Съветът на Европа пак призова за мерки срещу влиянието на главния прокурор в следващия ВСС

България не може повече да се отклонява от този ангажимент, защото това застрашава европейското финансиране

Комитетът на министрите на Съвета на Европа за втори път тази година препоръча увеличаване на усилията на българските власти за решаване на проблема с фактическата безнаказаност на главния прокурор, като ги призова "спешно да приемат мерки за намаляване на влиянието на главния прокурор в новия Висш съдебен съвет и неговата прокурорска колегия, които ще бъдат избрани през 2022 г., за да се даде възможност за въвеждане на ефективна процедура за отстраняване от длъжност и да се намали смразяващият ефект върху лицата, натоварени с разследването на главния прокурор". Същата препоръка Комитетът на министрите (КМ), който следи за изпълнението на решенията на Съда по правата на човека в Страсбург, направи и през март т.г., отново във връзка с преглед на изпълнението на прословутото решение по делото "Колеви срещу България" - за липсата на гаранции, че българския главен прокурор може да бъде ефективно разследван, ако евентуално извърши престъпление.

В решение от 2 декември КМ за пореден път направи преглед на незадоволителното изпълнение от българските власти на групата дела С.З. и "Колеви срещу България", които се отнасят до системния проблем с неефективното разследване на престъпления срещу личността (убийства, насилие и изнасилване) и невъзможността за ефективно разследване срещу главния прокурор. Решението на Страсбург по делото "Колеви" е от 2009 г., в сила от 5 февруари 2010 г. Решението по делото С.З. (за провалено от институциите разследване на изнасилване) е от 2015 г. В продължение на години КМ чака българските власти да предприемат ефективни генерални мерки (извън индивидуалните по изплащане на присъденото обезщетение и възобновяване на наказателните дела в България, ефектът от което все още не е известен).

Доколкото мерките (когато въобще ги има) са по-скоро фасадни, основните препоръки в последното решение на КМ от четвъртък за генералните мерки остават практически същите:

  • Въвеждане на съдебен контрол върху прокурорските откази за образуване на досъдебно производство заедно с мерки за избягване на прекомерното натоварване на съдилищата и прокурорите. За целта, ако трябва, да се направят и конституционни промени;
  • Анализ на обсъжданията на конкретни мерки за намаляване на формализма в съдебната фаза, включително връщане на делата на прокуратурата, възможността пострадалият да поиска ускоряване на производството преди привличането на обвиняем и др.; оценка на възможностите за засилване на съдебния контрол и гаранции при повдигане на обвинение, подобряване на практиките по отношение на съдържанието, разглеждането и изменението на обвинителния акт и др.;
  • Преглед на вътрешната прокурорска и съдебна практика с оглед създаване на гаранции, че изнасилването се преследва според стандартите на конвенцията;
  • Да се продължава с работата по създаване на правила за независимо разследване на главния прокурор, включително по отношение на процедурата за временното му отстраняване, участието на достатъчен брой независими разследващи, доколкото резултатите досега са незадоволителни. В досега представяните предложения няма детайли по отношение на правилата за назначаване, кариера и съдебен контрол;
  • Властите спешно да приемат мерки за намаляване на влиянието на главния прокурор в новия Висш съдебен съвет и неговата прокурорска колегия, които ще бъдат избрани през 2022 г., за да се даде възможност за въвеждане на ефективна процедура за отстраняване от длъжност и да се намали смразяващият ефект върху лицата, натоварени с разследването на главния прокурор;
  • Властите да дадат оценка за необходимостта от промяна на процесуалните или институционалните правила с цел намаляване до известна степен потенциалното влияние на главния прокурор сред магистратите или неговото влияние в рамките на прокуратурата с оглед въвеждането на ефективен механизъм за разследване.

Бележките и решението на Комитета на министрите не са изненада, доколкото през последните няколко години по отношение на тази група дела позицията на Съвета на Европа започна да става все по-настоятелна. През март 2019 г. Комитетът представи становище, в което се казва, че вече девет години след решението по делото "Колеви" чака създаването на законови гаранции за осигуряване на независимостта на едно евентуално разследване срещу главния прокурор. Това принуди ГЕРБ да симулира ускоряване на законодателството по изпълнение на решението "Колеви", като през април 2019 г. новият министър Данаил Кирилов обяви, че това ще е приоритет на мандата му. Едновременно с това Кирилов се опита да подмени проблема с отговорността на главния прокурор със създаване на процедура за предсрочно прекратяване на мандатите на тримата големи (председателите на върховните съдилища и главния прокурор) - проблем, който никога не е съществувал.

Опитите за надлъгване с европейските институции обаче не минаха. Законопроектът на Кирилов не върши работа за целите, за които се предлага, той не само не създава условия за независимо и ефективно разследване срещу главния прокурор, какъвто е всъщност идентифицираният проблем за България, но би могъл да затрудни още повече започването на разследване срещу него - това беше заключението на Отдела за изпълнение на решенията на Европейския съд в Страсбург към Съвета на Европа от юни 2019 г. То се появи, след като със съдействието и участието на Съвета на Европа в София бе организирана и кръгла маса по темата, на която бе демонстрирано, че органите на съвета са готови да окажат всякаква методическа помощ за създаването на такова законодателство. Венецианската комисия също извади силно негативно становище за законопроекта на Кирилов.

Вместо това ГЕРБ прокара нов законопроект - за създаване на фигурата на специален прокурор за разследване на главния прокурор и неговите заместници, чиято единствена задача през петгодишния му мандат да е разследване на евентуални сигнали срещу тях. Въпреки силните критики законопроектът този път не беше пратен на Венецианската комисия, а агресивно форсиран в кратки срокове от вносителя Красимир Ципов и компания. Сагата с този закон приключи с решението на Конституционния съд от май т.г., в което се каза, че прокурорът за разследване на главния прокурор е противоконституционна фигура. Това на практика е един безконтролен орган, който само привидно създава гаранции за независимо разследване срещу главния прокурор, посочи КС.

Междувременно през тази година се проведоха три изборни кампании, в които основен акцент беше необходимостта от реална съдебна реформа с фокус върху статута на главния прокурор и необходимостта от гаранции за ефективното му разследване. Не това обаче ще е основният мотив за тази реформа през следващите месеци, а опасността България да загуби европейско финансиране заради незачитане на върховенството на закона и блокиране на съдебната реформа. През тази седмица това стана все по-вероятно след заключението на генералния адвокат на съда Мануел Кампос Санчес-Бордона, че жалбите на Унгария и Полша срещу обвързването на европейски средства със зачитане на върховенството на закона трябва да бъдат отхвърлени от Съда на ЕС (тук и тук). Брюксел даде ясно да се разбере, че по отношение на статута на главния прокурор и необходимите гаранции за ефективното му разследване в България ще се придържа изцяло към становищата на органите на Съвета на Европа.