Михаил Екимджиев: Трябва спешно да се приеме закон вместо списъците по "Магнитски"

Михаил Екимджиев: Трябва спешно да се приеме закон вместо списъците по "Магнитски"

Държавата рискува наказателна процедура пред Съда в Люксембург и дела на огромна стойност за претърпени вреди, ако не предприеме нужните стъпки

8782 прочитания

Европейската комисия спешно иска обяснения от външното и финансовото министерства относно правните основания за ограниченията срещу фирмите около Делян Пеевски и Васил Божков, наложени от българските власти на базата на санкциите по закона "Магнитски". Това става ясно от служебна дипломатическа кореспонденция, публикувана от "Биволъ" в неделя.

В коментар за сайта министър Асен Василев уверява, че "няма нищо притеснително", а официалният отговор на Министерството на финансите и МВнР ще бъде върнат към ЕК в следващите няколко дни. За ЕК въпросните мерки на България са проблемен прецедент, тъй като могат да се тълкуват като пробив в политиката на съюза да не допуска екстериториално действие на санкции от трети страни. Министерството на финансите твърди, че за вмешателство не може да се говори, тъй като въпросните мерки са предприети чрез прилагане на българското, а не чуждестранното законодателство. Според МФ именно мерките, предприети от българската държава, са предотвратили шока, който би последвал в случай, че държавата не беше предприела навременни действия. Това твърдение е подкрепено и от адв. Александър Кашъмов, който е експерт по теми, свързани с противодействие на корупцията и защита на правата..

В долните редове ще ви запознаем с аргументите по темата на адв. Михаил Екимджиев, друг водещ правозащитник и експерт по европейско право, който вижда сериозна опасност от продължителното прилагане на мерките, ограничаващи правата на лица, без да има законово основание за това.

Още от оповестяването на санкциите "Магнитски" на 2 юни и от публикуването на първия списък на Министерски съвет само два дни по-късно, немалко юристи, сред които и аз, заявихме, че списъкът може да бъде само една краткосрочна, временна препоръка. Това е една бърза предварителна реакция на изпълнителната власт, целяща да предпази от разпространяването на санкциите преди всичко публичните институции и в известна степен частния сектор. Но тогава всички изкушени по темата заявихме, че това е само първата стъпка.

Само с тях не може да се постигне един траен ефект, да се постигне разумният баланс между защитими ценности: от една страна, общественият интерес от стабилност на банките, от финансова стабилност на публичните институции и на бизнеса, от друга страна - правото на конкуренция и рискът от изкривяване на вътрешния пазар в ЕС и, от трета страна, един специфичен правозащитен аспект, състоящ се в това, че вкараните в списъка имена на физически лица и особено на фирми търпят едни ограничения, които нямат ясно законово основание. Техни нарушения и престъпления не са установени по единствения предвиден по националното законодателство ред.

Затова какви бяха правилните стъпки?

Да, нека да има списък за първите няколко дни, първите седмици, но паралелно с този списък незабавно трябваше изпълнителната власт първо да поиска съгласие от европейските институции, най-малкото становища от страна на ЕК какво да се прави в такъв безпрецедентна за ЕС ситуация. И второ, защо не, Съветът на ЕС да издаде регламент, така както беше направено в една сходна ситуация. Визирам ситуацията през 1990 г., когато Съвета за сигурност към ООН наложи подобни ограничителни санкции за лица от ЕС със предполагаеми връзки с талибаните.

Тогава, за да се избегне проблемът с този тип екстериториалност, проблемът с действието на този акт на Съвета за сигурност към ООН на територията на ЕС, Съветът на ЕС издаде регламент, с който най-общо препотвърди тези мерки, които бяха наложени спрямо същите лица и от Съвета за сигурност на ООН. Така беше избегната колизията между правото на ЕС и вече по-общото международно публично право, какъвто беше този акт на Съвета за сигурност към ООН.

Нуждата от приемане на акт, който да даде протокол за реакция на държавите членки в отговор на санкции по закона "Магнитски" е още по осезаема поради факта, че до момента подобни санкции са налагани в по-малък мащаб. Никога не е засяган толкова широк кръг от лица и дружества, а именно дейността на тези дружества е в състояние да повлияе на конкуренцията и да изкриви пазара.

Какъв е рискът сега?

Вместо да се обърнем незабавно към ЕК и към Съвета, направихме едни списъци, а в продължение на почти три месеца бавим приемането на закона. Аз дори не чувам такъв закон да е сред приоритетите на политическите партии, да е в дневния ред на партиите в парламента. В същото време има категорично становище на европейските институции, че когато такъв тип ограничителни мерки на трета страна, каквато в случая е САЩ се разпростират в рамките на ЕС, тези мерки създават опасност от изкривяване на вътрешния пазар и от нарушаване на конкуренцията, зашото това са мерки взети без правно основание нито в държава членка, нито в рамките на ЕС.

От гледна точка на европейското право, когато няма акт на ниво ЕС, който някак си да валидира, да имплементира тези ограничителни мерки, в случая наложен по закона "Магнитски", това са едни неясни ограничения. Колкото по-дълго продължават те без да има съответен закон или акт на европейското право, толкова по-диспропорционални и нелогични изглеждат те, отново подчертавам, от гледна точка на правото на ЕС. Аз отчитам добрите намерения на правителството. Това несъмнено беше един полезен ход. Невинаги обаче целта оправдава средствата. Както вече за трети път припомням, списъкът трябва да е първата стъпка. Но за да се избегнат тези колизии и с правото на ЕС, и с опасността от диспропорционално и произволно засягане на индивидуални права и свободи на засегнатите физически и юридически лица, необходимо е час по скоро, настоятелно и дори ултимативно българската дипломация да влезе в активна комуникация с ЕК и да се постигне някакво съгласувано становище. Дали ще бъде становище, дали ще бъде препоръка, дали ще бъде регламент е въпрос повече на форма.

Въз основа на тази позиция трябва незабавно да бъде приет български закон, който да съответства с този акт на общностното право. Както казах ние до момента правим обратното. Правим едни списъци, три месеца след това само стоим със списъци, които дори се разширяват. Оставам с впечатление от публикуваната в "Биволъ" кореспонденция, че тези мерки нито са съгласувани, нито европейските институции са уведомени своевременно. В тази ситуация България рискува сериозно първо да бъде образувана наказателна процедура по инициатива на ЕК пред съда в Люксембург за неспазване на основни принципи на правото на ЕС като свобода на движението на капитали и защита на конкуренцията. На второ място продължителността на тези мерки ги прави непропорционални на преследваните с тях цели.

От тази гледна точка вече три месеца след налагането им може да се твърди, че има едно прекомерно засягане на основни права и свободи на лицата, обект на ограничения. За тези правозащитни нарушения те биха могли както да сезират Европейския съд по правата на човека, така и да заведат дела по член 2В от Закона за отговорност на държавата, предвиждащ отговорност за нарушенията на правото на ЕС. Тоест, ако държавата има интерес да минимизира щетите, то час по-скоро трябва да направи точно това - да иска становище от европейските институции, най вече от ЕК и Съвета, и незабавно на базата на това становище да бъде приет съответен закон. Иначе с всеки изминал ден държавата рискува не само наказателна процедура пред Съда в Люксембург, но и дела на огромна стойност за претърпените вреди, тъй като санкциите продължават на базата на неясно правно основание. Тези списъци уж имат само препоръчителен характер, но понякога резултатът от тях е драматичен: хора не могат да си платят ток, парно през банковите сметките, всичките им авоари са блокирани,.

Държа да подчертая, че като всеки разумен човек аз отчитам тежката ситуация, в която работи правителството и парламента. Давам си сметка, че когато прие първите мерки на втори юни, това правителство беше с неясна темпорална перспектива и мандат. Давам си сметка и за тежкия цайтнот, в който е парламента. Но все пак тези ограничения на базата на списък без юридическа стойност не могат да продължават безкрайно. Затова въпреки трудностите, въпреки хаоса и неизвестността в политическата ситуация в България, трябва да бъде намерена политическа воля този въпрос да бъде съгласуван с европейските институции и да бъде решен.

Европейската комисия спешно иска обяснения от външното и финансовото министерства относно правните основания за ограниченията срещу фирмите около Делян Пеевски и Васил Божков, наложени от българските власти на базата на санкциите по закона "Магнитски". Това става ясно от служебна дипломатическа кореспонденция, публикувана от "Биволъ" в неделя.

В коментар за сайта министър Асен Василев уверява, че "няма нищо притеснително", а официалният отговор на Министерството на финансите и МВнР ще бъде върнат към ЕК в следващите няколко дни. За ЕК въпросните мерки на България са проблемен прецедент, тъй като могат да се тълкуват като пробив в политиката на съюза да не допуска екстериториално действие на санкции от трети страни. Министерството на финансите твърди, че за вмешателство не може да се говори, тъй като въпросните мерки са предприети чрез прилагане на българското, а не чуждестранното законодателство. Според МФ именно мерките, предприети от българската държава, са предотвратили шока, който би последвал в случай, че държавата не беше предприела навременни действия. Това твърдение е подкрепено и от адв. Александър Кашъмов, който е експерт по теми, свързани с противодействие на корупцията и защита на правата..

В долните редове ще ви запознаем с аргументите по темата на адв. Михаил Екимджиев, друг водещ правозащитник и експерт по европейско право, който вижда сериозна опасност от продължителното прилагане на мерките, ограничаващи правата на лица, без да има законово основание за това.

Още от оповестяването на санкциите "Магнитски" на 2 юни и от публикуването на първия списък на Министерски съвет само два дни по-късно, немалко юристи, сред които и аз, заявихме, че списъкът може да бъде само една краткосрочна, временна препоръка. Това е една бърза предварителна реакция на изпълнителната власт, целяща да предпази от разпространяването на санкциите преди всичко публичните институции и в известна степен частния сектор. Но тогава всички изкушени по темата заявихме, че това е само първата стъпка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си


3 коментара
  • 1
    scuby avatar :-|
    scuby

    ЕС ви скръцна със зъби, усетихте, че сте настъпили мотиката, веднага сменихте плочата за закона Магнитски и започнахте съвсем други статии, а бяхте радетели за санкции.

    Архивите са живи и виждам какво съм писал на 16 юли по темата ви за Магнитски:

    Стига с този закон "Магнитски" направен само амеркинаците да си прокарват интересите в бедните държави. Никой в ЕС не признава тези санкции и ще има много съдебни дела от фирмите на които им пречите на бизнеса. В момента всичко се използва един бизнес да се саморазправи с друг бизнес под прикритието на закона Магнитски!

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Магнитски е цинично откровено хегемониален закон.
    Все едно по време на господството на кап.Дрейк и Виктория ІІ файф ъ клокът да е задължителен от Сидни до Тутракан, щото иначе Британия ще следи никой да не си другарува с неизпилия си чая навреме.

    Възприемането на подобна господстваща над местното законодателство концепция е свидетелство за робство - няма значение дали турско или американско - отхвърлянето на което става първо с кланета тип Априлското въстание, а после и с руски щикове и жертви по подобие на Освободителната война 1877-1878 г.

    Който иска доброволно да си надене юлар, и Господ не може да му попречи, адв. Екимджиев.

  • 3
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    До коментар [2] от "D-r D":

    Точно типове като теб абсолютно доброволно ще си наденат юлар, само да е руски. Даже и турски става, стига да са добри приятели с Масква.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход