Иван Демерджиев: Един човек в съда е придвижвал преписките срещу бордовете на горските стопанства

Зам.-министърът на правосъдието пред "Капитал" за проблемите с оспорването на смените на бордовете на държавните дружества

Зам.-министърът на правосъдието Иван Демерджиев е по професия адвокат с дългогодишна практика. Доскоро беше председател на Пловдивската адвокатска колегия
Зам.-министърът на правосъдието Иван Демерджиев е по професия адвокат с дългогодишна практика. Доскоро беше председател на Пловдивската адвокатска колегия    ©  Надежда Чипева
Зам.-министърът на правосъдието Иван Демерджиев е по професия адвокат с дългогодишна практика. Доскоро беше председател на Пловдивската адвокатска колегия
Зам.-министърът на правосъдието Иван Демерджиев е по професия адвокат с дългогодишна практика. Доскоро беше председател на Пловдивската адвокатска колегия    ©  Надежда Чипева
Зам.-министърът на правосъдието Иван Демерджиев изпрати днес (понеделник) писма до ръководителите на Софийския градски съд и на Софийския апелативен съд с предложение да свикат общи събрания на съдиите за анализиране на създалата се противоречива практика по актуалния проблем с оспорването на министерските заповеди за смяната на бордовете на държавни дружества и спирането на регистърните производства от съдилищата. Проблемът стана публично известен, след като здравният министър оповести, че са спрени вписванията на бордовете на Правителствена и Александровска болница. Преди това същото се случи и с държавните горски предприятия. Появиха се съмнения, че подобна схема се разиграва и по отношение на новия борд на Българска банка за развитие (ББР).

Междувременно в петък стана известно, че новата управа на болница "Лозенец" (Правителствена) вече е вписана в Търговския регистър, очаква се това да се случи и с новия борд на "Александровска".

"Капитал" потърси зам.-министър Демерджиев за юридически коментар на тези казуси.

Г-н Демерджиев, изглежда като планирана тази схема за опазване на бордовете на предприятията, в която обаче се оказаха замесени съдът и Агенцията по вписванията. Какво се случи?

Подходите са сходни, макар и с някои съществени разлики при блокирането на смяната на бордовете на горските стопанства и на болниците. Една от съществените разлики от правна гледна точка е, че заповедите на министъра на земеделието по някакви странни съображения бяха атакувани пред Административен съд - София-град (АССГ), което е абсурдно.

Министърът на земеделието е издал заповеди за освобождаване на членове на бордове на държавни горски предприятия - мисля, че са някъде около десетина случая, които са пръснати из цяла България. Изведнъж всички те атакуват пред АССГ заповедта на министъра, с която са освободени, при това с идентични по оформление и съдържание жалби. За всеки юрист е ясно, със сигурност е ясно и за АССГ, че тези заповеди не са административен акт и не могат да бъдат атакувани пред административните съдилища. По въпроса има и тълкувателно решение на Върховния административен съд (ВАС) от 2016 г., в което ясно се казва, че това не е административен акт, а решение на орган на търговско дружество. Решенията на органите на търговските дружества се атакуват пред търговските съдилища, в конкретния случай това е Софийският градски съд (СГС).

Въпреки тази ясна хипотеза, вместо АССГ да прекрати незабавно производствата по тези жалби срещу въпросните заповеди, както би се случило, ако вие атакувате заповед, която не е административен акт, започва една кореспонденция, по която съдът изисква документация и информация от министъра, изисква "административната" преписка и т.н. Впрочем част от тези дела вече са прекратени, но след като вече изпълниха своята мисия - да послужат за основание за спиране на регистърните производства по вписванията на новите членове на бордове. Подават се молби, в които се казва: имам подадена жалба срещу заповедта на министъра пред АССГ, моля да спрете вписването до произнасянето на съда по жалбата. В резултат на което както СГС, така и окръжни съдилища в цяла България - Габрово, Ловеч, Смолян и т.н., спират вписванията, без да отчитат едно важно обстоятелство - вписването може да бъде спряно, когато се води дело, което има значение за вписването. Именно връзката между делата е предвидена от закона като основание за спиране до отпадане на причината за развитие на охранителното производство. Целта на спирането е да се предотврати издаването на незаконен (порочен) охранителен акт.

В случая за постановилите спирания съдебни състави не може да не е било ясно, че изходът на споровете по подадените жалби срещу заповеди на министъра пред АССГ няма да имат никакво преюдициално значение по отношение на исканите вписвания. Решението по образуваното административно дело няма да има сила на пресъдено нещо както по отношение на дружеството, така и по отношение на държавата, която е едноличен собственик на неговия капитал. Такова значение би имал например предявен иск с правно основание на чл. 74 от Търговския закон, по силата на който всеки съдружник или акционер може да атакува решенията на общото събрание, и предявяването му е безспорно основание за подаване на молба до окръжния съд за спиране вписването на решенията (чл. 536 ГПК).

Но за всеки съдия в окръжен съд е ясно, че жалба в административния съд няма как да повлияе на вписването в Търговския регистър и на това основание не би трябвало да се спират вписванията. Само че това се прави.

Има и една друга особеност - всички тези жалби с еднакво съдържание очевидно са писани от един и същ човек, а обхващат предприятия на територията на цяла България. Как се постига такава координация - един човек от Разлог примерно да се свърже с човек от Смолян и двамата заедно да си напишат еднаква по съдържание и смисъл жалба и да я депозират в АССГ? Това просто ме навежда на мисълта, че действията са координирани и представляват схема, с която се цели блокиране на дейността на съответните държавни предприятия чрез спиране на вписването на промените в управителните им органи.

Това означава, че в тази схема са замесени много съдебни състави из цялата страна?

Нека да отчетем все пак, че става въпрос за един сравнително нов закон, по чието приложение няма практика - Закона за публичните предприятия. В такава хипотеза, когато практиката тепърва се формира, обикновено първият състав, който създаде някаква практика, става обект на интерес и тя се мултиплицира с известни изменения, преди да се анализира формираната практика и да се изостави погрешно създадената такава.

Включително и когато е неправилна?

Да. Другояче казано, много е важно да бъдеш пръв, ако искаш да повлечеш практиката на някъде.

Всъщност, преди да повдигнем този дебат, дори и длъжностните лица по регистрацията (ДЛР) в Агенцията по вписванията (АВ) смятаха, че без проведен конкурс не могат да впишат избрания нов член. На това основание първоначално е издаден отказ за вписване на новия борд на "Александровска" ЕАД. Оказа се обаче, че по партидите на различни болници, в т.ч. и по партидата на "Александровска" ЕАД, са вписвани многократно избори на нови членове на бордовете, без да е проведен конкурс. Възникна въпросът по каква причина тази трайно установена практика на длъжностните лица изведнъж се промени и се стигна до неправилно прилагане на закона.

Практиката по атакуване на заповедите на здравния министър обаче се оказа по-различна от тази срещу актовете на земеделския.

Да, докато актовете на земеделския министър бяха атакувани с жалби пред АССГ, то актовете на здравния министър бяха атакувани пред СГС с мотив нищожност на заповедите. Но за да водиш такъв иск, от една страна, трябва да имаш правен интерес. Тези дружества обаче са 100% държавна собственост и лицата, които атакуват решенията, не са нито съдружници, нито акционери, следователно нямат правен интерес да атакуват тези решения. Наред с това основанията за нищожност на решение на орган на търговско дружества са много малко и рядко може на практика да се реализира такава хипотеза, особено по отношение на дружество, на което едноличен собственик на капитала е държавата.

Интересен и показателен е случаят с Александровска болница, понеже там един от членовете на борда предявяват претенция за спиране на вписването на основание на иск за нищожност, но съответният съдия от СГС и се произнася, че няма основание да се спре вписването, тъй като въпросната претенция е неотносима към него.

След още няколко дни се предявява сходен иск срещу заповедта от друг член на борда, по повод на който друг съдия приема, че са налице всички предпоставки и спира вписването. Още един пример за противоречива практика.

Другояче казано, единственият, който може да се разпорежда в случая, е държавата?

Нещо повече - всеки принципал, в това число и държавата, може да оттегли мандата си във всеки момент свободно. Съдебната практика го е казала многократно.

Представете си аналогичен пример, но с частно дружество. Примерно имате дружество, на което сте 100% собственик на капитала. Слагате си управител и установявате, най-често случайно, че този управител злоупотребява и присвоява средства или по друг начин е загубил вашето доверите. Вземате решение да го смените, управителят пуска жалба в АССГ (тук с ирония го казвам!), след което сезира СГС с молба за спиране на вписването и съдът я удовлетворява автоматично. Едно такова дело може да трае 2 години, дори и три. През тези три години вие, която сте изключителен собственик на капитала, сте безпомощна, търпите управителя, който ще продължи да ви краде и даже ще ви се усмихва, докато ви краде. Да, той ще загуби делото някой ден, вие ще впишете нов управител, но той няма какво да управлява, тъй като вече няма да имате имущество. И тук единственият, който може да се намеси, е прокуратурата, но тя, за съжаление, го прави избирателно.

Какво е решението в конкретния случай?

Решението според мен е в правомощията на съдилищата, които издават определенията за спиране (СГС, окръжните съдилища, а после и апелативните съдилища, които са последна инстанция), да свикат общите си събрания, за да си анализират практиката и да я уеднаквят и прецизират. Прегледах подробно практиката на Софийския апелативен съд (САпС) и СГС и открих противоречия, които според мен следва да бъдат отстранени. Масово съставите приемат, че когато им се подаде молба за спиране на вписването на основание на подаден иск (по чл. 536 ГПК), те не могат да проверяват допустимостта на иска, дори когато той е очевидно недопустим, както в случая, а са длъжни да спрат вписването. Но има и състави, които според мен разсъждават по темата по-правилно, като приемат, че това по принцип е вярно, но не и когато искът е очевидно недопустим или неподведомствен на съответния съд. Това са случаите, когато от самите документи се вижда, че такъв иск очевидно не може да се води, тогава има основание да се откаже спирането. Тази практика на мен ми изглежда по-правилна, но естествено съдът е свободен да реши кое е правилно.

Затова подадох сигнал до административните ръководители на съдилищата да си използват правомощията да свикат общите събрания и да обсъдят тези въпроси, като аз подробно съм посочил и анализирал това, което съм видял като противоречива или неправилна практика, за да подпомогна този процес. Не бива тази практика да се формира на парче и да се копират грешките на предходни състави, защото това засяга авторитета както на конкретния съд, така и на съдебната власт като цяло. Според мен най-правилното е анализирането на практиката и отстраняване на възникналите противоречия или неточности да стане през общи събрания на съдилищата - САпС и СГС, защото тук последна инстанция са апелативните съдилища и не е възможно тези противоречия да бъдат отстранени с акт на ВКС.

Държавата в лицето на изпълнителната власт не може да се меси на съда как да си решава отделните казуси и аз нямам подобни идеи или амбиции. Но всеки юрист може да обърне внимание, да предложи на административния ръководител да се унифицира практиката през общите събрания, като може да изрази и своята правна позиция в тази връзка. По-правилно е да го направят сега в аванс, отколкото после, след като вече има купища противоречиви актове, а докато се установи, че този способ е негоден, той вече ще е блокирал работата на редица държавни предприятия за месеци.

Знаете ли какъв е проблемът с вписването на новото ръководство на Българска банка за развитие?

Никой не е коментирал с мен този въпрос, поради което аз не мога да коментирам, защото не разполагам с фактите.

С други думи, в подобна ситуация, съответните министри трябва да атакуват актовете за спиране.

Да. Или трябва да атакуват отказите, но при спряно от съда производство е безсмислено да се атакуват отказите. Когато съдът е спрял едно вписване, ДЛР не могат да направят последващи вписвания. Другият орган, който има ангажимент тук, е прокуратурата, която да прецени от кой момент членовете на бордовете губят качеството си на представители и дали някои от тях не извършват престъпления в момента. Всеки, който се занимава с търговско право, ще ви каже, че от момента, в който се вземе решението на принципала за смяна на борда, във вътрешните отношения в дружеството - между органите на дружеството и самото дружество - ефектът е настъпил. Вписването засяга третите лица, не касае членовете на бордовете и дружеството, т.е. не може смененият член да каже - аз съм член на борда, защото смяната не е вписана. Действието на заповедта е от момента на издаването й, независимо дали съдът ще отмени спирането след месец или два.

Казвате, че приложението на новия закон е сложно, в какво се състои тази сложност?

Проблемът идва оттам, че законът е направен изключително нескопосано. Само че това личи да не е случайно. Според мен авторите на този закон не правят едни съществени разграничения между различните правни институти. Вие си спомняте как преди време колеги в парламента обясняваха, че членовете на бордовете са несменяеми. За мен целта на този закон беше да превърнат членовете на бордовете в несменяеми, само че който го е писал, не е имал нужния интелектуален капацитет, за да постигне този ефект. Защото не е направил разлика между мандата, с който се освобождава или избира един орган на търговско дружество от собственика на капитала му, и договора за управление и контрол. И смята, че като сложи срок на договора за управление и контрол, е вързал мандата и принципалът никога не може да го оттегли.

По модела, по който например предишните управляващи си бетонираха членовете на КЗК?

Точно така. Обаче тук опитът е негоден. Защото съдебната практика е категорична, че принципалът по всяко време може да си оттегли мандата и ако има един договор за управление за срок от пет години примерно, този договор може да породи само претенции за обезщетение в случай на предсрочно прекратяване. Тези хора могат да търсят само обезщетение, и то защото някой масово ги е избрал през март и април (проверете в Търговския регистър) и им е дал петгодишен мандат, при положение че очевидно има избори след един месец. Но това не означава, че преследваната главна цел - да се блокират техните членове, е постигната, напротив. Те не знаят, че не са успели да го направят.

Все пак всичко това не показва ли и за някаква схема в съдилищата?

Не казвам нищо, само че подписът в АССГ, с който тези документи са придвижени, е на един човек.

Кой е той?

Един от заместник-председателите, който, вместо да съобрази, че подадените жалби са очевидно недопустими, е писал писма на министъра на земеделието да представи преписките, да вземе становище и така да мине времето. А каква е ролята на този човек, защо той го е направил, защо някой се е обърнал към АССГ, при положение че става въпрос за решение на търговско дружество, тези въпроси са много интересни, но аз нямам отговор, а не искам да гадая. Моята информация стига дотук и съвсем добросъвестно я споделям с вас. Интересно е как така се случва, че все един човек е посрещнал всичките жалби и ги е резолирал с лекота да се придвижат още известно време.

Аз не следя как се правят кастингите за назначения в съдебната власт, нямам пряк поглед, следя само медийните публикации и от тях се информирам чия е била последната дума този или онзи да бъде назначен.

Интервюто взе Мирела Веселинова