Истински избор на личности, а не мажоритарна заблуда

Истински избор на личности, а не мажоритарна заблуда

По-добрата алтернатива е в пълното разгръщане на гласуването с преференции

5172 прочитания

© Лили Тоушек


Авторите Галин Попов и Емилиян Арнаудов са партньори и управляващи съдружници в адвокатско дружество "Попов, Арнаудов и партньори", работят в сферата на корпоративното и търговското право и по проекти в областта на нормотворчеството и електронното управление.

От години в общественото съзнание се насажда заблудата, че мажоритарният избор за членове на колективни органи (депутати в парламента, например) дава възможност за избор на личности, а не за попадането в органа на хора, непознати за обществото, но подбрани от партията си. Заблудата се захранва от опита с мажоритарни избори на президент и кмет, където наистина се дава възможност за избор на личност, без да се отчита, че това се дължи не на самата мажоритарна система, а на това, че се избира едноличен орган и избраният може самостоятелно да изпълнява (или не) своя собствена програма, приоритети и обещания.

При мажоритарния избор на колективни органи като Народното събрание това ни най-малко не е така. Дори самото наименование на системата поставя акцент не върху някакви личности, а върху мнозинствата и големите партии. (Както и авторите на последния законопроект за мажоритарна система са посочили сами в мотивите си "мажоритарните избори улесняват значително създаването на парламентарни мнозинства, а оттам - и на еднопартийни правителства, заради по-малкия брой партии и формирането на стабилни двупартийни системи"). Значи целта на тази система не е избор на личности, а формиране на двуполюсен партиен модел и еднопартийно правителство. Или връщане в "синьо-червената мъгла" по един популярен израз от годините на прехода.

Практическо потвърждение на това виждаме в поне три насоки. От една страна, бърз поглед върху резултатите от гласувания, в които едновременно е имало мажоритарно и пропорционално гласуване (смесена система), показва, че една и съща партия печели в даден район и двете гласувания на практика без значение кой е мажоритарният й кандидат. (Справка - кои да е избори в Германия или изборите в България през 2009 г.)

От друга страна, личности, които са безспорен авторитет и притежават всички нужни качества да работят като законодатели, не просто не биват избирани, а дори не са на престижно място само защото и при мажоритарната система избирателите гледат партията, а не личността (например през 2009 г. проф. Герджиков завършва на 6 място в мажоритарния си район с 3,99%, а проф. Камелия Касабова - на 7 място в своя с 2,32%, отстъпвайки на друг юрист - Цецка Цачева). Не на последно място мажоритарната система води до редица деформации във вота като непредставяне (например през 2015 г. една от партиите във Великобритания получи 12,6% от гласовете, но мажоритарната система ѝ отреди 0,2% от мандатите) или безпринципни предизборни коалиции и блокове.

Колкото и да е трудно за малките партии да получат депутатски мандат при мажоритарната система, още по-трудно би било това за един истински независим кандидат, който трябва да търси мнозинство, при това в конкретен район - това прави вероятността такъв да бъде избран по-малка, дори от настоящата система, при която той може да бъде избран с около 6-7% от гласовете в един голям район (около 13 500 гласа от района).

Алтернативата

Има ли обаче алтернатива за истински избор на личности? Отговорът е положителен и се крие в пълното разгръщане на гласуването с преференции. Наред с възможността да се избира кандидат, а не само партия, той дава възможност за решаване и на други проблеми на настоящата избирателна система:

  • Вместо предварителна подредба на кандидатите в листи същите следва да бъдат подреждани на случаен принцип - чрез жребий за подредба в листата или по азбучен ред. Така партиите няма да имат възможност предварително да подредят и дадат преимущество на един или друг кандидат.
  • За да е действителен гласът, той трябва едновременно да съдържа отбелязване на листа и на конкретен кандидат (задължителна преференция). Тук, разбира се, съществува риск от грешни и недействителни гласове сред хората, които не са се запознали с правилата за гласуване. Този риск обаче би се преодолял при машинното гласуване, защото машината няма да позволи гласуването да завърши и да издаде разписка, докато не бъде посочена и листа, и кандидат.
  • Листата следва да е една, национална. Освен възможността кандидатът да се бори за доверието на цялата нация, това ще реши още два проблема. На първо място, най-после би се дала възможност и на гласуващите в чужбина да изберат кандидат, при това - без да се мисли за формиране на район "Чужбина" - те просто ще избират между същите личности, между които избират всички български граждани. На второ място - това най-после ще разреши проблемите със сегашните многомандатни райони. От една страна, двойната система на изчисление (първо да се определят мандатите на партиите на национално ниво и после да се търси в кой район да се наместят, за да се превърнат в имена) дава сериозни отклонения - те бяха по-тежки при използването на метода "Д`Ондт", но и сега при метода "Хеър-Ниймайер" се стига до ситуации, в които в даден район партия с 1,10% получава мандат, а партия с 8,13% - не (Кърджали на последните избори). От друга страна, избирането в райони се разминава с правилото на чл.67, ал.1 от Конституцията, според което всеки народен представител представлява не само своите избиратели, а целия народ, без значение дали е избран от Добрич, Видин или Смолян.
  • Избрани следва да са всички кандидати, получили преференция на поне 1/240 от действителните гласове. Това ще даде шанс за национална кампания на независими кандидати (в страната и в чужбина), а също така - за избор на личности, дори и предложени от по-малка партия. Далеч по-реалистично е за един популярен кандидат, дори и независим, да събере 13 500 гласа от цяла България, вместо 13 500 гласа само от един район.
  • Останалите мандати следва да се разпределят между листите преминали определена бариера (1, 2, дори и сегашните 4% от действителните гласове). Колкото по-ниска е бариерата, толкова по-точно се представят различните обществено-политически групи сред избирателите. Вътре в листата подредбата да следва точно подадените преференции - първи застава този, който е получил най-много преференции в листата си, макар и не достатъчно за 1/240 от гласувалите - изцяло според волята на избирателите.

Със съответните модификации тази система може да се приложи и при избори за членове на Европейския парламент и за общински съветници. Тя дава възможност за истински избор на личности, като в същото време отразява правилно обществено-политическите нагласи и не води до загуба на гласове, нито до допълнителни бонуси за никой от участниците.

Авторите Галин Попов и Емилиян Арнаудов са партньори и управляващи съдружници в адвокатско дружество "Попов, Арнаудов и партньори", работят в сферата на корпоративното и търговското право и по проекти в областта на нормотворчеството и електронното управление.

От години в общественото съзнание се насажда заблудата, че мажоритарният избор за членове на колективни органи (депутати в парламента, например) дава възможност за избор на личности, а не за попадането в органа на хора, непознати за обществото, но подбрани от партията си. Заблудата се захранва от опита с мажоритарни избори на президент и кмет, където наистина се дава възможност за избор на личност, без да се отчита, че това се дължи не на самата мажоритарна система, а на това, че се избира едноличен орган и избраният може самостоятелно да изпълнява (или не) своя собствена програма, приоритети и обещания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си


1 коментар
  • 1
    metzanviolinov avatar :-?
    metzanviolinov

    Много интересна статия и интересно предложение.

    Все пак тая малко резерви по отношение на задължителната преференция. От една страна, подозирам, че повечето хора ги е грижа най-вече за партията, за която гласуват и ако са задължени да дават преференции, ще "стрелят напосоки" или ще гласуват за някой от първите кандидати. Особено втория подход ще води до изкривявания (в парламента ще влизат например Атанасовци, Албени и Анита или пък "късметлии" ако позициите в листите се разпределят случайно).

    Също така не мога да си представя лесно как би изглеждала бюлетината, ако по някаква причина няма машинен вот. При 30 партии на последните избори, това ще значи ли, че ще имаме интегрална бюлетина със 7200 имена на нея?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход