Пленумът на ВАС предложи Румяна Папазова за председател на Шесто отделение на съда. Тя поема поста от Любомир Гайдов, който през април беше избран за председател на Втора колегия на ВАС.

Междувременно БСП-София поиска "незабавна оставка на председателя на Апелативния специализиран наказателен съд - Георги Ушев и закриване на Специализирания наказателен съд", заради изявление на Ушев по БНТ, който сочи присъдата на първа инстанция на бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров като положителен пример за осъдени за корупция лица по високите етажи. Недопустимо е административен ръководител на съда, пред който делото се гледа в момента на втора инстанция, да прави одобрително изявление за осъдителната първоинстанционна присъда, която не е влязла в сила, се казва в позицията.

ТОП 3

Конституционният съд отмени извънредното законодателство за фалита на КТБ

Конституционният съд (КС) ообяви за противоконституционен целия оспорен пакет от промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), приети през 2015 и 2018 г. и посветени на решаването на конкретни казуси, свързани с КТБ, чрез даване на свръхправомощия на синдиците на банката. Сред тях са възможностите за разваляне на цесии и прихващания, за "възкресяване" на заличени обезпечения и разваляне на сделки с акции и дялове и др., както и гласуваната през 2018 г. обратна сила на тези промени. В решението с докладчик Красимир Влахов се казва, че фалитът на КТБ е бил предизвестен от факти, които са били известни на БНБ далеч по-рано, което води до извода, че обявяването на банката в несъстоятелност "е функция не само на лошото й управление, но и на вероятно проявено бездействие от страна на БНБ чрез банковия надзор". На практика КС отмени всички атакувани от Висшия адвокатски съвет текстове от ЗБН. Казусът обаче тепърва ще има развитие, доколкото по много от отменените текстове има висящи съдебни дела, а също и влезли в сила съдебни решения.

Ивайло Дерменджиев е избран за председател на Висшия адвокатски съвет още на първия тур

Столичният адвокат Ивайло Дерменджиев бе избран за председател на Висшия адвокатски съвет още на първия тур при изборите през уикенда. Резултатите от гласуването на общото събрание на адвокатите от страната, което продължи до 17 часа в неделя, станаха известни късно снощи. За Дерменджиев са гласували 176 от общо 350 делегати от всички адвокатски колегии от цялата страна, като в гласуването са участвали 331 от делегатите. На първи тур са избрани за членове на Висшия адвокатски съвет и адвокатите Ина Лулчева, Валя Гигова, проф. Ангел Калайджиев, Ели Христова и Красимир Краев, всички от екипа, който се яви с Дерменджиев на изборите. Избрани са и двама членове на Висшия контролен съвет - Валентин Бенатов и Николинка Мянкова. За членове на Висшия дисциплинарен съд са избрани Милен Ралчев, Стефка Влахова, Цветана Чуклева и Илонка Райчинова.

Какво каза Ивайло Дерменджиев в интервю за "Капитал" преди изборите вижте тук

Адвокатурата с категорична декларация срещу модел 4 за прекрояване на съдебната карта

Общото събрание на адвокатите в страната прие остра декларация срещу предприетата от Висшия съдебен съвет инициатива по промяна на съдебната карта и избора на т.нар. "модел 4" за прекрояване на съдебната карта у нас. Този модел предвижда закриване на множество районни съдилища в страната и превръщането им в териториални поделения, без да е направен детайлен и задълбочен анализ за необходимостта от такава промяна и да са преценени резултатите, до които би довела тя, се казва в декларацията. "Концепцията за реформа на съдебната карта, съчетана с липсата на ефективно работещо електронно правосъдие, с достатъчно гаранции за сигурността в комуникацията между съда, адвокатите и гражданите и за процесуалните права на всички участници в съдебните производства, води до основателно съмнение дали у нас ще има достъп до съд и ефективни правни средства за защита, ако тези намерения бъдат реализирани.", се казва още там. Делегатите настояха представители на Висшия адвокатски съвет да участват в заседанието на Пленума на ВСС, на което ще се обсъжда модел 4.

//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

Парадокс: Достъпът на Бойко Рашков е отнет, без да заема държавен пост >> Според Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) това е станало на 23 април 2019 г., когато Рашков е единствено преподавател в УНСС. Допускът му като председател на Бюрото за контрол на СРС би трябвало да е прекратен автоматично с приключването на мандата му 4 месеца по-рано. ДКСИ не дава отговор в какво качество Рашков е имал допуск през април 2019 г., за да му бъде отнет. Казусът показва как пълната непрозрачност и безконтролност на службите може да се използва срещу опоненти.

Цената на превзетия "Петрол" >> Наследниците на Денис Ершов, някогашният съсобственик на "Петрол", възнамеряват да съдят България в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) към Световната банка във Вашингтон. Те претендират за 840 млн. долара от България заради рейдърското превземане на компанията от КТБ и Делян Пеевски през 2013 г. със съучастието на редица държавни институции.

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

Наказание преди доказване на престъплението или защо чл. 83а от ЗАНН стигна до Люксембург. В преюдициално запитване Бургаският окръжен съд поставя въпрос дали налагането на санкция на юридическо лице за престъпление, за което наказателното производство не е приключило, съответства на правото на ЕС, включително и на Хартата за основните права в съюза >> Лекс.бг

Държавата срещу бизнесмените на прехода - рекет или правосъдие? Чадърът над Миню Стайков, Баневи и Арабаджиеви внезапно се превърна в бухалка. Отново се повдига въпроса дали доскорошни галеници на властта попаднаха под ударите на правосъдието защото наистина са извършили престъпления, защото са отказали да изпълняват "ангажиментите си", или просто за да се освободи място за техен конкурент. Разбира се, едното не изключва другите >> Сега

//СЪДЕБНИ

Решение на Голямата камара на ЕСПЧ за случаи на масово подслушване на журналисти

Голямата камара на ЕСПЧ постанови дългоочакваното си решение по делото Big Brother Watch and Others v. UK, което разглежда необходимостта от гаранции за свободата на словото и правото на личен живот в случаи на масово подслушване на журналисти. Делото е образувано по жалби на журналисти и правозащитни организации във връзка с три различни режима на наблюдение: (1) групово прихващане на комуникации; (2) получаване на прихванати материали от чужди правителства и разузнавателни агенции; (3) получаването на комуникационни данни от доставчиците на комуникационни услуги. Съдът установява, че груповото прихващане е разрешено от държавния секретар, а не от орган, независим от изпълнителната власт; в искането за разрешение не са били дефинирани видовете съобщения, които ще бъдат обект на проверка; конкретните идентификатори, свързани с дадено физическо лице, не са били обект на предварително разрешение. Режимът за групово прихващане не е съдържал достатъчна защита за поверителни журналистически материали.