Седмичен бюлетин за правни новини
ВКС номинира Галина Захарова за председател на съда; Мирослава Тодорова осъди държавата в Страсбург за институционален тормоз; Три решения на Съда на ЕС по български дела
"Съдиите не желаят да съучастват в провала на този ВСС". Така съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд коментира бойкота на съдиите от страната на избора на двама нови членове на ВСС през миналия уикенд, но това важи със същата сила и за издигането на кандидатурата на Галина Захарова за следващ председател на Върховния касационен съд. Самата Мирослава Тодорова спечели знаково дело в Страсбург - първото решение, по което Европейският съд по правата на човека констатира, че в България държавни институции използват легални средства за постигане на паралегални цели. (Повече по тези теми вижте по-долу.)
Съдът на ЕС в Люксембург обяви три любопитни решения по български дела - за забраната да се правят възражения за процесуални нарушения след разпоредителното заседание, възможността за конфискация на имущество на трето лице, което е различно от извършителя на престъплението, без то да участва в производството за конфискация, лишаването на незрящи от всякаква възможности да са съдебни заседатели (вижте по-долу).
Конституционният съд обяви, че ще се произнесе на 27 октомври за указа за назначаване на Кирил Петков за министър в първото служебно правителство.
//ТОП 3
ВКС номинира Галина Захарова за председател на съда
Пленумът на Върховния касационен съд единодушно подкрепи кандидатурата на зам.-председателя на съда и шеф на Наказателната колегия Галина Захарова за председател на ВКС. Това тотално променя интригата, защото професионалният авторитет на Захарова е изключително висок, а безпрецедентната подкрепа я превръща в кандидатура без равностойна алтернатива. Дали настоящият тотално дискредитиран Висш съдебен съвет ще издигне алтернативна кандидатура ще се разбере на 28 октомври, четвъртък, когато е последното заседание на пленума, на което могат да се издигат номинации в сегашната процедура. Повече по темата Решение по съединени дела C‑845/19 и C‑863/19.
Съдът в Страсбург: Дисциплинарните санкции срещу съдия Мирослава Тодорова са отмъщение
Дисциплинарните производства, заведени срещу съдия Мирослава Тодорова през 2011 и 2012 г., и санкциите, което са й наложени в рамките на това производство, са имали основната цел да я накажат и сплашат поради критичните й позиции срещу Висшия съдебен съвет и изпълнителната власт. Желанието да се използва дисциплинарната процедура като отмъщение за публични позиции изглежда особено тревожно. Това констатира Съдът по правата на човека в Страсбург в решение по делото на съдия Мирослава Тодорова, бивш председател на Съюза на съдиите в България. Най-съществената част от решението по това дело е, че българската държава за първи път е осъдена за нарушаване на чл. 18 от конвенцията, който забранява да се налагат ограничения на основни права уж привидно за легитимни и допустими цели, но всъщност съвсем различни от допустимото по закон. Подробности по темата вижте тук, интервю със съдия Мирослава Тодорова - тук.
Новите противоепидемични мерки могат за предизвикат проблеми
Със заповед на здравния министър Стойчо Кацаров, издадена на 19 октомври, от четвъртък (21 октомври) в страната са въведени нови противоепидемични мерки. За всички лица над 18 години се въвежда достъп само със зелен сертификат (за ваксина, сертификат за преболедуване, PCR тест до 72 часа след вземането или антигенен тест - със срок 48 часа след отрицателния резултат) в повечето обществени места на закрито - заведения, магазини с площ над 300 кв. метра, театри, кина, музеи, галерии, фитнеси, басейни, хотели, както и за участие в организирани екскурзии и посещение на тържища и базари, присъствени лекции в университети. Междувременно на 21 октомври министърът издаде нова заповед за допълнение на първата, с която бяха смекчени някои мерки. (Повече по темата вижте тук.) Адвокати вече коментираха, че в новите заповеди на здравния министър има неясноти. Общо 13 жалби са подадени в Административния съд - София-град, и Върховния административен съд срещу новите мерки (вижте тук).
//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК
С вашите пари по вашите бели дробове >> По делото за мръсния въздух в София общината е платила адвокатски хонорар 108 хил. лв. на реномираната кантора "Бузева и партньори", вместо да ползва услугите на собствените си юрисконсулти, съобщават от гражданската инициатива "За Земята", която е сред ищците по делото. Според организацията подобни високи хонорари целят да стреснат и обезкуражат гражданите да търсят правата си чрез съда по въпроси за здравето и околната среда.
Съдебната реформа няма да стане чрез Плана за възстановяване >> Мерките по отношение на правосъдието, които са поставени в глава "Справедлива България", по същество са правилни като теми, те са познати и обсъждани и по никакъв начин не са изненада. Правилно в плана е акцентирано на дейности, които са измерими и приоритетни, като електронното правосъдие. Конституционната и законовата реформа в съдебната система не може да се реши през плана.
"Демократична България" спечели делото за депутатската си листа в Стара Загора >> Административният съд в Стара Загора обяви за незаконосъобразен отказа на районната избирателна комисия да регистрира депутатската листа на "Демократична България", направен с мотив, че документите са внесени чрез електронен подпис. (Решението вижте тук.)
Съдиите в България не подкрепят полската съдебна "реформа" >> Обръщение на Съюза на съдиите в България по повод решението на Пленума на ВСС да се изрази позиция "въздържал се" по предложението на Изпълнителния борд на Европейската мрежа на съдебните съвети (ЕМСС) за изключване от Мрежата на Националния съвет на съдебната власт на Полша.
//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ
Сигнал относно противоречива съдебна практика по въпроса за правните последици на oтмяната на административен акт от органа, който го е издал, в хода на съдебното му оспорване. Става дума за практика от последните 2 години по повод на жалби срещу заповеди на министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки. В хода на обжалването на такава заповед миниcтъpът я oтмeня, билo кaтo издaвa нa нeйнo мяcтo дpyгa, билo бeз дa я зaмeни c нoвa. В част от съдебната практика се приема, че съдът трябва да пpeкpaти дeлoтo с apгyмeнт за oтпaднaл пpaвeн интepec, а в друга - не. >> Предизвикай правото!
Смесени състави на ВКС и ВАС да поемат делата за конкурсите за върховните съдилища. Това е предложил министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов на среща със съдии от ВКС в четвъртък >> Лекс.бг
Съдия Деница Митрова с критика към проекта на инструкцията за охрана на съдии, прокурори и следователи. Миниcтъpът нa пpaвocъдиeтo c издaдeния oт нeгo Πpaвилниĸ зa ycтpoйcтвoтo и дeйнocттa нa ГДO oщe пpeз 2009 г. caм ce e oпpeдeлил ĸaтo opгaн, ĸoйтo пpeдocтaвя и пpeĸpaтявa oxpaнaтa нa мaгиcтpaти. Toвa caмooпpaвoмoщaвaнe е останало незабелязано пoвeчe oт дeceтилeтиe, смята съдия Митрова, която сама беше зам.-министър на правосъдието през 2017 г. в служебния кабинет на Огнян Герджиков >> ДеФакто
//СЪДЕБНИ
Три решения на Съда на ЕС по български дела
В четвъртък Съдът на ЕС в Люксембург обяви три решения по български дела, които идентифицират необходимост от промени в законодателството и в съдебната практика.
I. Законодателство, в което не е предвиден процесуален ред за отстраняване след разпоредителното заседание по наказателно дело на неясноти и непълноти, които опорочават съдържанието на обвинителния акт и нарушават правото на обвиняемия да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението, противоречи на правото на ЕС. Това приема СЕС в решение по дело C‑282/20, постановено по преюдициално запитване на Специализирания наказателен съд. При наличие на такава разпоредба в националното законодателство съдът следва да направи съответно тълкуване на закона, което да даде възможност на прокурора в съдебното заседание да отстрани неяснотата или непълнотата на обвинителния акт, така че правото на защита на обвиняемия да е действително и реално защитено. Само ако такова тълкуване не е възможно, съдът следва да остави без приложение националната разпоредба, която забранява връщане на делото на прокурора. Забраната да се правят възражения за отстраними съществени процесуални нарушения след разпоредителното заседание беше въведена в чл. 248, ал.3 НПК през 2017 г. с промени, инициирани от прокуратурата. Тази норма беше оспорена в съвкупност с други разпоредби от Висшия адвокатски съвет пред Конституционния съд, но КС отхвърли искането.
II. Директивата за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на имущество, за което се твърди, че принадлежи на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да има възможност да се конституира като страна в производството за конфискация. Същевременно тази директива не предвижда само конфискацията на имущество, което е облага от конкретното престъпление, за което извършителят е бил осъден, но и на друго негово имущество, за което национален съд е убеден, че е придобито чрез друго престъпно поведение, при положение че присъдата е за престъпление в обхвата на директивата и че то може да доведе пряко или косвено до икономическа полза. Такова престъпление е и държането на наркотични вещества с цел разпространение, дори когато всички елементи от състава на това престъпление са ограничени само в една държава членка. Решение по съединени дела C‑845/19 и C‑863/19.
III.Европейското право не допуска незрящо лице да бъде лишено от всякаква възможност да изпълнява функциите на съдебен заседател в наказателно производство. Решението по дело С-824/19 е постановено по преюдициално запитване на Върховния административен съд по повод на казус с незряща жена, завършила право, която е била одобрена през 2014 г. за съдебен заседател от Софийския районен съд, положила е клетва, но не е включeна в нито едно съдебно заседание по наказателно дело. Решението на Комисията за защита от дискриминация, че спрямо нея е осъществена дискриминация, е обжалвано от председателя на състава и председателя на СРС. СЕС установява, че жената не е била допусната до участие в наказателни дела, без да се прави проверка дали е можело да й бъдат предложени разумни улеснения като материална, лична или организационна помощ.
