Борисов връщал на Ердоган турски дисиденти, с което ги обрекъл на тормоз

Кадри на румънската полиция от залавянето на Д. и 8 други бежанци през октомви 2016 г. Събитие, което българската полиция скри

Борисов връщал на Ердоган турски дисиденти, с което ги обрекъл на тормоз

Турски журналист от опозиционния вестник "Заман" спечели дело в Страсбург срещу България, докато излежава присъда в затвора "Кандира".

7180 прочитания

Кадри на румънската полиция от залавянето на Д. и 8 други бежанци през октомви 2016 г. Събитие, което българската полиция скри

© politiadefrontiera.rо


През есента на 2019 г. опозиционният турски журналист Д., шестима други турски граждани и двама сирийци преминават границата между Турция и България, скрити в товарното ремарке на тир, превозващ почистващи препарати. В 3 часа сутринта на 13-ти октомври тирът спира на граничния пункт Гюргево. Румънските гранични власти извършват проверка на тира, при която откриват 9-те пътници. Съгласно двустранния протокол между България и Румъния камионът, шофьорът и мигрантите са предадени на българските власти "за продължаване на разследването и необходимите правни действия". Според разказа на Д. мигрантите са отведени в управлението на русенската гранична полиция, където са подложени на разпит. Полицейските екипи, които водят разпита, се сменят няколко пъти. При всяка смяна задържаните заявяват, че търсят политическо убежище и че се нуждаят от съдействието на адвокат и преводач. Исканията им са безрезултатни.

Без преводач мигрантите са принудени да подпишат няколко документа, чието съдържание не разбират. След разпита турските граждани се качват в полицейски ван, мислейки, че той ще ги откара до лагер за бежанци в София. Вместо това към 11:30 ч вечерта те пристигат в "Специалния дом за временно настаняване на чужденци" в Любимец, до турската граница. В този момент задържаните отново без успех заявяват желанието си да кандидатстват за международна закрила и да се възползват от правни и преводачески услуги. В 5:30 сутринта на 15 октомври 7-т.мигранти са предадени на турските власти. Впоследствие Д. е осъден на 7,5 години затвор за членство в терористична организация. В момента излежава присъдата си в затвора "Кандира".

Това са основните факти по делото D v. Bulgaria, по което тази седмица Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург постанови поредно осъдително решение срещу България. Решението на ЕСПЧ от вторник, прието единодушно, потвърждава очевидното, що се отнася до масовото експулсиране на турски граждани, които дойдоха в България, за да търсят закрила от режима на Ердоган в периода между 2016 и 2019 г. А именно, че тази кампания се проведе в пряко нарушение на Конвенцията за правата на човека и на българското законодателство. Само и само България да си няма проблеми с Ердоган, както тогавашният премиер Бойко Борисов призна в прав текст при предаването на друг турски гражданин.

Същият случай x 100

"В годината преди опита за преврат са експулсирани 49 души, а през 2016 г. броят им се увеличава до 90 души. Най-много турски граждани са върнати на Анкара през 2019 г. - 108 души", сочат данни, получени по Закона за достъп до информация от Димитър Ганев, съавтор на разследване по казуса в германското издание "Шпигел" и цитирани от "Свободна Европа". Първият такъв случай, който привлече общественото внимание беше на бизнесмена Абдуллах Бююк. През лятото на 2016 г. Бююк буквално беше отвлечен от българските служби и предаден на Турция, без да му бъде дадена каквато и да е възможност да оспори тази мярка и да поиска спирането й.

Според данни от жалба, която бизнесменът подаде до Страсбург през 2018 г., той е влязъл в България на 1 февруари 2016 г. Малко след това главният прокурор на Истанбул е отправил искане за екстрадиция по повод на наказателно производство за тероризъм във връзка с движението "Гюлен". Софийският градски съд отхвърли искането за екстрадиция, а Софийският апелативен съд потвърди това с окончателно решение от 28 март 2016 г., в което се казва, че "поисканата екстрадиция е политически мотивирана и има за цел преследване на исканото лице на основание политическите му убеждения". Българските съдилища приемат, че искането за екстрадиция най-вероятно е политически мотивирано, доколкото в него се твърди, че Бююк споделя политическите възгледи на Фетхуллах Гюлен, който е отявлен критик на управляващата партия в Турция. Към този момент Бююк няма статут на бежанец или търсещ убежище в България, но има доказателства, че след задържането му в производството по екстрадиция е подал молба за временна закрила и убежище пред българските власти.

На 10 август 2016 г. Бююк е арестуван от полицията. Мотивът е, че разрешението му за престой е изтекло. Веднага след това той е отведен на турската граница, без да може да осъществи комуникация с полицията на общ език. Няма данни на какво основание и на база на какви факти е извършено експулсирането. За акцията на полицията се разбра не от пресцентъра на МВР, а след като турският външният министър Мевлют Чавушоглу се похвали, че България е отказала да предостави политическо убежище на бизнесмена и екстрадицията е "в процес на подготовка".

Следващият случай за върнати бежанци, с който Турция се похвали, бе именно този на 7-те мигранти, хванати и предадени от българската полиция за по-малко от 24 часа през октомври 2016 г. Тезата, която МВР лансира, е, че по време на краткия си престой в България (от ареста до предаването им минават точно 26 часа и половина) на турските граждани е била предложена адвокатска помощ, достъп до съд и закрила, но те са отказали.

"Разяснено им е, че имат право да обжалват както заповедта за 24-часово задържане, така и принудителната административна мярка (ПАМ) "принудително отвеждане до границата на страната". Удостоверили са собственоръчно върху документите, че са запознати с правата си. Разяснено им е, че могат да кандидатстват за убежище и/или хуманитарен статут", каза в интервю за dnevnik.bg зам. главният секретар на МВР Георги Арабаджиев. Той добавя, че турските граждани не са потърсили закрила и от румънските власти.

Още тогава срещу тези думи на Арабаджиев застана роднина на един от експулсираните турски граждани. "Брат ми ми се обади от Русе и ме помоли да му изпратя снимка на личните документи, защото подават молба за убежище. Каза ми, че нямат проблем, защото са в България и ще подадат молба за убежище. Последно се чухме, когато ми каза, че ги карат към бежански център в България, а след това се обади от Одрин", казва мъжът, пожелал анонимност, пред "Нова телевизия".

Прибързаното експулсиране - срам за държавата

Съгласно трайната практика на ЕСПЧ забраната на нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията, включва и задължение на националните власти да преценяват дали екстрадицията или експулсирането в друга държава би създало риск обектът на тези действия да бъде подложен на такова третиране и съответно - да откажат предаването му. В становището си по делото D v. Bulgaria ЕСПЧ подчертава, че вероятността връщането в дадена държава да провокира страх е решаваща за сформирането на тази преценка. Следователно дори твърдението на МВР, че Д. и останалите турски граждани не са изразили изрично искането си за закрила да е вярно, то не оправдава действията на българските власти. Те всъщност са разполагали с достатъчно доказателства , че в Турция бежанците ще се сблъскат със сериозна заплаха, както става ясно от съдебното становище.

Според ЕСПЧ Д., който е бил журналист от опозиционния вестник "Заман", достатъчно ясно е описал застрашената позиция, в която се намира. В допълнение отговорните длъжностни лица са разполагали с информация, че Д. и останалите турски граждани, задържани на румънската граница, са заподозрени именно в подпомагане на опита за преврат. Уточнението, че турското консулство в Бургас е предоставило тази информация на българските власти, поражда подозрения относно причината, заради която бежанците са върнати толкова експедитивно. В допълнение фактът, че турското правителство се възползва от извънредното положение, за да подлага журналистическата общност в страната на репресии, е бил публично известен по времето, когато Д. е експулсиран. Заключението на ЕСПЧ е, че българските власти са отказали защита на бежанец въпреки знанието си, че той е част от група, системно подлагана на тормоз в държавата, на която го предават. При това Д. не е получил достъп до ефективни правни средства за защита, тъй като исканията му за преводач и консултация с адвокат не са били удовлетворени.

От ЕСПЧ подчертават, че дори процедурите по българското законодателство за подобни случаи също не са спазени. По закон националният омбудсман трябва да участва в надзора над депортацията на чуждестранни граждани, но Мая Манолова, която заема този пост през 2016 г., не е била информирана за процедурата по експулсирането на Д. Българските власти са нарушили и редица други процедури, констатира ЕСПЧ, като отдава това на крайната прибързаност, с която журналистът е предаден на Турция.

Това е първото осъдително решение на ЕСПЧ за депортация на турски гражданин, търсещ закрила от режима на Ердоган в България. Българската държава трябва да му изплати и обезщетение от 15 000 евро за неимуществени щети.

Предстои съдът да се произнесе и по делото на Абдуллах Бююк. Засега информация за други жалби няма. Мнозинството от потърпевшите се намират на територията на Турция, което вероятно ги спира да изпращат жалби до Страсбург.

"Случаят на турския гражданин Д. не е изолиран, а е част от систематична практика на отблъскване от територията на нуждаещи се от закрила турски граждани, както и други търсещи закрила уязвими лица, за което България е систематично критикувана на европейско и международно ниво", обобщиха експерти от центъра за правна помощ "Глас в България".

През есента на 2019 г. опозиционният турски журналист Д., шестима други турски граждани и двама сирийци преминават границата между Турция и България, скрити в товарното ремарке на тир, превозващ почистващи препарати. В 3 часа сутринта на 13-ти октомври тирът спира на граничния пункт Гюргево. Румънските гранични власти извършват проверка на тира, при която откриват 9-те пътници. Съгласно двустранния протокол между България и Румъния камионът, шофьорът и мигрантите са предадени на българските власти "за продължаване на разследването и необходимите правни действия". Според разказа на Д. мигрантите са отведени в управлението на русенската гранична полиция, където са подложени на разпит. Полицейските екипи, които водят разпита, се сменят няколко пъти. При всяка смяна задържаните заявяват, че търсят политическо убежище и че се нуждаят от съдействието на адвокат и преводач. Исканията им са безрезултатни.

Без преводач мигрантите са принудени да подпишат няколко документа, чието съдържание не разбират. След разпита турските граждани се качват в полицейски ван, мислейки, че той ще ги откара до лагер за бежанци в София. Вместо това към 11:30 ч вечерта те пристигат в "Специалния дом за временно настаняване на чужденци" в Любимец, до турската граница. В този момент задържаните отново без успех заявяват желанието си да кандидатстват за международна закрила и да се възползват от правни и преводачески услуги. В 5:30 сутринта на 15 октомври 7-т.мигранти са предадени на турските власти. Впоследствие Д. е осъден на 7,5 години затвор за членство в терористична организация. В момента излежава присъдата си в затвора "Кандира".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си


3 коментара
  • Rational

    Пожелавам на Борисов някой ден да му се наложи да бяга при Ергодан. В трудни време се тества приятелството.

  • 2
    ss avatar :-P
    SS

    Евала на гърчетата !
    Не върнаха и един забегнал дисидент , нищо хилядите заляли ги тарамбукита им осраха островите ...

  • 3
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Напразно Борисов би метани пред Ердоган - твърде много хора е предал на мъчения, за да може спокойно да си живее там, ако си е правил такива планове. Остава Орбан, още повече че големият му приятел, ренегатът агент Николай, е там. Само че дали ще му остане приятел и в бъдеще, не се знае.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход