На трето място, ЕСПЧ намалява стократно размера на поисканите обезщетения за разноските по делото, като дава да се разбере, че направената претенция е повече от прекомерна и крайно необичайна. В жалбата на Сакскобургготски и сестра му се искат близо половин милион евро за разноски по делото пред ЕСПЧ, както и по делата в страната, но съдът присъжда общо 5000 евро, като отбелязва, че няма практика да присъжда обезщетения за разходи по съдебните процедури в България, а освен това повечето от претенциите в жалбите са отхвърлени.

Равносметката е, че бездействието на държавата (парламента и изпълнителната власт) в поддържане на мораториума, без да се пристъпи към решаване на въпроса по законов път, може да доведе до обезщетяване на Сакскобургготски за пропуснати ползи от нереализирана търговска дейност с горите в Рила. Отхвърлено е оплакването за мораториума за ползване и разпореждане с останалите имоти, както и за мораториума върху разпореждането с горите, защото скоро след гласуване на решението на парламента по отделните съдебни дела бяха наложени обезпечителни мерки за тези имоти, което изключва твърдението за произвол и непропорционалност.

На практика до момента Съдът в Страсбург отказа да санкционира отмяната на царската реституция и в трите казуса, за които беше сезиран от Сакскобургготски. Жалбата за "Кричим" обяви за недопустима, а решенията, с които българските съдилища присъждат на държавата "Ситняково" и "Саръгьол", обяви за убедително аргументирани. Практически това опровергава всички твърдения, че държавата ще бъде осъдена за досегашната си позиция по отмяна на царската реституция.

Фотограф: Анелия Николова

Парадоксът е, че съдебните решения, с които окончателно държавата си връща собствеността върху "Ситняково" и "Саръгьол", са от 2016 г. И до ден днешен обаче държавата не е поискала от Симеон предаването на имотите в Рила, за които има даже издадени изпълнителни листове, а според публикации в медиите те са оставени да се рушат безнадзорни.

Няма основание за реституция

Според днешното решение на Страсбург българските съдилища добросъвестно са изложили достатъчно убедителни аргументи за тезата, че по националното право няма основание за реституция на имотите "Ситняково" и "Саръгьол", които са предмет на делото (към момента на подаване на жалбите до Страсбург само за тези два имота имаше окончателно решение на българските съдилища, че реституцията е незаконна и те трябва да се върнат на държавата). Аргументите на няколкото съдебни състава, произнесли се по тези две дела обаче, са абсолютно същите, с които допреди година българските съдилища еднозначно отказваха/отменяха реституцията на всички "царски" имоти. Това са същите аргументи, с които през 2011 г. българският съд отказа окончателно връщането на имението "Кричим", поискано от Сакскобурготски и Мария-Луиза.

Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) не гарантира правото на реституция, нито по някакъв начин обвързва държавите с критериите, по които решава възстановяване на имущество, се казва в решението. Защитеното право на собственост по чл. 1 от Протокол №1 към конвенцията включва защитата на притежания или законни очаквания за притежания, но не и надеждата и очакванията за реституция, сочи съдът.

ЕСПЧ отчита, че по делата за "Ситняково" и "Саръгьол" националните съдилища са достигнали до два извода:

• че бившите царe Фердинанд I и Борис III не са били собственици на тези имоти като частни лица, а в качеството си на институция, и по тази причина още преди закона за национализацията им от 1947 г. те са били държавна собственост;
• дори и без да се отчита горният аргумент, реституция на основание решението на Конституционния съд от 1998 г. не може да бъде извършена.

Отбелязва се също и синхронът с първото дело - за двореца "Кричим", където ВКС за първи път разгледа въпроса за правния статут на Интендантството на Н.В. царя и постанови, че това е държавна институция, финансирана от бюджета и обслужваща Короната като държавен орган. В това си качество Интендантството е придобивало имоти от името на държавата, а не от името на царете като частни лица. ЕСПЧ посочва също така, че националните съдилища са анализирали и други фактори като абдикацията на Фердинанд I през 1918 г., начина, по който са построени сградите на именията, давностните периоди преди 1947 г., и на база на всички тези обстоятелства са приели решение, че няма основание за заключението, че царете са станали собственици на двата имота, които още преди закона за национализацията са били държавна собственост. ЕСПЧ не открива в констатациите на националните съдилища никакви данни за произвол или явна неразумност, както се твърди в жалбите на Симеон и Мария-Луиза. Фактът, че през април м.г. тричленен състав на ВКС (Mapгapитa Coĸoлoвa, Cвeтлaнa Kaлинoвa и Poзинeлa Янчeвa) реши по друг начин въпроса за "Царска Бистрица", не променя констатациите на ЕСПЧ за аргументацията в решенията за "Ситняково" и "Саръгьол".

Дворец "Врана"

Фотограф: Надежда Чипева

Изрично се подчертава, че казусът с гръцкия цар Константин, с който толкова много се спекулира от апологетите на Сакскобургготски у нас, е неотносим към казуса на царската реституция в България. Гръцкият случай е съвсем различен, защото, преди да бъдат отчуждени от гръцката държава, имотите, за които става дума, са били собственост на членове на кралското семейство "като частни лица ", пояснява за пореден път ЕСПЧ. същото впрочем се казва и в решението, с което бе отхвърлена като недопустима жалбата за имението "Кричим".

Днешното решение за царската реституция отново отваря въпроса за 16 000 дка гори в Рила, възстановени на царските наследници, все още е на първа инстанция в Софийския окръжен съд, където стои от 2009 г. А този казус е доста по-различен от останалите.

Повече по темата за реституцията на царските имоти четете в следващите дни в "Капитал"