Как България не изпълнява препоръките на Страсбург за подслушването и следенето

ЕСПЧ

Как България не изпълнява препоръките на Страсбург за подслушването и следенето

Чака се осмото осъдително решение срещу България за липса на гаранции срещу злоупотреба при прилагането на спецсредства

5590 прочитания

ЕСПЧ

© ЕСПЧ


Симптоматично в разгара на поредния политически скандал за подслушване на опозиционни политици и протестиращи граждани САЩ наложиха санкции по закона "Магнитски" на зам.-председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) Илко Желязков, известен с прозвището Лейтенанта на Пеевски. По познат маниер Желязков се скри от публиката, излезе в отпуск, а в понеделник, две седмици след обявяването на санкциите, депозира оставката си в парламента, който ще заработи по същество най-рано след месец. Междувременно нито една политическа сила не пое отговорност за неговото избиране от Народното събрание през декември 2018 г., когато за него гласуваха не само депутатите от ДПС, която го номинира. Изборът на Илко Желязков за член на бюрото бе подкрепен и от всички 84 присъстващи в залата депутати от ГЕРБ, от 11 депутати на БСП (останалите гласуват въздържали се), както и от 8 депутати от "Воля". Подкрепата за него не е резултат от недоразумение, по това време всички вече знаят кой е Лейтенанта на Пеевски и нямат илюзии защо се праща в Бюрото за контрол върху СРС.

Решенията на Страсбург за подслушванията у нас

Докато у нас се разиграва този водевил, Съветът на Европа вече 14 години чака изпълнение на знакови решения на Съда в Страсбург, с което да се преодолеят проблемите в използването на специални разузнавателни средства (СРС) у нас. От 2007 г. до момента България е осъдена седем пъти в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушения при прилагането на СРС. Първото решение - по делото "Асоциация за европейска интеграция и Михаил Екимджиев срещу България", днес по-известно като делото "Екимджиев", не е по конкретен казус, а по оплакване, че самият закон в България не създава гаранции за спазване на основните права при подслушване и проследяване. ЕСПЧ постанови, че България трябва да изгради независим орган за контрол върху прилагането на СРС като гаранция срещу злоупотреби, да създаде механизъм за известяване на гражданите, срещу които е било осъществено незаконно подслушване и проследяване, механизми за обезщетяване и др. И досега Комитетът на министрите още чака изпълнението на тези препоръки, преповторени вече в други шест решения.

Междувременно двамата известни адвокати правозащитници Екимджиев и Александър Кашъмов през 2012 г. подадоха нова жалба да Страсбург срещу закона и практиката по прилагането му. Решението се чака най-късно до края на годината. (Коментарите по темата на Михаил Екимджиев, Александър Кашъмов и бившата българска съдийка в Страсбург Здравка Калайджиева вижте в каретата под текста.)

И тяхното изпълнение...

Именно в изпълнение на тези решения беше създадено Бюрото за контрол върху СРС. Първият му вариант се появи през 2009 г., малко след това ГЕРБ дойде на власт и го закри, после то отново бе създадено през 2013 г. Всъщност бюрото се превърна в брилянтен пример как властите у нас съвсем целенасочено лишават една институция от смисъл, за да я превърнат в бутафория на контролен орган.

Една от основните препоръки на Комитета на министрите към Съвета на Европа, който следи за изпълнението на решенията на Страсбург, е в бюрото да се избират висококвалифицирани членове, на които да се осигури независимост. Друга много знакова препоръка - на бюрото да се осигури достъп до всички материали, които са му необходими, за да си върши работата, включително материалите, на които се основават исканията за наблюдение.

В края на 2018 г., след като прокуратурата и ДАНС съгласувано удариха ръководството на предишния състав на бюрото - председателя Бойко Рашков и зам.-председателя Георги Гатев, мнозинството в парламента назначи нов състав с потресаващи квалификации - инженер, лесничей по образование със стаж и на пожарникар, психолог, възпитаник на Националната спортна академия със специалност борба и само един юрист. Сред тях и Желязков - психолог по образование, но преминал през бордовете на ТЕЦ Марица-изток 2" и БЕХ, защото основната му квалификация е човек на Пеевски.

"Дори БСП, която като основна опозиционна сила има най-голям интерес за контрол върху подслушванията, изпрати в бюрото един пожарникар, съжител на видна партийна активистка, като така организира избора, че ГЕРБ да има възможност да си избере между пожарникаря и Бойко Рашков. Познайте кого предпочете ГЕРБ - пожарникаря, а не Рашков", коментира наскоро лидерката на "Движение 21" Татяна Дончева.

Дружно управляващи и опозиция се съюзиха в парламента, за да превърнат бюрото в неработеща институция под диктовката на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров в съюз с овладяната от задкулисието ДАНС.

Всичко това се случи, защото противно на очакванията, бюрото, ръководено от Рашков и Гатев, започна наистина да реализира контрол върху прилагането на СРС, извади наяве дефектите в практиката и наложи на съдилищата да започнат добросъвестно и мотивирано да преценяват исканията за подслушване и проследяване. В резултат тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров първо забрани на прокурорите да даватна бюротоисканиятаза прилагане наспецсредства. После прокуратурата и ДАНС атакуваха зам.-председателя Гатев и му отнеха достъпа до секретна информация. Да припомним - това става, докато на сайта на ЕСПЧ стои препоръката да се гарантира независимост на бюрото и да му се осигуряват всички материали, върху които се основава искането за прилагане на СРС. Рашков беше публично заплашен от парламентарната трибуна от Данаил Кирилов (ГЕРБ), тогава шеф на парламентарната правна комисия, че няма да види втори мандат начело на бюрото. Което и стана.

Препоръките на Страсбург

На сайта на ЕСПЧ продължават да стоят препоръките на Комитета на министрите по тази група дела.

  • Българските власти да въведат ясни правила за това дали тайното наблюдение може да се използва за защита на националната сигурност, ако дадено лице не е заподозряно в подготовка или извършване на престъпление;
  • Властите да гарантират, че Специализираният наказателен съд (СНС) разполага с адекватни средства за разглеждане на големия брой искания за СРС, които получава;
  • СНС да създаде обща база данни за такива искания или да приеме други мерки за минимизиране на риска от дублиране на искания;
  • Да се предприемат законодателни мерки, с които да се засилят гаранциите за квалификация и за независимост на членовете на Бюрото за контрол върху СРС;
  • На бюрото да се осигури достъп до всички материали, които са му необходими, за да изпълнява функциите си, включително материалите, на които се основават исканията за наблюдение, както се изисква от практиката на ЕСПЧ;
  • Властите да предоставят информация за точните правомощия в хода на съдебното дирене на съдилищата, пред които са предявени искове заради незаконно тайно наблюдение, когато ищецът не е бил официално уведомен за наблюдението от бюрото, или в хода на наказателното производство. Ако е необходимо, тези правомощия на съдилищата да бъдат усилени по законодателен път;
  • Властите да посочат дали едно лице, засегнато от незаконно тайно наблюдение, може да поиска унищожаване на събраната информация, като се вземе предвид и балансът на интересите;
  • Да се въведе периодичен съдебен контрол на по-кратки интервали по отношение на разрешенията за прилагане на СРС в интерес на националната сигурност или тероризма, които в момента са валидни за срок до 2 години;
  • Да предоставят информация за нерешени въпроси като: компетентността на бюрото да уведомява юридически лица за незаконно наблюдение; правилата за проверките, поверителността, унищожаването на придобитата информация; дали законът ограничава използването на данни, придобити със спецсредства, за цели извън обхвата на първоначалното разрешение, когато се отнася до други тежки престъпления.


Всеки, който е следил развитието на нещата през последните години, знае, че властите действат точно обратното на препоръките на Съвета на Европа. Бюрото за СРС се превърна в синекура за послушници, избрани, за да не вършат работата, която уж им е поверена, Спецсъдът раздава разрешения за прилагане на СРС, написани на бланки от деловодителите и подписвани от съдиите на конвейер, не само не се работи върху нови гаранции за защита правата на гражданите и фирмите от подслушване, но напротив - непрекъснато се създават нови възможности за навлизане в личната сфера чрез посягане на тайната на комуникациите.

Затова не е чудно, че периодично избухват скандали с подслушвания. Жалкото е, че обществото е късопаметно за такива събития.

Михаил Екимджиев, адвокат

В Страсбург са наясно, че проблемът със злоупотребите със СРС не само не е преодолян, а е задълбочен

С колегата Александър Кашъмов чакаме всеки момент решение по дело, което заведохме за несъответствие на Закона за СРС с критериите на ЕСПЧ за надеждност и за публични независими гаранции срещу злоупотреби. Това е втора жалба до Страсбург във връзка със закона за СРС, а не по конкретен казус. Въпреки всички промени в закона заради обезглавяването на Бюрото за контрол върху СРС и поставянето му под фактическия контрол на ДАНС и прокуратурата и към настоящия момент ситуацията с издаването на разрешения, прилагането и използването на СРС и особено с надеждността на събраната чрез тях информация не отговаря на тези критерии.

Стигна се до парадокса, при който прокуратурата и ДАНС, които по закон трябва да бъдат проверявани от бюрото, на практика предприеха координирани действия, с които обезсмислиха неговото съществуване. То беше фактически обяздено и подчинено на органите, които по закон би трябвало да контролира.

В решението на ЕСПЧ от 2007 г. се приема, макар и с някои условности, че няма тежък правозащитен проблем с процедурата по разрешение използването на СРС, а проблемът произтича преди всичко от липсата на гаранции за надеждността на съхранението и използването на събраната чрез СРС информация за изчерпателно предвидените в закона цели - разкриване на тежки умишлени престъпления и предотвратяване на заплахи за националната сигурност.

В новата жалба ние доказваме, че вече и входът на системата - самата процедура по разрешаване на употребата на СРС, е профанизиран и опорочен. Исканията за подслушване, следене и контрол са бланкетни, а разрешенията не са мотивирани. В скорошна публикация адв. Андрей Янкулов дори цитира мотиви от две присъди на спецсъдилищата, от които става ясно, че всъщност разрешенията се изготвят от деловодители, а съдиите като селски кметове подписват, без да излагат мотиви, без да знаят какво, срещу кого, за колко време и за какво разрешават следене.

Мисля, че в резултат на тази жалба, по която чакаме решение, ЕСПЧ и Комитетът на министрите са наясно, че структурният проблем, свързан със злоупотребите със СРС, не е преодолян, а дори е задълбочен.
Здравка Калайджиева, съдия в ЕСПЧ (2008 - 2015 г.)

Няма достатъчни законови гаранции срещу произвол при прилагането на СРС

Проблемът с незаконното подслушване и на няколко пъти - с масовото подслушване, при липса на предвидените в закона предпоставки, стои отдавна. Той се дължи на недостатъчни законови гаранции за предотвратяване на произвола чрез активен и постоянен независим контрол, отчет и прозрачност в случаите на ненужно осъществено подслушване или незаконно подслушване. Този проблем е отразен вече в седем решения на ЕСПЧ, първото от които е "Асоциация за европейска интеграция и Михаил Екимджиев", където изрично са посочени необходимите генерални мерки за предотвратяване на произвола. От друго решение - "Савови срещу България", става ясно, че дори и в случаите когато се признае незаконното подслушване, властите не налагат предвидените в закона наказания (това дело е по жалба на шефа на РПУ в Смолян, държан на подслушване - бел. ред.).

Българските власти създадоха Бюрото за контрол върху СРС, но институциите, които следваше да се отчитат пред него, не оказваха необходимото съдействие и това доведе до конфликти между членовете на бюрото, прокуратурата и други служби, които могат да осъществяват проследяване със СРС. Бюрото на практика беше оставено без възможност да си върши работата си. Институциите системно не отговаряха на граждани, които се интересуваха дали са били подлагани на незаконно подслушване или на каквото и да било подслушване. Самият закон и досега не е променен, така че да отговаря на изискванията за гаранции срещу злоупотреби. Друг е въпросът, че фактическото незаконно подслушване продължава да е възможно и остава безнаказано. За никого не е тайна, че подслушването се използва за натиск, изнудване или самозащита.

Някои от постановените срещу България решения по този въпрос вече се постановяват от тричленни комитети на ЕСПЧ заради повторяемостта на установените проблеми. Това положение стои непроменено от 2007 насам и скандалът, който в момента се разгаря, не бива никого да учудва. Възгледът, че това не ни интересува, защото нямаме какво да крием, поставя на риск както правото ни на свободен избор на управляващите, така и нормалните икономически взаимоотношения и личния живот на всеки от нас.

Това не единственият сериозен проблем, отразен в решенията на ЕСПЧ, на който не се обръща достатъчно внимание.

Липсата на разследване за полицейско насилие е отдавна отбелязана и също е на засилено наблюдение от Комитета на министрите, а през лятото на 2020 този проблем отново се прояви.

Отново видяхме смъртта на дете заради недостатъчни гаранции в закона, който да предостави възможност за установяване на отговорните за смърт от електрошок лица. Има две решения на ЕСПЧ за това - и двете за различни случаи на смърт на деца в контакт с трафопост.
Александър Кашъмов, адвокат

Огромният брой от подслушвани хора и фирми са оставени без всякаква защита и дори без информираност

Бих казал, че българските казуси по този въпрос имат не само локално национално значение, но са интересни и за Европа. Макар след решението по делото "Екимджиев" от 2007 г., както и по следващите дела, да започна един по-системен интерес на Съда в Страсбург към тази тематика и тя да бе подсилена впоследствие, да речем, с решението на Голямата камара от 2015 г. по делото "Захаров срещу Русия", в действителност все още няма сериозен европейски стандарт, който да задължава ясно държавите членки да правят статистика, да я публикуват и да стават сравними. Между другото в решението по делото "Екимджиев" от 2007 ЕСПЧ направи сравнение с делото "Малоун срещу Великобритания" (решение от 1977 г.) по отношение на статистиките за поискани, разрешени и и използвани специални разузнавателни средства. И откри чудовищна разлика между 400 разрешения годишно за 60-милионна Великобритания през седемдесетте години и 10 000 разрешения за двегодишен период в 7-милионна България в периода 2000-2001 г.

Статистическият балон продължи за България, започвайки от скандалната разработка "Галерия" през 2008 г., оповестена през 2013 г. от самата ДАНС, и тенденцията продължи да бъде маркирана през 2009, 2010, 2011 г. от набъбващ брой поискани и разрешени СРС.

Това доведе до обществен натиск за промени в закона, които обаче не решиха всички проблеми, както е очевидно. Даже може да се каже, че през последните години част от проблемите се задълбочиха след посегателството върху предходното ръководство на бюрото.

Държа да отбележа, че през последните години се появи и изключително важният нов проблем с темата за трафичните данни и достъпа до тях.

Кои проблеми са останали нерешени? Единият очевидно е, че Бюрото за контрол на СРС не може да се превърне в независим орган, който да осъществява реален контрол. Второ, правото на обезщетение и правото на информиране се разпростират само върху случаите на т.нар. неправомерно прилагане на СРС, което по мое мнение е в разрез с решението на ЕСПЧ от 2007 г. Това всъщност оставя огромния брой от подслушвани хора и фирми без всякаква защита и дори без информираност. Ако се изразим с езика на съвременните права, правото да знаеш дали си бил тайно следен (т.е. в какви моменти, кой и при какви обстоятелства е събрал информация за теб и взема решения за теб на база на тази информация, без ти да знаеш) е част от правото ти на информационно самоопределение.

Има основателни съмнения на база на съпоставката между резултатите от работата на Бюрото през предходния мандат и сега доколко сегашният състав си изпълнява ефективно задълженията по закон - при всички лимитирани възможности на този орган. На следващо място освен правото на информираност лимитирано е и правото на обезщетения, което също се свежда само до тези случаи на неправомерно прилагане на СРС.

Според практиката на ЕСПЧ правото на информираност включва възможност да знаеш, че си бил подслушван и законосъобразно - след изтичането на определен срок и при определени обстоятелства. Като към тези случаи може да бъде приложимо дори правото на обезщетение. Причината за това е, че законно или незаконно, използването на СРС представлява намеса на държавата в личния живот на гражданите, както и на юридическите лица (ЮЛ). А всяка намеса по някакъв начин води до засягане на този, в чиято сфера се е случило.

Следващ проблем, който може да бъде коментира, е, че по нашия закон само гражданите имат право да претендират вреди от неправомерно използване на СРС, но не и юридическите лица, при положение че решенията на ЕСПЧ обхващат и ЮЛ.

Ако всички тези проблеми бъдат решени, това би създало много по-голяма превенция на тези случаи.

Симптоматично в разгара на поредния политически скандал за подслушване на опозиционни политици и протестиращи граждани САЩ наложиха санкции по закона "Магнитски" на зам.-председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) Илко Желязков, известен с прозвището Лейтенанта на Пеевски. По познат маниер Желязков се скри от публиката, излезе в отпуск, а в понеделник, две седмици след обявяването на санкциите, депозира оставката си в парламента, който ще заработи по същество най-рано след месец. Междувременно нито една политическа сила не пое отговорност за неговото избиране от Народното събрание през декември 2018 г., когато за него гласуваха не само депутатите от ДПС, която го номинира. Изборът на Илко Желязков за член на бюрото бе подкрепен и от всички 84 присъстващи в залата депутати от ГЕРБ, от 11 депутати на БСП (останалите гласуват въздържали се), както и от 8 депутати от "Воля". Подкрепата за него не е резултат от недоразумение, по това време всички вече знаят кой е Лейтенанта на Пеевски и нямат илюзии защо се праща в Бюрото за контрол върху СРС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход