Съдът на ЕС се препъна в оценката на "гражданската конфискация" у нас

Решението на съда в Люксембург ще помогне в реформирането на КПКОНПИ, ако партиите на промяната направят мнозинство в следващия парламент

Сотир Цацаров представя годишния доклад на КПКОНПИ в парламента
Сотир Цацаров представя годишния доклад на КПКОНПИ в парламента    ©  Юлия Лазарова
Сотир Цацаров представя годишния доклад на КПКОНПИ в парламента
Сотир Цацаров представя годишния доклад на КПКОНПИ в парламента    ©  Юлия Лазарова

Трябва ли държавата да конфискува имуществото, придобито с престъпление? Въпросът е риторичен - всеки би отговорил положително. Но когато се зададе малко по-различно - как трябва да става това, мненията стават безброй. А този въпрос със сигурност ще бъде актуален още от първите дни на следващия парламент, ако се съди по заявките на т.нар. партии на протеста.

Със сигурност след последното решение на Съда на ЕС в Люксембург за т.нар. "гражданска конфискация" в България въпросите, вместо да намалеят се увеличиха. Решението, обявено на 28 октомври, трябваше да посочи стандартите, по които трябва да се осъществява конфискацията на незаконно придобито имущество, която у нас е оставена на инициативата на един орган със спорна легитимност като антикорупционната комисия КПКОНПИ. На практика обаче то засили недоумението, като отново и много по-ясно от преди заяви, че за българския конфискационен закон не важат стандартите на европейското право.

Но пък за сметка на това преди броени месеци Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург в решение по българско дело даде ясни критерии: недопустимо е да се отнема имущество, без съдът да има възможност (или желание) да направи преценка на връзката между твърдяно нарушение/престъпление и имуществото, чиято конфискация се иска, включително като се обвързва съдът с оценката на КПКОНПИ за приходи, разходи, имущество, пазарни цени.

Политиката на управление чрез репресия

Проблемът не е само и не толкова юридически. Той е преди всичко политически, защото беше създаден от управляващите съвсем целенасочено със серия законови промени, които в крайна сметка създадоха институционалния Франкенщайн КПКОНПИ - инструмент за произволна репресия върху опоненти, унищожаване и крадене на бизнеси, действащ в координация с прокуратурата. Схемата е проста - прокуратурата повдига обвинение, дори и най-нелепото и абсурдното (прокурорите не носят отговорност), това обвинение става повод КПКОНПИ да започне проверка на доходите и имуществото на обвиняемия за десет и повече години назад. Оценката се прави от КПКОНПИ по методика, която тя си е създала и която се пази в тайна, а когато комисията установи разминаване в приходи и разходи от над 150 000 лв. (по сегашния закон), се задейства законовата презумпция за незаконно придобито имущество, която обвързва и съда, така че реален съдебен контрол върху дейността на КПКОНПИ няма. На практика комисията може да твърди всичко. Например че доходите на Цветан Цветанов почти напълно покриват разходите му, но пък служебните командировки на Трайчо Трайков като министър са част от личните му разходи.

Примерите са много и драстични. Също както и специализираното правосъдие, така и КПКОНПИ беше създадена като орган за произволна институционална репресия, насочвана от силните на деня. И това обяснява както опитите на властите да прикрият този факт пред европейските институции, така и неразбирането на същите тези институции, които някак не могат да осмислят, че в държава, членка на ЕС, властите координирано създават органи за произвол върху гражданите, прикрити за привидно легитимна фасада.

Истина или не

В средата на миналата седмица КПКОНПИ разпрати прессъобщение, с което тържествуващо обяви: "За втори път Съдът на Европейския съюз в Люксембург обяви Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за непротиворечащ на правото на Съюза". Другояче казано, според КПКОНПИ Съдът в Люксембург е обявил, че българската процедура по т.нар. гражданска конфискация е напълно в съответствие с правото на ЕС.

"Bcъщнocт CEC нe ĸaзвa нищo тaĸoвa", коментира адвокат Георги Атанасов в публикация в правния сайт ДеФакто. Съдът в Люксембург отбелязва само, че не може да дава оценка дали българските закони за конфискацията (настоящият и предишният) противоречат на европейското право, зaщoтo те просто нямат допирни точки с правото на ЕС, казва адвокат Атанасов, който от години отблизо следи и анализира все по-проблемното развитие на т.нар. гражданска конфискация в България. Проблемът е, че българските власти твърдят и едното, и другото пред институциите на ЕС.

Kaĸвo тoчнo ĸaзвa решението на СЕС нa бългapcĸитe пpaвopaздaвaтeлни opгaни щe ce пишe и гoвopи c гoдини, a caмoтo peшeниe щe бъдe пpиcъcтвaщa тeмa пpeд вceĸи нaциoнaлeн cъд мнoгo дългo зaнaпpeд.

Адвокат Георги Атанасов
Адвокат Георги Атанасов

На 2 юни 2020 г. ЕК публикува доклад до европарламента как различните държави членки са транспонирали европейската директива за отнемане на облаги от престъпления (Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз). ЕК докладва, че България е транспонирала директивата в своя граждански закон - Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) от 2012 г., който през 2018 г. беше заменен със Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Това са обяснили българските власти на евроекспертите, които са правили проверка в България. "В България и Словения са установени процедури, които позволяват отнемане на имущество в гражданско производство, когато на дадено лице е повдигнато обвинение за престъпления, определени в правните актове. И в двете държави членки този вид конфискация не зависи от постановяването на осъдителна присъда в наказателно производство.", се казва в този доклад за транспонирането на директивата. Сочат се и хипотезите, при които българският закон тогава допуска разширена конфискация - не само на имуществото, свързано с конкретно престъпление, но и на друго имущество, за което съдът постанови, че представлява облага от други престъпления - "несъразмерност между законния доход на заподозряното лице или обвиняемия и имуществото им в размер от най-малко 150 000 BGN (приблизително 76 700 EUR)".

На 28 октомври т.г. Съдът на ЕС в Люксембург каза нещо съвсем различно - Директива 2014/42/ЕС не се прилага към българския антикорупционен закон, защото той всъщност не се отнася до същата материя. Което означава, че в България няма закон, който да транспонира директивата.

Пред "Капитал" адвокат Михаил Екимджиев обяви, че след решението на Съда в Люксембург той заедно с колежката си Катина Бончева, са сезирали Европейската комисия за това, че СЕС е потвърдил, че българската държава не е транспонирала Директива 2014/42/ЕС, въпреки че твърди обратното пред ЕК.

Този спор изобщо няма теоретични измерения, напротив. В същината му стои въпросът дали в държава членка на ЕС е допустимо да има процедура, при която:

  • под предлог образувано досъдебно производство срещу един човек, но без присъда, а дори и след оправдателна присъда;
  • държавата може да му конфискува цялото имущество, включително и имуществото на трети лица, които са го купили от него;
  • като въвежда необорима презумпция, задължителна за съда, че всичко, за което той не е успял да докаже законен източник за придобиването, е незаконно, без дори да има ясна нормативна дефиниция що е законен/незаконен източник;
  • Задължавайки го той да докаже законността на придобитото имущество за 10 години назад, при положение, че към момента на придобиването на конкретното имущество не е имал такова задължение, като размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото не само за проверявания, но и за третите лица, които са придобили от него;
  • Обвързва съда с оценката на КПКОНПИ на приходи и разходи, както и стойността на имуществото по неясна методика, без съдът да има възможност да осъществи реален контрол върху тази оценка.

Какво казва Съдът в Люксембург

Делото пред Съда на ЕС е образувано по преюдициално запитване на Софийския градски съд по иск на КПКОНПИ за конфискация на имуществото на бившата ръководителка на Клиниката по дерматология във ВМА проф. Мирослава Кадурина и съпруга ѝ. Поводът за производство пред КПКОНПИ е повдигнато обвинение срещу Кадурина за престъпление по служба през май 2015 г., което днес - повече от 6 години по-късно, все още е на първа инстанция пред Софийския военен съд. Проверката на КПКОНПИ установява "значително несъответствие" между имуществото на Кадурина и съпруга й с техните доходи, следва иск за конфискация. А СГС пита Съда в Люксембург дали такава процедура като българската отговаря на стандартите на Директива 2014/42/ЕС.

Стандартите на директивата

Според директивата облагите от престъпление, средствата на престъплението, или имуществото, чиято стойност съответства на тези средства или облаги, могат да се конфискуват само при влязла в сила осъдителна присъда за престъпление. Когато става въпрос за организирана престъпност, може да се пристъпи към разширена конфискация, но при условие, че "съдът е установил по удовлетворителен начин, че въпросното имущество е придобито чрез престъпно поведение". Т.е. при всички случаи се иска доказване на престъпно поведение и връзка между престъплението и конфискуваното имущество, включително и доказване, че конкретното престъпление може да генерира доход. Директивата предвижда дълъг списък от гаранции и правни средства за защита на основните права на засегнатите, включително и на третите лица.

Въпросът е дали тези стандарти на директивата, предвидени за случаите на тежка, трансгранична организирана престъпност, важат и за българската "гражданска конфискация", която по условията на закона се прилага при широк списък от обвинения от прокуратурата, но не зависи от изхода на наказателното производство. Нещо повече, процедура за конфискация може да се задвижи и за определени административни нарушения, включително и за конфликт на интереси, констатиран пак от КПКОНПИ, и др.

Отговорът на СЕС в решението е, че стандартите на директивата не се прилагат за българската гражданска конфискация, защото тя се отнася до облаги от незаконни дейности, но в процедура, която по никакъв начин не е свързана с установяване на престъпления. А Директивата се отнася само до облаги, свързани с престъпления. (Това е и становището на КПКОНПИ по това дело.) Като следствие от това, в процедурата по българската гражданска конфискация не може да се търси прилагане на принципите за презумпция за невиновност и справедлив съдебен процес по Хартата за основните права в ЕС, доколкото преценката на прилагане на Хартата може да се прави само когато става дума за прилагане на правото на ЕС, казва СЕС.

Така се стига да шизофренната ситуация, при която българските власти едновременно твърдят пред ЕК, че са вкарали директивата във вътрешното си право през многократно променяните и подменяни конфискационни закони, а пред СЕС твърдят точно обратното - че тези закони нямат нищо общо с директивата, а след това пак българските власти в лицето на КПКОНПИ обявяват, че Съдът в Люксембург е издал сертификат за съответствие на българския закон с европейското право.

Причината за това шикалкавене е в очевидния опит на властите да защитят пред евроинституциите порочно заченатата "гражданска конфискация" в България. За българските съдилища остава същественият въпрос за стандартите, които трябва да спазват по делата за конфискация. И този въпрос има отговор: правото на ЕС може и да не е приложимо за българския закон, но Европейската конвенция за правата на човека е.

Решението на Съда в Страсбург

През юли т.г. ЕСПЧ произнесе едно знаково за България решение по делото "Тодоров и други срещу България" (решението вижте тук). Това е първото решение на Съда в Страсбург за гражданската конфискация у нас, но не и първото дело за отнемане на имущество като незаконно придобито. Първото решение е от 2015 г. по делото "Димитрови срещу България", заведено от вдовицата и сина на Константин Димитров - Косьо Самоковеца заради отнемането на имущество, оценено като незаконно придобито по реда на прословутата глава Трета от социалистическия Закона за собствеността на гражданите - истинския първообраз на следващите антикорупционни закони.

Водещият критерий за преценка на тези дела, който Съдът в Страсбург налага, е именно дали българските съдилища са изследвали и установили някаква причинно-следствена връзка между престъплението, за което дадено лице е обвинено, и имуществото, чието конфискуване се иска. ЕСПЧ посочва, че заключенията на националните съдилища не могат да са основани единствено на презумпцията за незаконен произход при липса на доказан произход, и припомня тълкувателно решение на Върховния касационен съд от 2014 г., че в производството по конфискация трябва задължително да се прецени дали има връзка между престъпната дейност и имуществото, нещо повече - тази преценка трябва да е "логически обоснована", а липсата й ще означава, че намесата в правото на собственост е непропорционална.

Здравка Калайджиева: Българските съдилища са длъжни да правят преценка за пропорционалност

Това, че СЕС е казал, че българският закон е извън приложното поле на Директивата съвсем не означава, че българските власти могат да приемат и прилагат закона в противоречие с елементарните изисквания за основни права и тяхната защита срещу произволни посегателства. ЕСПЧ има изобилна практика за стандартите, приложими в случаи на посегателство върху правото на мирно ползване на собствеността. Тези изисквания включват законност - ясен и достъпен закон, който преследва легитимна цел в защита на обществен интерес. Предстои ЕСПЧ да се произнесе дали действащият ЗПКОНПИ съответства на това изискване или го нарушава, както установи по делото "Димитрови срещу България". Евентуално посегателство върху правото на собственост следва да е пропорционално на тази цел и по делото "Тодоров и други" ЕСПЧ детайлно разгледа практиката на българските съдилища за необходимата преценка на тази пропорционалност. ЕСПЧ изрично заявява, че доколкото тази преценка се извършва, той ще приеме заключенията на българските съдилища, а ако те откажат да я извършват, отново ще установи нарушение. Тези принципи са приложими спрямо всички национални закони и не се изменят според приложимия национален закон. Предстои възобновяването на стотици дела за конфискация (346 според КПКОНПИ, б.р.) и българските съдилища ще трябва да избират - дали да допуснат нови нарушения или да извършват необходимата преценка на всеки индивидуален случай, съобразно критериите в тези решения.

Проблемът с приложението на настоящия български закон по стандартите на конвенцията е, че той е неясен, няма ясно дефинирана цел, което не позволява да се прави преценка за законност. Стандартите на конвенцията са ясни - има ли престъпление, може ли то да генерира имущество, има ли връзка между престъплението и конкретното имущество, чиято конфискация се иска, пропорционална ли е мярката. Тези критерии в процедурата пред КПКОНПИ не се спазват, защото законът дефинира незаконното имущество като такова, за което няма установен произход, а това пък зависи от нейната преценка по неясни критерии. И в крайна сметка - от съдиите се иска да спазват презумпцията. Отвързването на преценката от връзката между престъплението/нарушението и конкретното имущество не позволява да се направи и оценка за пропорционалност - като не знаеш какво е нарушението на закона и кога е извършено, няма как да прецениш дали имуществото е незаконно придобито и каква част от него. Няма яснота при изчисленията, не можеш да направиш обосновано предразположение за незаконен произход, защото не се изяснява какво е това...

В целия ажиотаж около решението на Съда в Люксембург има и нещо много положително. Реформата на КПКОНПИ и материята за гражданската конфискация е сред приоритетите в предизборните програми на всички т.нар. партии на протеста, включително и на БСП. Сега всички те разполагат и с ясни параметри за това как да я направят.