Новият брой:
Какво се случва в държавата

ЕСПЧ: Конфискува се само имущество, което има връзка с престъпна дейност

Първото решение на Съда в Страсбург за конфискацията по граждански ред на престъпно придобити активи в България обединява седем жалби, четири от тях са уважени

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Първото решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за т.нар. гражданска конфискация в България вече е факт и то налага преосмисляне както на закона, така и на съдебната практика до момента. Делото обединява седем жалби от различни лица, всичките във връзка с приложението на първия конфискационен закон от 2005 г. - Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, известен още като закона "Петканов". Съдът в Страсбург преценява всеки един от тези казуси поотделно през призмата на един водещ критерий - дали българските съдилища са изследвали и установили някаква причинно-следствена връзка между престъплението, за което дадено лице е обвинено, и имуществото, чието конфискуване се иска. (Вижте решението по делото "Тодоров и други срещу България" тук)

Преценката на ЕСПЧ е, че в три от тези случаи националните съдилища са изследвали задълбочено за наличието на такава връзка между престъплението и отнетото имущество, затова по тези жалби приема, че няма нарушение на конвенцията за правата на човека. В останалите четири казуса националните съдилища въобще не са изследвали дали има такава връзка, а са действали въз основа на презумпция, че щом има извършено престъпление, значи имуществото е незаконно придобито и трябва да се конфискува - независимо че в някои случаи става въпрос за собственост, придобита много преди престъпната дейност, а в един от случаите полученото от престъпление е върнато изцяло още в рамките на наказателното производство, така че няма как конфискуваното след това да е резултата от същото престъпление. В тези четири случая ЕСПЧ приема, че конфискацията не отговаря на стандартите за пропорционалност на налаганите рестриктивни мерки, което води до нарушение на правото на собственост по чл.1 от Протокол №1 към конвенцията. Нещо повече, ЕСПЧ изисква тези четири дела да могат да бъдат възобновени пред националните съдилища и преразгледани, като се изследва дали има връзка между конфискуваното имущество и престъплението.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата

Всички абонаменти планове

* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    b.manchev avatar :-|
    b.manchev

    Казуси като този на противоречива съдебна практика потвърждават до болка познатият ни извод, че законът се прилага според съдията.

    Трудно пробиващата си практика по прилагане на ЗОДОВ е в състояние да реши този проблема, но само при независими магистрати. За целта е нужна радикална персонална реформа в съдебната власт, а не изменения на Конституцията.

    Нередност?
Нов коментар