Дискриминират ли българските власти наркозависими родители

На теория българският закон предвижда, че децата в риск се закрилят, като се настанят за кратко извън дома на родителите (спешна мярка за оцеляването им), а родителите се обучават как да подобрят начина, по който полагат грижи за тях. На практика децата се настаняват за дълго в приемно семейство и после се осиновяват, а родителите не успяват да се възползват от социалните услуги, които уж са предназначени да увеличат и развият тяхната способност да се грижат за децата си. Такъв казус стигна до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, който придвижи с приоритет българска жалба, подадена през октомври 2020 г. от разделени майка и дъщеря. Делото В.Ю.Р. и А.В.Р. с/у България (жалба №48321/20) вече е комуникирано (съобщено) на българското правителство, а в понеделник писмото на ЕСПЧ бе публикувано на сайта на съда. По същество това е първи за рода си казус за България пред ЕСПЧ.

"Тази жалба идентифицира провал на българската система за закрила на детето по линия на повишаване на родителския капацитет на нуждаещи се от психологическа подкрепа родители и по линия на връщане на детето обратно в семейството по най-бърз начин - каквато е целта на закона. Казусът онагледява избирането на по-лесния път - на изчакване от страна на властите и на наблюдаване пасивността и безпомощността на родителя, до пристъпване към следваща по тежест мярка, вместо да вървят по по-трудния път на подкрепяне, обучаване и консултиране на затруднения родител и активно да търсят всички възможни начини да върнат детето при него. За социалните работници е по-лесно да обучат професионални приемни родители, отколкото проблемни биологични родители", коментира за "Капитал" адв. Добрева, която представлява двете жалбоподателки пред Съда в Страсбург.