Съдът в Страсбург: Държавите могат да въвеждат задължителна ваксинация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съдът в Страсбург: Държавите могат да въвеждат задължителна ваксинация

Съдът в Страсбург: Държавите могат да въвеждат задължителна ваксинация

Дългоочаквано решение на съда дава правозащитните стандарти за ваксинацията и допуска налагане на санкции при отказ от ваксиниране

9039 прочитания

© Shutterstock


Чешката здравна политика за задължителна ваксинация на деца срещу определен периметър от болести съответства напълно на най-добрия интерес на децата. Тези мерки са балансирани и необходими в едно демократично общество. Това обяви днес Голямата камара на Европейския съд по правата на човека в Страсбург в едно решение, което дълго бе очаквано от здравните власти в страните членки, тъй като то дава основните стандарти за спазване на човешките права в политиката по ваксинацията, а темата е особено важна от години със засилването на антиваксърските настроения в международен мащаб. Най-същественият извод от решението е, че държавите по своя преценка могат да въвеждат задължителни ваксинации и санкции за неспазването им в интерес на общественото здраве и правата на всички хора и при спазване на пропорционалността на тези мерки. Конкретният повод са детските ваксини, но стандартът е общовалиден.

Косвено решението дава аргументи и в актуалния дебат за ваксинирането срещу ковид-19 и въвеждането на ваксиналния паспорт, доколкото не изключва възможността да се налагат санкции при отказ от ваксиниране. Тези санкции, разбира се, трябва да бъдат преценявани и с оглед тяхната пропорционалност - дали не са прекалено тежки спрямо съответното нарушение, но същественото е, че на всяка държава се признава възможност да предвиди по своя преценка негативни последици от отказа за ваксиниране, съответно - отказа да допуснеш задължителна ваксинация на детето.

"Решението е изключително балансирано и слага край на много спекулации и псевдоаргументи. Съдът правилно подчертава, че въпросът за ваксинацията намира своите отговори и в принципа на социална солидарност - всеки от нас поема някакъв минимален риск, осигурявайки колективен имунитет, предпазващ цялото общество", коментира за "Капитал" адвокатът по медицинско право Мария Шаркова (пълния коментар на адв. Шаркова вижте в карето най-долу).

Делото Vavřička and Others v. the Czech Republic е образувано по общо шест жалби на чешки граждани - родители, които са отказали да допуснат извършване на една или повече от задължителните ваксинации на децата им, които според чешкия закон трябва да се извършат на определена възраст - полиомиелит, хепатит В и тетанус, морбили, паротит и рубеола и др. Поради тази причина децата не са били допуснати до детска градина, а в един от случаите на родителя е било наложена глоба. Причините, поради които родителите са отказвали ваксиниране на децата им, са били различни - от недоверие във ваксините и опасения за техния ефект, през религиозни вярвания и убеждения, а в един от случаите - родителите са биолози, които искали сами да определят графика и вида на ваксинирането.

Аналогичен казус имаше и в България преди две години, след като свещеник от Сливен и съпругата му осъдиха регионалната здравна инспекция за дискриминация, защото едно от децата им, което е без поставени задължителни ваксини, е спряно от детска градина. Случаят предизвика много силно обществено внимание. Очаквано Върховният административен съд отмени решението на сливенския съд и прие, че в случая не може да става дума за дискриминация.

Чешкият закон предвижда задължителна ваксинация на деца срещу девет болести, които са добре известни на медицинската наука. Изпълнението на това задължение не може да бъде извършено принудително физически, санкцията се осъществява чрез налагане на глоби на родителите, а неваксинирани деца не се приемат в детски градини с изключение на тези, които не могат да бъдат ваксинирани по здравословни причини.

ЕСПЧ потвърждава възприетото в досегашната си практика, че задължителната ваксинация по същество представлява намеса върху физическата неприкосновеност на човека, което е пряко относимо към правото на зачитане на личния живот.

Същевременно той оценява, че чешкият закон за ваксинирането цели защитата на здравето и правата на другите, доколкото ваксинацията защитава както тези, които я получават, така и тези, които не могат да бъдат ваксинирани по медицински причини и следователно разчитат на стадния имунитет за защита срещу сериозни заразни болести. В решението се отбелязва, че в Чешката република задължителната ваксинация не се ползва със силната подкрепа на медицинските власти.

Съдът подчертава, че при всички решения, засягащи децата, техните висши интереси трябва да бъдат от първостепенно значение, а чешката здравна политика съответства на най-добрия интерес на децата. Действително, недопускането на неваксинираните деца в предучилищна възраст е загуба на важна възможност за развитие на личността им, но това е по-скоро превантивна, отколкото наказателна мярка и е ограничена във времето, тъй като приемането им в началното училище не зависи от техния ваксинационен статус.

Фактът, че в други европейски държави е възприета друга политика на предпазване от заразни болести, не променя балансираността на чешката здравна политика, която се гради на мерки, "необходими в едно демократично общество". Прессъобщението на съда по това дело е съпроводено от отделен документ с въпроси и отговори по него (Q&A on the case of Vavřička and Others v. the Czech Republic.)

Мария Шаркова: Правото на личен живот не може да се ползва като инструмент, чрез който се налага поведение, опасно за околните

Решението на ЕСПЧ идва изключително навреме, тъй като задава основни стандарти, приложими в случаите на "конкуренция" между общественото здраве и индивидуалните ни права, които в някои случаи могат да бъдат засегнати именно с цел да опазим здравето на другите. То е продължение позицията, заемана в други актове на Съда (например "Карло Бофа и други срещу Сан Марино"). То е изключително балансирано и не поставя основи за конфликти. В условията на бушуващата пандемия често ограниченията на индивидуалните ни права се представят в контекста на някакъв конфликт с общественото здраве, а това е неправилен подход.

Правото на здраве на всеки човек зависи в голяма степен от поведението на околните, като съдът правилно подчертава, че въпросът за ваксинацията намира своите отговори и в принципа на социална солидарност - всеки от нас поема някакъв минимален риск, осигурявайки колективен имунитет, предпазващ цялото общество. Решението не се отклонява от традиционната позиция на съдилищата в Европа и САЩ по отношение на задължителната ваксинация още от времето на "Джейкъбсън срещу Масачузетс", стигайки до същите изводи, до които стига и Върховният съд на САЩ през 1905 г. Трябва да се подчертае, че до същите изводи са достигали също и националните съдилища на редица европейски държави, сред които Испания и Франция.

Кое е важното в случая? Слага се край на псевдоаргументирането на членовете на антиваксърските движения, които съдът умело оборва с анализ на легитимната цел и пропорционалността на задължителната ваксинация. Правото на личен живот не може да се ползва като инструмент, чрез който се налага поведение, опасно за околните. Много е важно, че се слага край на спекулацията, че след като някои държави имат основно препоръчителни ваксини в имунизационния календар, то тогава останалите държави със задължителните ваксини нарушават правото на личен живот.

Всяка държава има свобода да прецени какви действия по опазване на общественото здраве да предприеме, за да постигне колективен имунитет и да защити най-уязвимите. Това е много важно, защото подобни политики следва да се разглеждат в културен, социален, исторически и икономически контекст. Съдът поставя важни критерии за преценка въобще на различни мерки в областта на общественото здраве, които представляват намеса в правото на личен живот. Тези критерии ще са ни нужни и занапред при овладяване на епидемията и разискване на въпроси за въвеждане на задължително ваксиниране за някои професии например.

Особено важни са критериите, касаещи необходимостта на намесата в едно демократично общество и определянето на най-добрия интерес на децата като водещ критерий, обосноваващ необходимостта от въвеждането на тази мярка. Съдът подчертава също така ролята на науката при определянето на ефикасността и безопасността на ваксините. Подчертава се, че недопускането на неваксинирани деца в детски градини не е "наказателна" мярка, а мярка, насочена да защити останалите деца в колектива и техния най-добър интерес.

Съдът подчертава, че действително невъзможността на децата да посещават детска градина влияе върху тяхното развитие и ги лишава от възможността да бъдат обучавани, но това е последица от избора на техните родители да не спазят законоустановено задължение.

Чешката здравна политика за задължителна ваксинация на деца срещу определен периметър от болести съответства напълно на най-добрия интерес на децата. Тези мерки са балансирани и необходими в едно демократично общество. Това обяви днес Голямата камара на Европейския съд по правата на човека в Страсбург в едно решение, което дълго бе очаквано от здравните власти в страните членки, тъй като то дава основните стандарти за спазване на човешките права в политиката по ваксинацията, а темата е особено важна от години със засилването на антиваксърските настроения в международен мащаб. Най-същественият извод от решението е, че държавите по своя преценка могат да въвеждат задължителни ваксинации и санкции за неспазването им в интерес на общественото здраве и правата на всички хора и при спазване на пропорционалността на тези мерки. Конкретният повод са детските ваксини, но стандартът е общовалиден.

Косвено решението дава аргументи и в актуалния дебат за ваксинирането срещу ковид-19 и въвеждането на ваксиналния паспорт, доколкото не изключва възможността да се налагат санкции при отказ от ваксиниране. Тези санкции, разбира се, трябва да бъдат преценявани и с оглед тяхната пропорционалност - дали не са прекалено тежки спрямо съответното нарушение, но същественото е, че на всяка държава се признава възможност да предвиди по своя преценка негативни последици от отказа за ваксиниране, съответно - отказа да допуснеш задължителна ваксинация на детето.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    bjt04679571 avatar :-|
    bjt04679571

    След като ваксинираните са защитени, защо се отнема правото на избор на останалите? В края на краищата те си носят риска и последствията за взетото решение!

  • 2
    o.kahn avatar :-|
    Benedikt Fahnenträger

    До коментар [#1] от "bjt04679571":

    Много просто, заради подобни ивдивиди, се появяват отново забравени болести

  • 3
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Изцяло политическо решение, макар и правно оправдано. Значи и принудителното карантиниране става препоръчителна мярка.

    С подобни мотиви, претендиращите иначе за демократичност либерални държави все повече се доближават до Китай и Русия, които лицемерно упрекват в авторитаризъм и неспазване на човешките права от страна на властта.

  • 4
    lhj21693936 avatar :-|
    lhj21693936

    На вниманието на адвокат Шаркова:
    Член 2 (Върховенство на човека)

    Интересът и благото на човека имат предимство над интереса на обществото или този на науката.

    (КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината - ратифицирана от Република България, по Конституция с приоритет над националното законодателство)

  • 5
    ludmila kissiova avatar :-|
    ludmila kissiova

    Въпросното съдебно решение звучи като психологическа и юридическа подготовка за императивно прокарване на задължителна ваксинация срещу ковид.

  • 6
    pavur avatar :-|
    pavur

    Под строй , на стадиона.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.