Съветът на Европа пак настоя за намаляване на влиянието на главния прокурор във ВСС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съветът на Европа пак настоя за намаляване на влиянието на главния прокурор във ВСС

Съветът на Европа пак настоя за намаляване на влиянието на главния прокурор във ВСС

Липсват и ясни правила за временното му отстраняване от длъжност, когато срещу него има разследване

7697 прочитания

© Юлия Лазарова


До избора на новия Висш съдебен съвет през 2022 г. българските власти трябва да въведат подходящи мерки, за да намалят евентуалното влияние на главния прокурор в институцията. Това е една от основните препоръки в поредната резолюция на Комитета на министрите към Съвета на Европа по изпълнението на решението "Колеви срещу България", констатирало безконтролността и безотчетността на главния прокурор и липсата на гаранции за ефективното му разследване в български условия. Това далеч не е първото становище на орган на Съвета на Европа, в което се говори за силната неформална власт на главния прокурор върху ВСС, но сега се поставя в контекста на новата фигура на особен прокурор за разследване на главния и дори се определя времеви хоризонт.

Резолюцията, публикувана в петък, е първото становище на орган на Съвета на Европа след приемането на законовите промени, с които се създава специален прокурор за разследване на главния прокурор и неговите заместници. Затова бе очаквано с интерес от експертната общност. До момента всички досегашни опити на управляващите от ГЕРБ да изпълнят критериите на Съвета на Европа за приемане на механизъм за разследване на главния прокурор бяха отхвърляни като несъстоятелни още на ниво законопроект. Затова при последния си опит управляващите смениха тактиката и форсираха приемането на закона за новия специален прокурор само за два месеца. Този път не бе поискано становище на Венецианската комисия въпреки заричането на властите, че ще го направят. Нещо повече - управляващите даже укриха писмото на директора на дирекция "Права на човека" към Съвета на Европа до българските власти с предварителни коментари по законопроекта преди гласуването му на първо четене на 19 януари. А в началото на януари, по време на изслушване в мониторинговата група за демокрация към Европейския парламент, представител на Венецианската комисия определи идеята за специален прокурор, който да разследва главния, като "странна" и посочи, че тя няма аналог в света.

Какво казва Комитетът на министрите

В резолюцията дипломатично се приветстват "значителните усилия, положени наскоро от българските власти" за изработване на законовите промени, "които включват някои положителни разпоредби". Специално се приветства като важна стъпка въвеждането на съдебен контрол върху отказите на особения прокурор да започне разследване по сигнал срещу главния прокурор. Същевременно за пореден път българските власти се призовават да разширят съдебния контрол върху всички откази на прокуратурата за образуване на досъдебно производство, което да бъде придружено от мерки за избягване на прекомерно допълнително натоварване на съдиите и прокурорите. Разширяването на съдебния контрол би следвало да доведе до известно "намаляване на потенциалното влияние на главния прокурор сред магистратите или неговото влияние в прокуратурата с оглед въвеждането на ефективен механизъм за разследване", се казва в резолюцията.

Новата уредба обаче разкрива някои пропуски и недостатъци, отчита Комитетът на министрите. Най-същественият от тях е, "че с оглед на настоящия формат на Висшия съдебен съвет тя може да не е достатъчна, за да се изключи влиянието на главния прокурор върху избора и отчетността на специален прокурор", тъй като 11-те членове на ВСС от прокурорската колегия "могат да наложат вето на подобни решения, да наложат кандидати, съгласувани с главния прокурор, или да се превърнат в основния компонент на необходимото мнозинство".

ВСС се състои от 25 членове, като 11 от тях са в Прокурорската колегия, изцяло доминирана от главния прокурор, който има силно влияние и върху Съдийската колегия. Правилата за избор на новия специален прокурор предвиждат, че той се избира с квалифицирано мнозинство от 15 гласа, което означава, че това не може да стане без прокурорската колегия. В този именно контекст се подчертава "важността на намаляването на всяко потенциално влияние на главния прокурор във ВСС и на обмислянето на подходящи мерки в тази посока преди избора на нов ВСС през 2022 г.".

Отново се поставя въпросът и за мандата на новия специален прокурор, като от българските власти се очаква мнение дали е необходимо въвеждането на по-кратък мандат, "за да могат необходимите промени да влязат в сила без ненужно забавяне". Първоначално законопроектът предвиждаше новият спецпрокурор по разследване на главния да е с мандат от 7 години, окончателно бе прието той да е 5 години. В писмото на директора на дирекция "Права на човека" към Съвета на Европа от 15 декември м.г. се предлага той да не надхвърля три години, а българските власти възразиха, че това означава, че мандатът на специалния прокурор ще изтича по време на мандата на главния, след което той ще трябва да се върне на предишната си позиция в йерархията на прокуратурата, т.е. под шапката на главния прокурор. Това всъщност е един от базисните проблеми в концепцията за избор на прокурор от системата, който да разследва главния и заместниците му. От Съвета на Европа предлагаха съдия ад хок, както и алтернативна възможност за кариерно развитие на разследващия главния прокурор след мандата му извън системата на прокуратурата.

В резолюцията се посочва, че друг важен пропуск е липсата на ясни правила за временното отстраняване на главния прокурор от длъжност съгласно Закона за съдебната система, когато срещу него има разследване. Акцентира се и на необходимостта да се предвидят подходящ брой независими разследващи, както и за въвеждането на правила, по които специалният прокурор да може да бъде заместван и от други магистрати не само при извършване на действия по спешност, като механизмът за определяне на заместващите да гарантира тяхната независимост. Алтернатива на този подход е да се изготви списък от прокурори, следователи и съдии, които да са компетентни да действат като ad hoc прокурори.

В крайна сметка Комитетът на министрите (КМ) продължава наблюдението върху България за изпълнението на решението по делото "Колеви", както и по групата дела "С.З." за системния проблем с неефективност на разследването у нас. Тези въпроси ще бъдат разгледани от КМ отново през декември. Българските власти са приканени да представят концепция за засилване на съдебния контрол и гаранциите за повдигане на обвинения, по-подробни правила за възобновяване на разследванията от главния прокурор, гаранции за допълнително ограничаване на връщанията на делата заради процесуални нарушения на досъдебната фаза, подобряване на практиките по отношение на съдържанието, разглеждането и изменението на обвинителния акт и др.

Първи реакции

"Становището не ме изненадва. Отразява вече отбелязвани от български експерти мнение, че законът не постига обявената цел за създаване на механизъм за действително независимо разследване на главния прокурор", коментира за "Капитал" бившата българска съдийка в Страсбург Здравка Калайджиева.

Една от същностните цели на закона е да извади от обсега на главния прокурор разследванията срещу него, без да се посяга на конституционния му мандат, което практически няма как да стане, коментира пред "Капитал" друг юрист.

Общото впечатление от последното становище на Комитета на министрите е за умора в органите на Съвета на Европа от продължаващия вече десет години диалог по темата, който става все по-безсмислен. Решението по делото "Колеви" е от 2009 г. и оттогава до момента Венецианската комисия и Комитетът на министрите са произвели десетки становища и резолюции за статута на главния прокурор, а заедно с това - и за структурата и функционирането на Висшия съдебен съвет, системният проблем с неефективното разследване у нас, независимостта на съдиите и т.н.

Този диалог се засили особено много през последните две години, а паралелно с това становищата на органите на Съвета на Европа станаха важен индикатор за оценката на България в контекста на оценката на върховенството на закона в страните от ЕС. Същевременно Съветът на Европа не е само експертна структура, той е преди всичко политическа организация, която говори с езика на дипломацията, и не се очаква да отправя едни и същи критики срещу една държава, без да среща ответна реакция. По всичко личи обаче, че диалогът ще продължи още дълго време не за детайлите на необходимото разрешение, а за концептуалния въпрос за безконтролната фигура на главния прокурор, който държи прокуратурата като инструмент за репресия и дирижира ВСС с неформални механизми.

До избора на новия Висш съдебен съвет през 2022 г. българските власти трябва да въведат подходящи мерки, за да намалят евентуалното влияние на главния прокурор в институцията. Това е една от основните препоръки в поредната резолюция на Комитета на министрите към Съвета на Европа по изпълнението на решението "Колеви срещу България", констатирало безконтролността и безотчетността на главния прокурор и липсата на гаранции за ефективното му разследване в български условия. Това далеч не е първото становище на орган на Съвета на Европа, в което се говори за силната неформална власт на главния прокурор върху ВСС, но сега се поставя в контекста на новата фигура на особен прокурор за разследване на главния и дори се определя времеви хоризонт.

Резолюцията, публикувана в петък, е първото становище на орган на Съвета на Европа след приемането на законовите промени, с които се създава специален прокурор за разследване на главния прокурор и неговите заместници. Затова бе очаквано с интерес от експертната общност. До момента всички досегашни опити на управляващите от ГЕРБ да изпълнят критериите на Съвета на Европа за приемане на механизъм за разследване на главния прокурор бяха отхвърляни като несъстоятелни още на ниво законопроект. Затова при последния си опит управляващите смениха тактиката и форсираха приемането на закона за новия специален прокурор само за два месеца. Този път не бе поискано становище на Венецианската комисия въпреки заричането на властите, че ще го направят. Нещо повече - управляващите даже укриха писмото на директора на дирекция "Права на човека" към Съвета на Европа до българските власти с предварителни коментари по законопроекта преди гласуването му на първо четене на 19 януари. А в началото на януари, по време на изслушване в мониторинговата група за демокрация към Европейския парламент, представител на Венецианската комисия определи идеята за специален прокурор, който да разследва главния, като "странна" и посочи, че тя няма аналог в света.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • evpetra

    "Общото впечатление от последното становище на Комитета на министрите е за умора в органите на Съвета на Европа от продължаващия вече десет години диалог по темата, който става все по-безсмислен."

    Всички нормални хора са уморени от този безсмислен диалог. Като не могат да ни изхвърлят вече от ЕС, да ни лишат от право на глас и да ни спрат парите!

  • kdo52372883

    Съветът на Европа за съжаление отдавна се упражнява в пустословие и празно дрънкане по тази тема. Досега отдавна те трябваше да са активирали наказателна процедура срещу България - както са го правили срещу разни бивши съветски средноазиатски републики, където сталинизмът в прокуратурата е все така жив и здрав, както у нас.

    Но те не го правят. Защо ли?! Да не би щото Боеку е best friends с Жан-Клод Ишиаса, както и сега с Фон-дер-Мон-шер?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.