прокурорската колегия на ВСС да уведоми Европейския главен прокурор Лаура Кьовеши чрез министъра на правосъдието за излъчените кандидати. Съответно Кьовеши трябва да направи предложение до колегията за назначаването им. Колегията може да отхвърли някой от кандидатите, ако той не отговаря на критериите, тогава държавата трябва да предложи друг на негово място. Според съобщението на ВСС това ще бъде следващият кандидат в списъка с получените гласове.

Интересен коментар за този избор прави "Медиапул" в публикацията си от събота, озаглавена "Хората на Гешев избраха хората на Кьовеши в България съмнително бързо" - при 31 кандидати Прокурорската колегия на ВСС успя да избере точно десет души само с едно гласуване без балотаж. "Математическата вероятност при толкова кандидати и толкова свободни позиции да няма дори и един балотаж при напълно свободен избор е изключително малка. Или прокурорската колегия е успяла някак да се намести в тази малка вероятност, или вотът е бил уговорен предварително", се казва в публикацията.

Основание за подобни спекулации дава цялата досегашна практика на прокурорската колегия на ВСС, където решенията се вземат единодушно под диригентството на главния прокурор Иван Гешев. При гласуването на промените в Закона за съдебната власт, с които се създаде процедурата за избора на европейските делегирани прокурори, от опозицията настояха изборът да става от Пленума на ВСС, вместо да се затваря в Прокурорската колегия, но от ГЕРБ опонираха, че така или иначе окончателният избор се прави от колегията на Европейската прокуратура.

Биляна Гяурова-Вегертседер: Изначално има дефект в правилата за подбора

"Моето мнение е, че изначално има дефект в правилата за подбора на национално ниво, приети от Прокурорската колегия, според които тя трябва да избере и предложи точно толкова кандидати, колкото са определените за България делегирани прокурори, а именно - 10. Това не е селекция, а директен избор, който на практика лишава колегията на Европейската прокуратура от избор или по-точно е предназначен да я лиши от избор." Това коментира за "Капитал" Биляна Гяурова-Вегертседер, изпълнителен директор на Българския институт за правни инициативи, организация, която отблизо следи назначенията във властта и беше единствената, която и в тази процедура зададе въпроси на кандидатите, включително и на английски.

Така или иначе, сериозната интрига при този избор ще е в това как Европейската прокуратура ще подходи при преценката на качествата на кандидатите и особено в българския контекст. В началото на годината базираното в Брюксел електронно издание EURACTIV написа, че Европейският парламент е изискал цялата документация, свързана с номинациите за европейски прокурори от три държави - Белгия, България и Португалия, за които е станало известно, че Съветът на ЕС, където заседават министрите от държавите членки, е подменил становището на комисията за оценка и подбор на кандидатите за тези три държави, без да посочи мотиви. Проблемът всъщност тръгна от португалския кандидат, определян като политическо назначение, но засегна и другите два случая, при които за европейски прокурор е назначен не този, който е посочила комисията по подбора. Персонално към българската представителка Теодора Георгиева, преди това съдия в Административен съд - София-град, няма негативни коментари.

България има негативен опит с върнати кандидати за международни институции, макар че повечето откази не се оповестяват публично. През 2015 г. точно поради негативна оценка на специалния комитет, който дава становище по годността на кандидатите, излъчени на държавите членки, бе отхвърлена кандидатурата на доц. Атанас Семов за генерален адвокат в Съда на ЕС. През 2007 г. Съветът на Европа отхвърли и тримата излъчени от България кандидати за съдия в Съда по правата на човека в Страсбург и поиска нови.

Къде е мястото на европейските делегирани прокурори

Според регламента за създаването й Европейската прокуратура е организирана на централно ниво и на децентрализирано ниво. Централната служба се състои от колегията, в която влизат европейския главен прокурор и по един европейски прокурор от всяка държава членка, постоянните камари, заместник главните прокурори и административния директор. Седалището на институцията е в Люксембург. Децентрализираното ниво се състои от европейски делегирани прокурори, които са установени в държавите членки и които действат там от името на Европейската прокуратура (ЕП). Те се назначават с мандат от 5 години с възможност за втори последователен мандат. По регламент те имат право да започват разследвания сами, включително и да изземат дела, които са от компетентност на Европейската прокуратура, а именно престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС. В работата си те следват насоките и указанията на постоянната камара, която отговаря за делото, както и указанията на наблюдаващия европейски прокурор. Европейските делегирани прокурори отговарят за внасяне на обвинителния акт в съда и поддържат обвинението в процеса. С промените в закона от есента на м.г. управляващите решиха, че делата от компетентност на европейската прокуратура ще се гледат от Специализирания наказателен съд, което също породи много критики, защото той е считан за съда на властта.

Европейските делегирани прокурори ще наблюдават само дела от компетентността на Европейската прокуратура, но няма да работят по български национални дела и дела, свързани с българската прокуратура. Регламентът за създаване на ЕП не забранява на делегираните прокурори да работят и по национални дела, но такава забрана беше въведена с правилата за работа на институцията. Те няма да могат изобщо да извършват каквато и да било дейност - платена или безплатна, извън предмета на дейността на ЕП.

Регламентът дава своеобразна защита на европейските делегирани прокурори срещу натиск от националните власти. Ако държава членка реши да освободи национален прокурор, който е бил назначен за европейски делегиран прокурор, или да предприеме дисциплинарни действия срещу него, тя е длъжна предварително да уведоми европейския главен прокурор дори когато санкцията не е свързана с отговорностите му като европейски делегиран прокурор. Когато санкцията е свързана с дейността му на европейски делегиран прокурор, тя не може да бъде наложена без съгласието на европейския главен прокурор, а ако той се възпротиви, държавата може да отнесе въпроса към колегията. Тепърва ще стане ясно доколко тази защита е ефективна, но въпросът с независимостта на европейските прокурори е основен за цялата институция. Това личи и от въпросите, зададени от БИПИ, където акцентът е именно върху това как се опазва независимостта. "Общото впечатление е, че почти всички, които отговориха, заявиха, че никога не са били обект на никакъв натиск в професионалния си път до момента. Само един посочи, че е бил обект на натиск и е сигнализирал. И прави извод, че ако веднъж се докажеш, че не се поддаваш на натиск, повече не те закачат", обобщава Биляна Гяурова-Вегертседер.

Очаквано без сътресения в събота Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) избра десетимата български кандидати за европейски делегирани прокурори. Това стана, след като в продължение на няколко дни през седмицата колегията изслуша 31 допуснати до конкурса кандидати от общо 35 подали заявление. Наблюдателите се впечатлиха, че сред избраните във финалната десетка има и един съдия - Христо Крачунов от Софийския районен съд. Останалите са седем прокурори и трима следователи.

Европейските делегирани прокурори ще извършват разследванията на престъпленията, с които се засягат финансовите интереси на ЕС и които са от компетентност на новата Европейска прокуратура (ЕП). Макар че те ще са длъжни да следват указанията на централната служба на европрокуратурата, все пак от тях ще зависи до голяма степен добросъвестното провеждане на разследванията за измамите и злоупотребите с евросредства, още повече че те ще работят не само по дела, които са им били разпределени, но ще могат да започват и разследвания по своя инициатива или да изземват вече образувани дела, когато установят, че става въпрос за деяния от компетентност на ЕП. Основно изискване към тях е да са независими и, разбира се, висококвалифицирани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.