Адвокатът на бившия военен министър Николай Цонев осъди България в Страсбург
Повод е нарушаването на поверителността на разговорите между него и клиента му, които са записани със СРС и не са били унищожени, както изисква законът
Столичният адвокат Васил Василев, известен защитник по наказателни дела, осъди държавата в Страсбург, задето в нарушение на закона българските власти са записали негов разговор с клиента му, този разговор е транскрибиран и даже приложен по делото, въпреки че е трябвало да бъде унищожен. Според Съда в Страсбург българските власти не просто са нарушили неговото право на личен живот и тайната на кореспонденцията между адвокат и клиент, но всички факти по този случай показват, че в България липсват специфични процедурни гаранции за защита на комуникацията между адвокат и клиент, която е строго поверителна.
Става дума за прословутото дело срещу бившия военен министър Николай Цонев (на когото Василев е адвокат), финансиста Тенчо Попов и съдия Петър Сантиров, което накрая завърши с оправдателни присъди за всички подсъдими заради незаконно използване на специални разузнавателни средство (СРС) и със заключението на Върховния касационен съд, че в случая става въпрос за провокация към подкуп, извършена от основния свидетел Петьо Петров (Петьо Еврото). Към онзи момент Петров беше шеф на столичното следствие, а днес е адвокат и основно действащо лице в разследването на Антикорупционния фонд "Осемте джуджета" - мащабна корупционна схема за рекет чрез използване на правомощията на прокуратурата за отнемане на активи, злоупотреба с веществени доказателства и буквално за издевателства.
Освен съществената констатация за нарушената тайна на кореспонденцията между адвокат и клиент, Съдът в Страсбург отново акцентира върху тезата, че публичността е част от справедливия процес. А в случая е нарушено и правото на справедлив процес на адвокат Василев, тъй като делата, които той е завел пред националните съдилища срещу прокуратурата и МВР за обезщетение за незаконното подслушване, са били засекретени, включително и постановените решения. Обществеността е лишена от възможност да ги проследи заради формалното наличие на класифицирани материали - при това без българските съдилища да вземат предвид, че тези материали вече са били публично представени, включително и с изслушване на записи пред пълна с журналисти и публика съдебна зала, по скандалния процес "Цонев - Сантиров - Попов".
Публичността допринася за постигането на справедлив процес, а "когато даден случай се отнася до предполагаемо нарушение на основно право от страна на държавните органи, общественият контрол върху производството е от съществено значение за поддържане на доверието в върховенството на закона", се казва в решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
"Крайно време е да се създаде такъв законов регламент за използването на СРС, който от една страна да служи за нуждите на наказателния процес, а от друга страна - да дава необходимите гаранции срещу произволното им използване от служители на полицията и прокуратурата - нещо което стана система от встъпването на ГЕРБ на власт", коментира за "Капитал" адв. Васил Василев. Според него не е изненада, че полицията и прокуратурата не правят нищо срещу престъпления, извършени от техни представители, "неприятното в конкретния случай беше, че намериха пълна подкрепа в Софийския градски съд (СГС)". (Пълното му изявление вижте в карето най-долу.)
Злоупотреба със спецсредства и провокация към подкуп
Един от многото куриози по това дело е, че адвокат Василев се натъква на стенограмата от свой разговор с Николай Цонев, когато преглежда материалите по делото, където този разговор е приложен. Самото съдържание на разговора е безобидно - няколко реплики, с които две седмици по-рано адвокат и клиент се уговарят да ходят заедно да четат материалите по делото във Военна полиция. Проблемът, който съзира адв. Василев, е, че от самото съдържание на разговора става ясно, че е между адвокат и клиент и следователно е трябвало да бъде унищожен. Затова той сезира Софийската градска прокуратура с искане за наказание на виновните за това нарушение. Сезира Висшия адвокатски съвет и главния прокурор - по това време Борис Велчев. От прокуратурата му отговарят, че няма проблем - тайното проследяване е законен способ за борба с престъпността, а в случая няма данни за прокурорска злоупотреба.
Всъщност по делото "Цонев - Сантиров - Попов" съдът установява флагрантен случай на незаконно подслушване, включително и защото председателят на Бургаския апелативен съд (БАпС) не е бил компетентен да издаде разрешение за прилагане на СРС, тъй като става въпрос за деяния, които са се развивали изключително на територията на София, и прокуратурата е злоупотребила с правомощията си, като е поискала разрешение от бургаския съд. Самият председател на БАпС е подписал разрешението практически без мотиви. По това време широко се коментираше, че прокурори обикалят съдилищата в страната, за да търсят по-сговорчиви председатели, които охотно разрешават използването на СРС, без да искат доказателства и да се формализират с процедурата, един от тези председатели беше Сотир Цацаров, оглавяващ Пловдивския окръжен съд. В крайна сметка делото срещу Цонев и останалите завърши с оправдателни присъди, включително и заради тези злоупотреби.
Ту публични, ту класифицирани разговори
Парадоксалното е, че записите на разговорите по делото "Цонев - Сантиров - Попов" са слушани в открито съдебно заседание, включително разговорът на Цонев с адв. Василев, а след това - по делото, заведено от Василев срещу МВР и прокуратурата, тези разговори се оказват класифицирана информация и заради тях съдилищата услужливо засекретяват целия процес, включително и решението. В крайна сметка българските съдилища отхвърлят иска на Василев за обезщетение за вреди от незаконното прилагане на СРС спрямо него. Първоначално Софийският районен съд признава нарушението срещу него и му присъжда обезщетение от 1500 лв., което солидарно да платят МВР и прокуратурата. После обаче втората инстанция - Софийският градски съд, отхвърля иска, като приема, че няма доказателства, че към момента на подслушването Дирекция "Технически операции" на МВР е знаела номера на мобилния телефон на Василев и това, че той е адвокат. Това знаела само прокуратурата, но пък от разговора не ставало ясно, че той бил между адвокат и клиент - нищо, че в него се споменава адвокатска кантора и четене на материали от досъдебно производство.
Случаят поставя въпроса дали законите, уреждащи тези въпроси в България, уреждат достатъчно подробно как трябва да се обработват материали, получени чрез тайно прехващане на комуникация между адвокат и клиент, казва Съдът в Страсбург.
Адв. София Разбойникова: Засилената защита на кореспонденцията адвокат - клиент не зависи от естеството на разговора или наличието на пълномощно
Най-същественото по това дело е анализът на Съда в Страсбург за същината и смисъла на засилената защита на кореспонденцията между адвокат и клиент в контекста на чл. 8 от Конвенцията за правата на човека, коментира адв. София Разбойникова, която защитава адв. Василев по това дело. "Член 8 от ЕКПЧ предоставя засилена защита на кореспонденцията адвокат - клиент, дори когато разговорът, строго погледнато, не представлява правна консултация. Макар че комуникацията между адвокат и клиент може да се отнася до въпроси, които имат малко или нищо общо със съдебен спор, няма причина да се прави разлика между тях, тъй като всички те се отнасят до въпроси от частен и поверителен характер. Също така не е от решаващо значение дали по време на разговора жалбоподателят е бил официално нает от своя клиент", сочи тя. Българският закон предвижда, че записите, получени в резултат на случайно прехващане на комуникации между адвокат и клиент в хода на тайно наблюдение, подлежат на незабавно унищожаване, но не съществуват никакви конкретни гаранции, които да придават практическа сила на това задължение, казва адв. Разбойникова.
Инструкцията, издадена от главния прокурор през април 2011 г., разглежда този въпрос, но тя е чисто вътрешен акт, който ЕСПЧ не е готов да приравни на "закон" по смисъла на чл. 8§2 от конвенцията. Освен това е съмнително дали тази инструкция предвижда достатъчно гаранции за защита на случайно прехванати комуникации между адвокат и клиент, тя не обхваща всички видове комуникации между адвокат и клиент.
ЕСПЧ присъжда 3000 евро обезщетение на неимуществени вреди на адв. Василев и 3000 евро за разноски по делото. Цялата сума на обезщетението ще постъпи по сметка на фондация Български адвокати за правата на човека заради тяхната дългогодишна, системна и абсолютно ползотворна дейност за защита правата на българските граждани, заявява адвокат Василев.
Не е изненада, че полицията и прокуратурата не правят нищо срещу престъпления, извършени от техни представители, неприятното е, когато съдът ги подкрепя
Решението на ЕСПЧ дава принципни постановки в една сфера на масови и дългогодишно извършвани нарушения и престъпления от представители на полицията и прокуратурата, които трябва да влязат в законодателството и в практиката на съдилищата. Никога не е било изненадващо, че полицията и прокуратурата не правят нищо при нарушения и престъпления, осъществени от техни представители. Неприятното в конкретния случай беше, че намериха пълна подкрепа в СГС. Оттам нататък много важна е тази част от решението за липсата на всякакви правни гаранции за унищожаването на онази част от информацията, придобита със СРС, която законът предписва. Липсата на правила за унищожаването дава възможност тази информация да се изопачи, като подборно се унищожава това, което е несходно с тезата на обвинението. Съществуват и огромни възможности за противоправно използване на информация, която не влиза в делото и е обявена за унищожена, включително с користни цели.
Особено важно е, че най-накрая органите на полицията, на прокуратурата и съдът трябва да се научат, че правата на адвокатите, регламентирани в закона, служат и на по-сериозни цели и принципи, свързани с правата на човека. През годините по редица други поводи съм искал от прокуратурата да се търси наказателно отговорност за нарушения на закона, свързани с използване на СРС. В нито един от случаите, въпреки драстичното нарушаване на закона, няма реакция на прокуратурата и тук за пореден път стои въпросът за необходимостта най-накрая да се регламентира възможността за обжалване на отказите на прокуратурата да образува наказателно производство. Последният случай е отказът на прокуратурата да търси наказателна отговорност от главния прокурор Иван Гешев, неговата говорителка и ръководителя на Военно-апелативната прокуратура, които в нарушение на закона огласиха материали, придобити със СРС по т.нар. шпионско дело.
След 32 години опити за демокрация е крайно време по повод на това решение на ЕСПЧ и на базата на някои от принципните постановки в него, както и на цялата практика на ЕСПЧ по въпроса да се преразгледа и създаде регламентация за използването на СРС, която да служи от една страна за нуждите на наказателния процес, т.е. за доказване на престъпление, а от друга страна - да дава всички необходими гаранции срещу произволното им използване от служители на полицията и прокуратурата - нещо което стана система от встъпването на ГЕРБ на власт. Не е случайно, че главно действащо лице в поредица от осъдителни решения на ЕСПЧ е министърът на вътрешните работи на ГЕРБ.
