Седмичен бюлетин за правни новини

Съдът на ЕС: Европейските заповеди за разследване от България не стават за изпълнение; ВКС ще тълкува стандарта на доказване на вреди от пропуснати ползи; Базата данни на ЕСПЧ HUDOC стартира на български език

"Аз не съм враг на г-н Иван Гешев, аз не го познавам. Но съм враг на "гешевщината", заявява правосъдният министър Иван Демерджиев в интервю за "Медиапул". В него той изнася стъписващи факти за неглижиране от страна на прокуратурата на сигнали за нарушения както от прокурори, така и за заплахи срещу него с името на главния прокурор.
"Аз не съм враг на г-н Иван Гешев, аз не го познавам. Но съм враг на "гешевщината", заявява правосъдният министър Иван Демерджиев в интервю за "Медиапул". В него той изнася стъписващи факти за неглижиране от страна на прокуратурата на сигнали за нарушения както от прокурори, така и за заплахи срещу него с името на главния прокурор.    ©  Надежда Чипева
"Аз не съм враг на г-н Иван Гешев, аз не го познавам. Но съм враг на "гешевщината", заявява правосъдният министър Иван Демерджиев в интервю за "Медиапул". В него той изнася стъписващи факти за неглижиране от страна на прокуратурата на сигнали за нарушения както от прокурори, така и за заплахи срещу него с името на главния прокурор.
"Аз не съм враг на г-н Иван Гешев, аз не го познавам. Но съм враг на "гешевщината", заявява правосъдният министър Иван Демерджиев в интервю за "Медиапул". В него той изнася стъписващи факти за неглижиране от страна на прокуратурата на сигнали за нарушения както от прокурори, така и за заплахи срещу него с името на главния прокурор.    ©  Надежда Чипева

Новинарският поток през седмицата бе доминиран от изборите за парламент и президент, проведени в неделя. В навечерието на изборите "Капитал" покани основните политически сили да отговорят на пет въпроса, свързани най-общо с вечно изоставащата съдебна реформа, липсата на ефективна борба с корупцията, неясните параметри за необходимата реакция по американските санкции "Магнитски". Какво отговориха "Продължаваме промяната", ГЕРБ и "Демократична България" вижте тук.

Радикални мерки предприема правосъдният министър Иван Демерджиев. Той е предложил на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да образува дисциплинарни производства срещу трима прокурори от Специализираната прокуратура заради техни действия, описани в разследването "Осемте джуджета" на Антикорупционния фонд. Демерджиев обяви, че първо е сезирал главния прокурор Иван Гешев и инспектората, но те не реагирали. Тази своя радикална позиция Демерджиев подкрепи с остро интервю за работата на прокуратурата и главния прокурор (вижте по-долу).

Върховният административен съд (ВАС) ще разгледа в понеделник - деня след изборите, жалбите срещу решението на Централната избирателна комисия да бъдат броени всички контролни разписки от гласуване с машини във всички секции в страната и чужбина. До това се стигна, след като ЦИК взе спорното решение късно в петък, 36 часа преди началото на изборния ден, след като ВАС вече веднъж отмени същото решение.

Главният прокурор Иван Гешев е чатил с пиарката на бившия премиер Бойко Борисов Севделина Арнаудова само от учтивост. Това е изводът от постановлението на прокурора Венцислав Фердинандов, с което приключва проверката на сигнала на БОЕЦ, пише "Сега". От 25 октомври Фердинандов е зам.-шеф на Окръжната прокуратура в Плевен. Гешев не е извършил никакво нарушение, защото срещу Арнаудова в прокуратурата няма преписки и разследвания. Но хората, които са снимали и разпространили чата на главния прокурор, са извършили престъпление срещу тайната на кореспонденцията, са заключенията в постановлението.

//ТОП 3

Съдът на ЕС: Европейските заповеди за разследване от България не стават за изпълнение

Издадена от българските власти европейска заповед за разследване (ЕЗР), с която се иска претърсване, изземване или провеждане на разпит на свидетел чрез видеоконференция, няма да се изпълнява от властите на другите държави членки, защото българският закон противоречи на правото на съюза. Това следва от решението на Съда на ЕС (СЕС) по българско дело, обявено в четвъртък, в което се казва, че българският Закон за Европейската заповед за разследване не предвижда никакви правни средства за защита срещу издаването на ЕЗР, въпреки че става въпрос за намеса в основни права. Решението е повод законодателят да преразгледа всички закони, които по аналогичен начин предвиждат ограничаване на права без право на защита, а съдилищата да преосмислят практиката си, коментира адв. Емилия Недева. Българските съдилища познават стандартите на правото на ЕС и Конвенцията по правата на човека, но не ги прилагат, а бягат от отговорност, като се обръщат към СЕС, коментира бившият съдия в ЕСПЧ Здравка Калайджиева. Повече по темата тук

ВКС ще тълкува какъв е стандартът на доказване на причинените от вреди пропуснати ползи

Във ВКС е образувано Тълкувателно дело № 3/2021 г., в рамките на което Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия ще отговори на въпроса: "Дали причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение?" В определението на състав на Гражданската колегия с председател Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова и Гълъбина Генчева се сочи противоречива практика на ВКС по въпроса подлежи ли на доказване пропусната полза при непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, както и нейният размер (както ВКС е приел по ТР №3/12.12.2012 г. по т. д. №3/2012 г. на ОСГТК във връзка с неизпълнение на договорно задължение) или тя се предполага.

Базата данни на ЕСПЧ HUDOC стартира официално на български език

На 8 ноември официално стартира потребителският интерфейс на базата данни на Европейския съд по правата на човека - HUDOC, на български език. Българският потребителски интерфейс се добавя към съществуващите английски, френски, грузински, руски, испански, турски и украински версии на базата данни, която съдържа над 33 000 превода на решения на 31 езика, различни от английски и френски. На български език са качени над 820 текста. Преобладаващата част от тях са осигурени от Министерството на правосъдието.

//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

Съдът на ЕС се препъна в оценката на "гражданската конфискация" у нас >> Съдът в Люксембург обяви, че правото на ЕС не се отнася до българската гражданска конфискация, но пък Съдът в Страсбург ясно определи стандартите, които са задължителни за националните съдии: недопустимо е да се отнема имущество, без съдът да има възможност (или желание) да направи преценка за връзката между твърдяно нарушение/престъпление и имуществото. Реформата на антикорупционния закон и КПКОНПИ е все по-

наложителна.

И съдиите също произвеждат избори. Какво показват резултатите? >> Само през последния месец в съдебната система се случиха три избора - на Соня Янкулова за конституционен съдия, масов бойкот на избор за нови двама членове на Висшия съдебен съвет и номинация на зам.-председателя на ВКС Галина Захарова от Пленума на ВКС за председател на съда. Тези избори са много важна индикация за нагласите сред съдийството да се противопостави на задкулисното кадруване в системата и отстояване на

професионалните стандарти.

Достатъчен ли е един кандидат, за да има избор на ключови постове в съдебната власт >> Защо през последните години за високи постове в съдебната власт няма кандидати, има ли реален избор, ако номинираният е само един, предизвестен ли е финалът на процедурата, в тенденция ли се превръща това и къде са корените на проблемите в кадровите решения - как юристи и анализатори коментират този феномен.

Съдът даде 12 месеца на Столичната община да изчисти въздуха >> Софийският градски съд на първа инстанция потвърди тревожните констатации на гражданите и ги превърна в императив за общината. Делото е по колективен иск, заведен преди четири години срещу Столичната община от неправителствени организации, граждани и адвокати. Общината разполага с 12 месеца след влизане в сила на решението, за да приведе нивото на фините прахови частици в норма, като съдът предвижда и конкретни мерки за осъществяване на тази цел.

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

Правосъдният министър: Митко Каратиста ме заплашваше с главния прокурор. Ако не беше намесата на посолствата на Германия и Австрия, щях да се окажа доста ниска топка, казва Иван Демерджиев в интервю. Бившият шеф на спецпрокуратурата Димитър Франтишек Петров е направлявал действията срещу Явор Златанов от "Осемте джуджета", който е бил принуден да прехвърля фирмени дялове от болничната си стая, докато е вкаран в болница по време на задържането си, като това става ясно от "много подробен доклад" на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" >> Медиапул

Нов анализ на ИПИ: Първите две години от приемането на закона за публичните предприятия в България. Приетият през септември 2019 г. Закон за публичните предприятия, изготвен в сътрудничество с ОИСР, страда от редица недостатъци. Кои са тези недостатъци, до каква степен са изпълнени изискванията на закона и какви са препоръките към управлението на публичните предприятия >> Институт за пазарна икономика

Евродепутати искат край на съдебния туризъм с дела срещу журналисти. Ищците целят не да спечелят процесите, а да изтощят репортерите финансово и психологически, смятат Тимо Вьолкен от Германия и Роберта Мецола от Малта. Законодателните действия ще включват гаранции за защита в трансгранични съдебни производства, баланс между основните права, свободата на изразяване и достъпа до правосъдие, както и редица незаконодателни мерки >> Клуб Z

Излезе четвъртата книга от поредицата за Кристиан Таков

Издателство "Сиби" обяви излизането на четвърта книга от поредицата, посветена на значимия юрист, интелектуалец и будител Кристиан Таков (1965 - 2017). В "Световете на Кристиан" са публикувани спомени от негови близки, приятели и съмишленици, както и авторски фотографии.

Другите три книги бяха публикувани през 2018 и 2019 г. - "Гражданско право. Правни научни изследвания", "Истина и справедливост" и "Кристали". Повече по темата тук

//ПРОЕКТИ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Министерството на финансите предлага ново удължаване на срока по наредбата за касовите апарати

Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект за промени в Наредба №Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, с които се предлага ново удължаване на срока за привеждане на интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност към новите изисквания - до 30 септември 2022 г. В момента този срок изтича на 31 декември т.г. Според мотивите този път удължаването се налага заради проведените от Българския институт по метрология и Националната агенция за приходите изпитвания на системите в реални условия и констатиране на необходимост от тяхната допълнителна доработка с оглед привеждането на всичките им функционалности в съответствие с нормативните изисквания. Тази доработка ще изисква продължителен период от време, се казва в мотивите.