Q&A: При налагане на безразборни санкции по "Магнитски" може да има сериозен брой дела

Q&A: При налагане на безразборни санкции по "Магнитски" може да има сериозен брой дела

Черен списък на свързани лица, изготвен от служебния кабинет, не би имал преки юридически последици, но би нанесъл репутационни вреди

4721 прочитания

Адвокат Ивайло Дерменджиев е новият председател на Висшия адвокатски съвет, избран само преди две седмици от делегатите на Общото събрание на адвокатите в страната. Има диплома пo английско пpaвo и пpaвo нa Европейския cъюз oт yнивepcитeтa в Keймбpидж. Доктор по международно частно право и международен арбитраж, адвокат с над 30 години стаж и арбитър. Стapши yпpaвлявaщ съдружник в Адвокатско дpyжecтвo "Cимeoнoв и Дepмeнджиeв" (Ѕ&D).

Помолихме адв. Дерменджиев да отговори на няколко въпроса, свързани с ефекта от приложението на санкциите по закона "Магнитски" спрямо български граждани и фирми, както и последващите действия на българските власти, дължимото поведение от български банки и други частни лица и др.

За какъв период е действието на едно решение по закона "Магнитски" и от какво зависи отпадането или продължаването му?

Санкциите, наложени на 2 юни 2021 г. от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ на базата на закона "Магнитски" и Указ 13818, който го допълва и прилага, са безсрочни. Те могат да бъдат прекратени вследствие на жалба по административен път пред OFAC на 4 изчерпателно посочени основания, а именно:

  • достоверна информация, че лицето не извършва дейности, попадащи в приложното поле на санкциите
  • лицето вече е ефективно подведено под отговорност за дейността си
  • лицето е ефективно санкционирано за дейността си или
  • прекратяването на санкциите е в интереса на националната сигурност на САЩ.

Освен ако не бъдат прекратени, наложените санкции ще останат в сила и след изтичането на срока на Указ 13818 към закона "Магнитски" на 23 декември 2022. Продължаването на срока му на действие отвъд 2022 г. ще е ясен знак, че новата американска администрация поддържа екстериториалните амбиции на президентите Обама и Тръмп.

Засегнатите лица могат също така да кандидатстват пред OFAC за лиценз за определени дейности или транзакции, който по изключение и единствено във връзка с конкретната дейност или транзакция да ги освободи от прилагането на санкциите. Основание за издаване на такъв лиценз например е изплащането на адвокатски хонорар във връзка с правна защита и представителство на санкционирано лице в хода на административната процедура пред OFAC.

Важно е обаче както административните жалби пред OFAC, така и документите за издаване на лиценз от OFAC да бъдат съобразени със спецификата на всеки конкретен случай и да бъдат изготвени от специалисти с международен опит и широки познания по американско право.

Как се отнасят последващите го действия в България спрямо местните и европейските закони, предизвиква ли правна колизия изпълнението на подобна санкция?

На 4 юни правителството взе решение за създаване на работна група с участието на представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, ДАНС и НАП, която в отговор на наложените санкции да състави т.нар. черен списък със свързани лица, съгласно критериите за свързаност в българското законодателство.

Първият спорен въпрос в тази връзка е липсата на правно основание за създаването на такава работна група, което автоматично поставя продукта на нейната работа под въпрос.

Следва да се има предвид, че в момента поради особената политическа обстановка в страната конкретен закон, предвиждащ директна санкция за включените в списъка или свързани с тях лица, не може да бъде приет при липсата на действащ парламент.

Съответно служебното правителство може да си служи единствено с подзаконови нормативни актове. Такива административни актове биха могли да засегнат правните интереси на трети лица в договорни отношения с лицата от санкционния списък на OFAC или от българския черен списък, както и да компрометират цели бизнеси.

Така например, ако една от санкционираните по закона "Магнитски" български компании има действащ договор за допълнително здравно осигуряване на служителите си с американска компания, базирана в България, то последната е понастоящем задължена да прекрати въпросния договор, както и всякакви висящи правоотношения с българския си клиент. Санкционният режим по закона "Магнитски" не прави разлика между висящи и нововъзникнали правоотношения, което в случая сериозно ощетява застрахователната компания и би ощетило всяко трето лице с връзка със САЩ в бизнес отношения с потенциално санкционирано лице.

По какъв ред санкционираните могат да оспорват решения на българските власти, свързани със санкциите?

Към момента освен създаването на въпросната работна група и започването от прокуратурата на разследване срещу някои от посочените в листата на OFAC лица няма решения на българските власти във връзка с американските санкции.

Изготвянето на т.нар. черен списък не създава за включените в него лица преки юридически последици, но пък им нанася репутационни вреди - основание за започване на искови производства за вреди и пропуснати ползи срещу държавата.

Разследването от българската прокуратура на санкционираните лица за корупция или по-точно подкуп по член 301 до 307 от НК (по своеобразен сигнал на американското правителство) би протекло по общия ред. Същото се отнася и до евентуалното оспорване на постановените по случая съдебни решения.

Интересно е да се отбележи, че според действащото българско законодателство единствено физически лица могат да бъдат разследвани за корупция. Що се отнася до всички санкционирани или потенциално свързани дружества, са налице допълнителни пречки при посочването на пряко замесени в корупцията физически лица с цялата условност на установяването на активност/пасивност при даването и получаването на подкуп.

Каква е едрата юридическа рамка? САЩ налагат поведение на банките, на държавни органи евентуално, но кои са юрисдикциите - европейски и местни, които биха дали преценката?

Наложените от САЩ санкции потенциално обхващат широк кръг от лица, дейности и транзакции, във връзка с които се появява и съпътстващо задължение за уведомяване на американските власти в кратък срок за връзки (в особено широк смисъл) със санкционираните лица.

Санкциите по закона "Магнитски" се базират на достоверна информация за извършването на корупция на територията на българската държава. Ако обаче станат ясни обстоятелства, които свързват извършването на корупционния акт със САЩ, американските институции няма да се поколебаят да тълкуват разширително основанията си за компетентност, както и да разследват и осъдят български граждани съгласно съответните разпоредби на федералната или щатска нормативна база.

Започналото в България разследване за корупция и корупционни схеми е от компетентността на българските прокуратура и съд.

Що се отнася до връзката между американските административни санкции по закона "Магнитски" и българския правен мир, следва да се отбележи следното: България няма договор за правна помощ със САЩ.

И нещо изключително важно, засягащо България в контекста на Лисабонския договор - Европейският съюз е подписал със САЩ споразумение за правна взаимопомощ, според което при поискване замолената страна следва да идентифицира и предостави банкова информация на молещата страна. Същото споразумение предвижда и че национални и други административни органи на едната страна следва да предоставят правна помощ и пълно съдействие на другата, но само когато разследваното поведение ще доведе до наказателно преследване в молещата страна.

В светлината на това споразумение България с цел улесняване и ускоряване на текущото разследване би могла да поиска от САЩ да й предостави достъп до достоверната класифицирана информация за корупция, с която OFAC явно разполага.

Тук е мястото да припомним, че по силата на друго споразумение между САЩ и ЕС от 2009 САЩ, във връзка с борбата срещу тероризма, имат разширен достъп до банковата информация на европейските граждани и техните дружества.

Що се отнася до европейската материална законова рамка, ЕС прие на 7 декември 2020 г. европейски закон "Магнитски", който обаче не включва корупцията в приложното си поле, а се ограничава до санкциониране нарушенията на правата на човека.

Какъв е редът да се преследват паричните потоци за установяване на свързаните лица? Кои са органите и има ли автоматизъм или преценка?

Новосъздадената работна група към момента не е оповестила публично използваната методология за съставяне на списък със свързани лица.

В българското законодателство понятието свързани лица е дефинирано в множество потенциално релевантни правни източници, измежду които Търговският закон, Законът за кредитните институции, Правилникът за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Законът за счетоводството, ДОПК и др.

Българските власти посредством горепосочените споразумения за правна помощ и разкриване на банкови данни между САЩ и ЕС имат достъп до информацията, събрана от американските кореспондентски банки и администрация, с цел именно проследяването на паричните потоци и установяването на свързаност.

ДАНС и ФБР са оперативно ангажираните органи, докато БНБ изпълнява водещата регулаторна функция.

Докъде е редно да се разпростре стигмата на свързаните с Пеевски и ко. предвид хората, които са вписани в органите за управление на фирмите му - това ще засегне ли и тях солидарно и дългосрочно?

Съгласно българското понятие за свързаност, пряко и непосредствено участие в определено дружество е предпоставка за свързаност. В този смисъл единствено действащи и пряко отговорни към момента на санкционирането лица следва да бъдат считани за свързани. Излизането от тези рамки отваря вратата за тенденциозно и спекулативно тълкуване на свързаността и съответно ходене по ръба на българското гражданско законодателство.

Какви типове свързаност, които евентуално ДАНС и НАП биха установили на база решението на правителството за включване на още лица в списъка, биха могли да бъдат приети от независим съд? С какви доказателства трябва да са подплатени те?

Трудно и неточно би било да се генерализира. Всеки случай предполага конкретно индивидуално разследване и производство, както и подход за защитата.

Най-общо, ДАНС и НАП следва да бъдат водени от значението, което ДОПК и ЗМИП дават на свързаността, а практически събирането на доказателства най-вероятно ще е свързано с глобални и комплексни данъчни ревизии от НАП.

Ако някое частно лице (например банка) откаже да предоставя услуги или блокира сметки и т.н. на лице в българските списъци, какви правни последици би могло да има за него?

Нека припомним, че по смисъла на санкциите по закона "Магнитски" частно лице, като българска банка например, е задължено да блокира сметки или откаже да предостави услуги на лицата, директно посочени в списъка, оповестен от американските власти на 2 юни, при положение че оперира на територията на САЩ, е структурно или корпоративно свързано със САЩ или обслужва американски компании в отношения с лицата от списъка на OFAC. В допълнение, същото лице е задължено да откаже да предостави услуги на или да реализира транзакции с трети, свързани със санкционираните лица, като критериите за свързаност на OFAC са ясни: 50 или повече процента от третото лице е собственост или под контрол на едно или няколко от санкционираните лица.

Блокирайки сметки на трето свързано лице, отговарящо на горните критерии, банките елиминират риска от допълнителни санкции от американските власти в размер на по-голямото от 250 000 долара или два пъти размера на извършената транзакция. В същото време банките поемат както сериозен репутационен риск в отношенията си с кореспондентски банки във връзка с договорености в глобални системи за разплащане, така и са изправени пред потенциално колосални търговски загуби. Всичко това обаче подлежи на внимателен анализ на степента на свързаност, и то по американското право.

Ясно е, че потенциално погрешна преценка на банката би могла да срине здрави и напълно функциониращи български бизнеси. Същевременно анализът за актуалност на органите и съдружниците в юридическите лица, включени в списъка "Магнитски" към момента на постановяване на санкциите, е също така от особена важност. В тази връзка при налагане на безразборни санкции очаквам и сериозен брой дела за причинени вреди и пропуснати ползи срещу банки, застрахователи и други предоставящи услуги лица както по реда на българското законодателство, така и на територията на други държави, включително и САЩ.

Адвокат Ивайло Дерменджиев е новият председател на Висшия адвокатски съвет, избран само преди две седмици от делегатите на Общото събрание на адвокатите в страната. Има диплома пo английско пpaвo и пpaвo нa Европейския cъюз oт yнивepcитeтa в Keймбpидж. Доктор по международно частно право и международен арбитраж, адвокат с над 30 години стаж и арбитър. Стapши yпpaвлявaщ съдружник в Адвокатско дpyжecтвo "Cимeoнoв и Дepмeнджиeв" (Ѕ&D).

Помолихме адв. Дерменджиев да отговори на няколко въпроса, свързани с ефекта от приложението на санкциите по закона "Магнитски" спрямо български граждани и фирми, както и последващите действия на българските власти, дължимото поведение от български банки и други частни лица и др.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си


1 коментар
  • 1
    scuby avatar :-|
    scuby

    А сетихте се. Споко, Киро Харварда ви знае какво прави, уж. Само, че сега е зает да източва язовири. Но по-добре язовири отколкото да източват банки. Добре, че се запря малко с ББР, че от печаливша банка можеше голяма беля да стане!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход