И съдиите също произвеждат избори. Какво показват резултатите?

Българското съдийство демонстрира професионална устойчивост, изборът на Соня Янкулова за конституционен съдия е само едно от проявленията

Двама нови конституционни съдии ще положат клетва в понеделник в залата за открити заседания на Конституционния съд - Соня Янкулова и проф. Янаки Стоилов
Двама нови конституционни съдии ще положат клетва в понеделник в залата за открити заседания на Конституционния съд - Соня Янкулова и проф. Янаки Стоилов    ©  Цветелина Белутова
Двама нови конституционни съдии ще положат клетва в понеделник в залата за открити заседания на Конституционния съд - Соня Янкулова и проф. Янаки Стоилов
Двама нови конституционни съдии ще положат клетва в понеделник в залата за открити заседания на Конституционния съд - Соня Янкулова и проф. Янаки Стоилов    ©  Цветелина Белутова

Парламентарните избори, трети поред за тази година, засенчиха темата за едни други избори - тези в рамките на съдебната система. В тях влиза и тазгодишната ротация на съдии в Конституционния съд, който всъщност не е част от съдебната система, но една трета от състава му се избира от общото събрание на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС).

Само през последния месец в съдебната система се случиха три избора - на Соня Янкулова за конституционен съдия, съзнателно провален от съдиите избор за нови двама членове на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) и номинация на зам.-председателя на ВКС Галина Захарова от Пленума на ВКС за председател на съда. Тези избори и общият контекст, в който се провеждат, включително и разговора за съдебната реформа в контекста на парламентарните избори, са много важна индикация за нагласите сред съдийството, които някои определят даже като бунт. Всъщност това е съвсем логична реакция на една професионална общност да запази своите стандарти и да се противопостави на задкулисното кадруване в системата, чрез което се прокарват конюнктурни интереси.

Изборът на Соня Янкулова за конституционен съдия е първата реализирана докрай стъпка в тази насока, която само ден по-рано изглеждаше малко вероятна.

Новите попълнения в Конституционния съд

Двама нови конституционни съдии ще положат клетва на 15 ноември от 11 часа в залата за открити заседания на Конституционния съд - Соня Янкулова, досега съдия във Върховния административен съд (ВАС), и проф. Янаки Стоилов, депутат от Великото народно събрание и един от авторите на конституцията, а след това последователно народен представител в седем парламента, доскоро служебен министър на правосъдието. Клетвата ще бъде положена в присъствието на президента и на председателите на върховните съдилища.

От КС ще излязат трима съдии - председателят Борис Велчев, Анастас Анастасов (бивш депутат от ГЕРБ в два парламента, с деветгодишен стаж в съдебната система преди това, завършил право във Висшия институт на МВР) и Георги Ангелов, избран от съдебната квота, чиито особени мнения по последните две шумни дела на съда - за гражданството на Кирил Петков и за конституционната концепция за пола, бяха много цитирани от юристи като уместен контрапункт за конформистката позиция на мнозинството.

Новото попълнение на КС е много добра новина за съда, който през последните години позагуби от своята легитимност - заради конюнктурни решения и спорни назначения. Соня Янкулова и проф. Стоилов са юристи с авторитет, различни от обичайния профил на политическите назначения.

В началото след създаването му КС беше определян като събор на "12-те мъдреци", които да водят високо експертен дебат за принципите и смисъла на основния закон. Това са 12 души с деветгодишен мандат, най-продължителния в държавата, с високи заплати и куп други привилегии, които да гарантират тяхната независимост и безпристрастност.

Но докато изборът на президента да прати проф. Янаки Стоилов в КС беше предвидим и даже бе предречен много преди обявяването на указа, то изборът на Янкулова определено беше изненада и за най-големите й фенове. Тя е определяна като опозиция на председателя на ВАС Георги Чолаков, беше и негов съперник за председателския пост в съда през 2017 г., но за нея в предишния състав на ВСС гласуваха само петимата представители на "антистатуквото" - Юлия Ковачева, Лозан Панов, Калин Калпакчиев, Соня Найденова и Галя Карагьозова.

Изборът на Янкулова като атестат за съсловието

За разлика от проф. Стоилов Янкулова е далеч по-непозната на обществеността, както и повечето съдии в България. Нейният избор за член на КС обаче е отличен атестат за съдебната система, за способността и готовността на съдийското съсловие да реагира адекватно и категорично в защита на професионалните стандарти.

Казано за Янкулова



Соня Янкулова е образец на поведение за съдия, заяви членът на ВСС Атанаска Дишева по време на заседанието на ВСС на 9 ноември, когато съветът освободи Янкулова от системата. "Нейните актове по определени правни въпроси и материално-правни спорове представляват жалони в практиката на ВАС", каза още Дишева, цитирана от lex.bg.

След избора й медии припомниха нейната позиция по делото за КТБ, когато тя единствена се противопостави на тезата, че акционерите на банката нямат право да обжалват отнемането на лиценза й, решенията й по делата за достъп до обществена информация, несъгласието й с позицията, че трите имена на съдиите са лични данни, приносът й в коригирането на пороците в дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет. Същественото е, че всеки неин акт, независимо от значимостта на спора, е еталон за задълбоченост, прецизност и отлично познаване на закона и съдебната практика, коментират колегите й.

На 5 ноември, ден след избора на Янкулова за член на КС, пресцентърът на ВАС разпространи позиция, в която се опровергават твърдения в медийна публикация, че председателят на ВАС Георги Чолаков "упорито е лобирал" за друг кандидат.

"Категорично неверни и противоречащи на обективната истина са твърденията в статията за "упорито лобиране", "агресивна кампания" и "налагани отгоре кандидати" от страна на председателя на Върховния административен съд. Ясно и недвусмислено следва да бъде заявено, че председателят на Върховния административен съд съдия Георги Чолаков не е провеждал каквато и да е кампания в полза на някой от четиримата кандидати за съдия в Конституционния съд, нито директно или индиректно е споделял личния си избор като член на общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС", се казва там. "Категорично и твърдо следва да бъде казано, че съдиите от ВАС при вземането на своите решения се водят единствено от вътрешното си убеждение и закона и не се поддават на натиск, заплахи, стимули и влияния от никого, в т.ч. и от административното ръководство на съда."

Всъщност доста преди провеждането на Общото събрание на ВКС и ВАС, на което бе избрана Янкулова, в системата се коментираше, че Георги Чолаков стои зад друга кандидатура, а мнозинството от съдиите във ВАС съобразяват мнението си с него. Това обаче не се случи. И при първото гласуване, и на балотажа Янкулова получи значителна преднина пред втория кандидат.

В контекст

Изборът на Янкулова се случи две седмици след като Пленумът на ВКС единодушно издигна кандидатурата на зам.-председателя на съда Галина Захарова за следващ председател като ясен знак, че се противопоставя на марионетен избор за този важен за системата пост. Два дни преди това съдиите от страната осъществиха масов бойкот на избора за двама нови членове на ВСС, с което осуетиха попълнението на съвета. Пак съдии от ВКС инициираха подписка, с която призовават останалите четирима от съдебната квота на Съдийската колегия да подадат оставка като логична реакция на тоталната делегитимация на съвета.

Съдиите по принцип са консервативна общност навсякъде по света, затова тези събития са многозначителни. И е особено важно как новоизбраният парламент и излъченото от него правителство ще реагират.

От парламента зависи не само да проведе избор - вече закъснял - на двама нови членове на КС, единият от които трябваше да положи клетва на 15 ноември. Новото Народно събрание трябва да избере и нов Инспекторат към ВСС, тъй като сегашният от година и половина е с изтекъл мандат и работи в нарушение на конституцията. Голямата интрига е дали в парламента ще се събере достатъчно мнозинство, за да осъществи очакваната същинска съдебна реформа - във ВСС, прокуратурата и статута на главния прокурор, електронно правосъдие и т.н.

Проблемът на съдийската активност е, че тя много често бива "наказвана" - чрез политически атаки именно от представители на парламента и изпълнителната власт, законодателни репресии, агресивен медиен натиск и всякакви други средства, които целят да накарат съдийството да замълчи, а системата да бъде овладяна. Времената обаче се променят, европейските институции са съвсем наясно какво се случва в България, а и политическият контекст е друг. На ход е новият парламент.