Заповеди за арест от България няма да важат в ЕС. Васил Божков: Идвам
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Заповеди за арест от България няма да важат в ЕС. Васил Божков: Идвам

Reuters

Заповеди за арест от България няма да важат в ЕС. Васил Божков: Идвам

Решение на съда на ЕС в Люксембург приема, че българското право не съответства на европейското, защото не позволява предварителен съдебен контрол

12474 прочитания

Reuters

© Reuters


Издадените от българската прокуратура европейски заповеди за арест (ЕЗА) няма да се изпълняват от другите държави от ЕС. Това е накратко ефектът от решението на Съда на ЕС (СЕС) от сряда, където в прав текст се казва, че българското право за издаване на ЕЗА не отговаря на стандартите на европейското право, защото не предвижда предварителен съдебен контрол върху самата Европейска заповед за арест, както и върху акта за задържане, на който тя се основава.

Решението предизвика силно вълнение в юристите, занимаващи се с наказателно право у нас, още повече че то е предизвестено. Спорът дали българското право отговаря на европейските стандарти тече от повече от две години в професионалните среди, и то доста разгорещено. Нееднократно уважавани юристи обясняваха, че българският закон трябва да се промени спешно, за да не се стигне до сегашното положение, когато Европа ще откаже да ни предава издирвани лица, срещу които има наказателно преследване или са осъдени на затвор. Парадоксът е, че това става в момент, когато парламентът не работи и не може да се въведат необходимите законови поправки, които да предвидят изискуемия предварителен съдебен контрол, коментира за "Капитал" адвокат Андрей Янкулов, бивш прокурор, който отдавна следи темата. Малко по-късно в четвъртък Министерството на правосъдието обяви, че спешно свиква работна група да пише законопроект.

За разлика от други важни решения на СЕС това мигновено стана много популярно, след като бизнесменът Васил Божков тържествуващо го обяви с пост в социалните мрежи.

"Европейската заповед за арест, издадена от прокуратурата без санкция на съда, е невалидна. Това реши Съдът на ЕС в Люксембург. Още вчера Уестминстърският съд (Westminster Мagistrates' Court) в Лондон е прекратил всички дела от България, образувани от Иван Гешев и неговите предшественици по европейски заповеди за арест. Определени са като "негодни". Това решение важи и за онази европейска заповед за арест, за която се твърди, че е издадена и на мен и връчена на назначен от Каскета служебен защитник. Дори и да има такава заповед, тя вече е негодна. Като Иван Гешев", написа Божков.

Всъщност към момента това решение на СЕС няма нито пряко, нито косвено отношение към Божков, защото той се намира в Дубай, а Обединените арабски емирства (ОАЕ) не са член на ЕС и за тях не се издава ЕЗА. Евентуалната екстрадиция на Божков подлежи на договаряне между България и ОАЕ по силата на двустранни споразумения, а не на Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки. Решението би имало отношение към Божков занапред, ако той например реши да отскочи до Гърция, Париж, Виена или друга европейска дестинация.

Системата на ЕЗА се прилага само между държави, членки на ЕС - за задържане и предаване на издирвани лица с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане. Според регламента ЕЗА се издава със съдебно решение (акт на съдебен орган), и то не за всякакъв вид престъпления, а за такива, които са наказуеми със затвор не по-малко от 12 месеца (съответно за постановена присъда не по-малко от 4 месеца затвор). Сърбия пък, където се намира Цветан Василев, не е член на ЕС и там делото се води за екстрадиция.

Какво казва Съдът на ЕС

Решението на СЕС всъщност не е по запитване от България, а по повод на преюдициално запитване на британски съд (Westminster Magistrates' Court), пред който е поставен за разглеждане въпросът за изпълнение на издадена ЕЗА от районната прокуратура на Свищов за предаване на издирвано лице (посочено с инициалите PI). Срещу него в Свищов има наказателно производство по обвинение, че на 8 декември 2019 г. е извършил кражба на пари и бижута на обща стойност 14 713.97 лева. На 12 декември 2019 г. свищовската прокуратура издава постановление за задържането на PI за срок от 72 часа, а 28 януари 2020 г. същият прокурор издава и ЕЗА. Издирваният е задържан на 11 март 2020 г. във Великобритания въз основа на тази заповед, но пред съда в Лондон оспорил нейната валидност с мотив, че тя не отговаря на стандартите на правото на ЕС. Британският съд отправя преюдициално запитване до СЕС с искане за приоритетно разглеждане на делото, което е уважено от Съда в Люксембург с оглед на това, че става въпрос за задържан човек.

В крайна сметка СЕС приема, че правна уредба като българската, при която, както европейската заповед за арест, така и актът за задържане, на който тя се основава, са издадени от прокурор, без да подлежат на предварителен съдебен контрол в издаващата държава, който да се осъществи, преди издирваният да бъде предаден от изпълняващата държава (в случая Великобритания), не отговаря на изискванията на правото на ЕС. Такава уредба не гарантира ефективната съдебна защита, от която трябва да се ползва лице, срещу което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване.

СЕС потвърждава предишна своя теза, че в случая прокурорът, който издава както постановлението за 72-часовото задържане, така и ЕЗА, може да бъде квалифициран като "издаващ съдебен орган" по смисъла на регламента. Прокурорът обаче не е юрисдикция и поради това неговите актове в рамките на тази процедура трябва да подлежат на съдебен контрол, защото става въпрос за лишаване от свобода или ограничаване на свободата на издирваното лице.

"Наличието на съдебен контрол върху акта на прокурор за издаване на европейска заповед за арест едва след предаването на издирваното лице е в разрез със задължението на издаващата държава членка да въведе процесуални правила, позволяващи на компетентна юрисдикция да упражни преди това предаване контрол за законосъобразност на националната заповед за задържане или на съдебния акт със същата юридическа сила, приети също от прокурор, или също на европейската заповед за арест", се казва в решението на СЕС.

Държавите в ЕС ще спрат да изпълняват ЕЗА, издадени от българската прокуратура

Решението косвено се отнася до всички лица, за които има издадени ЕЗА от българската прокуратура.

"Юрисдикциите на държавите членки ще спрат да изпълняват нашите ЕЗА, издадени от прокурор. И това развитите на нещата беше ясно отдавна", казва пред "Капитал" Андрей Янкулов, който още през януари 2020 г. в специална публикация направи преглед на практиката на СЕС по няколко ключови решения от 2019 г. във връзка с издаването на ЕЗА и проблематичната липса на предварителен съдебен контрол по българското право.

Българските власти не могат да се правят на изненадани, че СЕС се произнася за необходимостта от предварителен съдебен контрол. Ако имаше разумна държавническа дейност, те трябваше да предприемат необходимите законодателни мерки веднага след тези решения на СЕС от 2019 г., за да не се стига сега до положението, при което нашите ЕЗА ще бъдат отхвърлени заради липса на предварителен контрол.

Беше ясно, че последващият съдебен контрол в тези случаи не може да е адекватен въпреки твърденията на някои колеги, отбелязва Янкулов. "Това беше пределно ясно от духа на предишните решения на СЕС. Няма как адекватният съдебен контрол да не бъде предварителен, след като въз основа на една ЕЗА, издадена от българската прокуратура, едно лице може да бъде задържано с месеци в ареста на друга държава и никой през това време не може да осъществи проверка на изпълнението." Всичко това с предварителен съдебен контрол може да се избегне.



"В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), при това не само по дела срещу България, отдавна е даден отговор на въпросите дали постановления за 72-часово задържане и други прокурорски актове, засягащи основни права, каквото е правото на лична свобода, следва да подлежат на съдебен контрол (и то спешно). Нелепото е, че българската "запитваща юрисдикция" не прилага тези решения директно, нито се позовава на тях в преюдициалните си запитвания до Люксембург", коментира за "Капитал" бившата съдийка в Страсбург Здравка Калайджиева.

Както обичайно, проблемът е заровен в зависимостта на българския законодател (буквално и преносно) от прокуратурата и задаването на стандартите от нея. Едва ли може да има съмнения защо нито една институция през изминалите две години на повдигна въпроса за това необходимо изменение в закона - нито изпълнителната власт в лицето на Министерството на правосъдието и Министерския съвет, нито Висшият съдебен съвет, нито в парламента някой отвори дума.

Андрей Янкулов има обяснение за това и го написа във facebook: "Защото би била поредната стъпка към засилване на съдебния контрол върху монополизирана процесуална дейност, което е много необходима и единствената смислена гаранция за създаване на противотежести и контрол върху неограничени правомощия, но същевременно и нежелана именно заради това.

За съжаление никога не се случва без външен натиск. Същият мач е игран и през 90-те, но пред Съда в Страсбург.

Напротив, всячески се стремим да бягаме от темата."

В ранния следобед в четвъртък Министерството на правосъдието обяви, че предприема действия във връзка с решението на Съда на Европейския съюз. "По заповед на министър Ахладова в бърз порядък се свиква работна група с представители на съдебната власт, Висшия адвокатски съвет и академичната общност, която да обсъди изменения в законодателството, така че да се отговори на поставения въпрос в Решението за регламентиране на съдебен контрол върху издаваната от прокуратурата на България ЕЗА."

Обновена в 16,20 часа на 11 март

Издадените от българската прокуратура европейски заповеди за арест (ЕЗА) няма да се изпълняват от другите държави от ЕС. Това е накратко ефектът от решението на Съда на ЕС (СЕС) от сряда, където в прав текст се казва, че българското право за издаване на ЕЗА не отговаря на стандартите на европейското право, защото не предвижда предварителен съдебен контрол върху самата Европейска заповед за арест, както и върху акта за задържане, на който тя се основава.

Решението предизвика силно вълнение в юристите, занимаващи се с наказателно право у нас, още повече че то е предизвестено. Спорът дали българското право отговаря на европейските стандарти тече от повече от две години в професионалните среди, и то доста разгорещено. Нееднократно уважавани юристи обясняваха, че българският закон трябва да се промени спешно, за да не се стигне до сегашното положение, когато Европа ще откаже да ни предава издирвани лица, срещу които има наказателно преследване или са осъдени на затвор. Парадоксът е, че това става в момент, когато парламентът не работи и не може да се въведат необходимите законови поправки, които да предвидят изискуемия предварителен съдебен контрол, коментира за "Капитал" адвокат Андрей Янкулов, бивш прокурор, който отдавна следи темата. Малко по-късно в четвъртък Министерството на правосъдието обяви, че спешно свиква работна група да пише законопроект.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    Hapeдиxмe ce дo Бeлapуc и Северна Корея. Congratulations!

  • 2
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    Пореден гаф и голяма черна точка за власт имащите. Тези, които чрез ВСС искат и потискат правото у нас, симулирайки активна дейност, която всъщност е брак. С отказа на европейската прокуратура да приеме 7 от предложените й български прокурори и сегашния провал всекиму трябва да стане ясно: оставка на всички - премиер, гл.прокурор, ВСС! И на изборите никакви гласове за сегашните коалиционни партньори - те само петнят името на България!

  • 3
    uys1511761111541407 avatar :-?
    Emil Dimov

    Заповеди за арест от България няма да важат в ЕС!
    Решение на съда на ЕС в Люксембург приема, че българското право не съответства на европейското, защото не позволява предварителен съдебен контрол (тези се смятат за богове и не се нуждаят от контрол)?!

    Решенията на "Каскет ура та" не важат в ЕС?! Е и седемте каскетчета Кьовещи неще!!!! И кво правим сега?

  • 4
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Има ли нещо, което да не е казано за непригодността на съдебната ни система?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.