ЕСПЧ: Конфискува се само имущество, което има връзка с престъпна дейност

ЕСПЧ

ЕСПЧ: Конфискува се само имущество, което има връзка с престъпна дейност

Първото решение на Съда в Страсбург за конфискацията по граждански ред на престъпно придобити активи в България обединява седем жалби, четири от тях са уважени

9000 прочитания

ЕСПЧ

© ЕСПЧ


Първото решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за т.нар. гражданска конфискация в България вече е факт и то налага преосмисляне както на закона, така и на съдебната практика до момента. Делото обединява седем жалби от различни лица, всичките във връзка с приложението на първия конфискационен закон от 2005 г. - Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, известен още като закона "Петканов". Съдът в Страсбург преценява всеки един от тези казуси поотделно през призмата на един водещ критерий - дали българските съдилища са изследвали и установили някаква причинно-следствена връзка между престъплението, за което дадено лице е обвинено, и имуществото, чието конфискуване се иска. (Вижте решението по делото "Тодоров и други срещу България" тук)

Преценката на ЕСПЧ е, че в три от тези случаи националните съдилища са изследвали задълбочено за наличието на такава връзка между престъплението и отнетото имущество, затова по тези жалби приема, че няма нарушение на конвенцията за правата на човека. В останалите четири казуса националните съдилища въобще не са изследвали дали има такава връзка, а са действали въз основа на презумпция, че щом има извършено престъпление, значи имуществото е незаконно придобито и трябва да се конфискува - независимо че в някои случаи става въпрос за собственост, придобита много преди престъпната дейност, а в един от случаите полученото от престъпление е върнато изцяло още в рамките на наказателното производство, така че няма как конфискуваното след това да е резултата от същото престъпление. В тези четири случая ЕСПЧ приема, че конфискацията не отговаря на стандартите за пропорционалност на налаганите рестриктивни мерки, което води до нарушение на правото на собственост по чл.1 от Протокол №1 към конвенцията. Нещо повече, ЕСПЧ изисква тези четири дела да могат да бъдат възобновени пред националните съдилища и преразгледани, като се изследва дали има връзка между конфискуваното имущество и престъплението.

При преценката си на пропорционалността при конфискацията Съдът в Страсбург се позовава на Тълкувателно решение №7/2014 г на Върховния касационен съд по приложението на закона "Петканов", според което конфискация е допустима само при наличието на причинно-следствена връзка, пряка или непряка, между имуществото, което трябва да бъде конфискувано, и престъпната дейност, по повод на което е образувано производството.

Решението изисква промяна на закона и съдебната практика

Решението по делото "Тодоров и други срещу България" изисква промяна в съдебната практика и съобразяването й с принципите и стандартите на ЕСПЧ, коментира за "Капитал" бившата българска съдийка в ЕСПЧ Здравка Калайджиева. Същевременно тя припомня, че в последните години българският законодател промени закона точно в обратната посока и изрично записа, че конфискацията не зависи от наказателното производство (пълното й становище вижте в карето долу).

С други думи, възприетите от ЕСПЧ критерии при преценката за пропорционалност би следвало да са валидни и за всички конфискационни процедури по следващите два закона, включително и настоящия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Решението дава на съдилищата още един аргумент да прилагат пряко стандартите на конвенцията и практиката на ЕСПЧ при постановяване на конфискацията, но е и ангажимент към законодателя да промени съответно и закона.

По-критичен към решението е адвокат Михаил Екимджиев, който има претенции към ЕСПЧ да се произнесе дори по вида на конфискационното производство - дaли e гражданско или наказателно. Но дори той признава, че на практика това решение налага промяна и в действащия закон, и в съдебната практика (вижте в карето най-долу).

Преценката на съда

В решението си ЕСПЧ прави много обстоен преглед на досегашната си практика по редица дела, отнасящи се до отнемането на облаги от престъпления в контекста на различни национални режими, включително и по случаи на разширена конфискация на база на обръщане на тежестта на доказване или на оценки от печалбите от престъпна дейност. Специално се отбелязва, че в поредица дела срещу Италия ЕСПЧ е приел, че отнемането на активи на заподозрени членове на мафията е пропорционално на преследваната легитимна цел, като неизменно се прави уговорката, че в Италия проблемът с организираната престъпност е достигнал "много тревожно ниво", което оправдава оспорените мерки. Съвсем различни са делата срещу други държави, където такъв проблем с мафията не съществува и съответно водещи критерии в подобни процедури са връзката с твърдяната престъпна дейност, презумпцията за невиновност, правото на защита и др.

Изключително ценен е анализът на българския закон за конфискация от 2005 г. По него ЕСПЧ приема:

  • Обхватът на приложение на закона "Петканов" е прекомерно широк, доколкото той допуска стартиране на производството по конфискация при много широк кръг от престъпления, част от които дори не са в състояние да генерират доход. В другите национални законодателства подобна разширена конфискация се допуска при изключителни обстоятелства за особено тежки престъпления, - свързани с мафията, трафик на наркотици, корупция, пране на пари.
  • Широко времево приложение на закона, който може да бъде задействан, дори когато предишните престъпления са извършени много преди влизането му в сила ( в някои от случаите става въпрос за повече от 10 години), а държавата е имала право да отнеме актив, придобит до 25 години преди откриването на производството за конфискация.
  • От гражданите се изисква да доказват доходите си за целия този период, което е особено трудно за периода на прехода с големи икономически промени и галопираща инфлация, а също така и широко разпространена сива икономика. Властите, разбира се, трябва да предприемат мерки за борба със сивата икономика, но основните инструменти за това са данъчното и социалноосигурителното законодателство, съдържащи собствени процесуални гаранции, се казва в решението на ЕСПЧ.
  • Макар че за откриване на производство по закона се изисква констатиране на значителни несъответствия между установения легален доход на дадено лице и притежаваните от него активи, на практика в рамките на образувано производство всяко несъответствие между активи и доход е било достатъчно основание за конфискация.
  • При всичките тези очевидни проблеми законът въвежда и обратна тежест на доказване, като предвижда, че когато не може да бъде установен легален източник на доход, съответните активи трябва да се считат за доходи от престъпление Тази презумпция за престъпния произход на активите означава, че властите не трябва да доказват нищо, а могат да разчитат само на липсата на доказани законни доходи;
  • Практиката на националните съдилища сочи, че те са постановявали конфискация дори в случаите, когато целият доход, получен от престъплението, е бил върнат в рамките на наказателното производство, и очевидно произходът на конфискуваното имущество не е могъл да бъде основното престъпление. (Това е установено по жалбата на Миролюб и Живка Гаич, създатели на една от прословутите пирамиди в началото на 90-те години, които са възстановили всичко в рамките на производството, но въпреки това е била постановена и конфискация. Жалбата на Гаич е една от четирите уважени в рамките на това дело.)
  • Националните съдилища произволно оценяват приходи и разходи, което не може да бъде опровергано нито със свидетелски показания, нито дори с нотариални актове.

Нито един от тези недостатъци на процедурата по закона от 2005 г. сам по себе си не би могъл да повлияе решаващо върху пропорционалността на мерките за конфискация, но взети заедно, техният кумулативен ефект може да направят конфискацията несъразмерна на законната цел, се казва в решението на Страсбург.

В този контекст ЕСПЧ прави преценката за пропорционалност през критериите, възприети от българския Върховен касационен съд в Тълкувателно решение №7/2014 г. по т.д. №7/2013г., в което се приема, че конфискация на имущество по закона "Петканов" може да се извърши само при установена пряка или косвена връзка между престъпната дейност, за което е обвинението и придобиването на имуществото. Тази връзка трябва да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото.

Нещо повече, ЕСПЧ отбелязва, че точно такъв подход е следвал и досега в практиката си по подобни дела, където неизменно се търси връзката между конфискуваното имущество и извършеното престъпление, дори и когато незаконният или престъпният произход на активите за отнемане е било установено в националното производство не в рамките на наказателноправния стандарт за доказване. Сочи се също така, че чл. 5 § 1 от Директива 2014/42 / ЕС също изисква в случай на "разширена конфискация" националният съд да се увери, че имуществото, което трябва да бъде конфискувано, "произтича от престъпно поведение"

Следвайки именно тези критерии, ЕСПЧ прави преглед на всеки от седемте казуса с оглед на това дали националните съдилища са изследвали по подходящ начин връзката между престъпното поведение и имуществото, чиято конфискация се иска.

Здравка Калайджиева, съдия в ЕСПЧ (2008 - 2015 г.)
Българските съдии са изправени пред дилемата дали да прилагат конвенцията, или да носят отговорност за нови нарушения



Много е важно, че публикуваното днес решение на Съда в Страсбург по делото "Тодоров и други срещу България" е прието единодушно. Съдът припомня, че конвенцията допуска засягане на правото на ползване на собствеността само при условие че мярката е предвидена в закон, който има за цел да защити определен обществен интерес, а отнемането на имущество, придобито по престъпен начин, преследва именно такъв интерес. Същевременно решението припомня обширната практика на съда по приложимите критерии в случаи на конфискация и в този смисъл може да служи както за образователни цели, така и като методическо ръководство за националните съдилища по прилагането и на приетите по-късно конфискационни закони, които заместиха закона "Петканов". ЕСПЧ не променя принципите и критериите си според това дали националният закон е бил променен.
Конфискацията на имущество следва да е пропорционална на преследваната от закона легитимна цел, а засегнатите лица да имат възможност за ефективна защита и да не понасят прекомерен товар. Основният проблем, водещ до извода на ЕСПЧ за нарушение на правото на собственост, е практиката на някои от съдилищата да постановяват конфискация, без да оценяват наличието или липсата на каквато и да е причинно-следствена връзка между твърдяната престъпна дейност и установеното имущество. Съдът посочва, че в това отношение заключенията на националните съдилища не могат да са основани единствено на презумпцията за незаконен произход при липса на доказан произход, и припомня, че през 2014 г. Върховният касационен съд е приел тълкувателно решение, в което е постановил, че такава преценка е задължителна.
За съжаление и в приетото законодателство след закона "Петканов", включително и след тълкувателното решение на ВКС, законодателят не само не изиска установяването на причинно-следствена връзка между престъпна дейност и имущество във всеки конкретен случай, но и положи спешни усилия да "преодолее" подобно прилагане на закона. През 2016 г. НС прие изрично, че нито оправдателната присъда, нито прекратяването на наказателното производство имат значение за преценката на исканата от КПКОНПИ конфискация от гражданския съд. В това отношение решението по делото "Тодоров и други срещу България" поставя националните съдии пред дилемата дали да приложат принципите и стандартите на ЕСПЧ, или да поемат пряката отговорност за нови нарушения на Европейската конвенция.

Михаил Екимджиев, адвокат по две от жалбите пред ЕСПЧ:
Законът трябва да бъде променен в разумен срок, за да се избягнат нови осъдителни решения



Преди всичко това е едно самосъхранително за ЕСПЧ решение, в което той е избегнал някои от най-важните въпроси, примерно дали конфискационното производство по съществото си е гражданско или наказателно, от което пряко би следвал изводът за разпределението на доказателствената тежест. Ако Съдът в Страсбург беше приел тезата ни, че конфискационният процес по същество е наказателна процедура, той не би могъл да приеме обръщането на доказателствената тежест, която задължава жалбоподателите да доказват произхода на всяка стотинка, придобита през времето на мътния и кървав преход, характеризиращ се с галопираща инфлация и обезценка на лева, търсене на сигурност в долари и марки, деноминация и т.н. Вместо това ЕСПЧ е разгледал обединените казуси само през призмата на чл. 1 от Протокол №1 към конвенцията (право на собственост). Отново на първо място съдът е посочил изключително широката свобода на преценка на националните власти да приемат едни "добри", морални закони, насочени към обезкървяване на престъпността и не по-малко широката преценка на националните съдилища как да прилага този закон.


На базата на тези общи принципни положения самият ЕСПЧ си запазва правото да преценява всеки конкретен случай, както е направил и с тези седем обединени дела. И на този общ фон на неяснота и непредвидимост са маркирани някои критерии, които също са доволно обтекаеми. Като например вида и формата на вината, т.е. дали престъплението, за което лицето е осъдено, е умишлено, или непредпазливо, дали е довършено, или представлява опит или приготовление. Преценява се и самият характер на престъплението - дали е от такъв тип, че обичайно е в състояние да генерира доходи, или не. Защото например незаконното притежание на няколко патрона очевидно не може да генерира престъпно имущество.


Съдът освен това преценява и кога е придобито имуществото - дали преди, по време или след доказаното с влязла в сила присъда на предикатно престъпление. И е по-критичен и склонен да уважава жалби, при които имуществото е придобито преди установената престъпна дейност. На следващо място, съдът преценява и дали стойността на конфискуваното имущество съответства на установеното в конфискационното производство несъответствие между доказаните и необяснените доходи.


Съдът в Страсбург си запазва правото да преценява и във всеки конкретен случай дали националните съдилища не са стоварили върху ответниците прекомерна доказателствена тежест, отчитайки продължителността и динамиката на проверявания период, който може да достига 25 години.


Може би най-позитивното от генералните мотиви на ЕСПЧ е в това, че той критикува самия конфискационен закон, посочвайки, че той съдържа широк набор от престъпления, за които се провежда конфискационно производство, и този подход не съответства на европейския стандарт за такъв тип конфискация да се прилага в "изключителни случаи". Този системен правозащитен проблем съществува и в действащия към момента закон, предвиждащ т.нар. гражданска конфискация, затова е уместно в разумен срок законът да бъде променен, за да се избегнат множество осъдителни решения, свързани с неговото прилагане.


Макар да не присъжда съществени обезщетения за имуществени вреди, съдът изрично посочва, че прави това с оглед възможността в случаите, в които е намерил нарушение, вътрешните конфискационни производства да бъдат възобновени и пререзгледани в съответствие с мотивите му.

Първото решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за т.нар. гражданска конфискация в България вече е факт и то налага преосмисляне както на закона, така и на съдебната практика до момента. Делото обединява седем жалби от различни лица, всичките във връзка с приложението на първия конфискационен закон от 2005 г. - Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, известен още като закона "Петканов". Съдът в Страсбург преценява всеки един от тези казуси поотделно през призмата на един водещ критерий - дали българските съдилища са изследвали и установили някаква причинно-следствена връзка между престъплението, за което дадено лице е обвинено, и имуществото, чието конфискуване се иска. (Вижте решението по делото "Тодоров и други срещу България" тук)

Преценката на ЕСПЧ е, че в три от тези случаи националните съдилища са изследвали задълбочено за наличието на такава връзка между престъплението и отнетото имущество, затова по тези жалби приема, че няма нарушение на конвенцията за правата на човека. В останалите четири казуса националните съдилища въобще не са изследвали дали има такава връзка, а са действали въз основа на презумпция, че щом има извършено престъпление, значи имуществото е незаконно придобито и трябва да се конфискува - независимо че в някои случаи става въпрос за собственост, придобита много преди престъпната дейност, а в един от случаите полученото от престъпление е върнато изцяло още в рамките на наказателното производство, така че няма как конфискуваното след това да е резултата от същото престъпление. В тези четири случая ЕСПЧ приема, че конфискацията не отговаря на стандартите за пропорционалност на налаганите рестриктивни мерки, което води до нарушение на правото на собственост по чл.1 от Протокол №1 към конвенцията. Нещо повече, ЕСПЧ изисква тези четири дела да могат да бъдат възобновени пред националните съдилища и преразгледани, като се изследва дали има връзка между конфискуваното имущество и престъплението.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си


1 коментар
  • 1
    b.manchev avatar :-|
    b.manchev

    Казуси като този на противоречива съдебна практика потвърждават до болка познатият ни извод, че законът се прилага според съдията.

    Трудно пробиващата си практика по прилагане на ЗОДОВ е в състояние да реши този проблема, но само при независими магистрати. За целта е нужна радикална персонална реформа в съдебната власт, а не изменения на Конституцията.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход