Първи стъпки към новото управление

Преговорите за правосъдие - оставка на Иван Гешев и пак закриване на спецсъда

Борбата с корупцията е приоритет №1 на България за следващите 4 години, трябва да обърнем досегашния бранд на държавата ни като най-корумпираната в ЕС, заяви Кирил Петков

Коалиционни преговори за правителство
Коалиционни преговори за правителство    ©  Надежда Чипева
Коалиционни преговори за правителство
Коалиционни преговори за правителство    ©  Надежда Чипева

"Бих се радвал сега, като направим коалиционно мнозинство, главният прокурор сам да си подаде оставката, за да отпадне този проблем. Човек трябва да знае кога е време да се оттегли. Надявам се той да гледа в момента." Това заяви Кирил Петков по време на дебата по темата правосъдие в рамките на преговорите за бъдеща коалиция, с което маркира принципното съгласие на всички участници, че Иван Гешев трябва да си ходи. Малко преди това и Иван Иванов от БСП коментира, че отстраняването на Гешев е целта на всички.

"Гешев не го коментирам - това е целта на всички. Нямаме различия. Желанието е огромно, за съжаление, голяма част от нещата са записани в конституцията. С промени в Закона за съдебната власт може да докараме нещата донякъде, дори и докрай. Но трябва да сме реалисти - няма да се случат промени в конституцията. С общи усилия трябва да убедим колегите, че тези неща трябва да се направят", подчерта Иван Иванов от БСП.

Тези две реплики илюстрират нагласата на преговарящите представители от четирите партии по един от най-злободневните въпроси в политически и обществен план, а именно предсрочното и даже незабавно отстраняване на Иван Гешев от поста, който заема - основна цел на протестите от миналото лято. Това безспорно е важна част от реформата в сектор правосъдие, но трудно може да се постигне без промени в конституцията, а при сегашната конфигурация в новото 47-мо Народно събрание няма да се събере конституционно мнозинство - за каквато и да е реформа в съдебната власт. Така засега реформата в прокуратурата може да стартира с искане на оставката на главния прокурор, макар, че има и други форми за отстраняването му. Новият служебен правосъден министър Иван Демерджиев междувременно обяви, че ще внесе отново искане във ВСС за отстраняване на Гешев - след като Конституционният съд се произнесе по искането за правомощието на министъра в тази насока.

Кои участваха в преговорите по темата "Правосъдие"

От "Продължаваме промяната" освен Кирил Петков участва Лена Бориславова, която води тази тема във формацията, както и Никола Минчев, адвокат от Перник.

От страна на "Демократична България" участваха Атанас Славов, Надежда Йорданова, Иван Димитров, които бяха депутати от предишните два кратки парламента и членове на правната комисия, Иван Велов, който беше член на 45-ото НС и също участник в правната комисия.

От БСП - Крум Зарков, Иван Иванов, Филип Попов, Явор Димитров, всички депутати със сравнително продължителен стаж от предходни парламенти.

От "Има такъв народ" (ИТН) - също депутатите от предходните два кратки парламента Ива Митева, председател на 45-ото и 46-ото Народно събрание, Радостин Василев и Андрей Михайлов - съответно председатели на правната комисия в 46-ото НС и 45-ото НС, Александър Рашев, депутат от 46-ото НС.

Преговорите са още в начална фаза, но това, което този панел показа, е професионализъм, конструктивност и голяма степен на единодушие по основните теми, което не е много учудващо, след като в предишните два парламента и в кампаниите около тях съдебната реформа беше водеща. Реформата на КПКОНПИ (вижте в карето най-долу) също е приоритет, и то в краткосрочен план, стана ясно от дискусията. На практика става ясно, че работата по нов антикорупционен закон ще започне още в началото на новия парламент. Кирил Петков постави тази реформа в центъра на мерките за борба с корупцията, която той определи като "приоритет №1 на България за следващите 4 години". Трябва да обърнем досегашния бранд на България като най-корумпираната държава в ЕС в държавата, която с най-бърз темп се изчиства от корупция, каза той.

Обсъдени бяха и много други конкретни теми за реализиране в краткосрочен план, набелязани бяха спорните и дискусионните детайли по тях, обсъдени бяха и необходимите конституционни промени.

За преговорите по другите теми от първия ден четете тук.

Основните теми в сектор правосъдие

  • Закриване на спецсъда и спецпрокуратурата в краткосрочен план. При това преобладаващото мнение е за тотално премахване на спецправосъдието, без да се търси вариантът, предложен от Янаки Стоилов като правосъден министър, спецсъдилищата да бъдат заменени със съответни специализирани отдели в пет окръжни съдилища по седалищата на апелативните райони - София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Съответно създаване на такива специализирани отделения и в апелативните съдилища, а към петте окръжни прокуратури да има и спецотдели. Реформата на Стоилов подкрепят само от БСП. Така трети поред парламент ще започне работа с приоритет закриване на спецправосъдието. В предното Народно събрание внесените законопроекти даже минаха първо четене, но второто им четене беше провалено при ясен синхрон между ГЕРБ и ДПС и доста уклончивата позиция на ИТН.
  • Контрол на отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство. Това е друг уж единодушен приоритет, но с голяма въпросителна за обхвата на този контрол - дали на всички откази или, както предлага БСП - само на отказите да се образува производство по сигнал срещу главния прокурор и заместниците му, както и по сигнали за полицейско насилие. Този списък може да се разширява много.
  • Единодушна е подкрепа на предложението за намаляване на мандата на главния прокурор на пет години, но това трябва да стане с промени в конституцията.
  • Единодушно е отчетена и необходимостта от промяна в правомощията на главния прокурор, което може отчасти да се реализира на законово ниво, но пък тук бе отчетено, че обхватът и механизмът на една такава промяна трябва да стане след допълнително обсъждане.
  • Намаляване на съдебните такси с цел увеличаване на достъпа до правосъдие. Категорично това трябва да се случи с таксата от 4% върху цената на иска. Съдебната власт трябва да престане да бъде квазиприходна агенция.
  • Реформа на юридическото образование също събра единодушие, макар че тя беше започната през 2015 г. с приемане на нова наредба, но бе провалена без съпротива от страна както на професионалната общност, така и от политическата класа.
  • Реформа в търговската несъстоятелност - категорично единодушие, което е обвързано и с европейски ангажименти на страната.
  • Създаване на законодателство за санкции като тези по закона "Магнитски" - единодушно отчетено като безспорен приоритет.
  • Създаване на гаранции за пълноценен съдебен контрол на актовете на административните органи.
  • Пререшаване на реда за атестиране на магистратите, премахване на кариерните бонуси и обезщетенията на членовете на ВСС, ограничаване възможностите за командироване на магистрати.
  • Електронно правосъдие - безспорен приоритет, като темата трябва да се обвърже изцяло с темата за електронното управление, която е предвидена за отделна дискусия.
  • Приемане на закон за личния фалит - тема, поставена от ИТН и приета от всички като безспорна необходимост, още повече че по общо съгласие въведената наскоро абсолютна погасителна давност не върши работа. Завърза се обаче спор колко време ще отнеме изготвянето на такъв закон, тъй като според Филип Попов в Германия само общественото обсъждане на този проект е отнело две години. Според Радостин Василев сложността идва от необходимостта за координация с много други закони, но иначе спокойно може да се ползва германският опит - именно защото е налице.
  • Реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС) - безусловен приоритет, но с много въпросителни. Като консенсусна краткосрочна мярка тук се очертава бързото въвеждане на двойно мнозинство при взимане на решения във ВСС, което може да стане с промяна в закона, но и тук въпросителните са по механизма. По отношение на статута на ВСС от "Продължаваме промяната" предлагат връщане на предишното положение, когато съветът работеше на сесии, а членовете му не прекъсваха работата си като магистрати, макар и с намалена натовареност. От ДБ поставят въпроса най-накрая да се изпълни препоръката на Венецианската комисия за съдийска доминация в съвета, като там да имат превес съдиите, избрани от съдии. Силно дискусионни обаче са въпросите за това дали съветът да се раздели на два отделни органа - съдийски и прокурорски съвет, или има и друг начин за избягване на кадруването на съда от прокурори. Няма спор по отношение на парламентарната квота - тя трябва максимално да се намали за съдийската колегия с цел избягване на политическия натиск и максимално да се увеличи за прокурорската, където ще осигури обществен контрол.
  • Реформа на регулаторите като краткосрочна мярка предложи първо ДБ. Основна цел - да бъдат изведени от политическата опека. Формирането на състава на регулаторните органи въз основа на партийни квоти трябва да спре, видяхте какво стана с ЦИК, коментира Надежда Йорданова. В този контекст се постигна съгласие, че трябва да се преосмисли казусът с КЗК.
  • Разширяване на достъпа до Конституционния съд е необходимо по общо съгласие, но с предварителен дебат дали трябва да се въвежда пряка конституционна жалба, или да се разшири възможността на съдилищата за сезират КС, а не само ВКС и ВАС.

Спешна реформа на КПКОНПИ

Необходимостта от реформа на КПКОНПИ е несъмнена, нещо повече - тя трябва да се извърши приоритетно в краткосрочен план. Най-късно до три месеца да се изготви съвсем нов законопроект след експертен дебат по темата, предложиха участници в дебата, като се позоваха на това, че в предишните два парламента такива законопроекти са били предлагани и основните идеи са избистрени, включително и спорните точки, които също не са малко. Радикалното предложение е за разделяне на комисията на две - комисия за предотвратяване на корупцията и конфликта на интереси и комисия за възстановяване на активи на държавата (отнемане на незаконно имущество). Като гаранция, че членовете на двете комисии са независими, те да се конструират от три квоти - членове, избрани от парламента, членове, назначавани от президента, и представители на съдебната власт. От ИТН предлагат също така и връщане обратно в ДАНС на звеното, което разследва корупцията.

Гражданската конфискация да се приведе в пълно съответствие с европейската правна рамка, да са защитени правата на гражданите, които да могат да упражняват правото си на защита в този процес. В момента обвинените за престъпления имат повече права от тези в производството по отнемане на имущество, коментира Атанас Славов от ДБ.

Същевременно участниците в дискусията постигнаха съгласие, че дългосрочната мярка за борба с корупцията е работеща прокуратура. Корупцията е престъпление, сложно за разследване. Така че превенцията, разбира се, е важна, но корупцията по висшите етажи се бори с методите на наказателното право, коментира Крум Зарков.