Съдът в Страсбург: Дисциплинарните санкции срещу съдия Мирослава Тодорова са отмъщение

За първи път ЕСПЧ в осъдително решение за България сочи, че ограничения на права се налагат за сплашване на критиците

Софийският районен съд оправда изцяло активистите Асен Генов и Цветелина Събинска по обвиненията в хулиганство заради боядисването на паметника пред централата на БСП на ул. "Позитано".
Софийският районен съд оправда изцяло активистите Асен Генов и Цветелина Събинска по обвиненията в хулиганство заради боядисването на паметника пред централата на БСП на ул. "Позитано".    ©  NA
Софийският районен съд оправда изцяло активистите Асен Генов и Цветелина Събинска по обвиненията в хулиганство заради боядисването на паметника пред централата на БСП на ул. "Позитано".
Софийският районен съд оправда изцяло активистите Асен Генов и Цветелина Събинска по обвиненията в хулиганство заради боядисването на паметника пред централата на БСП на ул. "Позитано".    ©  NA

Дисциплинарните производства, заведени срещу съдия Мирослава Тодорова през 2011 и 2012 г., и санкциите, което са й наложени в рамките на това производство, са имали основната цел да я накажат и сплашат поради критичните й позиции срещу Висшия съдебен съвет и изпълнителната власт. Желанието да се използва дисциплинарната процедура като отмъщение за публични позиции изглежда особено тревожно.

Това констатира Съдът по правата на човека в Страсбург в решението си от вторник по делото на съдия Мирослава Тодорова, бивш председател на Съюза на съдиите в България, срещу която през 2010 г. започна продължителна институционална, политическа и дирижирана медийна атака, особено директна от страна на Висшия съдебен съвет, вътрешния министър Цветан Цветанов и политици от ГЕРБ и ДПС. Срещу Тодорова бяха образувани дисциплинарни производства, мотивирани със забавени от нея дела, в които й бяха наложени санкции като намаляване на заплатата и дисциплинарно уволнение (после отменено от съда). Българските власти твърдяха, че делата и санкциите срещу Тодорова нямат нищо общо с критичните й позиции и с позициите на Съюза на съдиите в България, но Съдът в Страсбург открива точно обратното.

С обявеното решение по делото "Мирослава Тодорова срещу България" държавата е осъдена за нарушаване на правото й на свободно изразяване на мнение, както и за дискриминация, свързана с това право. Най-съществената част от решението по това дело е, че българската държава за първи път е осъдена за нарушаване на чл. 18 от конвенцията, който забранява да се налагат ограничения на основни права уж привидно за легитимни и допустими цели, но всъщност съвсем различни от допустимото по закон. Другояче казано, българските институции - ВСС, инспекторатът към него и Върховният административен съд в петчленен състав, са злоупотребили с правомощията си и са допуснали дисциплинарно производство, което е образувано не за да санкционира нарушения по служба, а да накаже за критични позиции. Нещо повече, ЕСПЧ изрично отбелязва, че разглежда жалбата по чл. 18 от конвенцията като основен аспект на това дело. Адвокат на Тодорова по делото пред Страсбрг е Даниела Доковска.

Решението по делото на Тодорова идва само седмица след като Съдът в Страсбург препрати на българските власти жалбата на евродепутата Елена Йончева, в която като централен въпрос се поставя именно нарушението на чл. 18 от конвенцията - твърденията на Йончева, че прокуратурата е злоупотребила с правомощията си, като е образувала наказателно производство срещу нея с измислени обвинения като средство за репресия заради разследванията й срещу корупцията в управлението. И отново по жалбата на Йончева ЕСПЧ отбелязва, че тя засяга един изключително сериозен въпрос и това дело има потенциал за значително въздействие.

До момента чл. 18 от Конвенцията, който гласи, че допустимите ограничения на права не могат да се прилагат с цел, различна от тази, за чието осъществяване са предвидени, е прилаган изключително рядко в някои единични дела срещу Грузия, Азербайджан, Турция и Русия.

В случая с Мирослава Тодорова съдът поставя въпроса с дисциплинарната процедура срещу нея в контекста на цялата брутална и продължителна атака, на която е била подложена. Тя ескалира особено силно след противопоставянето на ССБ на избора на Владимира Янева - семейната приятелка на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, за председател на Софийския градски съд (СГС) и стигна до публичното оклеветяване на Тодорова от Цветанов, който от телевизионния ефир обяви, че тя покровителства организираната престъпност. Тодорова заведе дело срещу него, а той се скри зад имунитета си, докато изтече давността.

Мирослава Тодорова оглави ССБ в един период, в който статуквото зад ГЕРБ и ДПС започна особено интензивни ходове за овладяване на съдебната власт, корумпирането й и подчиняването й на задкулисни интереси. Първите конфликти на съдийската организация с тогавашния ВСС започнаха с избора на Веселин Пенгезов за председател на Софийския апелативен съд въпреки силната съпротива в гилдията, последван от скандала Красьо Черния във ВСС, а след това и от опитите на изпълнителната власт в лицето на Цветан Цветанов да дирижира развитието на съдебни процеси по медийни дела, като публично заклеймява съдиите, които отменят мерки за неотклонение, както и въобще съда. От това време е и репликата на Цветанов "съдилищата носят съвместна отговорност за всички тези убийства, станали през последните години".

Всички тези действия срещаха отпора на ССБ, а след избора на Владимира Янева организацията и нейният председател се превърнаха в опонент №1 на властта. Инспекторатът на ВСС образува специална проверка за забавяне на дела в наказателната колегия на СГС, където работи Тодорова, а тогавашният главен инспектор Ана Караиванова коментира, че данъкоплатецът плаща на съдиите преди всичко да си пишат делата, а изявления да си пишат в извънработно време и "поради тази причина ще проверим кои съдии са представили мотивите за решенията си в предвидените от закона срокове".

В контекста на всички тези и много други факти, изложени по делото, ЕСПЧ прави извода за дисциплинарната процедура като отмъщение. Това следва не само от тежестта на наложените наказания, но и от коментарите на членовете на ВСС по време на заседанието на съдебния орган, говорещи за преднамереност. По времето, когато е отчетено забавянето на делата, Тодорова е била най-натовареният съдия в СГС, при това - много повече дела от следващия поред. Изключителната тежест и непропорционалният характер на дисциплинарното уволнение са отбелязани от голяма част от съдебната и правната общност в България, от самия министър на правосъдието, от медиите, неправителствените организации, както и от международни организации, посочва ЕСПЧ.

Това не е било коригирано и от ВАС, пред който Тодорова обжалва решението, като поддържа, че дисциплинарното производство е мотивирано изключително от политически съображения и действителната цел е да я накаже за нейните позиции като председател на ССБ. Петчленният състав на съда изцяло игнорира този аргумент. И независимо че и уволнението й в крайна сметка е отменено, това не променя факта, че дисциплинарното производство е било образувано с цел да се накаже и сплаши Тодорова, което е имало възпиращ ефект по отношение на съдиите да изразяват критични мнения за ВСС и независимостта на съдебната власт.

Мирослава Тодорова не е предявила искане за обезщетение за нарушените й права и съдът не е присъдил такова.

Но тормозът срещу нея от страна на статуквото, което продължава да владее управлението на съдебната власт, продължава. През юли 2019 г. Инспекторатът към ВСС публикува декларацията на съдия Мирослава Тодорова за имущество и конфликт на интереси с незаличени лични данни - нейни и на семейството й. В заглавието на файла, качен на сайта на Инспектората към Висшия съдебен съвет, е добавено "NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII", което недвусмислено сочи за преднамерен тормоз. Още повече че няма друга декларация на магистрат, публикувана по този начин. Малко след това съдийската колегия понижи оценката при атестирането й, демонстрирайки двоен аршин.

Още от Капитал