Генов и Сърбинска осъдиха държавата в Страсбург заради боядисания паметник на "Позитано"

Адв. Екимджиев: Българските съдии трябва да се научат да правят разлика между хулиганство и вандализъм и политически протест

Блогърът Асен Генов и Веселина Сърбинска осъдиха държавата в Страсбург заради съдебното решение на Софийския градски съд, с което им бе наложена глоба от по 1500 лева за боядисването на паметника пред централата на БСП на ул. "Позитано" в София на 7 ноември 2013 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) окачествява това съдебно решение като нарушение на свободата им на изразяване - не за друго, а защото този явен политически протест е бил определен от СГС като хулиганство и вандализъм, без изобщо да се отчетат контекстът и начинът, по който е извършен. За решението на Страсбург повлиява и фактът, че Асен Генов е бил и задържан за известно време в ареста заради боядисания паметник.

Българската държава ще трябва да плати на двамата жалбоподатели по 4000 евро за неимуществени вреди, да възстанови платената част наложената им глоба, както и адвокатските разноски по делата пред националните съдилища и пред ЕСПЧ.

Това решение на Страсбург отново показва, че българските съдилища трябва да се научат да разграничават хулиганството и вандализма от легитимните форми на политически протест, коментира за "Капитал" адв. Михаил Екимджиев, който е представлявал Генов и Сърбинска пред ЕСПЧ. (Пълното мнение на адв. Екимджиев вижте в карето най-отдолу.)

Второ решение на ЕСПЧ за боядисан паметник през 2013 г.

Това е второто решение на съда в Страсбург по повод осъдителни решения на националните съдилища срещу български граждани, изразили протест с боядисване на паметник през 2013 г. с едно и също политическо послание. Само преди 8 месеца, през април т.г., местният партиен лидер на ДСБ в Благоевград Калоян Ханджийски осъди България в Страсбург, задето е бил глобен със 100 лева след като боядисал в бяло и червено статуята на Димитър Благоев в града и сложил на главата й шапка на Дядо Коледа.

Действията на Ханджийски могат да се разглеждат както като сатиричен, така и като политически протест, но той не е действал насилствено, нито е повредил статуята, нито е създал някакъв риск за обществената безопасност, каза ЕСПЧ. Фактът, че размерът на глобата е скромна сума, при това наложена по Указа за борба с дребното хулиганство, а не за престъпление по НК, не променя обстоятелството, че в случая наложените санкции не са необходими в едно демократично общество, приема Съдът в Страсбург. По делото "Ханджийски" България е осъдена да плати 2000 евро обезщетение, да върне равностойността на глобата от 100 лв. заедно с лихвите, както и да плати 2800 евро за разноски.

Критериите за преценка

В новото решение ЕСПЧ се позовава на същите критерии, както по делото "Ханджийски". От една страна, съдът подчертава, че мерките, включително пропорционалните санкции срещу действия, които биха могли да унищожат или повредят обществен паметник, могат да се разглеждат като "необходими в едно демократично общество", колкото и легитимни да са мотивите, които може да са вдъхновили тези действия. Обществените паметници често са физически уникални и представляват част от културното наследство, а в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, дебатът за съдбата на такива паметници трябва да се решава чрез подходящи законови канали, а не чрез прикрити или насилствени средства. В този контекст би имало значение също така, наред с другите фактори, дали става дума за физическо увреждане, каквото в случая не е налице - и в двата случая става въпрос за боядисване, а не за необратими промени.

От друга страна, когато се преценява необходимостта от санкции за такива действия в едно демократично общество, в случаите, когато се говори за оскверняване на обществен паметник, без да го уврежда, критериите за преценка са далеч по-комплексни. Тази преценка включва конкретният характер на акта, намерението, което стои зад него, както и посланието, което се цели да бъде предадено на обществото. Освен това, преценката трябва да вземе предвид общественото значение на конкретния паметник, ценностите или идеите, които той символизира, както и респекта, с който се ползва в съответната общност.

Казусът на Генов и Сърбинска

Случаят с боядисването на скулптурната композиция на паметника на партизаните пред централата на БСП е широко известен и навремето предизвика шумен скандал с поляризиране на мненията. На 7 ноември 2013 г., когато на фона на няколкомесечни протести срещу кабинета на Пламен Орешарски и срещу назначението на Делян Пеевски в ДАНС се чества годишнината от т.нар. Велика октомврийска социалистическа революция, Генов и Сърбинска боядисват със спрей композицията, наречена "Партизани".

В своето изложение до ЕСПЧ адв. Михаил Екимджиев сочи: "Действията на г-жа Сърбинска и г-н Генов не водят до разрушаване на целостта или до трудно поправими повреди на скулптурната композиция. Надписите са върху каменния постамент на скулптурата, а не върху фигурите на партизаните. Те не са с обидно, ругателно или неприлично съдържание. Важно е да се отбележи, че освен гражданин с ярка политическа позиция г-жа Сърбинска е архитект. Професионалната ѝ визия за архитектурното и градоустройствено развитие на българската столица София включва ограничаване на въздействието на социалистическата символика и архитектурната "естетика" от времето на тоталитарната държава. На този фон задържането на жалбоподателите и осъждането им да платят глоби в размер на 1500 лв., равняващи се приблизително на почти 5 минимални за страната месечни работни заплати, е явно диспропорционална мярка, със "смразяващ ефект" срещу свободата на политическото слово и протест."

В казуса по това конкретно дело обаче има няколко съществени детайла, свързани с преценката на съда, които показват огромното значение на личността на съдията, неговата професионална квалификация и интегритет. Още през октомври 2014 г. съдия Мирослава Тодорова от Софийския районен съд (където по това време изтърпяваше наказанието, наложено й от настоящия ВСС) оправда Генов и Сърбинска с едно брилянтно решение (по думите на адв. Екимджиев), в което излага именно стандартите на ЕСПЧ за правото на изразяване и недопустимостта да се инкриминира политическото мнение като хулиганство.

Политическото мнение, доколко представлява участие в политическия дебат, само по себе си не може да представлява грубо неуважение, напротив, то е точно обратното - опит за привличане на общественото внимание за утвърждаване на определена идея, привличането на одобрението на обществото или на части от него на своя страна със стремеж към разширяване на политическото влияние, се казва в решението на съдия Тодорова. Безспорно, доколкото такова едно посегателство върху паметник представлява протиевоправен акт, извършителите следва да носят отговорност за него, която да включва и възстановяването на щетите, но това не може да става по реда на наказателното право, казва съдията. (Друг парадокс е, че по повод на този казус се оказа, че не е ясно кой всъщност е собственикът на паметника на "Позитано".)

След това обаче тричленен състав на Софийския градски съд отмени решението на съдия Тодорова и осъди двамата на административна глоба по реда на чл. 78а за хулиганство и вандализъм. Решението е взето с едно особено мнение на председателя на състава.

Равносметката е показателна - съдия Мирослава Тодорова реши това дело според стандартите на ЕСПЧ, докато беше понижена в СРС, с мотив че си бави делата, а не защото ги решава неправилно. Ако решението й беше оставено в сила, нямаше да се стигне до днешното осъждане на България в Страсбург. Двамата съдии в СГС, които отмениха решението й, са един командирован съдия и и един младши съдия. Особеното мнение е на единственият съдия титуляр от СГС Даниела Борисова.

Генов и Сърбинова са направили искане до прокуратурата за възобновяване на делото, но прокуратурата по времето на Цацаров отказа.

Михаил Екимджиев: Българските съдилища са длъжни да различават хулиганството и вандализма от политическия протест

Поредно добро решение на ЕСПЧ, пореден сигнал за българските съдилища, че са длъжни да разграничават хулиганството като престъпление и вандализма като непозволено увреждане от легитимното упражняване на конституционното право на изразяване на мнение или на политически протест.

Често по повод на този случай ми задават въпрос - означава ли това, че според съда всеки може да боядисва и да осквернява паметници, когато си поиска. Нищо подобно не казва Съдът в Страсбург. Както по делото "Ханджийски", така и тук той буквално обяснява на националните съдилища как внимателно трябва да бъде преценяван всеки детайл от контекста - кой извършва акта и каква символика носи самото действие, срещу какъв паметник е извършено това действие, в какъв политически момент е извършено и какви са средствата, с които е осъществено това "посегателство". Другояче казано: ако някой реши да покаже на гаджето си колко добър бояджия е и затова боядиса паметник, това несъмнено би било хулиганство и вандализъм, защото то не съдържа в себе си политическа символика и протест. Или както казва самият Асен Генов, едно е да боядисаш паметника на Тодор Живков в Правец, друго - паметника на Васил Левски в София. Тази очевидна правна и етична разлика явно е била недостъпна за двамата съдии от СГС, които са постановили това решение за налагане на глоба по административен път.

Впечатляващо е, че в случая районният съдия Мирослава Тодорова в своето решение, с което "оправдава" Генов и Сърбинска, излага брилянтни мотиви, свързани с свободата на изразяване, които напълно съответстват на две решения на българския Конституционен съд (КС), както и на правните стандарти на ЕСПЧ по такива дела. Това чудесно решение на съдия Тодорова, което би могло да бъде наръчник за всички български институции, с непосилна лекота е игнорирано от двама съдии в СГС, които в прав текст заявяват, че не ги интересуват нито мотивите, нито символиката, нито контекстът, и признават действията на Генов и Сърбинска за хулиганство. Свикнали сме български съдии да игнорират решения на ЕСПЧ, но в случая мнозинството от СГС директно се конфронтира с две решения на българския КС. Това означава, че тяхното решение е противоконституционно. Точно за такъв тип решения, които са израз груба професионална небрежност или зла умисъл е уместно да бъде въведена лична персонална отговорност, каквато вече е допустима и според правото на ЕС.
Close
Бюлетин
Бюлетин

Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си


8 коментара
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby

    Ужас, анатема. Чакам възмутения, многословен пост на една дървена червена кратуна тук!

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Първо: да изясним що е вандализъм?
    Второ: къде е границата - и има ли такава - между вандализма и политическия протест?

    Вандализъм ли е да нарежеш Мона Лиза на Леонардо или Нощна стража на Рембранд? Защото и двете произведения на изкуството пострадаха от манияци. Според адв. Екимджиев видимо не, защото идиотите, които са го направили, са изтъкнали политически мотиви за деянията си - единият нещо за тамилските тигри, другият не го помня, но пак беше за световната неправда.

    Вандализъм ли е да боядисаш в синьо-розово единственото издание на поемата на Гео Милев Септември в сп. Пламък, в прочутата 8-9 книжка за 1923 г, която се пази в Народната библиотека?

    Ами вандализъм е, без значение какви са мотивите на вандала и идеологическото неолиберално отсъждане на някъкви съдии в Страсбург, които знаят за България точно тълкова, колкото и за Горна Волта.
    Пък и не ги и интересува.

    Скулпурната композиция на Позитано е на забалежителния скулптор проф Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев и на арх. Борис Далчев. Тя е на същата тема, както и поемата Септември на Гео Милев - Септемврийското въстание през 1923 г. - подемът и погромът на една мечта за свобода, равноправие и достойнство.
    Тези неща девалвираха ли?

    Някой сеча чувал ли е за поп Андрей?
    Тцъ.

    Политическият пърформанс на Асен и Веселина можеше ли да се ограничи с изписването на текстовете БКП - позор на паважа пред соццентралата, а не да оскверняват паметника?

    Можеше, ама целта е именно оскверняването.
    Изнасилването на вашата идея.
    Преджобването в тъмна доба на вашите ценности.
    Вандализсмът прямо вашите съкровени чувства.

    Ето затова българския съд е отсъдил по закон и морал.
    А Старсбургския - по вятъра на неолибарелизма.

    Асене, боядисай и паметника на Шипка. Заради изконното русофилство, което плоди.
    Адв. Екимджиев ще те подкрепи за още 4 хил. Е.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    P.S. След статията на Капитал по темата от 2014 г
    https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/10/31/2410382_zashto_sudut_opravda_asen_genov_za_boiadisaniia/
    има 69 коментара! Тогава читателите на онзи Капитал са го приемали за форум, където са можели да изразяват и отстояват позиции и да водят диалог.
    Онзи Капитал отдавна го няма.
    Няма и интерес към написаното в този Капитал.

  • 4
    aro43516421 avatar :-P
    Jimmy Hartwell

    Колкото и да съм заклет анти-комунист/социалист аз не мога да приема вандализма върху сгради и паметници като приемлива форма на протест. В крайна сметка всички ние плащаме с данъците си, за да бъде след това изчистен този паметник. Не проумявам решението на съда в Страсбург.

  • 5
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Тръгвам тогава да боядисвам паметници наред. Само някой да е посмял да ме спре, веднага го осъждам в Страсбург. Това е израз на моята политически ранима душа. Венсеремос!

  • 6
    hvn16179791371046903 avatar :-|
    Джони Пенкофф

    Асен Генов, Дaйнoв, Рaйчeв, Бoйкo, Пeтър Cтoянoв, Луджeв, C. Пacи, И. Кocтoв, Жeлю Жeлeв, Гoгo Лoзaнoв, вcички дecни и aнтикoмуниcти, прeз coциaлизмът лягaхa кoмуниcти и ce cъбуждaхa кoмуниcти. Нo cлeд кoмунизмът пo някoe врeмe ce cъбудихa aнтикoмуниcти и дecни, бeз нитo eднa прoявa cрeщу БКП и бaщитe им oт БКП и ДC. Кoгaтo ce рaждa Луджeв бaщa му в cтaлинcкитe врeмeнa 1950г. e дирeктoр нa зaтвoрът в Бургac. - ВЯТЪРЪТ НA ПРOМЯНAТA! ....................................................................... ............................ Не разбрах Асен какво постигна за свободата като единствено преговарящ за ЗЕС със бойковото МВР? Тогава го видяхме за първи път, после закръгли фигурата. https://youtu.be/zy8vSGCDT2c

  • 7
    demokoko18 avatar :-P
    demokoko18

    Др-Д само да изясним нещо, което може да не е станало ясно от часовете по труд и техника -

    Това да скъсате хартия, да боядисате хартия, да нарежете хартия е много различно от това да боядисате паметник, особено когато става въпрос за приятните издържливи паметници от соца.

    Трябва да ги пробвате някой път тези неща и ще видите разликата :) ;)

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#7] от "demokoko18":

    Прочетох си отново поста.
    Казал съм го, мисля, много достъпно и се учудвам искрено какво ви е затруднило.
    Паметник идва от памет.
    Обидно за всеки, стъпвал някога в училище, е да смята, че паметник представлява купчина бетон/бронз/гранит.
    Не, паметник е и Епопея на забравените на Вазов.
    Паметник е и стихосбирката, която Пабло Неруда е надписал на баща ми за памет от тяхната среща.
    Паметник е и песента "Grândola, Vila Morena" на Жозе Афонсу, станала химн на португалската революция от 1974 г.
    Паметник е и, ако щете, снимката на родителите ни като млади.

    Защото, пак да повторя, паметник идва от памет.

    Изчезнат ли паметниците, изтлява и паметта.
    Та в този смисъл те са ни безкрайно ценни.

    И в този смисъл посегателствата към паметниците е посегателство към паметта на нацията.

    А нация без памет е племе.
    Дори и в ХХI век.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход