Съдия оспори легитимността на Теодора Точкова като главен съдебен инспектор

Главният инспектор Точкова и инспекторите в Инспектората към ВСС повече от година и половина упражняват функции при изтекъл мандат, актовете им са нищожни

Съдия Петко Петков, който оспорва легитимността на Теодора Точкова като главен инспектор
Съдия Петко Петков, който оспорва легитимността на Теодора Точкова като главен инспектор    ©  Анелия Николова
Съдия Петко Петков, който оспорва легитимността на Теодора Точкова като главен инспектор
Съдия Петко Петков, който оспорва легитимността на Теодора Точкова като главен инспектор    ©  Анелия Николова

Теодора Точкова неправомерно си приписва длъжността главен инспектор на Инспектората към ВСС. На 9 април 2020 г., т.е. преди година и половина, тя е престанала да бъде главен съдебен инспектор и от този момент нататък няма такива правомощия и не може да изпълнява неговите функции.

Това твърди по същество съдията от Софийския районен съд (СРС) Петко Петков в жалбата си до СРС, с която иска отмяна на наложената му глоба от 300 лева, задето е забавил подаването на годишната си декларация за имущество и интереси. Нещо повече, Петков прави искане до съдията по делото да предложи на Върховния касационен съд (ВКС) - чрез председателя му, да сезира Конституционния съд (КС) с въпрос дали мандатът на главния инспектор може да се удължава - изрично или мълчаливо, и дали Точкова след изтичането на мандата ѝ може да упражнява власт. (Същите въпроси, впрочем, важат и за инспекторите в инспектората, които повече от година и половина упражняват функциите си при условията на изтекъл мандат.)

За какво получават заплати Точкова и инспекторите

Отговорът на този въпрос е от изключителна важност не само с оглед компетентността на Теодора Точкова да издава наказателни постановления, но и с оглед основанието, на което тя получава заплата и допълнителни възнаграждения, ползва ведомствено жилище, и изобщо - основанието да упражнява власт в качеството си на главен инспектор, сочи Петко Петков.

Въпросът обаче далеч не се изчерпва със заплатите, които Точкова (а и инспекторите в инспектората) получават без основание, защото преди година и половина им е изтекъл мандатът, а те продължават да заемат длъжностите, с мотива, че парламентът не е избрал нови хора на тяхното място, а службата не можела да остане без хора. По същество това е конституционна криза, която засяга Инспектората на ВСС, един важен орган в съдебната система, създаден с промени в Конституцията при присъединяването ни към ЕС през 2007 г. със задача да следи администрирането на делата и работата на съдебните органи, да преценява нарушенията на магистратите и да предлага на ВСС да налага наказания. До момента този орган създаде много скандали и основателни съмнения в слугинаж на задкулисието, което поддържа статуквото в съдебната система. Инспекторатът например отказа да види нарушенията на предишния главен прокурор Сотир Цацаров в скандала "ЦУМ гейт", но пък започна куп измислени проверки срещу председателя на ВКС Лозан Панов по всевъзможни поводи. Инспекторатът, макар и в предишния си състав, е един от органите, който стои в основата на скорошното осъдително решение на Съда в Страсбург. Той постанови, че дисциплинарното наказание, наложено на бившия председател на Съюза на съдиите в България съдия Мирослава Тодорова, е всъщност отмъщение за изказани публични позиции, както и форма на натиск, за да я накара да замълчи. Този състав на Инспектората пък допусна "да изтекат" лични данни на съдия Тодорова при обстоятелства, които оставят съмнение, че това е част от тенденциозен тормоз.

Глобата като един добър повод

Глобата, която е наложена на Петков, не е висока за стандарта на един съдия. На практика това е най-ниската глоба за подобно нарушение със забавяне подаването на декларацията. Съгласно чл. 480а от Закона за съдебната власт, магистрат, който не подаде декларацията си в срок, се наказва с глоба в размер от 300 до 3000 лв. Друг е въпросът, че в случая става въпрос за закъснение само от 12 дни на декларация, подадена по пощата от Косово - съдия Петков в момента е в неплатен отпуск от СРС и изпълнява ангажимент в чужбина. Инспекторатът обаче не е приел възражението на Петков за маловажен случай. Всъщност Софийският районен съд и Административният съд София-град масово отменят санкциите, които Инспекторатът налага дори и за ден закъснение при подаването на декларацията, с мотив, че нарушението е маловажно, а подходът на Инспектората е формалистичен, писа още през 2019 г. сайтът lex.bg. Което не пречи на Инспектората да продължава в същия дух.

Една конституционна криза и съучастническо мълчание

Жалбата на съдия Петков поставя един сериозен и принципен въпрос, чието решаване може да промени противоконституционната практика, която продължава много дълго със съзнанието и съучастието на всички институции. Един нелегитимен орган с изтекъл конституционен мандат повече от година и половина упражнява власт без да има каквито и да е правомощия, по тази причина неговите актове са нищожни. Това е публична тайна, през последните месеци много юристи, общественици и политици коментираха този проблем, породен от неспособността и нежеланието на няколко парламента да изберат нов състав на Инспектората. В основата на проблема обаче стои и отказът на Теодора Точкова и инспекторите от ИВСС да преустановят дейността си с прекратяване на мандата им.

Ситуацията има всички белези на конституционна криза - един конституционно установен орган (парламентът) с действия или бездействие блокира дейността на друг конституционно установен орган (като Инспектората при ВСС) до степен той да не може да си изпълнява функциите.

Ана Караиванова остана на поста повече от година и половина след края на мандата си

Това не е първият случай, в който Народното събрание не открива навреме процедура за избор на нов състав на ИВСС. Мандатът на предишния главен инспектор Ана Караиванова изтече през януари 2013 г., но тя остана на поста повече от година и половина след това. Подаде оставка все пак през октомври 2014 г., а след това процедурата за нов избор тръгва на два пъти. В началото на 2014 се стигна дотам, че по дело на съдия срещу дисциплинарното му наказание Върховният административен съд (ВАС) постанови с определение, че главният инспектор в оставка и с изтекъл мандат Ана Караиванова няма представителна власт по отношение на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС).

Проблемът е, че изборът на съдебни инспектори тече много трудно заради заложеното в Конституцията изискване инспекторите да се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите, т.е. с поне 160 гласа.

Очевидно за всички

"Г-жа Точкова неправомерно си е приписала длъжността "главен инспектор на инспектората към ВСС", която твърдя, че не заема", се казва в жалбата на Петков, с която оспорва наложената му глоба. Действително, на 2 април 2015г. Точкова е избрана на тази длъжност и е встъпила във функциите си на 9 април същата година. Тази длъжност обаче е с мандат от 5 години, определен в Конституцията. Мандатът на Теодора Точкова е изтекъл на 9 април 2020 г. и на тази дата тя е престанала да бъде главен инспектор на инспектората към ВСС, сочи Петко Петков. "Макар това тълкуване да е очевидно за всички, с изключение на г-жа Точкова, то освен всичко друго е и задължително.", коментира съдия Петков.

Ключова в случая е фразата "това тълкуване да е очевидно за всички".

Мандатът на главния инспектор и на инспекторите в ИВСС е конституционно уреден, а не в специален закон, както е с други мандатни длъжности. Това означава, че за главния инспектор и за инспекторите в ИВСС не може да се запише в закона, че продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им докато бъдат избрани нови членове и нов главен инспектор. Подобен похват е широко използван при други регулаторни и контролни органи с мандатни длъжности, което на практика е завоалиран начин за удължаване мандата на угодните за властта членове и да ги поставя в различни зависимости.

Такова заобиколно удължаване на мандатите обаче не може да се приложи в случаите, когато мандатът е уреден в конституцията. И това е ясно казано в няколко знакови решения на КС, в които мандатността се определя като основен принцип за органите на публичната власт - те упражняват своите правомощия само за определен срок, а с изтичането му тези правомощия се прекратяват, без да е необходимо конституиращият орган да постановява изричен акт в този смисъл. Най-категорично КС се произнася в Решение №4/2005 г. за опита да се въведе със закон възможност председателите на върховните съдилища и главният прокурор да продължат да изпълняват длъжността си и след изтичане на седемгодишния им мандат, ако дотогава ВСС не е избрал нов титуляр за длъжностите им. Към онзи момент това можеше да бетонира Никола Филчев незнайно колко време на върха на прокуратурата. КС обаче се произнесе категорично: както намаляването, така и увеличаването на конституционния мандат е нарушение на конституцията. С изтичане на 7-годишния мандат на всеки от тримата големи, техните правомощия се прекратяват и по-нататъшното им упражняване е недопустимо, защото би означавало заобикаляне на конституцията. По-късно в практиката на КС този принцип бе изведен в различни дела по отношение на всички съдебни началници на всякакви нива, както и за самите конституционни съдии. "В обобщение, трайната практика на КС не допуска установените в Конституцията мандати да бъдат удължавани - нито изрично, нито мълчаливо", пише в аргументацията си съдия Петков.

Мандатът срещу самолюбивия интерес на човека с власт

Най-добре е изразил смисъла на това ограничение покойният съдия Румен Янков в становището си по едно от тези дела от 2005 г. в един знаков абзац, цитиран неизменно по темата за мандатите:

"Кое е основанието Конституцията да определя период от време, след изтичането на който властта не може да бъде упражнявана?

По правило демократическите тенденции, осъществявани при стремежа към власт, са средства за постигане на успех и щастие за всички. Наред с това историята е показала, че човешката личност след определен период от време престава да осъществява по-високи ценности. Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта. След време "тя става цел на естествените му егоистични импулси". В крайна сметка човешкият опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице може да има за последица постигането и на негативни резултати. Тези в общи линии са основанията Конституцията да определя различни по време периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице. Като най-сериозна гаранция срещу поменатите негативни тенденции животът е показал, че това е подмяната."

Дали установеният в Конституцията мандат на главния инспектор при ИВСС може да бъде удължен (изрично или мълчаливо) и може ли да се приеме, че главният инспектор разполага с материална компетентност да упражнява власт след изтичане на времевите параметри на овластяването ѝ - това са въпросите, на които съдия Петков очаква отговор от КС. Те отдавна трябваше да бъдат зададени на КС, но никой не го направи - нито управляващи, нито опозиция, нито върховните съдилища, главен прокурор, президента, който щеше да предлага конституционни промени, свързани със съдебната власт и т.н.

Инспекторатът на ВСС е една от темите, която бе обсъждана при преговорите за управленска коалиция в сектор "Правосъдие".

Конституционна жалба

В този контекст на преден план излиза и въпросът за индивидуалната конституционна жалба, който е може би най-консенсусния политически въпрос и най-трудния за осъществяване - буквално всички парламентарни партии обявяват, че са за разширяване на достъпа на гражданите до Конституционния съд, но за това трябва промяна в Конституцията. На свой ред отварянето на конституцията неизменно ще повдигне и други въпроси, свързани със съдебната реформа, затова за конституционно мнозинство трудно ще се преговаря.

В момента право да сезират КС имат ограничен кръг субекти - ⅕ от депутатите, МС, президента, върховните съдилища, главния прокурор, а ограничено - само до нарушения на права на гражданите - омбудсмана и адвокатурата. Затова далеч не всички релевантни въпроси стигат до КС. Един от вариантите за отваряне на достъпа на гражданите до КС е именно чрез даване на възможност всеки съд да може директно да сезира КС, а не само върховните съдилища. И казусът с Инспектората е отличен пример за това.