Съдът на ЕС: Европейските заповеди за разследване от България не стават за изпълнение

Поредният казус, при който българският закон не предвижда съдебен контрол при намеса в основни права, а съдилищата не прилагат пряко международни разпоредби с приоритет

Съд на ЕС
Съд на ЕС    ©  Съд на ЕС
Съд на ЕС
Съд на ЕС    ©  Съд на ЕС

Издадена от българските власти европейска заповед за разследване (ЕЗА), с която се иска претърсване, изземване или провеждане на разпит на свидетел чрез видеоконференция, няма да се изпълнява от властите на другите държави членки, защото българският закон противоречи на правото на съюза.

Това следва от днешното решение на Съда на ЕС (СЕС) по българско дело, в което се казва, че българският Закон за Европейската заповед за разследване не предвижда никакви правни средства за защита срещу издаването на ЕЗР, а същевременно eдна такава заповед е основание за намеса в правото на неприкосновен личен и семеен живот, на неприкосновеност на жилището и тайната на съобщения. Освен това изземването би могло да доведе до нарушение и на правото на всеки да се ползва спокойно от законната си собственост, да се разпорежда с нея и да я завещава.

Решението за пореден път доказва не само пропуските на законодателя, но и неспособността/нежеланието на българските съдилища да прилагат директно ползващи се с приоритет международни правни норми, коментира за "Капитал" адвокат Емилия Недева (пълния коментар на адв. Недева вижте по-долу).

До момента Съдът в Страсбург е постановил над 150 осъдителни решения срещу България заради липсата на ефективни средства за защита на различни други права, заяви за "Капитал" бившата съдийка в съда по правата на човека в Страсбург Здравка Калайджиева. Изпълнението на тези решения нерядко зависи от промяна в практиката на съдилищата, а не непременно от промяна в законите, смята тя (коментара й вижте най-долу).

Днешното решение на Съда в Люксембург по българското дело беше очаквано с интерес отдавна - особено след като през април т.г. Генералният адвокат Михал Бобек представи заключение по него, че дъpжaвa като България, ĸoятo нapyшaвa минимaлнитe cтaндapти нa Eвpoпeйcĸaтa ĸoнвeнция зa пpaвaтa нa чoвeĸa и нeeднoĸpaтнo e ocъждaнa за липcaтa нa eфeĸтивнo пpaвнo cpeдcтвo зa зaщитa, c ĸoeтo дa ce oбжaлвa зaĸoнocъoбpaзнocттa нa пpeтъpcвaнeтo и иззeмвaнeтo, нe мoжe дa издaвa ЕЗР, ĸoятo нeизмeннo щe бъдe зaceгнaтa oт cъщия вид нapyшeниe.

Българският Закон за европейската заповед за разследване е сравнително нов - обнародван е през февруари 2018 г. и е поредният нормативен акт, приет с набързо преписана европейска директива с единствената цел да се предотврати наказателна процедура срещу България заради закъснение. В мотивите, подписани от тогавашния премиер Бойко Борисов, изрично се казва, че с издаването на ЕЗР се защитават и основните права на засегнатото лице.

В днешното си решение СЕС казва, че Директива 2014/41/ЕС1 относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси, както и Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) не допускат национална правна уредба, при която европейска заповед за разследване за претърсване и изземване и за разпит на свидетел чрез видеоконферентна връзка се издава, без да са предвидени никакви правни средства за защита на засегнатия срещу издаването й. По тази причина и съответният компетентен орган в държавата членка, натоварен с издаването на ЕЗР, не следва да издава такава заповед, ако националният закон не предвижда възможност за защита срещу нея.

Конкретният казус

Днешното е решение е по дело С-852/19, образувано по преюдициално запитване на Специализирания наказателен съд (СНС) във връзка с дело за участие в организирана престъпна група, поставила си за цел да избегне установяването и плащането на данък върху добавената стойност (ДДС) чрез съставянето и използването на документи с невярно съдържание и неправомерно приспадане на данъчен кредит. Доколкото по делото се твърди за внасяне на захар в България от Чехия чрез подставени дружества спецсъдът приема, че е наложително да се съберат доказателства, относими към базирано в Чехия дружество и съответно - от живеещ там свидетел.

В хода на делото Специализираният наказателен съд прави преюдициално запитване до СЕС с въпрос дали може да издаде ЕЗР до Чехия с искане за претърсване и изземване в офиса на установеното в Чехия дружество, както и в дома на свидетеля, а също така и разпита му чрез видеоконференция, при положение че българската правна система не предвижда правни средства за защита против издаването на ЕЗР.

Отговорът на СЕС е, че СНС - компетентният орган в случая, не може да издава такава заповед, щом националното право не дава механизъм за защита срещу издаването на ЕЗР.

Мотивите на СЕС

С тази заповед могат да бъдат нарушени основни права, защитени от Хартата на основните права, както и от Европейската конвенция за човешките права. Подобна намеса в основни права по никакъв начин не може да бъде осъществена, без засегнатият да има ефективна съдебна защита - възможност да оспори законността на наложените му ограничения, както и да поиска подходящо обезщетение, в случай че тези действия са били разпоредени или изпълнени незаконно. Задача на държавите членки е да предвидят в законодателството си адекватни правни средства за защита. Съдът на ЕС се позовава и на практиката на Европейския съд по правата на човека, съгласно която засегнатите от претърсване и изземване лица трябва да имат възможност да оспорят тези действия. Още повече че съдилищата на изпълняващата държава не са компетентни да преценяват материалноправните основания за издаване на ЕЗР, а защитата срещу произволна или непропорционална намеса на публичната власт в частната сфера на граждани или юридически лица е общ принцип на правото на съюза.

Това решение е повод българският законодател да преразгледа всички закони, които по аналогичен начин предвиждат ограничаване на права без право на защита, а те не са малко, но също така е и повод на съдилищата да преосмислят практиката си, коментира за "Капитал" правозащитният адвокат Емилия Недева, която има богата практика по наказателни дела. Международните актове, по които България е страна, дават достатъчно норми с приоритет, които могат да бъдат приложени, стига се да се познават, казва тя.

Емилия Недева: Съдилищата произвеждат ежедневно основания България да бъде съдена

"Удивително е, че точно по въпросите, които касаят защита на правата на обвиняемите лица от произвола на прокуратурата, каквито са следващата повдигането на обвинението полицейска регистрация, разрешенията за претърсване и изземване, които се дават, условията за издаване на Европейска заповед за разследване и Европейска заповед за арест, точно там съдът не упражнява в пълнота ефикасен съдебен контрол, а до голяма степен безкритично удовлетворява исканията на прокуратурата. И точно там открива огромни възможности проблемите да се отнесат до европейските съдилища - Европейския съд по правата на човека или Съда на ЕС. И противно на всичко, което се говори, ние, адвокатите, искаме и е в полза на гражданите тези въпроси да се решават правилно и законосъобразно от вътрешните ни съдилища и само неправилното приложение на нормите от международен порядък от тези съдилища принуждава гражданите и техните адвокати да търсят защита пред международните съдилища.

Само като един от много примери ще дам висящото пред Конституционния съд дело по въпроса за полицейската регистрация - дали тя е обжалваема или не (к.д. 15/2021 г.), образувано след искане на Върховния административен съд (ВАС). Тричленен състав на ВАС, който разглежда жалба на адвокати срещу наредбата за полицейската регистирация, е сезирал КС, като е наблегнал на това, че полицейският орган, който обичайно разследва, дава нареждане на друг полицейски орган да извърши полицейската регистрация, което е задължително при всяко повдигнато обвинение и няма право на защита, няма право и на жалба. Но тъй като според ЕКПЧ не може да има такова нещо, аз съм обжалвала подобни разпореждания и чест прави на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), че се произнесе директно по чл. 8 ЕКПЧ - че приема обжалваемостта във връзка с критериите, изложени в този текст на конвенцията. В никое от другите съдилища не искат да го правят. Пловдивският районен съд ми отказва достъп дори до разпореждането. Съдилищата произвеждат ежедневно основания България да бъде съдена, така както се случва с европейската заповед за разследване. Защото дори българският закон да е така ретрограден, както е по отношение на правото на защита, ние имаме международни актове, които са с приоритет над българския закон. И така както АСНС приложи чл. 8 от ЕСПЧ директно, всеки съд може да се позове на чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС, както и на конкретни норми от договора ни за присъединяване - стига, разбира се, тези норми да се познават."

Здравка Калайджиева: Българските съдилища знаят стандартите, но бягат от отговорност

Бившата българска съдийка в Страсбург Здравка Калайджиева отива още по далеч - според нея подобни случаи са индикации, че националните съдилища се обръщат толкова често към евросъдилищата не от любознателност, а от желание да бягат от отговорност:

"Днешното решение на СЕС по С-852/19 не е първото, по което Съдът в Люксембург и Съдът в Страсбург достигат до еднакви изводи за липсата на адекватна възможност за защита срещу евентуални произволни посегателства върху основни права, защитени както от Хартата, така и от Конвенцията. Такива бяха и решенията, свързани с конфискация на имущество от трети лица, които не участват в наказателното производство (което засяга правото на собственост), както и с европейската заповед за арест (която засяга правото на лична свобода). Съвсем не е чудно, че в последното си решение СЕС тълкува необходимостта от ефективни вътрешни средства за защита в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека по чл. 13 от ЕКПЧ по няколко дела срещу България, в които засегнатите от претърсване и изземване лица не разполагат с възможност за достъп до процедура, по която да могат да оспорват законосъобразността на извършваните действия по претърсване и изземване и необходимостта от тях, както и да получат подходящо обезщетение, в случай че тези действия са разпоредени или изпълнени незаконно. Към 2021 г. Съдът в Страсбург е постановил над 150 осъдителни решения срещу България във връзка с неизпълнението на задължението за осигуряване на ефективни средства за защита на национално равнище, свързани с различни други права. Тяхното изпълнение нерядко зависи от промяна в практиката на съдилищата, а не непременно от промяна в законите.

Любопитното в днешното решение е, че в преюдициалното си питане националният съд изрично посочва заключенията на ЕСПЧ, но вместо да ги съобрази в собствената си практика, той пита Съда в Люксембург дали ще наруши правото на ЕС, ако пренебрегне решенията на Съда в Страсбург.

Струва ми се, че подобно осланяне на СЕС от страна на националния ни съд е по-скоро опит за избягване на отговорност, отколкото израз на любознателност относно общата правна рамка на държавите - страни по Конвенцията и членки на ЕС. Ратификацията на Европейската конвенция и признаването на юрисдикцията на Съда по правата на човека бяха първо и основно условие за начало на преговорите за присъединяването на България към ЕС. За съжаление 30 години след приемането ни в Съвета на Европа националните ни съдилища, изглежда, се чувстват свободни, но не непременно задължени, да съобразяват изискванията на Конвенцията, която и Съдът в Люксембург признава за част от общото европейско правно пространство.

Решението по С-852/19 припомня и че сътрудничеството между съдебните системи на държавите членки е основано на взаимното признаване и доверие. До осигуряването на съдебна система, годна да породи такова доверие, България ще остане член на ЕС "под условие".